site.btaБългарските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при който основният канал за дистрибуция са супермаркетите, смята бившият земеделски министър Кирил Вътев

Българските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при който основният канал за дистрибуция са супермаркетите, смята бившият земеделски министър Кирил Вътев
Българските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при който основният канал за дистрибуция са супермаркетите, смята бившият земеделски министър Кирил Вътев
БТА, София (15 януари 2025) В Аула Максима на УНСС се провежда кръгла маса на тема "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига" под егидата на ректора проф. д-р Димитър Димитров и по инициатива на акад. Атанас Атанасов и бившия министър на земеделието Кирил Вътев (на снимката).Снимка: Никола Узунов/БТА (АК)

Българските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при които основният канал за дистрибуция са супермаркетите, смята бившият министър на земеделието и храните Кирил Вътев. Той участва в кръгла маса на тема "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига", която се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). 

По думите му малките магазини изчезват под натиска на веригите, а в същото време рентабилността на преработвателите е около нулата, която работят с големите супермаркети. 

За преработвателите, които са накрая на агрохранителната верига, основните канали за дистрибуция са малките магазини, които са зареждат директно, но по-често от борсите другият голям канал са супермаркетите. България подходи много недалновидно към приемането на големите вериги от супермаркети. Словения ги прие, но извън границите на населените места и постави условие да продават по 5 на сто словенски продукти. В България те са в центъра и в кварталите и малките магазини загиват. В момента малките магазини нямат шанс да се конкурират с веригите, а производителите няма къде другаде да продават освен на супермаркетите, но нямат нужната пазарна сила в преговорите с тях и заради това изпитват огромен ценови натиск, който се пренася до полето и до фермата, каза Вътев. 

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов отбеляза, че конкуренцията между веригите е голяма в името на потребителя.  

Делът на модерната търговия е около 50 на сто през 2023 г. останалите проценти се падат на малките квартали магазини, на специализираните за мляко, месо, хляб и на пазарите на открито, каза той. 

Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, обясни, че има три групи търговски инфраструктури - директна дистрибуция, организирани пазари и супермаркети. 

При търговията на едро при директната дистрибуция има дребни на брой играчи, които провеждат неефективна логистика. Те са доста мобилни и лесно избягват изискванията на закона. На практика в търговията с храни при директната дистрибуция има най-голям процент на сива икономика и ако някой губи от дейността на такива субекти, това е родният земеделски производител, защото това е начин за нелоялна конкуренция, каза той.

По думите му следващата група участници в търговията са организираните пазари - тържищата, стоковите борси и пазарите на производителите. 

Веригата на супермаркетите заема доста сериозен пазарен дял и при тях търговията е най-прозрачна, както и конкуренцията в системата е доста сериозна, добави Иванов. 

/ВЙ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:09 на 15.01.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация