Младежката заетост и причините за безработните и неучащи младежи обсъдиха експерти на форум в София. Форумът „Политики и инициативи за младежка заетост в България: предизвикателства и посоки“ е организиран от Центъра за изследване на демокрацията.
Младите хора на възраст 25 – 29 г., които нито работят, нито учат или се обучават (25+ NEETs), са често пренебрегвана група в социалната политика на България. Това поколение стартира своя професионален път непосредствено след икономическата криза през 2008 г. Изправени пред неяснота и несигурност по отношение на работата и социалното си благополучие, тези младежи много по-често са икономически неактивни или заемат несигурни работни места, посочват организаторите на форума.
Един от проблемите, които съществуват при някои NEETs, е нереалистичната им оценка за това какво означава да работиш, посочи Лилия Якова, научен сътрудник в Социологическа програма на Центъра за изследване на демокрацията. Нереалистична оценка за ниво на заплащане. Някои младежи очакват много по-високо ниво на заплащане от това, което пазарът на труда може да предложи на един току-що стартиращ млад човек на пазара на труда, обясни Якова.
Непрекъснато отчитаме над 100 000 млади хора, които нито учат, нито работят. Във времето са стигали до 180 000, а в момента са 124 000 души, посочи по време на форума Деница Сачева – депутат от ГЕРБ-СДС и председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика. Относителният дял на NEETs намалява, каза Искрен Ангелов – директор на дирекция „Политика на пазара на труда“ в Министерство на труда и социалната политика. През 2009 г. той е бил 20,8%, 2013 г. – 25,8%, а 2022 г. – 15,1%. Около 25% от лицата се издържат от близки и роднини, посочи Ангелов.
Тонка Караиванова, заместник главен директор на Главна дирекция „Услуги по заетостта” в Агенцията по заетостта би искала услугите на агенцията на достигнат неактивните младежи, които никога не са проявявали интерес досега. „Имаме нужда от мост към работните места, защото това се отнася към прехода между двата етапа на живота на младежите. Това е финала на образованието и успешното начало към приобщаването в обществото. Целта е младежите да са по-уверени при стъпването в следващия етап на живота си“, каза Караиванова.
Голяма част от нашите членове имат свои програми за младежка заетост, посочи Георги Руйчев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите. Руйчев посочи, че бизнесът мисли и за привличането на българските младежи в чужбина. Това е един потенциал, от който работодателите в България се интересуват и сами поемат инициативи, за да върнат нашите младежи, добави Георги Руйчев.
Налице са пропуски в кариерното ориентиране на младите хора в България и е нарушена връзката между образованието и пазара на труда, заяви Александър Герганов - директор на Социологическа програма в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в началото на форума.
