site.btaСреща на памет и бъдеще се проведе в българския павилион на Венецианското биенале на 24 май

Две събития се проведоха на 24 май в българския павилион на Венецианското биенале в културен център „Дон Орионе“. Денят започна с дискусията „Помнене и свидетелстване – локални и глобални контексти“, в която участваха авторите на българския проект – Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова и кураторът Васил Владимиров, съобщават от екипа на българския павилион.

Техни гости и участници в творческия разговор бяха генералният ни консул в Милано Анна Паскалева, проф. Илияна Кръпова от университета „Ка Фоскари“, специално дошли за разговора от България - проф. Венелин Шурелов, проф. Даниела Колева, д-р Валентин Калинов, Красен Станчев и г-жа Елза Джерманова, дъщеря на една от главните героини в инсталацията „Съседите“ – Цветана Джерманова. 

Д-р Надежда Джакова откри дискусията, като поздрави всички присъстващи с най-българския празник – 24 май. Генералният консул на България в Милано Анна Паскалева, пристигнала специално за събитието, подчерта значението на „Съседите“ като повод да се заговори за страната ни с уважение и възхита на 11-ото й участие в световния форум за съвременно изкуство.  

Проф. Даниела Колева, дългогодишен изследовател на периода на социализма, подчерта, че инсталацията „Съседите“ създава памет, но и спасява памет. И дава възможност на хората, мълчали до сега, да получат поле за изява. По думите на проф. Венелин Шурелов, проектът „Съседите“ е манифест и урок за съвременно изкуство, което не може да бъде превърнато в търговска стока. То е изкуство като маратонско състезание!“, разказват от екипа.   

Те допълват, че Красен Станчев си припомнил, че през 1990 година във Великото народно събрание е седял между хората от Белене и техните палачи. Той каза, че 24 май е единственият български празник, който не е свързан с война или насилие. И е знаменателно, че разговаряме за „Съседите“ точно днес. Защото в инсталацията смъртта не се вижда, а се чувства. 

„Д-р Валентин Калинов анализира, че репресираните са живи забравени и живи погребани. „Лагерният опит е свързан с несподелимото, което са преживели. Техните 20-30 години от последващия им живот в социалистическото всекидневие са времето, в което говоренето за случилото се е забранено“, допълват от българския екип във Венеция.

Лилия Топузова подчерта, че жените рядко говорят за преживяното в лагерите и затворите, затова и споделеното от майката Елза Джерманова е толкова важно. Тя благодари за възможността да разкаже какво е било детството на потомци на преследвани и пострадали – обречено на мълчание. Както и за шока, когато през 70-те години арестуват и интернират баща й, без присъда и предупреждение. Елза цитира майка си: „Но на един въпрос и днес не намирам отговор.  Въпросът на майка ми „Ти ли беше най-умната в околията, та само ти отиде на лагер. Целият народ се приспособи и се примири и си живееше живота. Доволна съм, че всички ние приятелки от лагерите останахме верни на убежденията си да не търсим реванш и да не искаме отмъщение. Не позволихме злобата да ни води“.

„Тук съм, за да благодаря от името на моите деди на вашия прекрасен екип. Моят прадядо бе обявен за враг на народа десет години след негова смърт, а брат му, лекар, собственик на болница е убит по особено жесток начин в лагер“, сподели Ева Тенева-Зайков, визуален артист с участие в Биеналето в павилиона „Муза“, дошла специално да поднесе почитанията си на екипа на „Съседите“, съобщават от екипа на българския павилион.

Във второто събитие четвъртокласниците от училище „Данте Алигиери“ във Венеция са имали разговор с Джулиан Шехирян, един от авторите и докторант в Принстън. Той им разказал какво означава биенале и какъв е смисълът на „Съседите“ на достъпен за тях език. А Лилия Топузова на отличен италиански приобщи децата към идеята за справедливост, част от посланието на проекта. 

След това малчуганите разгледали българския павилион, което за тях било „малко страшничко, изпълнено с любопитство приключение, защото в него се примесват тъмнина, странни нощни звуци, позабравени вещи, видеоинсталации и необичайни аромати“.

„Решихме да наименуваме ателието „Странноприемница“, поради много причини - метафора на гостоприемно отворена трапеза, без запазени места, на която всички са поканени. Използваме основното правило на Мари Монтесори „Госпожа Грешка“ за най-важната учителка. Добър начин да се свърже с посланието на „Съседите“ грешките да ни бъдат учители, за да не ги повтаряме”, каза Теодора Бахарова. След това децата, с помощта на глина, растения, подправки, бои, произведени от природни материали и щампи, заедно създали свои произведения.

/ВСР