site.btaИнститутът за литература на БАН ще представи научната си дейност днес

Почетният знак на Института за литература при Българската академия на науките (ИЛ-БАН) се връчва днес на проф. Анисава Милтенова и на проф. Румяна Дамянова, каза за БТА директорът на ИЛ-БАН доц. д-р Пенка Ватова. Тя уточни, че на днешния ден традиционно Институтът за литература при БАН отваря вратите си за научната колегия, за културната общественост и за гражданите, за да покаже своята научна продукция и работата си по научните проекти и изследвания. Днес отдаваме и почитта ни към проф. Милтенова и към проф. Дамянова, които имат много заслуги за престижа на Института за литература - и национален и международен, но също имат принос за българската наука и за хуманитаристиката. Те се удостояват с Почетния знак на Института за литература - по решение на Научния съвет на института, обясни за БТА доц. Пенка Ватова.

След „Сеч и меланхолия“ - разговор с поета и университетски преподавател Ани Илков, възобновената от Института за литература при Българска академия на науките (БАН) поредица „Литературни анкети“ излиза на книжния пазар и с книгата „Въглени и звезди“ - разговори с поета, литературоведа, публициста, политика Едвин Сугарев. Той увлекателно разказва пред авторката Боряна Владимирова за своите срещи със себе си и с интересните хора, в близост до които го отвежда динамичният му творчески и политически път, съобщиха от екипа на БАН.

„Малцина измежду добрите поети отиват да пишат художествена проза за пари и светска популярност. Нали знаете откъде произлиза прозаическият запис и текст? От труда на роба, който записва докато господарят диктува. Повечето добри поети не искат да

Началото на разговора е в „селското детство“ на поета и освен повод да щрихира образите на важните хора в своите първи години, провокира коментар за аграрната култура, която, според А. Илков, е „дълбинната база на това, което наричаме село и селска култура, селски бит и селско битие, селски жестокости и селска простотия“. Разговорите преминават през темите за сънища, за смърт и безсмъртие, за Ръдиард Киплинг, за детските и другите книги в читалищната библиотека на родното му село Ружинци. Поетът маркира всички „травматични етапи“ от образованието си. За тези, които не познават отблизо университетския преподавател доц. А. Илков, думите му: „Мразя образованието“, биха прозвучали невероятно. В анкетата те имат своето неочаквано обяснение. Там четем и признанието на преподавателя за голямата му любов към Университета: „кавалерски почитател съм на това женско същество, наречено Софийски университет“.