Брутният външен дълг на страната в края на септември 2023 г. възлиза на 43, 948 млрд. евро (46 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт- БВП), съобщава Българската народна банка. Това е със 132,1 млн. евро (0,3 на сто) по-малко в сравнение с края на септември 2022 г.
В края на септември 2023 г. краткосрочните задължения са малко над 8 млрд. евро (18,4 на сто от брутния дълг, 8,4 на сто от БВП) и се понижават с 498,4 млн. евро (5,8 на сто) спрямо септември 2022 г. (8,566 млрд. евро, 19,4 на схо от дълга, 10 на сто от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 35,880 млрд. евро (81,6 на сто от брутния дълг, 37,5 на сто от БВП), като се повишават с 366,3 млн. евро (1 на сто) спрямо края на септември 2022 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е малко над 9,085 млрд. евро (9,5 на сто от БВП). Спрямо края на септември 2022 г. той нараства с 679 млн. евро (8,1 на сто).
Външните задължения на Централната банка са почти 2,1 млрд. евро (2,2 на сто от БВП). На годишна база те намаляват с 13,1 млн. евро (0,6 на сто).
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са близо 6,763 млрд. евро (7,1 на сто от БВП). Те се увеличават с 622,8 млн. евро (10,1 на сто) спрямо края на септември 2022 г.
Външните задължения на Други сектори са близо 11,7 млрд. евро (12,2 на сто от БВП). Те намаляват с над 1,281 млрд. евро (9,9 на сто) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на над 14,3 млрд. евро (15 на сто от БВП) в края на септември 2023 г., което е със 139.4 млн. евро (1 на сто) по-малко спрямо края на септември 2022 г. То остава с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32,6 на сто към края на септември 2023 г., при 32,8 на сто година по-рано.
/СС/
news.modal.text
