В Славянския институт на Кьолнския университет през май бяха прожектирани два български анимационни филма в рамките на поредица славянски филми с приказна тематика. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА лекторката по български език, литература и култура в Кьолнския университет доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова, която е подготвила избрани откъси от анимационните филми „Тримата глупаци“ на режисьора Доньо Донев и „Златната ябълка“ на режисьора Димитър Петров и е запознала присъстващите с традициите на българското анимационно кино и неговата връзка с българските вълшебни и сатирични приказки, както и с българските фолклорно-обредни и песенни традиции.
Тя сподели и впечатленията на студентката Кристине Раинс от групата по български език за начинаещи по повод филма „Златната ябълка“, публикувани във Фейсбук: „Българската филмова вечер беше много обогатяваща. „Златната ябълка“: Кукери и самодиви, духове на природата и магията на българската митология... Благодаря ви!“.
Доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова добави, че тази година през зимния семестър е бил представен също така филмът „Вчера“ и документалният филм „Къщата на жълтите павета“ (Етнографският музей в София и запазването на българските фолклорни традиции), съпътстван от работилница за кукерските традиции и мартениците. През изминалите академични години в Славянския институт са били показани и други български филми: „Пътят на буквите“ по повод на Деня на славянската писменост, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Шивачки“, „Летовници“, „Писмо до Америка“ и „Крадецът на праскови“.
„Прожекцията на филма „Крадецът на праскови“ се радваше на голяма посещаемост от студентите от курсовете по български и сърбохърватски, както и на други лектори и гости на Славянския институт. Всички споделиха голямото въздействие, което е оказал върху тях филмът. Kaкто стана известно от медиите, на 77-ия фестивал в Кан „Крадецът на праскови“ е спечелил грант за дигитална реставрация, което е голямо признание за българския филм и съвместните усилия на три кинематографии – българска, сръбска и черногорска“, сподели още Илиана Чекова-Димитрова.
В Славянския институт на Университета в Кьолн, където се изучават руски, полски, сърбохърватски, български, словашки, словенски, от скоро и украински език, има дългогодишна традиция за провеждане на славянски киновечери с прожекция на филми от съответните славянски кинематографии. Всеки филм се представя от съответния лектор по славянски език, а след прожекцията в непринудена атмосфера се провежда дискусия, разясни тя.
По думите ѝ през последните пет години са били показани редица славянски филми от лекторите по словашки език - д-р Самуел Коруняк, словенски език – Яна Щер (преди това Нейц Робида) и български език – д-р Илиана Чекова-Димитрова. В славянските киновечери са се включили и лекторите по сръбски език – д-р Драгана Грбич, по полски език – д-р Ян Чарнецки, и от скоро и лекторите по украински език – Ирина Венец, и по руски език – Инга Ванер.
Всеки път за прожекцията се подготвя общ тематичен плакат с информация за всички предложени славянски филми, а преди всеки филм – двуезичен афиш на съответния славянски език и на немски език за предстоящия. Известието за събитието се изпраща на студентите по общия имейл на славистиката и се качва във Фейсбук страницата на Славянския институт. Филмите се прожектират със субтитри на немски или на английски език, за да може да се улесни разнородната зрителска аудитория. Обикновено зрителите не са много, но настроението в уютната каталожна зала към библиотеката на Славянския институт е на ниво. Не липсват и някои специалитети от съответната славянска национална кухня, подготвени от славянските лектори – българска баница, словашка кашкавалена плитка, словенска „потица“, сръбска „гибаница“ и други, разказа още Илиана Чекова-Димитрова.
„Смятам, че за преподаването на българска литература в чужбина би спомогнало представянето на поредица български филми по литературни творби, които да са снабдени с качествено преведени субтитри на английски/немски език и други езици. Мисля, че е добре лекторите по български език да могат да прожектират пред своите студенти също така и съвременни български филми, но остава проблемът за правото на прожекция и авторските права“, добави тя.
