site.btaБългарският павилион на Венецианското биенале беше официално открит

Българският павилион на 60-ото издание на Венецианското биенале беше официално открит. Паметта е това, което ни пази, а представянето на тези артисти е именно за паметта, каза служебният министър на културата Найден Тодоров по време на церемонията.

“Убеден съм, че с настоящото участие 60-ото издание на международния художествен форум ще успеем да популяризираме постиженията на съвременното българско изкуство, да стимулираме мобилността на творците и да гарантираме устойчивостта на националното участие”, отбеляза той. Министър Тодоров каза, че “днес живеем в много сложно време, защото останаха много малко хора, които помнят”.

Комисарят на българския павилион Надежда Джакова припомни, че работата по проекта “Съседите”, с който България се представя на Венецианското биенале, е плод на 20-годишно изследване. 

“Художниците не са далеч от историците, които подреждат източниците на миналото и ги свързват в разказ. Проектът ни доближава не само до специфични исторически наративи, но и до най-различни начини на боравене с камерата – трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно действие. Регистриращият „поглед“ на проекта превръща съвремието в минало с необходимия разказ, който да придаде на тези фрагменти гледна точка”, каза тя.

Кураторът Васил Владимиров благодари на Лилия Топузова и екипа  за великолепната работа. Топузова пък изказа признателност към Красимира Бубева и Джулиан Шехирян за общата им работа вече десет години. Благодаря на Министерството на културата, че за първи път българската държава взема отношение по тази тема, отбеляза тя. 

Сред официалните гости бяха още Амелия Гешева, заместник- министър на културата,  Илия Лозанов, директор на Българския културен институт в Рим, Ярослава Бубнова, директор на Националната художествена галерия, художникът Недко Солаков, Пиер Джовани Козмо, почетен консул на България в Италия със седалище в гр. Венеция и консулски окръг, обхващащ територията на област Венето, и други.

Както БТА писа, това е единадесетото участие на България във Венецианското биенале. Тазгодишното издание е под мотото "Чужденци навсякъде". Акцент на изданието са темите за миграцията, изгнанието, бежанците и "чуждестранния произход", а куратор е бразилецът Адриано Педроза.

Павилионът на България е в експозиционното пространство зала "Тициан", близо до Моста на Академията във Венеция. Страната ни се представя с проекта "Съседите". Негови автори са д-р Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, а куратор е Васил Владимиров. Проектът „Съседите“ разказва историята на българите, които са били жертви на политическо насилие. В същността си инсталацията представлява реконструирани домовете на репресирани хора. Идеята на авторите е посетителите не просто да видят проекта, а да го преживеят.

Венецианското биенале

Венецианското биенале е едно от най-престижните събития в областта на съвременното изкуство в света. То показва най-новите артистични тенденции, превръщайки се в огромна сцена на култура, изкуство и идеи за целия свят. Форумът е подготвен от група интелектуалци след решение на Градския съвет на Венеция с намерение „да се учреди на всеки две години национална художествена изложба“ за стимулиране на художествените дейности и пазар във Венеция.

Първата международна художествена изложба на Венеция е открита на 30 април 1895 г. в присъствието на италианския крал Умберто I и Маргарита Савойска. Разгледана е от 224 000 посетители.  Досега България има 10 участия на Венецианското биенале, от които не всички се водят официално като национални. 

Първото участие на България

Първото участие на страната ни е на 9-ото Венецианско биенале през 1910 г., петнадесет години след неговото създаване. Тогава идеята за принадлежност към Европа чрез изкуството се защитава от 21 български творци. То се провежда от 22 април до 31 октомври 1910 г.

Със свои творби тогава се представят Иван Ангелов (1864-1924), Стефан Баджов (1881-1953), Христо Берберов (1875-1948), Александър Божинов (1878-1968), Марин Георгиев - Устагенов (1872-1937), Георги Евстатиев (1875-1923), Стефан Иванов (1875-1951), Никола Маринов (1879-1948), Никола Михайлов (1876-1960), Атанас Михов (1879-1975), Антон Митов (1862-1930), Петър Морозов (1880-1951), Иван Мърквичка (1856-1938), Александър Мутафов (1879-1957), Андрей Николов (1878-1959), Кирил Панайотов,  Никола Петров (1881-1916), Харалампи Тачев (1875-1944), Цено Тодоров (1877-1953), Марин Василев (1867-1931),  Йосиф Питер (1881-1925).

Изкуство по време на война

България участва за втори път през 1942 г. на 23-тото Венецианско биенале, състояло се от 21 юни до 20 септември. Тя е една от 10-те страни участнички по време на Втората световна война (1939-1945).

На България е предоставен павилионът на Полша. В тези условия 35-те български участници, курирани от художника Борис Денев, се споразумяват да преодолеят вътрешните си естетически и идейни противоречия. В изложбата тогава съжителстват разнообразни течения и насоки в националното изкуство. Андрей Николов, Александър Мутафов и Никола Михайлов участват за втори път и за първи път в състава е включена жена – княгиня Евдокия Българска. В комисията за подбор на произведенията участват Васил Захариев, Иван Лазаров, Стефан Попвасилев.

Със свои творби на Венецианското биенале през 1942 г. участват Здравко Александров (1911-1998), Златю Бояджиев (1903-1976), Никола Кожухаров (1892-1971), Любомир Далчев (1902-2002), Данаил Дечев (1891-1962), Борис Денев (1883-1969), Владимир Димитров – Майстора (1882-1960), Добри Добрев (1898-1973), княгиня Евдокия Българска (1898-1985), Иван Фунев (1900-1983), Борис Георгиев (1888-1962), Димитър Гюдженов (1891-1979), Иван Христов (1900-1987), Владимир Кавалджиев (1908-1988), Йордан Кръчмаров (1895-1980), Цанко Лавренов (1896-1978), Иван Лазаров (1889-1952), Никола Михайлов (1876-1960), Атанас Михов (1879-1975), Александър Мутафов (1879-1957), Иван Ненов (1902-1997), Андрей Николов (1878-1959), Бенчо Обрешков (1899-1970), Сирак Скитник (1883-1943), Анастас Стайков (1905-1988), Веселин Стайков (1906-1970), Константин Щъркелов (1889-1961), Васил Стоилов (1904-1990), Иван Табаков (1901-1977), Никола Танев (1890-1962), Цено Тодоров (1877-1953), Кирил Цонев (1896-1961), Никола Тусузов (1900-1977), Дечко Узунов (1899-1986) и Васил Захариев (1895-1971).

И след Втората световна война

Третото участие на България е през 1948 г., в първото следвоенно Венецианско биенале от 1 май до 30 септември, което се стреми да възроди европейското взаиморазбиране. По време на форума са показани творби на импресионистите Брак, Клее, Енсор, Шагал, Магрит, провежда се и ретроспектива на Пабло Пикасо.

Сред 17-те български автори в 24-тото Венецианско биенале пет са жени, а в центъра на проекта е образът на човека. Българските творци, участвали със свои творби, са Ненко Балкански (1907-1977), Данаил Дечев (1891-1962), Васка Емануилова (1905-1985), Мара Георгиева (1905-1989), Бронка Гюрова (1910-1995), Иван Лазаров (1889-1952), Марко Марков (1889-1966), Петър Младенов (1887-1978), Вера Недкова (1906-1996), Панайот Панайотов (1909-1986), Зоя Паприкова (1902-1951), Александър Петров (1916-1983), Илия Петров (1903-1975), Александър Стаменов (1905-1971), Стоян Венев (1904-1989), Петър Урумов (1895-1978) и Дечко Узунов (1899-1986).

Дечко Узунов е куратор през 1964 година

През 1964 г. България участва с творби на осем автори в 32-рото Венецианско биенале от 20 юни до 18 октомври 1964 г. Куратор е Дечко Узунов.  Това са Александър Дяков (1932-2018), Секул Крумов (1922-2003), Марко Марков (1889-1966), Величко Минеков (1928-2022), Найден Петков (1918-1989), Светлин Русев (1933-2018), Стоян Венев (1904-1989) и Дечко Узунов (1899-1986), който е в националния павилион на България за трети път.

Пробивът на Недко Солаков

През 1993 г. България участва в  45-ото Венецианско биенеле - Punti cardinali dell'arte, от 14 юни до 10 октомври 1993 г. с непознатата авторка Стана Миланова, която представя три инсталации смесена техника. Същата година по индивидуална покана в Биеналето участва художникът Недко Солаков в Aperto - формат за представяне на млади автори в рамките на Биеналето, съществуващ от края на 80-те години на 20-и век.

Недко Солаков получава покана благодарение на работата си "Нов Ноев ковчег", показана през 1992 г. на Биеналето в Истанбул, Турция. Във Венеция той се представя с инсталацията Dreams (Night), състояща се от видеа, обекти, рисунки  и текстове на стени в подобно на лабиринт затворено пространство, в което зрителите влизат с фенерчета. Недко Солаков е поканен отново и на следващото Венецианско биенале през 1995 г. - тогава участва с центъра за съвременно изкуство Club Berlin Kunstwerke, куриран от Клаус Бизенбах, с видео, наречено Some Of My Capabilities (Някои от моите способности).

Шестото участие

През 1999 г. е проведено последното за хилядолетието Венецианско биенале. Организатор на събитието, състояло се от 13 юни до 7 ноември 1999 г.,  е швейцарецът Харолд Сееман, известен със слабостта си към експериментите. Затова биеналето няма обща тема и няма налагащ се стил или школа. В него участват 102 творци от 59 страни, които представят творбите си в националните павилиони и в спектакъла "Апертуто" в градините на Венеция.

В него България участва за шести път. Положени са усилия за организиране на национален конкурс, обявен без финансов ангажимент от страна на държавата, спечелен от проекта на Недко Солаков „Съобщение“ , с куратор Яра Бубнова. Текстът на български, италиански и английски, отпечатан върху 15 000 картички с цветовете на националното знаме, гласи: "След близо 30-годишно прекъсване на официалните си участия във Венецианското биенале, Република България има удоволствието да заяви готовността си отново да участва по подобаващ начин в следващото издание на Венецианското биенале през 2001 г.".

Недко Солаков и кураторът на проекта Яра Бубнова с още осем съмишленици - видни чуждестранни изкуствоведи и критици, раздават на посетителите картичките. Те са поставени и в пластмасови кутии на 8 места в изложението - в италианския, австрийския и френския павилион, в изложбата на главния куратор и в пространството, предоставено на новите страни участнички. Почитатели на идеята са носили тениски със същия текст на гърдите и анонса на биеналето на гърба. Проектът, избран с конкурс, е представен във Венеция благодарение на съдействието на тогавашния президент Петър Стоянов, ръководството на Министерството на културата, посолството на България в Рим и с подкрепата на Министерството на външните работи на Италия.

Български творец с награда

През 2001 г. България отново не успява да организира свое участие във Венецианското биенале. Но Недко Солаков е поканен с пърформанса „Живот (черно и бяло)“, който има голям успех и става най-известното му произведение, заедно с инсталацията „Строго секретно“, с която участва на „Документа 12“.

Шест години по-късно, през 2007 г., успех има проектът му „Дискусия (собственост)“, посветен на търговските спорове между България и Русия относно лиценза на автоматите „Калашников“. Зрители четат текста на стената, в който Недко Солаков описва препятствията и неудачните си опити да разговаря по темата „Кой притежава интелектуалните права, за да произвежда „Калашников“ с директора на завод „Арсенал“ и с руското посолство. Това е неговото шесто участие и за тази своя инсталация художникът получава специалната награда на 52-рото Венецианско биенале, проведено от 10 юни до 21 ноември 2007 г.

Още трима български художници показват съвременно изкуство на Венецианското биеналето през 2007 г. Весела Ножарова е куратор, a свои произведения представят Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев в символично назованата ефектна изложба "Място, на което не си бил преди". Общо 67 от 76-те павилиона на Биеналето във Венеция през 2007 г. са полети с истинско българско "Вино за откривания". Идеята е на художника Иван Мудов, един от тримата автори, представящи България за първи път от 43 години насам. Павилионите, пръснати из цяла Венеция, са заредени с 2100 бутилки каберне совиньон от Южна България, създадено специално за Биеналето от малки винарни с помощта на експерта по технология на виното Станимир Драгов. Бутилките също са със специални етикети. Идеята на този еликсир, наречен от Иван Мудов "Вино за откривания", е символично да обедини всички павилиони и да избегне олимпийския момент в цялото това мероприятие – биенале.

Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов също представят България

На 4 юни 2011 г. се открива 54-тото Венецианско биенале. Във форума, който продължава до 21 ноември, участват рекорден брой държави - 89. България е представена от художниците Хубен Черкелов и Греди Асса, както и от скулптора експериментатор Павел  Койчев, които излагат произведенията си в българския павилион в двореца от XVI век "Палацо Карминати".

Хубен Черкелов, който живее и работи в Ню Йорк, черпи вдъхновение от парите - американската и други национални валути. Греди Асса следва вековните традиции на Изтока с характерния си почерк, а Павел Койчев изкушава зрителите със смелите си урбанистични фантазии. Техните творби са включени в експозицията „Връзки на поколенията“, курирана и организирана от Джордж Лукс, швейцарец, който живее и работи в Швейцария и България. Никой не знае как е избран кураторът, тъй като няма организиран конкурс, което предизвиква скандал. Обществеността разбира за българските участници от сайта на Биеналето. Като отговор на съпроводилото това участие недоволство сред колегията, Министерството на културата поема инициативата за създаване на правилник на националното участие от независими експерти.

“Как живеем”

През 2019 г. 58-ото Биенале на изкуството във Венеция се потапя в настоящето, представяйки творци от целия свят. Президент на биеналето е Паоло Барата. То е открито на 11 май и продължава до 24 ноември под мотото "Можеш ли да живееш в интересни времена". България участва с проекта "Как живеем", обединяващ произведенията на Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска, и представен в сградата Палацо Джустиниан Лолин, построена през XVII век. Двамата автори по интересен начин успяват да представят съвремието, като съпоставят представата за вековните традиции на занаятите и масовата индустриална продукция на еднотипни и достъпни изделия, които обсебват жизнената среда. Яра Бубнова, директор на Националната художествена галерия, е комисар на изложбата. Експозицията е разгледана от десетки хиляди посетители и ценители на изкуството.

Десетото участие

59-ото издание на Биеналето на изкуствата във Венеция се провежда от 23 април до 27 ноември 2022 г. Националното представяне на България е десетото участие на страната след 1910, 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 г. За втори път конкурсната процедура се провежда от назначеното от Министерството на културата жури.

България е представена от художника  Михаил Михайлов, който работи в Австрия и Франция, с проекта "Ето къде си", представляващ няколко стаички, в които има разположени рисунки, видео и артинсталация. Куратор е Ирина Баткова. Комисар на българското участие е Яра Бубнова, директор на Националната художествена галерия.

/МГ/отдел „Справочна“

Източници:

/БТА, ВИНФ, 1999, 2007, 2011, 2019/

/ https://mc.government.bg/files/6158_Catalogue_web.pdf, 2019/
/https://www.segabg.com/category-observer/de-e-bulgariya-vuv-veneciya-predi-i-sled-chashite-ikea, 21.1.2022/

/https://www.dnevnik.bg/kultura/2024/01/04/4572276_bulgariia_shte_uchastva_vuv_venecianskoto_bienale_s/#_=_, 4.1.2024/