site.btaПри раннонеолитното селище в Слатина ще бъде изграден Вторият археологически парк в София

BOBSTH 15:53:01 19-07-2017
MH1552BO.047
Йорданка Фандъкова - раннонеолитно селище - БАН

При раннонеолитното селище в Слатина
ще бъде изграден Вторият
археологически парк в София


София, 19 юли /Димитрина Ветова, БТА/
При раннонеолитното селище в Слатина ще бъде изграден Вторият археологически парк в София, каза кметът на столицата Йорданка Фандъкова, след като с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и със заместник-кмета на София Тодор Чобанов, посети разкопките на раннонеолитното селище в Слатина.
Проучванията се извършват от екип от археолози от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководен от чл.-кор. Васил Николов. Селището в Слатина е от късната праистория, с обща площ е от 300 декара и се намира на територията на научния комплекс на БАН на Четвърти километър. Според археолозите то датира от периода 6000-5500 г. преди Христа и е едно от най-ранните селища в Югоизточна Европа, населено от първите земеделци и скотовъди на континента. Късната праистория е време, през което няма писменост и археолозите трябва "да извадят информация от земята", за да разкажат неговата история, каза ръководителят на разкопките чл.-кор Васил Николов. Той обясни, че това е времето на началните етапи на първата европейска цивилизация, която се развива през шестото и петото хилядолетие в Източните и Централните балкани, включително и в днешните български земи, и от тук са тръгнали "корените на европейската цивилизация.
Кметът Фандъкова благодари на председателя на БАН за съдействието и отбеляза, че собствеността на мястото на разкопките е смесена - тя е и на БАН, и на общината. "Имаме подписано споразумение и на това място ще бъде изграден Вторият археологически парк, а на Западната порта вече направихме първия етап от първия парк", каза столичният кмет. Подготвяме проекта и очакваме да се направи подробен устройствен план, като със собствени средства или със средства от програми ще може да се изгради този парк. Така ще бъде направен проектът, че да не пречи на бъдещата дейност на археолозите, заяви Фандъкова.
Тя съобщи, че по програмата "Култура" само за последните години са отпуснати около 3 милиона лева за археологически разкопки и обекти. По обекта в Слатина работим вече пет години и около 300 000 лева са инвестирани в него, каза столичният кмет. Фандъкова поясни, че в археологическия парк в Слатина, освен експонирането на археологическите останки и парковата част, ще има и посетителски център. В него ще могат да идват групи от ученици и деца от София, за да се запознаят с историята на града и със земите, на които той е построен, обясни кметът Фандъкова.
През тази година археолозите проучват в раннонеолитното селище в Слатина останки от две къщи, като едната постройка е от около 145 квадратни метра, а за другата къща се предполага, че такава не е позната досега на Балканите, каза Васил Николов. Той уточни, че втората постройка е с площ от около 300 квадратни метра, в която има шест-седем помещения. Къщата е изгорена, вероятно преднамерено, и в нея е открит съд с много богата култура. Във всяко помещение има пещ, с купол, в която се е готвело и се е печел хляб. Има и хранилища за зърно, като в откритото зърно от 600-700 килограма, се оказа, че заедно с лимеца има и бобови култури - около пет процента /секирче, леща и диви бобови култури/. Когато се смеле брашното, заедно с бобовите култури, хлябът набухва, като с мая. Смяташе се обаче, че киселият хляб произхожда от първото хилядолетие - от желязната епоха в Европа, но сега установихме, че го е имало в селището в Слатина, обясни Николов.
Той показа и открит съд, на 8000 години, правен на ръка, който ще бъде реставриран и ще е един от "шедьоврите" от Слатина в Регионалния археологически музей на София. Археолозите са открили и два рова, за които се предполага, че са заграждали ранннонеолитните селища и са имали някакви магически функции, чрез които да ги пазят.
/МХ/