В поредица от статии здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus запознава своите читатели с живота и творчеството на композитора Владимир Панчев.
„Тук Ви предлагаме основни дати от неговата биография, а в допълнение - интересно и неочаквано преживяване, довело до щастлив край една почти невероятна история. Разказва я съпругата на композитора Албена Найденова“, пише изданието и публикува разказа на Найденова.
„Близък приятел, който живее във Виена ни предложи в свободните си дни да замине за София и да „стегне“ стаята, в която се съхраняват партитурите на Владимир и мои статии-чернови. Владимир му поръча да отдели неговите и да ги прибере в шкафовете, а всички други да остави пред блока и който иска, да си вземе от тях. Приятелят ни свърши работата си и се прибра във Виена.
След известно време, много рано сутринта звънна телефонът и нашата приятелка и колежка Елисавета (Проф. Д-р Елисавета Вълчинова - Чендова) много разтревожено започна да ни разпитва, какво се е случило с нас, във Виена ли сме, какво правим, добре ли сме здравословно. Учудени й отговорихме, че сме си в къщи във Виена, дори още спяхме, когато тя се обади.
Това, което Елисавета ни съобщи, беше една от най-големите изненади, коите сме имали в нашия живот:
Непозната жена й се обадила по телефона, че е намерила на улицата голяма купчина ноти и изписани страници с имената Владимир Панчев и Албена Найденова. Направило й впечатление, че познава имената и особено се обезпокоила, как е възможно големи партитури на известен композитор да лежат безстопанствено едва ли не като изхвърлени на улицата.
Веднага разбрахме какво е станало: нашият мил познат не е разбрал правилно и е изнесъл от жилището произведенията на Владимир, мислейки че това са партитури, които не са му нужни, а е оставил всички други ноти в шкафовете. Свързахме се по телефона с жената, намерила произведенията на Владимир.“
Здравният сайт на българите в Австрия публикува и разказа на Милена Малакова за деня, в който е открила произведенията на Владимир Панчев.
Когато открива изхвърлените на улицата ноти започва да си задава въпросите: Защо ли са изхвърлени? Явно вече ненужни, но защо не са дарени на Mузикалната академия, или на Националната библиотека, или на музей? Или е грешка? Дали мога да спася нещо, ако това действително е грешка? Нямах кола в момента. Съпругът ми - на 300 км, синът - на 500 км. Обадих се на приятели, никой не можеше да помогне. И такси да повикам, как ще пренеса такъв обем книги и къде да ги прибера?
„Тръгнах си… Но те не ми излязоха от главата! Не мигнах. Рових из интернет и търсих информация. Сутринта в работата споделих, какво съм видяла. Колегите ме нахокаха, че не съм намерила начин да прибера партитурите“, разказва Милена Малакова.
„Давайте да действаме бързо, бързо, бързо и дано от чистотата не са минали вече през квартала. Тръгнахме със служебната кола и с плахата надежда, че нотите са още там… Голямо товарене и разтоварване падна! Два курса пълен багажник и седалки, но прибрахме и последното листче! А след акцията ни се изля големия дъжд! Ако се бяхме забавили само с 5 минути…“, коментира Малакова.
Няколко дни в офиса си тя сортира, класира и опакова партитури, школи, дневници, книги с идеята да ги предаде на Музикално училище, читалище или музей, или да открие собствениците.
„Открих много малко на български. Само няколко думи, кога и къде е роден, какво е композирал, две клипчета в YouTube. Съдейки по това, което държах в ръцете си, очаквах да има много повече статии, записи на концерти, но на български – нищо! Помогна ми колега. Свърза се със своя позната от музикалното, тя със своя приятелка журналистка, тя с друга … Телефонът звънна! „Обажда се Албена, от Виена …“… Боже! Открихме ги!“, пише Милена Малакова.
Повече от историята можете да прочетете тук.
/АГ/
news.modal.text
