В българските народни носии всичко е насочено към това да се отблъсква злото

В българските народни носии всичко е насочено към това да се отблъсква злото, да се предпазва от уроки и лоши очи, да се избегне лошото, каза за БТА Гроздалина Георгиева, уредник в Етнографския музей в Пловдив. По думите й няма нищо случайно в това, че пафтите са листовидни, като очи, които да връщат уроките, тъй като се смята, че в тях погледът трябва да се отрази и да се върне обратно при приносителя му. Пак по същите причини прочелникът на женската глава се слага на челото и много близо до очите като целта е да не се виждат и да не може през тях да влезе злото. Везбената орнаментика в българските народни носии е с предпазваща и магична сила, подчерта Георгиева. Тя обясни, че сватбената риза на жената трябва да има сбъркан бод в шевицата срещу уроки, а при мъжете задължително има нарушаване на порядъка, за да не го "вържат" и той да не може да даде потомство. Цялата структура на облеклото е съобразена с това - да има плодородие, благоденствие на семейството и да се продължи рода, допълни още Георгиева. Всичко, което жената слага в деня на сватбата си, е с препратка тя да бъде щастлива, да осигури продължението на рода и зло да не е настигне. На българската етническа територия са разпространени няколко типа носии, като и до днес се търси произходът им. Най-старата носия, за която се смята, че корените й са от времето на славяните, е двупрестилчената, допълва етнографът. Тя е разпространена в почти цяла Северна България и се състои основно от риза-барчанка или от права риза, като и при двата вида има по две престилки – предна и задна, позната още като задна завеска или пищемал. С минаването от запад на изток задната престилка не само че потъмнява, но се издължава и се изравнява с предната. Саяната носия пък е разпространена в Югозападна и Южна България. Мъжката носия през годините не се променя толкова времево, а териториално. Във Възраждането започват да се шият мъжките дрехи от черен шаяк и те постепенно потъмняват от запад на изток. Смятало се е, че колкото е по-заможен човек, толкова по-широки трябва да са потурите му. Те са били доста надиплени и с богата гайтанна украса. При мъжете алафрангата навлиза в средата на 19 век, когато тръгват по чужбина, и се изчиства в началото на 20 век. Видео на Дима Шопова - БТА