site.btaМузика, но и нещо повече - формулата на успеха на тазгодишното издание на фестивала в Сан Ремо

AV 09:22:01 06-02-2022
GG0919AV.006
Италия - фестивал - общество

Музика, но и нещо повече - формулата на успеха на тазгодишното издание на фестивала в Сан Ремо


София, 6 февруари /Габриела Големанска от БТА/
Приключилият тази нощ 72-и фестивал на италианската песен в Сан Ремо, на който победиха младите Мамуд и Бланко http://www.bta.bg/bg/c/NF/id/2569460, показа, че италианският шоубизнес все още е класика в жанра и много държави има какво да научат от него.
Всяка вечер телевизионната аудитория на започналия на 2 февруари и продължилия до снощи фестивал прехвърляше 10 милиона души. А в пиковите моменти дори беше над 11 милиона зрители. Шоуто се излъчваше директно по телевизия РАИ Уно и в интернет платформата на РАИ, а записи от петте фестивални вечери все още могат да се намерят свободно там. Всяка фестивална вечер продължаваше около 4 часа и въпреки това интересът не спадна.
Каква е формулата на този успех? Тя е ловко и балансирано смесване на няколко неща. На първо място за водещ бе избран прочутият в Италия Амадеус. Той е утвърден шоумен, издържан в класическия стил на водене на италиански програми, винаги елегантен, винаги възпитан и премерен, без никакви прояви на крайности на сцената. Амадеус всъщност води фестивала за трета поредна година. Той е и за трети пореден път творчески директор на проявата. Противно на очакванията това не доведе до реализация на максимата "повторението води до изчерпване на интереса", а напротив направи третото издание на "фестивала на Амадеус" най-интересното от трите.
На второ място във формулата за успеха на феста тази година беше това, че в надпреварата бяха поканени да участват три поколения италиански изпълнители, от ветераните Ива Дзаники, Джани Моранди, Масимо Раниери и Реторе, през средното поколение на "Ле вибрациони", Дарджен Д'Амико, Ема, Елиза, Ноеми, Джузи Ферери, Фабрици Моро, до поколението на младоците като Мамуд, Бланко, Микеле Брави, Ирама, Матео Романо, "Ла рапрезентанте ди листа", ЕрКоми и др. Това позволи от фестивална сцена да прозвучат разнородни стилове, от традиционна италианска балада с модерни мотиви, през рок, поп, рап, хип хоп, латино, ар енд би, инди, ърбан, електро, та чак до малко известния рап рок. По-модерните стилове не бяха запазена марка само за младото поколение, но и за ветераните. Така например Джани Моранди, а също и Реторе в дует с Дитонелапиага взривиха сцената с танцувални изпълнения, докато младите Мамуд и Бланко, Матео Романи, Микеле Брави или Ирама, придадоха ново звучене на класическата балада. Подборът на тази богата палитра от изпълнители, размиващи границите на жанровете и стиловете, беше дело на творческия директор Амадеус.
На трето място тайната на успеха на фестивала се корени тази година и в специално подбраните съводещи, на които бе поверена задачата да произнесат пет силни монолога, посветени на теми по техен избор. В резултат на това в първата вечер актрисата Орнела Мути говори за климата, опазването на околната среда, съхраняването на горите, придържането към екосъобразен начин на живот. През втората вечер родената в Дакар актриса Лорена Чезарини, чиято майка е сенегалка, а баща италианец, засегна темата за расизма и омразата, отприщила се срещу нея, след като е станало ясно, че тя ще бъде съводеща на фестивала. Тя прочете и пасаж от книга на писателя Тахар Бен Джелун "Расизмът, обяснен на моята дъщеря", в която се казва, че има само един човешки вид и че човешките същества са равни помежду си, така че няма научна основа за расизма, който въпреки това е най-силно разпространеното нещо в света. В третата фестивална вечер актрисата и певица Друзила Фоер, алтер его на актьора и фотограф Джанлука Гори, призова всички да се вслушат в своята уникалност и различност, но и в тази на другите. В четвъртата вечер Мария Кияра Джанета, прочула се с ролята си на сляпа полицейска комисарка в сериала "Дон Матео", говори за слепите хора, за техните проблеми, за тяхното ежедневие и покани на сцената петима незрящи, които са й помогнали да се превъплъти в персонажа си. В петата финална вечер актрисата Сабрина Ферили остави големите и сериозни теми на онези, които са пряко засегнати от тях, и призова хората в тези тежки времена да възприемат нещата със сърца, които не са натежали от камъни, подчертавайки, че да избереш да гледаш на нещо с лекота не означава да си повърхностен.
Някои от сериозните послания на фестивала не бяха отправени с думи, а с песен или с жест. Така например певицата Ема, докато пееше направи жест, който се асоциира с феминисткото движение, като по този начин призова за по-значима роля за жените в обществото и за по-малко посегателства и тормоз срещу тях, а самата песен на Масимо Раниери, посветена на италианските мигранти в Америка, пък повдигна въпроса за миграцията.
Специалните гости на фестивала също допринесоха за формулата на успеха. Комедиантът Кеко Дзалоне във втората вечер в три монолога разкритикува хомофобията и трансфобията, а също и онези вирусолози и псевдоздравни експерти, които правят противоречащи си изказвания в медиите, както и онези рапърите, които винаги твърдят, че произхождат едва ли не от улицата, докато обикновено са от нормални семейства от средната класа. Заради тези критики Дзалоне си навлече обаче упреци и от средите на вирусолозите, и от средите на рапърите, и от защитниците на правата на транссексуалните. Последните по-специално го порицаха, че вместо да защити тази общност от проявите на трансфобия, той я е направил за присмех, разигравайки скеч-съвременна трактовка на "Пепеляшка", в който принцът се влюбва в трансексуална проститутка, която има вземане-даване и с бащата на принца. Полемика или не, трите монолога на Дзалоне също допринесоха за това за фестивала да се говори още повече.
Скандал предизвика и провокативният певец Акиле Лауро, който имитира самопокръстване в края на изпълнението си в конкурсната програма и разгневи представители на църквата, които обвиниха него и целия фестивал в богохулство. А когато Орнела Мути се появи с бижу, инкорпориращо листо от канабис, и припомни по този начин, че е защитничка на легализирането на канабиса с медицински цели, това също бе дълго коментирано.
Фестивалът не мина и без политика и от сцената му президентът на Италия Серджо Матарела, от чието поведение могат да вземат пример доста млади държавници, бе поздравен за преизбирането му за втори президентски мандат, а свършената от него работа бе похвалена.
Сред специалните гости на фестивала бяха такива, с които Италия показа, че има поводи да се гордее. На сцената излязоха най-успешният италиански тенисист в момента в света Матео Беретини и младите актриси Гая Джираче и Маргерита Мацуко, въплътили се в главните роли във филмите по романите от цикъла "Гениалната приятелка" на Елена Феранте, с който Италия си спечели световна слава. В първата фестивална вечер бе припомнено, че скоро страната я чакат две големи домакинства - това на Евровизия в Торино през май и това на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина Д'Амрецо след четири години. И двете прояви ще бъдат истинско предизвикателство за Италия, която бе една от най-тежко засегнатите от коронавирусната пандемия страни в Европа.
А появата на сцената на фестивала още на откриването му на рок бандата "Монескин" показа, че италианската музика е достоен съперник на прехвалената американска музика. За 11 месеца "Монескин", спечелили фестивала в Сан Ремо и Евровизия (през март и май миналата година), победиха и в категорията за рок парче на европейските награди на Ем Ти Ви, станаха подгряваща група на концерт на "Ролинг стоунс" в Лас Вегас и отчетоха 4 милиарда слушания в стрийминг платформите в света.
В последната фестивална вечер бе отдадена почит и на починалата през юли миналата година от белодробен рак Рафаела Кара, която според италианците е смятана за вдъхновителка на сценичния стил на Мадона, Лейди Гага и Рошин Мърфи и която наложи стандарти за водене на развлекателни телевизионни програми. Догодина ще има премира на мюзикъл, вдъхновен от нейната музикална кариера, а откъси от него бяха представени по време на финала на фестивала.
В третата фестивална вечер, в четвъртък, обаче на зрителите бе припомнено, че Италия в миналото е имала и поводи да не се гордее с това, което е. Журналистът и писател Роберто Савиано в качеството си на специален гост припомни, че тази година се навършват 30 години от атентатите срещу магистратите, борещи се срещу мафията, Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Савиано припомни и още една косвена жертва на тези атентати, която остава малко известна и до днес - произхождащата от мафиотско семейство Рита Атрия, избрала пътя на защитен свидетел срещу мафията. На 18 години, тя се самоубива след атентата срещу Борселино, на когото е имала пълно доверие и за когото е смятала, че ще й помогне да започне нов живот, далеч от мафиотското минало. Самият Савиано заради разкритията си за мафията живее от дълги години под полицейска защита и сега подготвя нов журналистически проект, който може да изложи още повече живота му на риск.
След всичко казано дотук успешната формула на фестивала в Сан Ремо тази година е, че той не беше само ограничаваща се до музиката проява, но в трудни за страната времена засегна и много сериозни, болезнени и универсални теми, припомни мигове на слава и не толкова славни мигове на Италия и не загърби и полемиката в името на коректността.

/ГГ/