site.btaВКС възобновява наказателното производство срещу прокурора Константин Сулев за длъжностно престъпление и връща делото на СГС за ново разглеждане

С Решение № 10/14.01.2025 г. по наказателно дело № 804/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) възобновява наказателното производство по н.о.х.д. № 1387/2024 г. на Софийския градски съд (СГС) и по в.ч.н.д. № 748/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС), като отменя постановените определения от 30.04.2024 г. на СГС и от 02.07.2024 г. на САС и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по искане от и. ф. главен прокурор за възобновяване на производството. С определение на СГС е прекратено делото, образувано по обвинителен акт срещу Константин Сулев за това, че е осъществил престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за времето от 30.05.2023 г. до 01.06.2023 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – прокурор, нарушил и не изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за главния прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини другиму вреда, а именно на Петьо Петров и Кристиян Христов, като от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици. С определение на САС е потвърден първоинстанционният акт.

Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване на производството за основателно. В мотивите се посочва, че правомощието на съда по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. Съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата. Според върховните съдии тези принципни положения не са съобразени от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция. Съдилищата са се произнесели по въпроси, по които не са били оправомощени да се произнесат на този стадий на съдебното производство. За да достигне до изводите за несъставомерност на деянието, СГС е обсъдил обстоятелствата, свързани с: длъжностното качество на субекта на престъплението; заеманата от него позиция в структурата на учреждението, в което работи; характера и особеностите на осъществяваната от дееца дейност в наказателното производство в качеството му на прокурор; вида и същността на инкриминираните му като нарушени служебни задължения. Посочените обстоятелства са част от предмета на доказване или пряко са свързани с него, тъй като се отнасят до самото престъпление и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Поради това те подлежат на установяване и доказване в рамките на състезателен процес с участие на страните след събиране и оценка на доказателствата по делото, подчертава съдебният състав на ВКС. Отговор на всички въпроси, свързани с  посочените обстоятелства, може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт – присъдата. „За да е налице основание за приложение на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК обаче е необходимо описаното в обвинителния акт деяние поначало да не съставлява престъпление, т. е. неговата несъставомерност да е очевидна и да не се извежда след доказателствен или правен анализ на описаните факти и чрез извеждане на аргументи от константната съдебна практика по подобни казуси, както е сторил първоинстанционният съд в настоящия случай“, пояснява касационната инстанция. В обвинителния акт са описани всички елементи на престъплението, като са посочени неговите обективни и субективни признаци и конкретните действия на подсъдимия, чрез които те са осъществени. Според върховните съдии въпросите дали Константин Сулев е осъществил деянието като прокурор, определен да наблюдава конкретно наказателно производство, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения, инкриминираните му правни норми създават ли конкретни задължения за него, или са общи, съдържащи правни принципи и т. н., са все по съществото на делото. Тези обстоятелства подлежат на установяване и доказване, като съдът дължи отговор на въпросите, свързани с тях, с присъдата. Приемайки, че деянието е несъставомерно, като е обсъдил факти, включени в предмета на доказване, и е преценил тяхната обоснованост, без да са събрани и обсъдени доказателствата по делото и без да се е произнесъл по тях с присъда, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон от категорията на съществените, тъй като е възпрепятствал възможността на държавното обвинение да защити обвинителната си теза в рамките на съдебното следствие.   

Първоинстанционният съд неправилно е приложил и материалния закон, като е приел, че прокурорът в наказателното производство винаги осъществява властнически правомощия като „орган на власт“ и поради това не може да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 от НК. Всеки „орган на власт“, осъществявайки функциите си, реално изпълнява държавна служба в държавно учреждение и в този смисъл е длъжностно лице съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НК, се казва в мотивите на ВКС. Следователно, прокурорът, както и всеки „орган на власт“, поначало може да бъде субект на общо длъжностно престъпление, стига да са налице и останалите елементи от съответния престъпен състав. В решението се напомня за ППВС № 2/09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., където е указано, че общото длъжностно престъпление по чл. 282 от НК намира приложение само ако не е осъществен друг специален престъпен състав. Такива състави са тези на чл. 288 от НК и чл. 295 от НК, с които е предвидена наказателна отговорност за „орган на власт“, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, или по друг начин осуети такова преследване или изпълнението на влязла в сила присъда с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, или да забави изпълнението му. В същото време в НК не е предвиден специален престъпен състав за случаите, при които „орган на власт“ използва предоставените му от закона властнически правомощия с друга цел – не за да осуети наказателното преследване спрямо едно лице, а точно обратното – да му причини вреда, привличайки го към наказателна отговорност и използвайки спрямо него мерки за процесуална принуда, без да има основание за това. В този случай, след като липсва специален състав, няма законова пречка длъжностното лице, което изпълнява властнически правомощия като „орган на власт“ (в случая  прокурор), да носи наказателна отговорност за това свое поведение по общия състав за длъжностно престъпление, стига, разбира се, да се докаже наличието и на всички останали съставомерни елементи (специална цел, вреда), включително и че е действал умишлено. „Отделен е въпросът за обосноваността на едно такова обвинение по чл. 282 НК, като той следва също да бъде обсъден и решен при постановяване на присъдата, а не в хода на разпоредителното заседание“, пишат върховните съдии.