site.btaПарламентарната икономическа комисия прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 г.

Парламентарната икономическа комисия прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 г. без становището на Висшия съдебен съвет (ВСС), внесен от Министерския съвет на 24 ноември. Вчера законопроектът беше приет на първо четене от парламентарната бюджетна комисия, която е водеща по проекта на нормативен акт. Дебатите във водещата комисия бяха фокусирани върху ограничаването на бюджетния дефицит. 

Икономическата комисията отхвърли Законопроекта за бюджета за 2024 г. с включен проект на ВСС по чл. 1 и чл. 2, внесен от МС. 

В законопроекта на правителството залага бюджет с дефицит от 3 на сто – 6,2 млрд. лв. през 2024 г. Приходите в проектобюджета за догодина са в размер на 75,1 млрд. лева или 36,5 на сто от БВП, а разходите - 81,3 млрд. лева или 39,5 на сто от БВП, сочи справка в интернет страницата на Министерството на финансите (МФ) https://www.minfin.bg/bg/infographics/36 . За 2024 г. МФ прогнозира, че ние като общество произведем 205,8 млрд. лева брутен вътрешен продукт или с 14,7 млрд. лв. повече от 2023 г. За 2024 г. очакванията са растежът на икономиката да се повиши до 3,2 на сто в сравнение с 1,8 на сто за 2023 г. През 2024 г. се очаква инфлацията да се понижи значително до 4,8 на сто при 9,1 на сто през 2023 г., като в средносрочен план ще се забавя и трайно ще остане ниска, посочват още от ведомството. Безработицата плавно ще намалява, като се очаква от 4,2 на сто през 2023 г. да достигне 4 на сто през 2024 г. Динамиката на доходите от труд ще остане висока и през 2024 г. (11,2 на сто) успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е до 11,7 млрд. лв., се посочва в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г. , която представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет. Също там се отбелязва, че се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48,0 млрд. лв. (23,3 на сто от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8 на сто от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3 на сто от БВП). Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Проектите на бюджети на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа представиха министър Богдан Богданов и заместник-министърът на иновации Веселина Минчева.

Общият бюджет на Министерството на икономиката и индустрията за 2024 г. възлиза на 92,4 млн. лева, съобщи министър Богдан Богданов.

Две са основните политики, които са заложени в проектобюджета на ведомството, каза министърът. Първата е устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност, за което са предвидени над 65 млн. лева за насърчаване на инвестиции във високотехнологични и промишлени производства, на предприемачеството и повишаване на производителността на труда. Ведомството ще работи за повишаване на привлекателността на България за инвестиции и създаване на предпоставки за развитието на страната като център за интензивни знания и производства и услуги с висока добавена стойност. Втората политика на ведомството е за ефективно на външноикономическо сътрудничество, за което са предвидени 17,6 млн. лева. Министерството планира провеждането на активна интегрирана външноикономическа политика за насърчаване на износа, привличане на инвестиции, подобряване на пазарния достъп и на условия, в които българските компании се конкурират на външни пазари, каза министърът.

Приходите  възлизат на 35,3 млн. лева, каза министър Богданов, като посочи, че основното перо ще е по линия на актуализираните такси, които се събират от  Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Капиталовите разходи на ведомството са изцяло по Централния бюджет, каза министърът и допълни, че има уверения от финансовото министерство, че при готовност на проектите, те да се финансират. Сред приоритетните проекти министърът изтъкна икономическа зона "Доброславци", за която в момента по Централния бюджет са заложени 44,7 млн. лева за довеждаща инфраструктура към нея.

В отговор депутатски въпрос във връзка с очакваните от министерството щети за държавата за над 97 млн. лева по цесията между ДКК и "Малаз", министър Богданов каза, че те няма да повлияят на бюджета на ведомство. Основната щета е за ДКК, която преди две седмици изгуби делото, допълни Богданов и посочи, че шансовете да не бъде ощетена ДКК са малки, защото дори и делото да бъде спечелено, вероятността да се вземат парите е малка, тъй като дружеството, към което са претенциите, вече е в несъстоятелност. Все пак такава вероятност има, изтъкна Богданов и посочи, че по тази причина Министерството ще обжалва решението на съда. По думите на министъра, за да не се повтаря подобен казус, занапред е необходимо законово да уреди процедурите по превъзлагане да бъдат значително ограничени и да има ясен механизъм, по който възлагането от държавата на проекти да става на обективен принцип.

Министърът посочи, че по проекта за правителствения комплекс, който е възложен без обществена поръчка и са платени около 70 млн. лева авансово, вече има процедура по възстановяване на тази сума към държавата. Очакваме дружеството, на което е било възложено изпълнението на проекта, да възстанови към 4 декември близо 45 млн. лева, каза министърът и допълни, че ще има спор за остатъка от сумата. Ведомството обаче има нужните аргументи, с които голяма част от тези пари да бъдат възстановени, каза министърът. Връщайки тези 45 млн. лева, целта ни е ДКК да си погаси задължението към ББР, за да не плащат държавата и данъкоплатците и лихви за тези проекти, каза Богданов.

Заместник-министърът на иновации Веселина Минчева посочи, че бюджетът на ведомството за 2024 г. е недостатъчен за определени цели на Министерството. Сред тях тя открои необходимостта от средствата за платформа за отворени иновации, която да свърже всички субекти в екосистемата и да подобри капацитета им, за долините за високотехнологични иновации - около 2 млн. лева, нужни са и средства за повече възможности за представяне на българските иновационни компании, стартъпи и предприемачи. Средства са необходими и за персонала на ведомството в контекста на работа по Плана за възстановяване и устойчивост с оглед повишаването на минималната заплата, което налага увеличаването на техните възнаграждения.

Бюджетът е крайно недостатъчен, но е малко по-висок от този за 2023 г., каза заместник-министърът и уточни, че заложената сума е 58,3 млн. лева. Разликата от 19,4 млн. лева идва от пълноправното участие на България чрез Министерството в Иновационния фонд на НАТО, където членският ни внос е 1,6 млн. лева, а 3,1 млн. лева е членският ни внос в Европейската космическа агенция, каза заместник-министърът. Друго перо в разликата са насърчителните мерки - основна политика на Министерството, които се прилагат по ресорните закон и еврорегламент, като за целта са предвидени 13 млн. лева, основно за инфраструктурни проекти, с които се подпомага дейността на инвеститорите и за подкрепа по отношение на осигурителните вноски. Заместник-министърът напомни, че насърчителните мерки са под формата на безвъзмездна помощ по строго определена методология. Бюджетът на ведомството за 2024 г. е разпределен в три основни програми, сред които програмата за насърчаване на иновациите за 25,3 млн. лева и тази за насърчаване на инвестициите за 29,2 млн. лева.