site.btaД-р Даниел Иванов Попов, лекар в Университетска болница в Грац: Животът в Австрия е уреден, но аз си оставам българин

Д-р Даниел Иванов Попов, лекар в Университетска болница в Грац: Животът в Австрия е уреден, но аз си оставам българин
Д-р Даниел Иванов Попов, лекар в Университетска болница в Грац: Животът в Австрия е уреден, но аз си оставам българин
Снимка: Dessislaw Pajakoff/Sanus et Salvus

Д-р Даниел Иванов Попов е роден на 23 септември 1992 година в Сливен, България. Лекар е в Университетска болница в Грац, Австрия. „От малък мечтаех да стана лекар. Завърших медицина в България и от две години съм в Австрия“, разказа той пред здравния сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus.

„Медицинският университет в Грац и Университетската болница към него са втори дом за мен“, сподели той пред изданието. 

Ето какво още разказа д-р Даниел Иванов Попов:

Д-р Попов, защо решихте да станете лекар, защо избрахте да учите медицина точно в Австрия?

- Още като ученик бях запален доброволец в Червения кръст, което укрепи желанието ми да помагам на хората. След като завърших в елитната Природо-математическата гимназия в Сливен, естественото продължение беше медицина в Медицински университет-София, най-старата медицинска школа в България.

След дипломирането си започнах работа във фармацевтичния сектор и клиничните проучвания, но призванието да помагам на хората в условията на разрастващата се Ковид-пандемия ме върна отново в родния град, където нуждата от млади лекари беше особено голяма. Така започнах работа в най-добрата, практическа школа за един лекар – Спешно отделение, след това в Ковид отделение, а впоследствие и като специализант в отделение по Ортопедия и травматология.

Желанието ми да практикувам научно-базирана медицина на най-високо ниво ме отведе в Австрия, първоначално в Медицинския университет Виена, а след това и в Медицинския университет в Грац, където за лекар учи и моят брат.

Какво е за Вас Медицинският университет в Грац? Разкажете ни за това, което най-много Ви харесва в обучението?

- Медицинският университет Грац и Университетската болница към него са втори дом за мен. В момента работя като асистент лекар в университетската Клиника по ортопедия и травматология, ръководена от проф. Лайтнер. Работата е изключително динамична, на много високи обороти и изисква постоянна отдаденост и фокус.

Изключително съм впечатлен от отборния дух и академизъм, които царят в клиниката. При нужда винаги можеш да се обърнеш за съвет към някой по-опитен колега, същевременно нивото се поддържа винаги високо, с непрестанно надграждащо обучение и въвеждане на най-съвременните иновации и методи на работа.

Каква специалност планирате да изберете?

- Въпреки любовта ми към ортопедията, смятам първо да продължа с обща медицина, отчасти заради нуждата на българската общност от личен лекар, а също така и заради възможността за изграждането на един общ медицински поглед и директна, трайна връзка с пациента и отговорно проследяване на цялостното му здравословното състояние. След това, ако все оше имам достатъчно ентусиазъм и време, паралелно бих довършил и специализацията по ортопедия.

Вашият брат също следва медицина и то в Грац. Какво е усещането Ви за това двама души от фамилията да учат медицина и то в един и същ университет?

- Това, че брат ми учи тук е нещо много положително. От една страна се поддържаме като семейство и си помагаме, от друга - чрез неговото обучение се връщам в студентските си години, сравнявам системите на обучение, припомням си някои позабравени неща, а други направо нaучавам отново.

Как сваляте напрежението от тежките случаи, с които се сблъсквате?

- Ежедневният стрес от тежките случаи и практикуването на университетска медицина в конкурентна среда могат да бъдат много натоварващи, затова за мен е важно вкъщи да забравя за малко за работата си и да си взема нужната почивка. Спортът и в частност бойните спортове са другият ми помощник при справянето с негативната енергия и емоции, натрупали се през деня.

След специализацията - накъде?

- Мечтая да имам пациент-ориентирана практика, в която чрез пряка връзка да осигуря максимално добро лечение и цялостно проследяване на пациентите си.

Какво бихте казали в заключение?

- Бих добавил, че животът в Австрия е уреден, а медицината на високо ниво, но аз си оставам българин, а България винаги ще бъде в моето сърце. Затова бих се радвал след време да мога да имплементирам придобития опит, работейки в родината, частично (хибридно) или напълно!

Цялото интервю с Даниел Иванов Попов може да прочетете тук

 

/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:55 на 23.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация