site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 ноември в историята

15 ноември 2024 г., петък, 46-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчци Гурий, Самон и Авив (Начало на Рождественския пост).
Рождественският (Коледният) пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия). 40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", тъй като се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември.  Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост. Започва от 15 ноември и завършва на 24 декември - Бъдни вечер. По време на поста не трябва да се ядат храни от животински произход - месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Изключение се прави за деца, бременни жени, болни и възрастни хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти по време на поста През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и други), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.  Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

В България се отбелязва:

Денят на Националната спортна академия "Васил Левски". Отбелязва се съгласно решение на Академията от 15 ноември 2012 г. Годишнина от тържественото събрание (1942) в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски", на което  е благословено държавното Висше училище за телесно възпитание в присъствието на чуждестранни гости. Преди това на 15 октомври 1942 г. с водосвет в храм-паметника "Александър Невски" е открита първата учебна 1942/1943 година.

По света се отбелязва:

Международният ден за превенция и борба с всички форми на транснационална организирана престъпност. Отбелязва се от 2024 г. с резолюция A/RES/78/267 на Общото събрание на ООН от 21 март 2024 г., за да се повиши информираността на международната общност за заплахите, произтичащи от всички форми на транснационална организирана престъпност и да се засили международното сътрудничество  за противодействие на организираната престъпност - от трафик на хора до унищожаване на околната среда и киберпрестъпления, която подкопава мира, сигурността и напредъка към Целите на ООН за устойчиво развитие. Проявите за деня се организират от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC).

Националният празник на Палестинските автономни територии. Ден на независимостта (1988).

На този ден в България:

1885 - Български войски превземат Пирот по време на Сръбско-българската война (1885). Под предтекст, че Съединение на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885) нарушава равновесието на Балканите Сърбия обявява война на България на 2 ноември 1885 г., която продължава до 16 ноември 1885 г. На 14 ноември 1885 г. българските части достигат укрепленията пред Пирот. Българското командване преценява, че най-важната тактическа точка в сражението е Църни връх. През нощта на същия ден дружини от Преславския и Конарския пехотен полк атакуват върха с щикова атака и го превземат. В боя, който се разгръща по цялата Пиротска линия, българската артилерия подкрепя силно пехотата. Пирот е обграден от българските войски. На 15 ноември българите преминават в щикова атака, боят се развихря по улиците на града. В сръбските редици настъпва хаос заради неочаквано ранната атака и те изоставят града. Пътят на българите до Ниш е свободен. В боя при Пирот от сръбска страна има повече от 700 убити и 560 ранени. Загубите на българската войска били 1150 убити и ранени и 165 безследно изчезнали.

1888 - Приет е Закон за мерките и теглилките от 5-ото Обикновено народно събрание (1887-1889). Със закона се въвежда единство на измерванията в България - от 1 юни 1889 г. за мерките на храните, от 1 януари 1892 г. - за останалите мерки и теглилки. Обнародван е в "Държавен вестник" бр. 7, 19 януари 1889 г.

1897 - България установява дипломатически отношения с Иран на ниво дипломатически агентства. Отношенията между двете страни са прекъснати на 17 септември 1941 г. и са възстановени на 16 декември 1961 г. на ниво легации, а на 18 август 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1910 - Осъществени са първите полети със самолет над България. По настояване на командира на Въздухоплавателното (балонното) отделение към българската армия кап. Васил Златаров в София пристига известният руски летец Борис Маслеников с аероплан тип "Фарман". Целта на демонстрацията е да се докаже, че над България и Балканите може да се лети, за да се отхвърли твърдението на френския авиоконструктор и пилот Луи Блерио, че в този район на Европа атмосферата е разредена, а климатът е непригоден за полети. В дните преди полета се основава софийски аероклуб, който заедно с назначената от Военното министерство комисия организира предстоящото летателно изпитание. На 15 ноември в местността "Лагера" (дн. кв. "Лагера" в София) аеропланът се издига бавно на 200 до 300 м височина, прави три обиколки и каца на мястото, откъдето е излетял. През следващите дни Борис Маслеников извършва още няколко демонстративни полета, в един от които се включват и представители на царското семейство - цар Фердинанд т, престолонаследникът княз Борис и княз Кирил. Те правят една обиколка до Павлово и обратно.

1928 - Сключен е стабилизационен заем от правителството на Андрей Ляпчев с английски, американски и френски банки за стабилизиране на българската валута, за подобряване на транспортно-съобщителната мрежа в България и за възстановяване на разрушенията от катастрофалните земетресения на 14, 18 и 25 април с. г. Емитиран е в долари и франкове. Номиналната му стойност възлиза на 5 млн. лири стерлинги.

1942 - В аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е проведено тържественото събрание по повод на първата академична година на Държавното висше училище за телесно възпитание в присъствието на представители на държавната администрация, дипломатическия корпус, чуждестранни гости, преподаватели и студенти. На 15 октомври 1942 г. с водосвет в Храм-паметника "Александър Невски" учебната година е открита. Училището е създадено със Закон, приет от 25-ото Обикновено народно събрание на 11 декември 1941 г., утвърден с Указ 124 на цар Борис III, обнародван в "Държавен вестник" от 3 януари 1942 г. За директор е назначен проф. Георги Караиванов, а за секретар - Васил Данаилов.

1953 - Открита е високопланинската метеорологична наблюдателница на вр. Мургаш в Стара планина. Разположена е на височина 1686 м. Започва да работи от 1 януари 1954 г.

1953 - Първо представление на сцената на Народната опера в Пловдив  - операта "Продадена невеста" на Бедржих Сметана. Операта е създадена на 20 март 1953 г. С Решение 36/27 януари 1999 г. на  Министерски  съвет се обединява с Държавна филхармония - Пловдив  и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество - Пловдив. С ПМС 152/28 юли 2010 г. се преобразува в Държавна опера - Пловдив.

1990 - VII Велико народно събрание приема Закон за изменение на Конституцията на Народна република България (приета от VI Велико народно събрание на  4 декември 1947 г.), с който името на страната се променя от Народна република България на Република България. Законът е внесен по инициатива на народния представител Петър Берон и е подкрепен с подписите на още 102-ма народни представители от различни парламентарни групи.

1995 - 37-ото Народно събрание приема Закон за фонд "Обществено осигуряване", съгласно който се създава Националният осигурителен институт.

2001 - Създаден е еврорегион "Долни Дунав", който включва румънските окръзи Кълъраш, Ялемица и Констанца, а от българска страна - асоциацията за трансгранично сътрудничество и развитие "Дунавска Добруджа", създадена от общините в областите Силистра и Добрич.

2009 - В София са произведени частични избори за кмет на общината. Избирателната активност е 23,17 процента (257 367 избиратели). С 66,23 процента за кмет на София е избрана Йорданка Фандъкова, издигната от партия "ГЕРБ".

2012 - Председателят на Управителния съвет на руската компания  "Газпром" Алексей Милер и изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов подписват в Министерския съвет окончателно инвестиционно решение за изграждане на газопровода "Южен поток" на българска територия.

2014 - Българските участници в "Детска Евровизия 2014" в Малта Крисия Тодорова и близнаците Хасан и Ибрахим се класират на второ място в конкурса.

2020 - На 67-годишна възраст след кратко боледуване умира генералният директор на Българската телеграфна агенция Максим Минчев.

2021 - На официална церемония в Конституционния съд клетва като конституционни съдии полагат проф. Янаки Стоилов, избран от квотата на президента, и Соня Янкулова, излъчена от Общото събрани на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (ВАС).

2022 - Президентът Румен Радев удостоява с орден "Мадарски конник" първа степен посланика на Федерална република Германия в България Кристоф Айххорн за особено големите заслуги на дипломата за укрепването и развитието на българо-германските отношения.

На този ден по света:

1889 - Бразилия е провъзгласена за република, след като крал Педро Втори абдикира след военен преврат. За първи президент на страната е назначен Деодору да Фонсека, който заема поста до 23 ноември 1891 г.

1893 - Основан е "Базел" - Базел, швейцарски футболен клуб.

1926 - В САЩ започват редовните излъчвания на "Ен Би Си", първата американска национална радиотелевизионна мрежа, създадена през септември 1926 г. и една от най-големите телевизионни компании в страната.

1955 - В Япония е проведен учредителният конгрес на Либерално-демократическата партия, която в периода 1955-1993 г. е управляваща партия в страната.

1957 - Романът "Доктор Живаго" на съветския писател Борис Пастернак излиза от печат за първи път в Милано, Италия. Романът е издаден на италиански език от издателство "Фелтринели". Цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и срещу Борис Пастернак е подета остра политическа кампания, в резултат на която романът е забранен в СССР и е издаден в чужбина. През 1958 г. Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго", но политическата обстановка в СССР го принуждава да се откаже от наградата. Романът е публикуван за първи път в Съветския съюз през 1988 г. в сп. "Нов свят" ("Новый мир").

1971 - В Москва, Русия, е подписано междуправителствено Споразумение за създаване на Международна система и Организация за космически връзки "Интерспутник" от СССР, България, ГДР, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия. Седалището на организацията е в Москва, Русия. В организацията участват 26 страни - Азербайджан, Афганистан, Беларус, България, Виетнам, Федерална република Германия, Грузия, Индия, Казахстан, Киргизстан, КНДР, Куба, Лаос, Монголия, Никарагуа, Полша, Русия, Румъния, Сирия, Сомалия, Таджикистан, Туркменистан, Чехия, Украйна, Унгария, Йемен, като правоприемници на СССР, ГДР и Чехословакия са Русия, ФРГ и Чехия. 

1975 - В Рамбуйе, Франция, е проведена първата среща на високо равнище на шестте най-развити индустриални държави - Великобритания, САЩ, Италия, ГФР, Франция и Япония по инициатива на президента на Франция Валери Жискар д'Естен. Срещата е закрита на 17 ноември 1975 г. Основната й цел е да се вземат решения по актуални икономически, финансови и търговски проблеми. Поставено е началото на редовни съвещания на Г-7 - неофициален форум на лидерите на най-развитите в икономическо отношение страни: Великобритания, Германия, Италия, Канада (присъединява се през 1976 г. ), САЩ, Франция и Япония. Европейският съюз има представител от 1977 г. Русия се присъединява към Г-7 през 1997 г., но е изключена през 2014 г. след анексирането на Крим.

1983 - Парламентът на Турската федеративна държава в Кипър приема декларация, с която обявява създаването на Севернокипърската турска република (СКТР), призната само от Турция.

1988 - От космодрума в Байконур е изстрелян първият съветски космически кораб за многократна употреба "Буран". Той е изведен в космоса от ракетата носител "Енергия", прави две обиколки на Земята и след 205 минути се приземява на мястото си на изстрелване. Полетът протича в напълно автоматичен режим, без да има нито един човек на борда - първият в историята на орбитален космически кораб.

1991 - В Москва, Русия, е проведено първото заседание на правителството на РСФСР под председателството на президента Борис Елцин, сформирано на 6 ноември 1991 г., по време на което Борис Елцин подписва първия пакет от документи, подготвен от правителството на Егор Гайдар, за преминаването на страната към пазарна икономика - за либерализиране на външноикономическата дейност, за отмяна на ограничението на работната заплата, за създаване на система на социално партньорство и др.

1998 - Във Великобритания за първи път в света се излъчват предавания на наземна цифрова телевизия. Излъчването е предоставено от компанията "ОН диджитал" - съвместно предприятие на корпорациите "Карлтън комюникейшънс" и "Гранада". На абонатите във Великобритания се предлагат 30 канала с качествена картина и звук. За разлика от спътниковата цифрова телевизия, за която са необходими антени-чинии, за наземния сигнал е нужна обикновена телевизионна антена.

2000 - В Ню Йорк, САЩ, с резолюция A/RES/55/25 Общото събрание на ООН приема Конвенция за борба с организираната трансгранична престъпност. Конвенцията е открита за подписване от страните членки на ООН на 12 декември 2000 г. и влиза в сила на 29 септември 2003 г. Конвенцията се допълва от три протокола - Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, който влиза в сила на 25 декември 2003 г., Протокол срещу нелегалния трафик на мигранти по суша, вода или въздух, който влиза в сила на 28 януари 2004 г., и Протокол срещу незаконното производство и пренасяне на огнестрелни оръжия, части и компоненти за тях и техните амуниции, който влиза в сила на 3 юли 2005 г. До 2020 г. конвенцията е подписана от 147 държави.

2007 - Русия завършва изтеглянето на войските си от Грузия. Базата е предадена под контрола на грузинското Министерство на отбраната. В страната вече няма руски войски. Остават само миротворци, действащи в Абхазия с мандат на Организацията на независимите държави, както и такива, влизащи в състава на смесените сили в Южна Осетия. През юни 2007 г. Русия изтегля войските си от другата си база в Грузия, разположена в гр. Ахалкалаки.

2008 - В Германия партията Съюз 90/Зелени избира Джем Йоздемир за свой втори лидер, с което синът на турски емигранти става първият представител на етническо малцинство, оглавявал някога германска партия. Той ще поделя поста заедно Клаудия Рот.

2009 - В Сърбия умира патриарх Павле, глава на Сръбската православна църква от  2 декември 1990 г. до 15 ноември 2009 г.

2013 - В северната част на остров Суматра в Индонезия изригва вулканът Синабунг. Над 5000 души са евакуирани. Няма данни за пострадали хора. Вулканът Синабунг е спящ в продължение на четири века, преди да изригне през м. август 2010 г.

2016 - Касационният съд на Египет отменя смъртната присъда на Мохамед Морси, президент на Египет от 30 юни 2012 г. до 3 юли 2013 г., по наказателно дело за бягство от затвора през януари 2011 г. и участие в масови безредици. Касационният съд е постановил делото за повторно разглеждане. Жалбата е подадена от името на 27 представители на ръководството на сунитската ислямска организация "Мюсюлмански братя", осъдени на смърт или доживотен затвор. През юли 2015 г. наказателен съд осъжда на смърт Мохамед Морси, ръководителя на "Мюсюлмански братя" Мохамед Бадия и още четирима членове на ръководството на организацията, а 20 души - на доживотен затвор по същото дело. Общо 93 човека получават задочни смъртни присъди.

2017 - В Зимбабве военни обявяват, че завземат властта в страната, като целта им е да отстранят престъпници от антуража на държавния глава Робърт Мугабе, влезли в безпрецедентен конфликт с армията след уволнението на вицепрезидента Емерсон Мнангагва на 6 ноември 2017 г. Президентът на страната Робърт Мугабе и неговото семейство са поставени под домашен арест. На 21 ноември 2017 г. 93-годишният Робърт Мугабе подава оставка след 37 години на поста.

2018 - Кралят на Мароко Мохамед Шести и президентът на Франция Еманюел Макрон откриват първата в Мароко и в цяла Африка скоростна железопътна линия, известна с френските инициали LGV, което е съкращение за "високоскоростна линия". Тя свързва двата икономически и финансови центрове в страната Танжер и Казабланка, като разстоянието между тях се изминава за 2 ч и 10 минути със скорост от 320 км/ч. До този момент влаковете между двата града пътуват почти 5 часа. Проектът на стойност 2 млрд. долара е стартиран през 2011 г. от краля и тогавашния президент на Франция Никола Саркози. Във финансирането му участват няколко арабски страни.

2019 - Литва и Норвегия си разменят с Русия осъдени за шпионаж. Въз основа на препоръка от Комисията по помилванията и нови поправки в законодателството президентът на Литва Гитанас Науседа помилва руските граждани Николай Филипченко и Сергей Моисеенко, осъдени в Литва през 2017 г. по обвинение в шпионаж в полза на Русия. Русия отвръща с "реципрочни мерки" и двамата са разменени срещу литовските граждани Евгений Матайтис и Аристидас Тамосайтис, както и норвежкият гражданин Фроде Берг, и тримата осъдени в Русия за шпионаж. Размяната е осъществена на литовски граничен пункт.

2020 - В Молдова 48-годишната Мая Санду, председателка на Партия на действието и солидарността, е избрана за президент на страната на втория тур на президентските избори с 57,7 процента от гласовете. Тя е първата жена президент в историята на Молдова.

2021 - На церемония в Белия дом президентът на САЩ Джо Байдън подписва законопроект за инфраструктурни инвестиции в размер на над 1 трлн. долара. От сумата 110 млрд. долара са предвидени за мостове и пътища, за развитието на летищата и пристанищата - 42 млрд. долара, за модернизация на обществения транспорт са заделени 39 млрд. долара. Предвидено е 73 млрд. долара да бъдат инвестирани в екологично чиста енергия.

2022 – В Мартуни, област Гехаркуник, Армения, се ражда осеммилиардният жител на Земята. Съгласно данните, които са потвърдени и публикувани от УНИЦЕФ, новороденото момиченце Арпи е дъщеря на Карен Закарян и Ани Комарян, жители на село Цовинар в област Гехаркуник. Бебето тежи 2,9 килограма и е дълго 49 сантиметра.

Родени на този ден българи:

проф. Никола Пиколо (ист. име Никола Савов Хаджиилиев), учен, поет, драматург и лекар (1792-1865).
Първоначално учи в гръцкото училище в родния си град Велико Търново. Продължава обучението си в гръцкия лицей "Св. Сава" в Букурещ, Румъния. Ненавършил още пълнолетие той е учител по френски език в лицея. По-късно е преподавател по история в гръцката Велика школа на остров Хиос (1815-1818). За кратък период живее в Одеса, Украйна, където ръководи местният гръцки театър, който поставя и две негови авторски творби "Леонид" и "Смъртта на Демостен". Подпомага българското образователно дело, като изпраща книги за търновските училища. Преподава философия в Йонийската академия на остров Корфу (1823-1824) и във връзка с това прави гръцки превод на Декартовото "Разсъждение за метода" (1824). Доктор на литературата (1824), професор по философия (1825), доктор по медицина (1829). През 1829 г. той завършва медицина в Италия  и от същата година практикува професията си в Париж, а от 1830 г. в продължение на 11 години е доктор в Букурещ, Румъния, където е и главен инспектор на училищата и болниците (1831-1839). От 1840 г. до края на живота си живее в Париж, където работи като лекар, а по-късно се отдава на научна дейност в областта на класическата филология. Прави преводи от френски, английски и немски на новогръцки и от старогръцки на френски. Автор е на гръцки на стихосбирката "Утехи" (1839) и др.

Иван Карамихайлов, лекар хирург (1866-1961).
От 1909 г. е управител и завеждащ хирургическото отделение на новата болница на Българския червен кръст (БЧК) в София, в която обзавежда с лични средства три модерни операционни зали. От началото на Балканската война (1912) до 1921 г. е на военна служба и активно участва в организирането на хирургическата помощ в армията. От 1921 г. отново завежда хирургическото отделение при болницата на БЧК. Завежда частна хирургична клиника в София (1921-1944), за която отделя етаж от къщата си. Инициатор за създаването на обществено здравно осигуряване в България. Удостоен е със званието "Народен лекар" (1952).

Стефан Данаджиев, лекар невролог и психиатър (1866-1943).
Дописен член на Българската академия на науките (БАН) (1898), редовен член на БАН (1902). Завежда Нервно-психиатричното отделение на Александровска болница (1901-1924). Секретар на Природоматематическия клон на Българската академия на науките (1921-1922, 1935-1936) и негов председател (1928-1929). Работил е в областта на съдебната, военната и социалната психиатрия. Автор на повече от 100 печатни труда. На 10 март 1932 г. дарява на БАН сумата 77 800 лв.  за образуване фонд на негово име за награждаване на трудове из областта на медицината (неврологията, психиатрията, психологията и съдебната психоанатомия) и за подпомагане на тяхното издаване.

акад. Любомир Кръстанов, метеоролог и геофизик (1908-1977).
Основател и началник управление "Хидрометеорологична служба" и директор на Института по хидрология и метеорология при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1959). Заместник-председател на БАН (1959-1961), и. д. председател на БАН (1961-1962) и председател на БАН (1962-1968). Министър без ресор (27 ноември 1962-12 март 1966). Директор на Геофизическия институт при БАН  (1961-1977), който от май 1988 г. носи неговото име. Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (1959-1978). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Постоянен представител на България в Световната метеорологична организация (1950-1959) и член на Консултативния комитет при Световната метеорологична организация (1964-1968). Председател на Националния комитет по изследване на космическото пространство (1966-1977). Почетен член на Унгарската академия на науките (1964) и на Академията на науките и изкуствата в Тулуза, Франция (1967), чуждестранен член на  Академията на науките на СССР (1966). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), на орден "За заслуга към науката и човечеството (1967,чехосл.). Лауреат на Димитровска награда (1951, 1980, посм.).

Бойка Вапцарова, писателка и общественичка (1915-2003).
Работила е върху историята на творческото дело на съпруга си Никола Вапцаров след смъртта му (1909-1942). Издава проучванията: "Спомени за Вапцаров" (1952), "Никола Вапцаров. Летопис за живота и творчеството му" (1978), "Вапцаров сред събратята си по перо" (1989).

проф. Лили Атанасова, пианистка и музикален педагог (1921-2004).
Декан на Инструменталния факултет в Българска държавна консерватория (1966-1972) и заместник-ректор на консерваторията (1972-1976). Дългогодишен председател на организационния комитет на Международния фестивал "Лауреатски дни "Катя Попова" в Плевен. Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1972) и "Народен артист" (24 май 1981). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (декември 1981), на наградата на Съюза на музикалните дейци "Златна лира" за 1986 г. (февруари 1987) и др.

проф. Васил Стефанов (Васил Стефанов Димчев), театровед, театрален деец и критик (1933-2020).
Литературен сътрудник и редактор в сп. "Театър" и във в. "Литературен фронт" (1958-1970). Заместник-директор на Института по изкуствознание при Българската академия на науките (1976-1981). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (юни 1990-септември 1999; 25 февруари 2003-5 януари 2009). Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1980Ц1981), в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1991Ц1992, 1993) и в Нов български университет (от 1994). Автор е на статии, отзиви, рецензии и трудове, сред които: "Драма и композиция" (1965), "Съвременен куклен театър" (1973), "Театрални срещи" (1971), "Абсурдизмът или театърът на отчуждението" (1977), "Театър и литература" (1983). Автор е и на книгата "Дописан дневник" (2018). Удостоен със званието "Заслужил деятел на изкуството" (1981). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1983), на орден "Стара планина" първа степен (4 ноември 2008).

Ставри Калинов, художник и скулптор (1944-2023).
Работи в областта на малката пластика, живописта и приложното изкуство, рисува икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси. Прави портрети на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и др. Автор е на скулптурата "Истината за перото" в градинката пред БТА в София, на статуетка на ктиторите на Боянската църква Константин и Елена, дарена на папа Йоан Павел II от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев (1997) и др. Носител на наградата "Златен век" - звезда за големия му принос в развитието на българската култура на Министерството на културата (17 юни 2016). Почетен гражданин на Видин (2004).

проф. Румен Нейков, цигулар и оперен режисьор (1946).
Бил е режисьор в Плевенската опера (1975-1976), Старозагорската опера  (1975-1983) и в Софийската опера (1985-1994), директор и режисьор на Държавна опера - Стара Загора (1994-1998). Бил е преподавател по режисура и актьорско майсторство във вокалния факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и завеждащ катедра "Музикално-сценично изкуство" (1999-2008) в академията. Режисьор е на над 70 постановки на опери, оперети и мюзикъли. Организатор е на традиционния Виенски бал в София. Има над 170 публикации, включително в Германия, Австрия и Белгия, автор е на 6 книги, преводи на книги и либрета от немски и руски език. Носител на награда за оперна режисура от националния преглед в Стара Загора (1985), на Златен кръст за заслуги към Република Австрия (2015).

Рахмат Сукра Софиади, състезател по борба свободен стил и спортен деец (1965).
Печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Токио, Япония. През 1988 г. на Олимпийските игри в Сеул, Република Корея, и на Европейското първенство в Манчестър, Великобритания печели бронзови медали. Носител на златния пояс на "Дан Колов" за 1991 г. Световен шампион за младежи през 1985 г. в Колорадо Спрингс, САЩ.

доц. Бойка Чернева, юрист (1973).
Юрисконсулт в Столична община (1999-2000). От 2000 г. е преподавател в Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) и декан на факултет "Полиция" (2011-2014). Ректор на Академията на МВР (4 декември 2014-2 март 2016). Преподавател е в катедра "Публично-правни науки" на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" и в катедра „Наказателноправни науки“ към Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство. Автор е на научните публикации "Същност на юридическите задължения" (2004), "Юридическите задължения като източник на субективни права" (2006), "Европейският съюз като зона за свобода, сигурност и правосъдие" (2010), "Основни права на гражданите на Европейския съюз" (2010) и др.

Руслан Мъйнов, български актьор и певец (1976). 
Актьор в предаването "Хъшове", "Шоуто на Слави", както и един от водещите на "Господари на ефира". От 2007 г. е в екипа на предаването "Комиците" по bTV. Участвал е в сериала "Столичани в повече", има роли в десетки театрални постановки и издадени няколко музикални албума - "Балкан-кан-кан" (1999), "Дърпай шалтера" (2000), "Аз не съм" (2001), "Ламята" (2004), "Руслан Мъйнов пее любими руски песни" (2014).

На този ден са родени и:

сър Уилям Хершел (ист. име Фридрих Вилхелм Хершел), британски астроном от немски произход (1738-1822).
Открил планетата Уран (13 март 1781), която първоначално смятал за комета. Нарича я "Georgium Sidus" в чест на краля на Англия Джордж III. Името Уран е било прието, за да има съответствие с имената на останалите планети, но не се използвало до 1850 г. Открива планетарната мъглявина Сатурн във Водолей (1782), планетарна мъглявина в съзвездието Кърма (1786), планетарната мъглявина Ескимо в Близнаци (1787) и  спътника Мимас на планетата Сатурн (1789).

Герхарт Хауптман, немски писател и драматург (1862-1946).
Първата му пиеса "Пред изгрев слънце" (1889) поставя началото на новата немска драма. Автор е и на пиесите "Тъкачите" (1892), "Бобровата шуба" (1893), "Ханеле" (1894), "Потъналата камбана" (1897), на романите "Глупакът Емануел Квинт" (1910), "Островът на великата майка" (1912). Носител на Нобелова награда за литература за 1912 г. за приноса му в развитието на немската драма и театър.

Аугуст Крог (Шак Аугуст Стенбърг Крог), датски физиолог (1874-1949).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1920 г. за неговото откритие на мотора на капилярния регулаторен механизъм.

Уилям Аверил Хариман, американски политик (1891-1986).
Посланик на САЩ в СССР (1943-1946). Посланик на САЩ във Великобритания (април-септември 1946). Министър на търговията на САЩ (1947-1948). Губернатор на щата Ню Йорк (1954-1958). Помощник държавен секретар по въпросите на Далечния изток (1961-1963).

фелдмаршал Ервин Ромел, немски военачалник (1891-1944).
Наричан "Пустинната лисица" поради умелите военни операции, които води в пустинята на Северна Африка. Един от водещите командири на Западния фронт по време на Втората световна война (1939-1945).

Халед Багдаш, сирийски политик и деец на сирийското работническо движение (1912-1995).
Секретар на ЦК на Сирийската комунистическа партия (СКП) (1933-1937) и главен секретар на СКП (1937-1958). Лидер на Сирийската комунистическа партия (април 1966-15 юли 1995).

Франческо Роси, италиански режисьор и сценарист (1922-2015).
Първият му филм е "Предизвикателство" (1958). Режисьор е на 20 филма, сред които филмите "Салваторе Джулиано" (1961), "Ръце над града" (1963), "Хора против" (1970), "Делото Матей" (1972), "Лъки Лучано" (1973), "Височайши трупове" (1976), "Христос е спрял в Еболи" (1979), "Трима братя" (1981), "Кармен" (1983), "Хроника на една предизвестена смърт" (1987), "Забрави Палермо" (1990), "Примирие" (1997) и др. Той пише сценариите на повечето от филмите си. Носител на "Златна мечка" за цялостно творчество (2008) от международния кинофестивал "Берлинале" в Германия.

Мваи Кибаки, кенийски политик (1931-2022).
Министър на финансите на Кения (1969-1982). Вицепрезидент на Кения (1978-1988). Основател на Демократичната партия (25 декември 1991). Президент на Кения (30 декември 2002-9 април 2013).

Петула Кларк, британска певица и актриса (1932).
Кариерата й започва през 1942 г., когато тя е на 9-годишна възраст. Има продадени над 70 милиона копия от албумите си.

Даниел Баренбойм, израелски пианист и диригент от аржентински произход (1942).
През 1949 г., на 7-годишна възраст, Даниел Баренбойм дебютира като пианист, а през 60-те години на 20-и век - като диригент. Музикален директор на Чикагския симфоничен оркестър (1991-2006), на Берлинската държавна опера (1992) и др. Носител на шест награди "Грами" (1977, 1991, 1992, 1995, 2002, 2003). През 2007 г. е удостоен с титлата почетен доктор по музика на Оксфордския университет.

Фрида Люнгста (Ани-Фрид Люнгста), шведска певица от норвежки произход (1945).
Вокалистка на групата АББА, създадена през ноември 1970 г. с началото на съвместно кабаретно шоу на дуета Бьорн Улвеус и Бени Андершон с певиците Ани-Фрид Люнгста и Агнета Фелтскуг. Името на квартета е съставено от първите букви на собствените имена на музикантите. На 6 април 1974 г. АББА печели песенния конкурс "Евровизия" с песента си "Ватерло". Музикантите се разделят и продължават със самостоятелни изяви през 1982 г. след 8 издадени албума, многобройни турнета и награди
.

Александър Квашневски, полски политик (1954).
Председател на партията "Социалдемокрация на Република Полша" (29 януари 1990-25 ноември 1995). Президент на Полша (23 декември 1995-23 декември 2005).

Улрих Щилике, немски футболист и треньор (1954).

Ким Вилфорт, датски футболист и треньор (1962).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Уши Дизел (Урсула Дизел), немска състезателка по биатлон (1970).
Двукратна олимпийска шампионка - през 1998 г. в Нагано, Япония, и през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и четири сребърни и четири бронзови медала. От световни първенства печели осем златни, осем сребърни и три бронзови медала.

Патрик Мбома (Хенри Патрик Мбома Дем), камерунски футболист (1970).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2000 г.

Марио Галинович, хърватски футболист (вратар) (1976).

Джон Хейтинга, нидерландски футболист (1983).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Йоханес Кеплер, немски математик, астроном (1571-1630).
Има голям принос в развитието на астрономията и оптиката. Откривател на законите за движението на планетите. Първите си два закона за движението на планетите публикува в трактата "Нова астрономия" (1609), а третият - в трактата "Хармонията на света" (1619).

Кристоф Вилибалд Глук, немски композитор (1714-1787).
Представител на епохата на ранния класицизъм. Написал е над 50 опери на немски, френски и италиански език, сред които Орфей и Евридика" (1762), "Алцеста" (1767), "Парис и Елена" (1770), "Ифигения в Авлида" (1774), "Ифигения в Таврида" (1779) и др.

Кольо Фичето (ист. име Никола Иванович Фичев), български майстор строител, архитект от епохата на Възраждането (1800-1881).
Един от основателите на църковната и гражданска архитектура. Създава емблематични за българското възраждане храмове, обществени и жилищни сгради, мостове, водопроводи, канализации и др. Като майстор строи църквите "Св. Никола" в Търново (1836), "Св. Димитър" в Килифаревския манастир (1840), "Св. Богородица" в Търново, "Свети Николай" в Дряново (1851), Къщата с маймунката във Велико Търново (1849), Беленския мост (1865-1867), Ловешкия покрит мост (1872-1874), Конака в Търново (1874-1876) и др. След като завършва църквата "Свети Никола е признат за главен майстор строител (уста). За изграждането на Беленския мост е награден с най-високото отличие в империята - златен орден "Меджидие".

Иван Сеченов, руски учен естествоизпитател (1829-1905).
В своя класически труд "Рефлекси на главния мозък" обосновава рефлекторната природа на съзнателната и несъзнателната дейност и доказва, че в основата на всички психически явления лежат физиологическите процеси.

Вилхелм Рабе, немски писател (1831-1910).
Автор е на романите "Хроника от улица Врабчова" (1856), "Гладуващият пастор" (1864), "Абу Тефлан" (1867) и др.

Хенрик Сенкевич, полски писател (1846-1916).
Автор е на историческата трилогия, включваща романите "С огън и меч" (1884), "Потоп" (1886) и "Пан Володиовски" (1888), на историческите романи "Quo vadis?" (1896), "Кръстоносци" (1900), "На полето на славата" (1906), на повестите и разказите "Напразно" (1872), "Старият слуга" (1875), "Скици с въглен" (1877), "Янко музикантът" (1878), "Писма от пътуването до Америка" (1878), "Из дневник на познанския учител" (1879), "За хляба" (1880), "Пазачът на фара" (1881), "Бартек победител" (1882), "Ангел" (1882), "Сахем" (1889) и др. Един от собствениците на в. "Нива" (1874-1875). Редактор във в. "Слово" (1882-1887). Носител на Нобелова награда за литература за 1905 г. "за неговите достойнства като епически писател".

Дмитрий Мамин (псевд. Сибиряк), руски писател (1852-1912).
През 1877 г. в сп. "Кругозор" е публикувано първото му белетристично произведение "Тайните на зелената гора". Автор на поредицата от пътеписи "От Урал до Москва" (1881-1882), на романите "Във водовъртежа на страстите" (1876), "Приваловските милиони" (1883), "Планинско гнездо" (1884), "Бурен поток" (1886), "Именник" (1887), "Три края" (1890), "Пролетни бури" (1893), "Без заглавие" (1893), "Черти от живота на Пепко" (1894), "Хляб" (1895), "Ранни кълнове" (1896), "Всеобщ любимец на публиката" (1898), "Падащи звезди" (1899), на сборниците с разкази "Уралски разкази" (1895), "Сибирски разкази" (1889) и др.

Емил Дюркем, френски социолог (1858-1917).
Основоположник на социологията като наука. Автор е на "За разделението на обществения труд" (1893), "Правилата на социологическия метод" (1895), "Самоубийството" (1897), "Социология и социални науки" (1909), "Елементарни форми на религиозния живот" (1912) и др.

Алфред Вернер, швейцарски химик (1866-1919).
Носител на Нобелова награда за химия за 1913 г. за неговата работа върху свързването на атомите в молекулите, с която хвърля нова светлина върху предишните изследвания и открива нови области за изследване, особено в неорганичната химия.

Чарлз Уилсън, шотландски физик (1869-1959).
Носител на Нобелова награда за физика за 1927 г. за метода му да направи пътя на електрически заредените частици видим чрез кондензация на парата. Той си поделя наградата с американския физик Артър Комптън,  който я получава за откриването на ефекта, наречен на негово име. 
 
акад. Петър Ников (Петър Ников Попов), български историк медиевист (1884-1938).
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1931-1932; 1937-1938). Председател на Българското историческо дружество (1935-1938). Изследва средновековната българска история и историята на българското Възраждане. Автор е на "Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година" (1920), "Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения" (1920), "Българско възраждане във Варна и Варненско" (1934), "Второ българско царство 1186-1396" (1937) и др.

Георги Овчаров, български архитект (1889-1953).
Проектирал е сградите на Министерството на вътрешните работи (1934-1936), на Агрономическия факултет /дн. Биологически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"/(1927-1930), Работническата болница (1934-1937) и др. Проектира и ръководи изграждането на Мавзолея на Георги Димитров (1949, разрушен на 21 август 1999). Автор (с колектив) на архитектурното оформление на моста на р. Дунав при Русе - Гюргево (1954).

Димитър Панов (Димитър Панов Иванов, бай Пано), български актьор, режисьор и театрален деец (1902-1985).
След 1944 г. е актьор и режисьор в театрите в Пловдив, Габрово, Толбухин (дн. Добрич), Перник, Бургас и Враца, директор на Врачанския народен театър (1956-1958). От 1959 г. се установява в театъра в Пловдив. Снимал се е в киното и телевизията. Носител на орден "Георги Димитров" (1972, 1982). Лауреат на Димитровска награда (1959).

Жан Габен (ист. име Жан-Алексис Монкорж), френски актьор (1904-1976).
Участвал е във филмите "Великата илюзия" (1937), "Кеят на мъглите" (1938), "Денят се ражда" (1939), "Среднощни безредици" (1958), "Мелодия от подземието" (1963), "Слънцето на крадците" (1967), "Татуираният" (1968), "Двама мъже в града" (1973),  "Светата година" (1976) и др. Носител на френската филмова награда "Сезар" (1987, посмъртно).

патриарх Павле (светско име Гойко Стойчевич), сръбски църковен деец (1914-2009).
Глава на Сръбската православна църква (2 декември 1990-15 ноември 2009).

Глафкос Клиридис, кипърски политик (1919-2013).
Председател на Камарата на представителите (1960-1976). Изпълняващ длъжността президент на Кипър (23 юли 1974-7 декември 1974). Президент на Кипър (28 февруари 1993-28 февруари 2003).

Николай Зидаров, български писател и поет (1921-2007).
Редактор и издател на в. "Язовир" в Търговище (1939-1941), главен редактор на в. "Септемврийче" (1956-1989). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (1964-1989). Автор е на повече от 60 стихосбирки: "Тоя вечен човешки копнеж" (1980),  "Есенно тайнство" (1986), "Зелените конници на ветровете" (1989) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1971),  званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1979). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1956, 1959), орден "Народна свобода" втора степен (1959), орден "Народна Република България" първа степен по повод 50-ата годишнина от рождението му (1971) и орден "Георги Димитров"  по повод 60-ата годишнина от рождението му (1981), на наградата на Съюза на българските писатели (1980, май 1986),  на литературната награда "Калина Малина" (април 1984), литературната награда "Христо Кърпачев" (1985). Детски писател за 2006 г. на инициативата "Дете на годината" (2006).

Христо Пелитев, български писател и журналист (1927-2012).
Редактор във в. "Стършел" (1953-1966) и негов главен редактор (1966-1989). Един от основателите на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Работил е във в. "Народна младеж", "Работническо дело", в сп. "Български воин", в издателство "Партиздат". Автор е на 20 хумористични и сатирични книги, сред които "Хапят ли охлювите", "Стъпвайте на пръсти", "Магарета Господни", "Атентатори", "Дяволското огледало", "Бедният Йов" и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1975).

Вълчан Вълчанов, български режисьор, сценарист и педагог (1940-2016).
От 1974 г. е преподавател в Факултета по журналистика  на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Инициатор за учредяването на наградата "Горчивата чаша" на Факултета по журналистика, която се връчва за произведения с принос в съвременната филмова изразност. Като режисьор и сценарист е реализирал игралните филми  "Белег на човещина" (1974), "Последно лято", "Война без изстрели", документалните филми "Задкулисните сделки в конкурсите за красота",  "За Рембранд, за котката (1997), "Баща ми" (2010) др. Почетен гражданин на Варна (18 август 2016).

Горан Банков, български икономист и политик (1942-2007).
Първи заместник-министър на труда и социалните грижи (1992-8 януари 1998). Председател на Комисията по доходите, цените и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество (1992-1998), член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (1996-1998). Заместник-министър на труда и социалната политика (септември 2005-15 ноември 2007).

Максим Минчев, български журналист (1953-2020).
Кореспондент на в. "Българска армия" (1976-1980), редактор в сп. "Български войн" (1980-1986), редактор във в. "Народна младеж" и в. "Диалог" (1986-1989). Редактор във в. "Темпо" (1990-1992). Редактор и водещ в радио "Свободна Европа" (1991-2000). Заместник главен редактор в Българско национално радио (1989-1998). Президент на Българската национална асоциация на радиоразпространителите (1999-1 януари 2001). Член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България (1991-10 април 2003). Генерален директор на Българска телеграфна агенция (10 април 2003-15 ноември 2020). Заместник-председател на Асоциацията на националните информационни агенции от Черноморския регион (БСАННА) (30 май 2006-8 септември 2008) и неин председател (8 септември 2008-5 март 2010; 11 септември 2016-15 ноември 2020). Председател на Асоциацията на българските медии по света (14 април 2006-15 ноември 2020). Генерален секретар на Асоциацията на балканските информационни агенции (АБНА) (30 октомври 2010-11 септември 2016) и неин председател (11 септември 2016-15 ноември 2020). Заместник-председател на Асоциацията на националните информационни агенции (БСАННА) на страните от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (13 юни 2011-11 септември 2016). Председател на Управителния съвет на Съюза на българските национални електронни медии (19 януари 2009-15 ноември 2020). Председател на Българската  асоциация на журналистите и писателите по туризма (май 2011-15 ноември 2020). Генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции (17 ноември 2016-15 ноември 2020). Автор е на над 10 книги. Носител  на награда "Златен век" звезда на Министерството на културата (30 октомври 2015). Почетен гражданин на град Попово (2006).

Минчо Пашов, български състезател по вдигане на тежести (1961-2019).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. От световни първенства печели три сребърни медала (1981, 1982, 1985) и един бронзов медал (1980). От европейски първенства печели два сребърни медала (1981, 1982). През спортната си кариера подобрява 10 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
/АЯ, МГ/