site.btaБългарката Надя Хрингова: Старая се да помагам с каквото мога на българското училище в Клагенфурт

Българката Надя Хрингова: Старая се да помагам с каквото мога на българското училище в Клагенфурт
Българката Надя Хрингова: Старая се да помагам с каквото мога на българското училище в Клагенфурт
Снимка: Ванко Златев

Надя Хрингова се премества да живее в Австрия със семейството си през 2012 година заради новата работа на съпруга си. Днес тя е едно от знаковите имена на българската емигрантска общност в Каринтия, пише здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus

Ето какво споделя тя за своята професионална реализация в Австрия, мнението си за двойното гражданство и за българската общност пред изданието:

По ваше предложение се появява клонът на българското училище в Клагенфурт? Какво означава то за Вас?

- Всъщност много хора бяха въвлечени в тази инициатива и аз по никакъв начин не бих искала да си приписвам тези заслуги еднолично. Факт е обаче, че винаги се старая да помагам с каквото и доколкото мога на българското училище в Клагенфурт и считам, че то е от изключително значение за нашата малка, но сплотена българска общност тук.

Как живее българската общност в Клагенфурт?

- Бих разделила българската общност тук условно на две групи. Първата е групата на старите емигранти – градинари и други българи, емигрирали преди или непосредствено след идването на демокрацията в България.

Те са преминали през много трудности, свързани с ограниченията на нелесния тогава емигрантски живот, страхове, лишения и упорит труд. Все пак да не забравяме, че много придобивки, за които ние днес не си даваме сметка, тогава ги е нямало, например свободният достъп до пазара на труда.

Българските градинари тук са все още много известни с трудолюбието си и с привнесения опит в градинарството в Каринтия, чувала съм за това от много от по-възрастните австрийци, с които съм общувала. Те често свързват България с нашите опитни и трудолюбиви градинари, пристигнали тук още след Втората световна война, мисля.

Групата на по-новите емигранти, дошли по-късно след 1989 година, най-вече може би след 2013 година, когато пазарът на работната ръка в Австрия се отвори и за български граждани (към която спада и моето семейство). Тази група аз условно бих разделила също на две части, като едната част от семействата например не желаят или поне не настояват децата им да изучават български език.

Много ми е болно за това и така ми се иска всички деца, които живеят в Каринтия и говорят български, да могат и да пишат на български език, да познават кирилицата и българската история. Все пак, България не винаги е била и не по всички показатели е последна в Европа. А да не забравяме, че историята, както и живота е едно колело: днес сме долу, утре горе.

Когато сме в Клагенфурт, какво малко познато бихте ни препоръчали да видим?

- Не е точно в Клагенфурт, но ми хрумва да спомена Тибетския център в Кнапенберг, Каринтия. Знаете ли неговата история? Tой е основан лично от Далай Лама заради неговия дългогодишен съратник в Тибет - австриецът Хайнрих Харер.

Приятелството им е залегнало и в сюжета на филма „7 години в Тибет“ с участието на Брад Пит. Мисля, че е интересно място да се посети или поне да се знае, че има такова.

Имате ли други идеи за българската общност, която искате да споделите с нас? Разбрахме, че има няколко български семейства, които се връщат обратно в България? Какво мислите за това?

- Да, наистина няколко семейства се завърнаха в България, но като цяло мисля, че бройката на имигрантите от България в Каринтия непрестанно расте. Относно завръщането в България, мисля че никой от българските емигранти не може да изключи съвсем тази вероятност за себе си за в бъдеще.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:12 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация