site.btaОтворено писмо на Военния съюз до Президента на Република България господин Румен Радев

ОТВОРЕНО ПИСМО НА ВОЕННИЯ СЪЮЗ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН РУМЕН РАДЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщаме се към Вас с убеждението, че у нас все още има сили, способни да се противопоставят на хаоса и погрома върху Българската държава. Политическата криза- уродлив продукт на управленско безсилие и престъпна безотговорност към бъдещето на Родината, ерозира обществените отношения. Страната затъва в  корупция, която блокира институциите, в организирана и битова  престъпност, икономическа безпътица и здравен геноцид. В морална деградация и ширеща се бездуховност,  демографска катастрофа, масова мизерия и разпад на държавността. Над 80 процента от народа живее под прага на бедността, за разлика от едно малцинство новобогаташи с „неясен“ произход на милионите в банковите им сметки. 

Генезисът на тази невиждана в новата ни история разруха на страната и нейната имунна система е в натрапеният ни, порочен политически модел след 1989 година.   Отблъскващо примитивният, пещерен капитализъм превърна нашата имитирана демокрация в послушница, в държанка и параван за разграбване  на обществените богатства и разпродажба на националните интереси. България стана заложник на един  престъпен сценарий, написан отвън и изпълняван раболепно от случайни персони с трагично нисък интелектуален и управленски капацитет,  от безродници без национална чувствителност, доморасли политически гейши   и набедени държавници, заболели от неизлечим слугински рефлекс към някои чужди столици. Дирижираният и отвън стопански хаос и политическият фанатизъм, симбиозата между организираната престъпност и т. нар. политическа класа дадоха отлична възможност на една идеологически разноцветна  прослойка да извърши гигантски грабеж  и  тотален погром върху индустрията, селското стопанство, военно-промишления комплекс, държавните структури, пазарите, армията, специалните служби, националната сигурност. Да разкъса социалните връзки и придобивки, да източи банките  и захвърли многострадалният ни народ в невиждано социално неравенство.  Ударът бе насочен и срещу енергетиката – типичен случай за това е антибългарската сага около проектът „АЕЦ Белене“и непрестанният натиск да затворим въглищните си централи. В резултат, вместо да се превърнем в енергиен център на Балканите, станахме вносители на ток и със  самоубийствено безразсъдство влизаме в енергийния капан на Турция, която строи две атомни централи, предвижда и трета...  От 26 място в света по развитие и ресурси през 1989 година, днес България е   на дъното в тази световна класация.  Брутният ни вътрешен продукт е  по-малък  от този в страни като Уганда, Ботсвана, Камерун, Етиопия, Бенин, Конго, Габон, Либерия, Руанда, които преди време снизходително причислявахме към т. нар. Трети свят. Външният  дълг на страната в последните години нараства стремително, без обществото да получи ясен отговор от управляващите  къде отиват парите от  заемите –   навярно те осигуряват финансовия комфорт на овластената олигархия. Нейните самохвални изявления за някакъв бюджетен излишък  са предназначени за наивници – защото излишъкът издава недофинансиране на изключително важни сектори – здравеопазването, образованието, науката, армията, МВР и пр. А в същото време от страната се изнасят милиарди, за да захранват чужди икономики и пенсионни фондове...

България е в  десетилетна, перманентна и  всеобхватна криза  – истински прецедент в  политическата история на съвременна Европа. Естественият стремеж на нашия народ към демокрация бе проигран и изтъргуван, а цената за това се оказа разгромът на Българската държава. Надеждите , че след влизането ни в Европейския съюз през 2007 година страната ни ще излезе от икономическото и социалното тресавище, се оказаха илюзия. Защото мафията, чиито метастази са проникнали на всички нива в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, няма как доброволно да отстъпи сигурните си позиции по  хоризонтала и вертикала на управлението. Членството ни в съюза осигури на организираната престъпност и на нейните покровители и съучастници по етажите на властта чудесна възможност да  източват безнаказано и значителна част от европейските  фондове.

Резултатът от всичко това е отразен в доклади на ООН, на Евростат  и на други авторитетни агенции по света. България днес е най-бедната, корумпирана и най-болната страна в Европа.  На първо място сме по инфаркти, инсулти, диабет, различните видове рак, над 200 хиляди човека имат психични проблеми, стресирани от „прелестите“ на нашата ерзац-демокрация.  Заемаме второто място по смъртност в света след Южноафриканското кралство Лесото. На последно сме по раждаемост, всяка година над 120 хиляди българи се пренасят в отвъдното, а се раждат не повече от 60 хиляди. Заемаме водещо място на континента и по смъртността на хората в трудоспособна възраст. Огромната имиграция   на запад изсмуква сивото вещество на страната и я лишава  от квалифицирани кадри, напускат лекари, медицински сестри, инженери, компютърни специалисти, химици, микробиолози, физици, специалисти по космически технологии. Данните в докладите на ООН , изследващи демографските проблеми, са ужасяващи, прогнозите също. Българите са най-бързо топящата се нация в света.  Ако днешната катастрофална демографска тенденция   се запази, съотношението между различните етноси у нас  през 2050 година  ще бъде убийствено: циганите ще достигнат 3,5 милиона, турците  - 1,2 млн.,  българите ще останат около 800 хиляди. До края на века броят на циганите ще нарасне до 8 млн.,на турците 1,5 млн.,  българите ще се свият до 300 хиляди. 

През 2013 година бе проведена международна конференция, посветена на  демографските проблеми в Европейскя съюз. На нея еврокомисарят Йоханес Хан изнесе доклад, който управляващите у нас побързаха да скрият от обществото. Документът носи знаменателното заглавие „България след българите!“. Според него  демографската катастрофа у нас е необратима и е плод на лошо управление и корупция, на икономически и социален срив. Българският етнос ще изчезне,  а територията ни може да бъде заселена единствено с цигани, араби, африканци. И  за да не се допусне това, трябвало  „да се разработи схема за масово преселване на европейски граждани по българските земи“... 

Демонтажът на държавата вървеше паралелно с разгром и на отбранителната ни система, на армията, а ударът върху нея бе маскиран като проект за „организационно изграждане и модернизиране на въоръжените сили“. Овластени лаици, неспособни да различат танк от бетеер,  фабрикуваха смехотворни, но не безобидни концепции, претенциозно наречени „нови военни доктрини“, отдавна захвърлени в някой прашен ъгъл на Министерството на отбраната. И докато Турция и Гърция хвърляха милиарди, за да наситят своите въоръжени сили с високотехнологични оръжия,  ние режехме на скрап танкове и самолети. Под надзора на новите ни западни  съюзници с мазохистично усърдие унищожихме и ракетните си комплекси, които по време на Студената война смущаваха съня на управляващите  в Анкара и Атина. Времето, когато нашите въоръжени сили имаха една от най-големите танкови армии в Европа, а залповата мощ на артилерията и ракетните ни войски надвишаваше тази на Турция и Гърция,  остана само спомен.Днес страната не разполага с нито едно високотехнологично оръжие ,което би могло да респектира потенциалния агресор. Пореден  удар бе и премахването на донаборната служба, хиляди висококвалифицирани офицери бяха уволнени и унизени, създадохме една малобройна,  обезоръжена армия от наемници, чийто личен състав е под критичния минимум. В същото време бойният опит и  победите на нашите славни в миналото въоръжени сили по фронтовете в различни исторически периоди са в учебниците на елитни военни академии по света...  Армията ни  загуби само една битка, загуби войната, която и обявиха българските национално  безотговорни и продажни политици след 1989-та година в угода на чужди геополитически интереси. 

Антибългарският сценарий не подмина и нашите специални служби,  методично разграждани и подложени на недопустим политически натиск.  Докато имунната система на държавата агонизираше под ударите на несекващи  противоборства в разделеното ни общество, потокът от ислямски фундаменталисти у нас ставаше все по-пълноводен. От общо 30 особено опасни терористични организации в света, емисарите на една трета от тях /включително „Братството Бин Ладен“ и неговото военно крило Ал Каида/  шетаха свободно и безнаказано в страната, организираха тайни сборища за промиване на мозъци, създаваха т. нар. спящи клетки, готови да се  активират при бъдещ джихад срещу християните.  Ислямът маркира у нас все повече територии  , джамиите,строени и с парите на терористични организации, никнат една след друга, често превръщани в конспиративни свърталища за проповядване на радикални идеологии, включително и едно от най-ретроградните течения в исляма – уахабизмът. Многопосочната политическа, икономическа и разузнавателна инвазия на Анкара прониква в целия държавен организъм и обслужва нейната неоосманска политика спрямо  България. Част от нея е и масираното турцизиране на циганите и на българомохамеданите в Родопите. Разбира се, с  активното съдействие на турската пета колона у нас – една етническа  партия, създадена в грубо нарушение на Конституцията. И превърната през годините в мафиотска етнокорпорация, чийто лидери  осребриха богато своите предателства срещу  страната ни...  Турция целенасочено изкупува земи с подставени лица / всъщност придобива територия/,апетитите й се насочиха към търговски вериги, промишлени предприятия и здравни заведения.  Изкупува икономиката  на цели области, които днес са в ръцете на турски фирми – в Кърджали над 80 процента, в Лудогорието –над 40.  Като продукт на нашия извратен, престъпен  преход цели райони се обезлюдяват, в близо 600, някога многолюдни села, вече няма хора, а изоставените къщи в тях станаха лесна плячка на цигански орди. В Северна и Северозападна България се създават цигански анклави – инкубатори на всякакъв род престъпност, каквито са и гетата в Пловдив, София, Пазарджик и в други малки или по-големи селища. На юг и Североизток  се формират мюсюлмански анклави и страната все по-отчетливо се изправя пред опасността да бъде разпокъсана на автономни области по етно-религиозен признак.

Васалният манталитет на управляващите у нас  в годините след прехода стана инструмент за обслужване на чужди  интереси, превърна се в патологичен синдром на нашата външна политика – в редица случаи хаотична, непоследователна, неадекватна. Това пролича и в отношенията ни със Северна Македония, и  при скорострелното, припряно подписване на Договора за добросъседство между двете страни – без да поставим предварителни условия и с недопустими антинационални компромиси под външен натиск.  Това обаче не спря  антибългарската вакханалия , организирана и поощрявана от новите удбаши, управляващи в Скопие -  наследници на зловещата тайна полиция на Йосип Броз Тито –УДБА. Тя изби през дестилетията над 150 хиляди  българи, защото  отказаха да се причислят към т.нар. македонска нация- измислена  от неколцина полуграмотни активисти с небългарски произход  в ръководството на Коминтерна през 1934 година.  Тленните останки на нашите мъченици бяха разхвърляни в Охридското и Преспанското езеро и по склоновета на Галичица край Тешево... Договорът за добросъседство не промени и образователната система в  Северна Македония, изградена изцяло на антибългарска основа. Не спря и клептоманите от т. нар. Скопска академия на науките да крадат безочливо българската история, фабрикувайки  купища груби фалшификати. 

Т. нар.  политическа класа у нас, която се самоназова за елит на нацията, се оказа  абсолютно негодна да реши фундаменталните проблеми на България, които я тласкат към дъното . Разорената ни страна се превръща в колония, в суровинен придатък на богатите държави, в територия, върху която се кръстосват  небългарски интереси. В протекторат, чието настояще и бъдеще се решават  не у нас,  а в чужди посолства и столици - също  продукт на нашия инфантилен преход. Страната и днес се управлява на сляпо, жертва на антибългарска конюктурна политика, без национална доктрина и стратегически прицелени приоритети за устойчиво икономическо и социално развитие, съобразени с нашите дългосрочни интереси. Острият дефицит на справедливост обезверява обществото и руши неговата ценностна система. Справедливост обаче не може да има в държава, в която няма възмездие за кохортата овластени персони, които я доведоха до ръба на историческата бездна... Държавата абдикира от всичко и остави на бизнеса и мафията да решават  онова, което е нейна основна функция, а  нормалните стопански взаимовръзки бяха заместени от престъпна анархо-слободия, лицемерно обявена от някои за пазарна икономика.  Обърканото ни общество бе заливано /правят го и днес/ с разни икономически утопии   за т. нар. саморегулиращ се пазар. А те рухнаха гръмотевично в момента, в който  глобалната финансова криза през 2008 година принуди държавите да се намесят, за да спасяват банките.

Всичко това разбира се, стои далеч от съзнанието на онези,  които в унеса си на самовлюбени нарциси си повярваха, че са политическия елит на нацията. След предсрочните избори парламентът пак е арена на шизофренични противоборства, съпроводени с помпозни декларации, кухи обещания и междуличностни квалификации от махленско уличен тип. Верни на стила си, т. нар.народни избраници се упражняват в празнодумство, в схоластични, безсмислени спорове за надмощие, превръщайки Народното събрание в генератор на нескончаеми грозни скандали, които обиждат българското национално достойнство. Всеки разумен глас потъва в пороя от войнстваща посредственост, скудоумие и невежество- подходяща среда за приемане на недъгави и лобистки закони в полза на олигархията и в ущърб на националните интереси. Компрометирани персони, чието име отдавна е синоним на тежка корупция, с арогантно самочувствие се самообявиха за месии и тикат страната към поредните предсрочни избори. А те са жалка пародия и гавра с демокрацията, не решават нищо, а само възпроизвеждат отвратителните пороци на нашия политически модел и задълбочават кризата... До изборните урни отиват десетки хиляди купени и  абсолютно неграмотни хора, които често не знаят за какво гласуват. Други отдавна не живеят у нас, не говорят български и двойното им гражданство се оказва удобен инструмент на някои външни сили, за  да се намесват и дори да диктуват   вътрешната и външната  политика на България...През това време обществото ни наблюдава с омерзение и погнуса срамните зрелища в парламента и чака с месеци нашата тромава съдебна система да излезе от летаргията. И нейни височайши представители, високоплатени и недосегаеми като индииски брамини, да се произнесат по легитимността на изборите. И по промените в конституцията, които увеличиха хаоса и за пореден път доказаха отчайващата законодателна и управленска непригодност на техните автори с депутатски имунитет. 

Уважаеми господин Президент, Военният съюз е готов да подкрепи всяка разумна идея , способна да премахне сегашното гибелно за страната статукво. Нещо повече, ние смятаме, че военно-патриотичните организации в страната не може да бъдат неми свидетели на погрома върху Българската държава. Те,  заедно с други родолюбиви сдружения, трябва да се обединят около една обща политическа платформа, която да се превърне в национално движение за спасяване на Отечеството. Историята не винаги се повтаря като фарс. Повтаря се и като трагедия, като унищожителна поредна национална катастрофа, която вече стои пред вратите ни и в обозримо бъдеще може да заличи българската държавност и нацията от политическата и етническата карта на Европа. Примирението и мълчанието пред истината в днешната обстановка не са  нищо друго, освен предателство спрямо националните интереси. Бездействието – също.

С УВАЖЕНИЕ:

Полк. АНГЕЛ ТЮФЕКЧИЕВ – Почетен председател на Военния съюз.

Ст. л-нт ХРИСТО БОЯНОВ – Председател на Военния съюз.

ДИМИТЪР АВРАМОВ – публицист, Официален говорител на Военния съюз.  

София

8 януари 2025 г.