Европейският парламент е единственият пряко избиран транснационален парламент в света. Депутатите в ЕП са призвани да представляват интересите на гражданите на Европейския съюз на европейско ниво, се отбелязва в информационния раздел за десетите избори за ЕП, публикуван в сайтовете на бюрата на ЕП в страните членки на ЕС. Заедно с представителите на правителствата на страните в ЕС депутатите в ЕП вземат решения и приемат нови законодателни актове, които оказват цялостно влияние върху живота в ЕС. Тези актове имат набелязани различни цели –икономически растеж, подкрепа на уязвимите хора, мерки относно климатичните изменения, укрепване на сигурността и много други. Депутатите разискват социални, икономически и политически теми и следят за опазването на ценностите на ЕС, а именно зачитане на правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. ЕП одобрява многогодишния бюджет на ЕС и следи как се използват средствата. Той избира председателя на ЕК, назначава еврокомисарите и упражнява надзор върху работата им. ЕП е една от ключовите институции на ЕС и е една сред основните институции в европейската архитектура още от полагането на нейните основи.
Европейски избори
Първите преки избори за ЕП се произвеждат през 1979 г. Оттогава този вот се повтаря на всеки 5 години. Правилата за произвеждането на изборите за ЕП се дефинират в изборното законодателство на всяка една страна членка. Някои правила са специфични, като например възрастта, на която избирателите могат да гласуват. Така например в повечето страни членки тя е 18 години, с изключение на Малта, Белгия, Австрия и Германия, където тя е 16 години, и Гърция, където е 17 години. Правилата за прага, който трябва да бъде преодолян, за влизане в Европарламента, също се различават в зависимост от страните членки.
При произвеждането на европейските изборите има обаче и някои общи принципи, които трябва да бъдат спазени от всички страни членки. На първо място изборите се провеждат в рамките на 4 дни – между четвъртък и неделя. Броят на избраните депутати от всяка участваща политическа партия е пропорционален на броя на гласовете, които тя е получила на изборите. Гражданите на ЕС, които живеят в друга страна от ЕС, имат право да гласуват и да участват като кандидати на европейските избори в страната, където живеят. Всеки гражданин може да гласува само веднъж.
На европейските избори се съревновават национални политически партии и коалиции с партийни листи. Повечето национални партии са свързани с определена европейска политическа партия.
Девети европейски избори през 2019 г.
През май 2019 г. се състояха деветите избори за ЕП. След тях новият състав на ЕП проведе учредителното си заседание на 2 юли 2019 г. После германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен беше номинирана за кандидат за председател на ЕК. По това време тя не беше водещ кандидат на водещите европейски политически сили, а беше компромисен вариант, след като се стигна до блокаж във връзка с преговорите относно това кой водещ кандидат да стане председател на ЕК. На 16 юли 2019 г. Фон дер Лайен беше избрана за председател на ЕК с абсолютно мнозинство. ЕП гласува състава на новата ЕК на 27 ноември същата година.
На 18 януари 2022 г. Роберта Мецола от Европейската народна партия и от Малта беше избрана за нов председател на ЕП с мандат от две години и половина. Тя наследи на поста Давид Сасоли от Социалисти и демократи и от Италия. По принцип всички изборни длъжности в ЕП (председател, заместник-председатели, квестори, председатели на комисии и заместник-председатели на комисии и делегации) са с мандат от две години и половина. Изборите за тези позиции се провеждат в началото на петгодишния мандат на ЕП и по средата на мандата на европейския законодателен орган.
751 минус 73 се оказва че прави 705, вместо 678
След деветите преки избори за ЕП законодателният орган започна работа в началото на мандата си със 751 депутати, включително и председателя на институцията. Но приключи петгодишния си мандат със 705 депутати, включително и председателя на ЕП. Причината за тази промяна в бройката на европарламентаристите беше, че на 1 февруари 2020 г. след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, тоест след така наречения Брекзит, де факто от пленарната зала си тръгнаха 73 британски парламентаристи. Така в ЕП останаха изведнъж 678 евродепутати. От тези 73 овакантени британски депутатски места, 27 бяха разпределени между няколко страни членки, а останалите 46 бяха запазени в резерв в случай на присъединяване на нови страни членки към ЕС. 27-те преразпределени „британски“ места отидоха при 14 страни членки, сред които по 5 при Франция и Испания, по 3 при Италия и Нидерландия, 2 при Ирландия и по 1 при Австрия, Дания, Швеция, Финландия, Хърватия, Естония, Полша, Словакия и Румъния.
Колко общо депутати ще има в ЕП след десетите преки избори
В резултат на демографските промени в ЕС Съветът на ЕС реши през 2023 г. броят на членовете на ЕП да нарасне от 705 на 720, тоест с 15 евродепутати повече. След преговори как да бъдат разпределени тези допълнителни 15 места, стана ясно, че те ще бъдат разпределени между 12 страни. Франция, Испания и Нидерландия ще получат по 2 допълнителни места, а по 1 допълнително място ще отидат при Австрия, Дания, Белгия, Полша, Финландия, Словакия, Ирландия, Словения и Латвия.
По правило точният брой на депутатите в ЕП се определя всеки път преди провеждането на нови избори. Общият брой на депутатите не може да надвишава 751 депутати включително и председателя на ЕП. Броят на евродепутатите се основава на принципа на регресивната пропорционалност. Това означава, че всеки депутат от по-голяма страна представлява повече хора, отколкото депутат от по-малка страна. Минималният брой депутати от която и да е страна е 6, а максималният брой – 96. В топ 5 на страните с най-голям брой евродепутати, тоест с над 50 евродепутати, са Германия, Франция, Италия, Испания и Полша. На дъното на тази класация са страните с под 10 евродепутати и това са Словения, Латвия, Естония, Кипър, Люксембург, Малта.
Колко точно евродепутати ще има всяка страна членка след десетите европейски избори
Германия – 96 депутати
Франция - 81 депутати спрямо 79 в досегашния парламент
Италия - 76 депутати
Испания - 61 депутати спрямо 59 в досегашния парламент
Полша - 53 депутати спрямо 52 досегашния парламент
Румъния - 33 депутати
Нидерландия – 31 депутати спрямо 29 в досегашния парламент
Белгия – 22 депутати спрямо 21 в досегашния парламент
Гърция, Чехия, Португалия, Унгария, Швеция – по 21 депутати
Австрия – 20 депутати спрямо 19 в досегашния парламент
България – 17 депутати
Дания, Финландия и Словакия – по 15 спрямо по 14 в досегашния парламент
Ирландия – 14 депутати спрямо 13 в досегашния парламент
Хърватия – 12 депутати
Литва – 11 депутати
Словения и Латвия по 9 депутати спрямо 8 в досегашния парламент
Естония – 7 депутати
Кипър, Люксембург и Малта по 6 депутати
График на произвеждане на десетите европейски избори
Десетите европейски избори ще се произведат от 6 до 9 юни 2024 г. В този период някои страни ще гласуват в един ден, а други в рамките на 2 дни. На 6 юни гласува само Нидерландия. На 9 юни гласуват 20 страни членки - България, Румъния, Австрия, Германия, Белгия, Люксембург, Франция, Хърватия, Словения, Кипър, Гърция, Дания, Швеция, Финландия, Естония, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Испания. Само на 7 юни гласуват в Ирландия. Само на 8 юни гласуват в Латвия, Словакия и Малта. На 7 и 8 юни гласува Чехия, а на 8 и 9 юни - Италия.
Групи в Европейския парламент
След европейските избори и конституирането на новия ЕП европейските депутати се организират в политически групи, които споделят общи идеи. Всяка група трябва да включва поне 23 депутати от поне една четвърт от страните в ЕС. Всяка политическа група се грижи за собствената си вътрешна организация, като назначава председател (или двама съпредседатели), бюро и секретариат. Политическите групи в ЕП са свързани с европейски партии.
Колко групи имаше в досегашния ЕП
След деветите избори за ЕП през 2019 г. в европейския законодателен орган се сформираха 7 групи, а именно:
Групата на Европейската народна партия (ЕНП) или общо казано християндемократите,
Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламента, известни и за по-кратко като Социалисти и демократи,
Групата на либералите, наречена Обнови Европа, известна и за по-кратко като Обнови,
Група на Зелените/Европейски свободен алианс, известна и като Зелени,
Групата на Европейските консерватори и реформисти, свързана с партията Европейски консерватори и реформисти,
Групата Идентичност и демокрация,
Конфедеративна група на Европейската обединена левица/Северна зелена левица, позната и като Групата на Левицата и дори накратко като Левите или Левицата в ЕП.
Кои са 7-те групи в досегашния ЕП и с кои партии са асоциирани
Европейската народна партия (ЕНП) е европейска политическа партия, в която членуват християндемократически, либерално-консервативни и консервативни политически сили от различни страни членки на ЕС. В ЕП тя е представена от Групата на ЕНП. Партията ЕНП е основана от предимно християндемократически партии през 1976 г., като оттогава тя разширява членския си състав като включва либерално-консервативни партии и партии с други десноцентристки политически възгледи. На 31 май 2022 г. партията избра за свой председател германеца Манфред Вебер. В историята си транснационалната европейска партия е имала е общо 7 председатели. Сред по-открояващите се партии членки на ЕНП са: Австрийска народна партия, италианската партия Форца Италия, френската партия Републиканците, Християндемократическият съюз на Германия, Християнсоциалният съюз на Бавария, Народната партия на Испания, Социалдемократическата партия на Португалия, партия Нова демокрация от Гърция и др. От България в нея членуват Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ), Демократи за силна България (ДСБ), Съюз на демократичните сили (СДС) и Движение България на гражданите (ДБГ). Членове на ЕНП са председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателката на ЕП Роберта Мецола. Доскоро в ЕНП членуваше и унгарската партия ФИДЕС. Но заради конфликт между Будапеща и Брюксел относно върховенството на закона в Унгария и също заради кампаниите на унгарския премиер Виктор Орбан, насочени срещу милиардера Джордж Сорос и срещу председателя на ЕК до 2019 г. Жан-Клод Юнкер, се стигна до поставяне под въпрос на членството на ФИДЕС в ЕНП, било то членството в самата партия, или членството в парламентарната й група в ЕП. След етап на временно суспендиране на ФИДЕС от ЕНП, на 18 март 2021 г. самата ФИДЕС реши да напусне партията, припомнят „Дойче веле“ и Асошиейтед прес. По-рано през настоящата година пред италиански медии унгарският премиер Орбан изрази намерение ФИДЕС да се присъедини към паневропейската партия Европейски консерватори и реформисти, но след евровота през юни.
Партията на европейските социалисти (ПЕС) е паневропейска партия, представлявана в ЕП от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, наричана за по-кратко и Социалисти и демократи. Сред по-видните членове са Социалистическа партия на Франция, Австрийска социалдемократическа партия, Германска социалдемократическа партия, Демократическа партия от Италия, Испанска социалистическа работническа партия и др. България е представена от Българската социалистическа партия (БСП). ПЕС е социалдемократическа и прогресивна европейска политическа партия. Понастоящем неин председател е Стефан Льовен, който е бивш министър-председател на Швеция.
Обнови Европа е либерална, проевропейска политическа група в ЕП създадена след деветите преки европейски избори. Групата е наследник на парламентарната група на Алианса на либералите и демократите за Европа, която съществуваше в състава на ЕП, излъчен на шестите, седмите и осмите преки евроизбори, от 2004 до 2019 г. От януари на настоящата година начело на групата застана французойката Валери Айе, която е от френската партия Възраждане на президента на Франция Еманюел Макрон. Сред по-видните членове на парламентарната група са Възраждане от Франция, Демократично движение от Франция, Хоризонти от Франция, Нов австрийски и либерален форум (НЕОС) от Австрия, Свободна демократическа партия от Германия, Баска националистическа партия от Испания, италианската партия Италия Вива, италианската партия Действие и др. България е представена от Движение за права и свободи (ДПС). За разлика от европарламентарните групи на ЕНП и ПЕС, свързвани само с една паневропейски партия, Обнови Европа е свързана с няколко либерални европейски партии.
Група на Зелените / Европейски свободен алианс, известна и като Зелените / Европейски свободен алианс или само като Зелени е политическа група в ЕП, съставена предимно от Зелени и регионални политически партии. Създадена след петите преки европейски избори през 1999 г. понастоящем тя се състои от 5 отделни европейски политически партии, а именно Европейска зелена партия, отчасти Европейския свободен алианс, Европейска пиратска партия, партията Волт Еуропа и отчасти партията Анимал политикс ИЮ (Политика в защита на животните в ЕС). Групата обикновено ограничава членството си до прогресивни партии, партии, защитаващи регионални интереси, партии, защитаващи екологични цели и др. Сред водещите политически сили в групата са Европа Екология – Зелените от Франция, Чешка пиратска партия, Пиратска партия на Германия, Съюз 90/Зелени от Германия. Председатели на тази група са белгиецът Филип Ламбер и германката Тери Райнтке.
Партията Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), беше известна преди това като Алианс на европейските консерватори и реформисти (2009-2016 г.) и като Алианс на консерваторите и реформистите в Европа (2016-2019 г.). В ЕП партията е свързана с Групата на Европейски консерватори и реформисти. Партията ЕКР е консервативна и възприемаща в някои аспекти и евроскептицизма, но дефиниран като мек евроскептицизъм. Основен акцент в целите, начертани от партията е реформирането на ЕС, така че той да стане един блок, който отчита реалности, който е стратегически автономен и независим. Партията ЕКР се ръководи от изпълнителен съвет, начело на който е Джорджа Мелони (премиер на Италия), а заместник-председатели са Хорхе Буксаде (испански депутат в ЕП) и Радослав Фогел (полски депутат в ЕП). Сред най-открояващите се партии членки на ЕКР са италианската управляваща партия Италиански братя, полската партия Право и справедливост, шведската партия Шведски демократи, партията Вокс от Испания и др. От България в партията членува Българско национално движение (БНР).
Идентичност и демокрация е дясна политическа група в ЕП, създадена на 13 юни 2019 г. след деветите преки европейски избори. Тя включва националистически, дяснопопулистки и евроскептични национални партии от редица европейски държави и е приемник на групата Европа на нациите и свободата, сформирана по време на състава на ЕП след осмите европейски избори. Сред основните приоритети на групата са защита на европейското идентичностно и културно наследство и суверенитета на европейските страни, създаване на работни места и растеж, повишаване на сигурността, спиране на незаконната имиграция, регулиране на законната имиграция, борба с бюрокрацията на ЕС и предотвратяване на това, което тя описва като потенциална ислямизация на Европа. Групата призовава за реформи в ЕС и за една по-силна Европа, както и за повече прозрачност и отчетност от страна на Брюксел, но отхвърля идеите за всякакво развитие на ЕС към европейска свръхдържава. Политическите коментатори описват Идентичност и демокрация по различен начин, било то като националистическа, или като дяснопопулистка, или като евроскептична структура. Сред по-видните партии, членуващи в нея, са Лига от Италия, Алтернатива за Германия, Австрийска партия на свободата, Национален сбор от Франция. Председател на групата Идентичност и демокрация е италианецът Марко Дзани.
Групата на Левицата в Европейския парламент – ЕОЛ / СЗЛ е лява политическа група в ЕП, създадена през 1995 г. До януари 2021 г. тя се наричаше Европейска обединена левица / Северна зелена левица – ЕОЛ / СЗЛ (на френски: Gauche unitaire européenne/Gauche verte nordique, откъдето идва съкращението й на латиница GUE/NGL, добавяно обичайно към името й). За по-кратко групата се нарича и Левицата или Левите. Тя включва политически партии със социалистическа и комунистическа ориентация. Някои членки в групата биват дефинирани от анализатори дори като евроскептици, или пък като радикално леви. Групата се противопоставя на сегашната политическа структура на ЕС и настоява за пълна промяна на европейските институции, за да станат те напълно демократични, за съвместно развитие и равноправно сътрудничество. Представители на групата говоря за укрепване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Най-видни членове в групата са германската партия Левите, френската партия Непокорна Франция, партията Подемос от Испания, партията Сириза от Гърция и др. България не членува в тази група. Председател на групата е германецът Мартин Ширдеван.
Резултатите от евроизборите през 2019 и позициониране на групите тогава
Непосредствено след европейските избори през 2019 г. и преди Брекзит разпределението на силите в ЕП, когато там имаше 751 депутати, беше следното:
ЕНП – 182 депутати
Социалисти и демократи – 154 депутати
Обнови Европа – 108 депутати
Зелени – 74 депутати
Идентичност и демокрация - 73 депутати
Европейски консерватори и реформисти – 62 депутати
Левица – 41 депутати
Независими депутати – 57
По онова време зелените партии в Европа бяха във възход. Либералите, вдъхновени от новия модел на партията на Еманюел Макрон, също отчитаха възход. Традиционните десница и левица запазваха водещи позиции, но отчитаха отлив от електорална подкрепа. Докато партиите, призоваващи за по-радикални мерки в ЕС, се озоваха, класирани съответно на между 5-о и 7-о място.
Парламентарно представяне на групите след Брезкит, когато в ЕП депутатите станаха 705
ЕНП – 177
Социалисти и демократи – 140
Обнови Европа – 102
Зелени – 72
Европейски консерватори и реформисти – 68
Идентичност и демокрация - 59
Левица – 37
Независими депутати – 51
В резултат на промените, последвали Брекзит, имаше размяна в класацията на парламентарните групи В ЕП . Идентичност и демокрация отиде от 5-о на 6-о място, а Европейските консерватори и реформисти се качиха от 6 на 5-о място.
Водещи кандидати на европейските партии за евровота през 2024 г.
Още от миналата есен някои панеовропейски партии започнаха процеса по излъчване на водещи кандидати в тази изборна надпревара. Повечето от тези политически сили обаче определиха водещия си кандидат тази зима и пролет.
ЕНП избра досегашната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен за свой водещ кандидат по време на конгрес в Букурещ през март. Тя беше подкрепена с 400 гласа „за“, 89 „против“ и 10 „бели бюлетини“ от общо737 партийни делегати. Смята се, че срещу кандидатурата на Фон дер Лайен са гласували делегатите от Франция и Словения.
ПЕС избра на партиен конгрес в Рим през март еврокомисаря от Люксембург, отговарящ за заетостта и социалните права, Никола Шмит да бъде неин водещ партиен кандидат.
Либералите, асоциирани с Обнови Европа, излъчиха трима водещи кандидати. Алианс на либералите и демократите за Европа избра на партиен конгрес през март в Брюксел германската депутатка, либерал и ръководител на комисията по отбраната в германския парламент Мари-Агнес Щрак Цимерман за водещ партиен кандидат. Европейската демократическа партия на конференция през март във Флоренция избра италианския левоцентрист и евродепутат Сандро Гоци за свой водещ кандидат. Любопитното при него е, че в деветия състав на ЕП той беше избран от френска партия – тази на Макрон. Формацията Европа заедно, обединяваща френските центристи и либерали в ЕП, избра за свой водещ кандидат френската евродепутатка Валери Айе.
Европейската зелена партия на конгрес в Лион през февруари избра германската евродепутатката Тери Райнтке и нидерландския евродепутат Баз Ейкаут за водещи кандидати.
Европейският свободен алианс още през октомври миналата година на партиен конгрес избра германката Майлис Розберг и бившия испански евродепутат Раул Ромева за водещи кандидати.
Партията на Европейската левица избра през февруари на конгрес в Любляна германеца Валтер Байер за водещ кандидат.
Европейската пиратска партия на своята генерална асамблея в Люксембург през януари номинира чеха, бивш заместник-председател и квестор на ЕП, Марсел Колая и Аня Хиршел за свои водещи кандидати.
През ноември миналата година партията Волт Еуропа избра на генерална асамблея в Париж германския евродепутат Дамиан Бьозелагер и нидерланската евродепутатка Софи ин’т Велд за водещи кандидати.
Финал на настоящия ЕП
Последната пленарна сесия на ЕП, излъчен след изборите през 2019 г., беше миналата седмица. От 26 април ЕП излезе в предизборна кампания за евровота. Първата учредителна пленарна сесия на новия състав на ЕП след европейските избори ще се проведе на 16-19 юли, като на нея ще бъдат учредени парламентарните комисии и ще бъде избран новият председател на ЕП. От септември нататък ще бъде избран новият председател на ЕК и ще се проведат изслушванията на кандидатите за еврокомисари. Окончателното решение за точния график ще бъде взето от Съвета на председателите на политическите групи в новия ЕП, се посочва в съобщение до медиите, разпространено от бюрото на ЕП в София.
Какво вещаят допитванията за изхода от десетите избори за ЕП
Според прогнози на аналитичния център, обединяващ данни от различни социологически допитвания, Юръп електс на изборите през 2024 г. ЕНП ще получи 184 места, Социалисти и демократи ще получат 135 места, Обнови Европа ще получи 87 места, Идентичност и демокрация ще получат 82 места, Европейските консерватори и реформисти ще получат 81 места, Зелените в тандем с Европейския свободен алианс ще получат 52 места, Левицата ще получи 47 места. Нечленуващите в нито една група ще получат 48 места. Нови партии, които ще влязат в ЕП и които не са били свързани досега с нито една парламентарна група, ще получат 4 места. Прогнозата датира от март 2024 г.
Според допитването на „Политико“, наречено „Допитване на допитванията“, обобщаващо също резултатите от отделни допитвания, проследяващи нагласите в отделните страни членки, към дата 26 април 2024 г. ЕНП ще получи 175 места, Социалисти и демократи ще получат 138 места, Обнови Европа ще получи 87 места, Идентичност и демокрация ще получи 83 места, Европейски консерватори и реформисти ще получат 75 места, Зелените в тандем с Европейския свободен алианс ще получат 46 места, а Левицата ще получи 36 места. Нечленуващите в нито една парламентарна група ще получат 41 места. Нови партии, които досега не са били свързани с нито едно политическо семейство, ще получат 39 места. В това допитване леко преместване на курсора към предходни дни, примерно към средата на април, показва, че оспорвана битка ще има за трето място между Обнови Европа и Идентичност и демокрация. Към средата на април например в допитването Идентичност и демокрация изпреварва леко Обнови Европа.
/НС/
news.modal.text
