site.btaКато цяло ЕС се възприема положително от повечето италианци, особено от поколението под 50 години, казва в интервю за БТА свързаната с България италианска преводачка Джорджа Спадони
С наближаването на изборите за десети европейски парламент, които ще се произведат в периода 6-9 юни, в 27-те страни членки на ЕС зачестяват мненията на политици, на политолози, на финансисти, на икономисти и на социолози относно изхода от вота и бъдещето на ЕС. И малко в сянка остават коментарите на представители на други професии, които също има какво да кажат по въпроса, особено ако те са свързани едновременно с няколко страни членки на ЕС. В един съюз с 27 различни страни, в които се говорят толкова много различни езици, ролята на преводачите за общуване и постигане разбиране и връзка между европейските граждани е фундаментална. Ето защо и тяхното мнение за това юбилейно, десето издание на европейския вот е от значение.
Представител на тази професия, оставаща често пъти в сянка, е Джорджа Спадони. Тя е италианка, но има тясна връзка с България. По професия тя е преводач и преподавател. Джорджа Спадони е родена в италианския град Йези. Завършила е специалност „Превод и Международни отношения“ към Болонския университет и магистърска програма „Преводач редактор" с италиански език към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Авторка е на множество статии, преводи, рецензии и интервюта за италиански сайтове, чието внимание е фокусирано върху с теми и събития от Източна Европа, сред които „Меридиано“ (Meridiano 13) - италианска медия, която публикува статии, преводи, рецензии и интервюта, свързани с теми и събития от Източна Европа. Джорджа Спадони е сред основателите на този сайт и пише за него статии, посветени предимно за България. Сътрудничила е с Италианския културен институт в София и списанието "Литературен вестник". Сред преведените от нея автори от български на италиански са Деян Енев, Рене Карабаш и Радослав Бимбалов. През 2023 г. Джорджа Спадони е финалистка на българската литературна награда "Перото" в категория "превод от български на чужд език" за италианското издание на "Всички на носа на гемията" на Деян Енев. Джорджа Спадони работи и в областта на филмовия превод, както и в областта на устния превод по време на литературни събития и фестивали.
Джорджа Спадони е и представител на младото поколение в ЕС, което сега много политически сили се опитват да привлекат на своя страна с послания в социалните мрежи. В интервю за БТА тя разказва за водещите теми в кампанията за евровота в родната й Италия и за това дали десетите европейски избори вълнуват италианците, за начина, по който в Италия се възприемат ЕС и ЕП, за ролята на Италия в Европа и за ролята на жените на европейската политическа сцена в настоящия момент от историята.
В Италия обикновено европейските избори не са възприемани като нещо особено близко до италианците или като нещо значимо, а на тях се гледа по-скоро като на второстепенни избори. Като цяло избирателната активност е доста ниска, дори по-ниска от тази на националните избори, която и без това не е висока, казва Джорджа Спадони в отговор на въпроса какви са водещите теми на кампанията за европейските избори в Италия и вълнуват ли се италианците изобщо тези избори?
„Много от моите италиански познати, живеещи в страни извън Европейския съюз, освен това изпитват затруднения да гласуват от държавите си на пребиваване поради неясните процедури за гласуване от страна на Министерството на външните работи“, споделя тя и допълва, че ЕП често се възприема в Италия като своеобразен "паркинг" за политици, които не са постигнали значима роля в страната. Като пример тя посочва, че сред кандидатите на партия „Лига“ за евровота е бившата кандидатка за областен управител на Тоскана, не успяла да спечели последните регионални избори.
„Предизборната кампания като цяло е по-слабо интензивна, отколкото кампанията за национални избори, въпреки че някои партии, които вече са във властта, изглежда не са успели да разберат разликата между тези два вота, предлагайки със същата настойчивост и с малка последователност същите лозунги, като тези за предсрочните парламентарни избори през 2022 г., например: "Повече Италия, по-малко Европа", за които може да се каже най-малкото, че са абсурдни за европейски избори“, добавя Джорджа Спадони.
Анализирайки предизборната кампания в Италия, тя казва, че в нея левоцентристите се фокусират, без много плам, върху въпросите на интеграцията, екологичния преход и единната политика в областта на труда и имиграцията, докато десницата настоява за национален суверенитет, за увеличаване на тежестта на Италия в ЕС и акцентира върху постоянно присъстващите въпроси на сигурността и данъците. Десницата апелира към едно ширещо се чувство за търсене на реванш за стореното от левоцентристите в предишните европарламенти, където, според десницата, те са били очевидно склонни твърде лесно да се съгласяват и да се подчиняват на онова, което са решавали например Франция и Германия, коментира Джорджа Спадони.
В отговор на въпрос какво е възприятието на италианците за ЕС и за ЕП в частност, тя казва, че според нея като цяло ЕС се възприема положително от повечето италианци, особено от поколението под 50 години. Това може би се дължи и на факта, че много от хората от това поколение живеят в други европейски страни. „Има обаче една част от населението - често това са тези хора, които са имали по-малко европейски опит и са прекарали повече време в Италия - която храни силни съмнения относно полезността и истинските цели на ЕС, включително и поради различни конспиративни теории, които както в България, така и в Италия пускат корени“, допълва Джорджа Спадони. „Един от въпросите, които предизвикват голямо недоверие и вълнение, са политиките в областта на селското стопанство и храните, често съпроводени с паникьорски настроения, насаждани и подклаждани дори от национални вестници: например през последните години от месеци се говори за брашно от щурци и за синтетично месо, като дебатите и възмущението са равни на тези, породени от такива въпроси като абортите, евтаназията и еднополовите бракове“, коментира тя. „Италианският народ е лесно възпламеним и податлив, наред с другото, и по отношение на храната и "традиционализма" като цяло, и медиите и десницата са наясно с това. От друга страна, ЕП, както казах, много често се възприема като далечен и дистанциран орган, чиито дейности и предложения често се инструментализират от италианската политика“, подчертава Джорджа Спадони.
Присъствието в Италия на дясно правителство, ръководено от ултрадясна партия, изглежда е удовлетворило онази част от италианското общество, която е искала да бъде представлявана от една привидно силна и непоколебима фигура в ЕС, която "най-накрая" да отстоява интересите на Италия пред тези на Европа, казва Джорджа Спадони в отговор на въпроса дали Италия има сега главна роля в ЕС и силен глас по европейските въпроси. Този въпрос е породен от това, че съименичката на Джорджа Спадони - италианският премиер Джорджа Мелони, многократно заяви, че Италия е върнала ролята си на протагонист в Европа и нейното мнение вече се чува.
Относно изпълнителната власт сега в Италия Джорджа Спадони смята, че „тя се опитва да жонглира между очевидните си симпатии към една черна овца в ЕС, каквато е Унгария, и поддържането на приемливо и привидно "умерено" поведение“.
„Що се отнася до тежестта на нашата страна по европейските въпроси, имиграцията със сигурност е една от предпочитаните теми и каузи на изпълнителната власт, която изглежда е решена да преследва собствените си цели със или без одобрението на ЕС. Достатъчно е да споменем спорното споразумение, сключено с Албания, за изграждането на "приемни центрове" за бежанците, пристигащи в Италия. Едни центрове, които бяха свързани с огромни публични разходи и които все още не са готови“, казва Джорджа Спадони.
Сега винаги когато се говори за Италия се споменава, че за първи път в историята й тя има жена за премиер. Италия е и една от малкото страни в ЕС с жена на ръководен пост. Сред останалите са Гърция и Словения с президенти жени и балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, както и Дания с премиери жени. Сега начело на ЕК и на ЕП също има жени, но след евроизборите това може да се промени. Всичко това неизбежно води до въпроса дали може да се каже, че жените имат повече тежест на европейската политическа сцена. Според Джорджа Спадони със сигурност в този исторически период има по-голямо присъствие на жени на европейската политическа сцена, отколкото преди няколко години. „Но засега не бих казала, че това присъствие има някакви характеристики, които да го отличават от неговите предшественици. Струва ми се, че нито една от тези фигури, нито на европейско, нито на италианско ниво, не развива политики в полза на правата на жените или на съответните каузи, за да се преодолеят много от неравенствата, които все още засягат жените, като например разликата в заплащането или съотношението между работата и майчинството. Не мисля, че тези избори ще променят много настоящия сценарий, що се касае до присъствието на жените на европейската сцена...“, допълва Джорджа Спадони.
/ПТА/
news.modal.header
news.modal.text