Тази година при археологическите проучвания на Рациария са открити почти сто находки

Антична Рациария е най-големият археологически обект на територията на Видинска област. В последните 6 години Министерството на културата ежегодно финансира провеждането на археологически разкопки на този уникален за историята обект. Екипът археолози, под ръководството на доц. д-р Здравко Димитров от Националния институт за археология с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН), има нелеката задача в бъдеще да проучи напълно този обект, за да се превърне той в един от най-посещаваните туристически центрове в региона. Началото бе поставено с инициативата Ден на отворените врати, в рамките на която античният град можеше да се разгледа свободно от всички желаещи. Идеята е тази инициатива да се превърне в традиция. Археолозите, които работиха на терен през целия месец август, попаднаха на ценни находки. През тази година продължиха проучванията в центъра на античното селище, които бяха подновени през 2013 година. Към момента е разкрито почти цялото здание между късноантичната баня и резиденцията на провинциалния управител, когато Рациария е била столица на Крайбрежна Дакия, разказва доц. Здравко Димитров. Той допълни, че сградата е изключително интересна и въпреки разрушенията от иманярска дейност през годините, тя е и много добре запазена. По думите му сградата има три строителни периода. Изградена е още в края на III и началото на IV век, в ранния столичен период на Рациария. След това е вторият строителен период- има преустройство през втората половина на IV и V век. И тук, подобно на северните квартали, открихме много добри данни за едни исторически известни факти - разрушението на Рациария от времето на хунските нашествия от 441, 443, 444 година, когато хуните на Атила буквално сриват този голям римски град и го опожаряват. Тази година археологическият екип е открил почти сто находки на обекта. Повече от половината са монети от IV и първата половина на V век. Тази година археологическият екип е работил в района, където е бил акрополът на римската колония. За радост на археолозите на терена са открити архитектурни детайли от средата на втори век, които потвърждават предишни предположения на археолозите, че там е имало светилище на богинята Диана. С навлизането на християнството езическите светилища са изоставени и на тяхно място издигат християнски базилики и около тях се образуват християнски некрополи, разказва доц. д-р Иво Топалилов от Шуменския университет, който извършва проучванията в този сектор. Открихме част от некропол с християнски погребения. Има няколко колко гроба, като три от тях са доста добре запазени, допълни още доц. Топалилов. Видео - Ирена Данаилова. Монтаж - Еленко Касалийски.