Деница Секуличка e председател на Българския културен съюз в Братислава и редактор на двуезичното списание „Сънародник“. Тя се мести в Словакия, когато е на 7 г.. Баща ѝ работи за държавната фирма „Монтажи” и е командирован в Словакия.
„Първоначално идеята бе да останем за кратък период, съобразен с проектите, които фирмата имаше, но в последствие родителите ми решиха да останат за още известно време, продължавайки и до днес“, сподели Секуличка в интервю пред здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus.
„При пристигането ми започнах обучение в Българското средно общообразователно училище „Христо Ботев” в Братислава. Нашето училище бе сред водещите училища в Словакия, радващото се на огромна популярност сред словаците. Качеството на образование беше от най-високо ниво, под ръководството на учители със сериозен опит и желание“, разказа тя.
Ето какво още заяви Секуличка пред здравия сайт на българите в Австрия:
Защо станахте машинен инженер, имаше ли достатъчно работа по специалността в Словакия?
- Насочих се към специалността „Машинен инженер”, тъй като се готвех с математика, повлияна също и от факта, че и двамата ми родители бяха машинни инженери. По време на следването ми в Техническия университет в София започнах да работя през летните ваканции в областта на туризма.
Междувременно баща ми отвори туроператорска фирма в Словакия, а аз му помагах в начинанието, което ме насочи в тази посока. Завърших магистратура „Туризъм”, което ми помогна да се специализирам в професията.
Какво не знаем за словаците? Често отбелязваме, че са невероятно гостоприемни, жените на Братислава са много красиви и пр.
- Словаците са доста възпитани, в голямата си част пламенни католици, вярващи в християнските ценности. Гостоприемството може би не им е най-силната черта, сравнена особено с нашето българско гостоприемство, но това са национални особености, които не е лесно да се определят и сравняват. Жените са наистина красиви и поддържани, макар и малко еднотипни.
Вие сте председател на Българския културен съюз в Братислава и редактор на българското списание „Сънародник“. Как това промени Вашия живот?
- Няколко години подред имах арт заведение в центъра на Братислава, което никога не беше с идеята да бъде точно средище или Клуб на българите.
С течение на времето обаче доста сънародници започнаха да го посещават, създадохме многобройни контакти в рамките на българската общност, която в последствие ми гласува доверие с избирането ми за председател на Българския културен съюз. Поемането на длъжността беше предизвикателство, но с годините натрупах сериозен опит в дейността.
Намерих своето признание в това да допринасям за поддържането на българщината сред българите в Словакия, в запазването и разпространяваното на нашата култура, обичаи, традиции и модерни тенденции. Съюзът ни организира и проведе в последните години десетки мероприятия - театри, концерти, кино прожекции, творчески работилници и т.н. Голяма част от работата ни е насочена и към българските деца, разбира се в тясно сътрудничество с нашето училище.
Паралелно с директорска позиция на БКС, получих и редакторското място на списание “Сънародник”. Позволих си да променя и обогатя визията на списанието, като освен това го направих и двуезично - на български и словашки език. Това разбира се увеличи сериозно читателите, защото освен много смесени бракове има и не малко словаци, които познават българската култура и посещават нашите мероприятия.
Какво не знаем за българската общност в Братислава?
- В Словакия има два паметника, посветени на български партизани, дали живота си за свободата на Словакия от фашистката окупация. Единият се намира в Братислава и на него са изписани думите на Христо Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.
Всяка година на втори юни полагаме венци и честваме саможертвата им. Вторият паметник се намира в град Хронски Бенядик, където всяка есен участваме в чествания, организирани съвместно с местното кметство.
Българите в Словакия са известни от десетилетия с градинарите, които пренасят в земите им нашите умения в отглеждането на плодове и зеленчуци, но също така и с нашите лекари и инженери.
Паметникът на българските партизани пък е издигнат в памет на българите, загинали по време на Словашкото национално въстание от края на август и началото на септември 1944 година.
Българската общност в Словакия води началото си от първите години на XX век, когато градинарите от България вече са станали известни в цялата Хабсбургска империя с градинарските си уменията.
Втората вълна българи пристигат в новосъздадената чехословашка държава в края на 30-те години на 20-и век, след като учебните заведения на територията Бохемия и Моравия биват закрити…
Как близостта до Виена се отразява на живота тук?
- Близостта до Виена се отразява положително с възможностите за туризъм, както и полетите от виенското летище.
Какво е за Вас българското училище в Братислава?
- Горди сме, че БСУ Христо Ботев в Братислава е едно от трите български държавни училища в света. То има сериозна история и присъствие в словашката образователна система. През цялата година празнуваме неговия 75-годишния юбилей. Като негов възпитаник, разбира се, аз имам специални чувства и полагам доста усилия да работим заедно по редица съвместни проекти всяка година.
Кои са Вашите любими теми в българското списание „Сънародник“, което издавате?
- Списание „Сънародник” отразява живота на българите в Словакия. Стремим се чрез кориците да рекламираме и България - публикуваме снимки на природни забележителности, манастири, народни носии, а на задната корица има информация за български обичаи и традиции, български постижения и т.н.
Интервюто е публикувано със съкращения. Пълния му текст вижте тук.
/МГ/
news.modal.text
