Началото на разговора е в „селското детство“ на поета и освен повод да щрихира образите на важните хора в своите първи години, провокира коментар за аграрната култура, която, според А. Илков, е „дълбинната база на това, което наричаме село и селска култура, селски бит и селско битие, селски жестокости и селска простотия“. Разговорите преминават през темите за сънища, за смърт и безсмъртие, за Ръдиард Киплинг, за детските и другите книги в читалищната библиотека на родното му село Ружинци. Поетът маркира всички „травматични етапи“ от образованието си. За тези, които не познават отблизо университетския преподавател доц. А. Илков, думите му: „Мразя образованието“, биха прозвучали невероятно. В анкетата те имат своето неочаквано обяснение. Там четем и признанието на преподавателя за голямата му любов към Университета: „кавалерски почитател съм на това женско същество, наречено Софийски университет“.
За да прочетете цялата статия
Продължете да четете с абонамент
Вижте условията
/ХТ/