site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 август в  историята

1 август 2024 г., четвъртък, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Произхождение (изнасяне) на св. Кръст (Начало на Богородичния пост). Св. мчци 7 братя Макавеи. Св. Соломония. Св. Елеазар.
В християнския календар празникът е посветен на седемте братя мъченици Макавеи, майка им Соломония и учителя им Елеазар, умрели около 180 г. пр. Хр. По време на сирийското господство, наложено на еврейския народ от завоевателя Антиох Епифан, те остават верни на Мойсеевия закон и загиват за вярата си. Сирийският цар Антиох завладява Ерусалим, разграбва храма, убива множество люде и продава в робство около 40 000 души, въвежда идолопоклонство в Ерусалим, изгаря свещените книги, осквернява храма, заставя юдеите да принасят жертви на езическите богове. В Ерусалим по това време живее един старец на име Елеазар, уважаван от всички за своите добродетели и ученост, смятан за един от най-главните законоучители. Той решително отказва да изпълни заповедите на Антиох. Въпреки своите 90 години, не се съгласява да яде идоложертвени храни и умира след жестоки мъчения, като оставя на народа си пример на непоколебима твърдост. Скоро примера му последват и седем негови ученици от рода на Макавеите. Нито един от тях не склонява да изпълни волята на сирийския цар Антиох Епифан. След смъртта на седмия брат в страшни мъки умира и майката Соломония.
По стара традиция от 1 до 12 август се отбелязват дванадесетте Макавееви дни. Всеки от тях се нарича на един месец от годината, като броенето започва от септември, тъй като на Симеоновден (1 септември) започва църковната нова година. Вярва се, че каквото е времето на даден ден, такова ще бъде и през наречения му месец. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На първия Макавей всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От 1 август започва и Богородичният пост, който продължава две седмици до Голяма Богородица (15 август). В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

По света се отбелязва:

Световната седмица на кърменето (до 7). Отбелязва се от 1992 г. в над 170 страни по инициатива на Световния съюз за активна подкрепа на кърменето в сътрудничество с Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ) и Световната здравна организация. Годишнина от приемането (1990) на декларацията "Иноченти" за защита, насърчаване и подкрепа на кърменето от участниците в срещата на тема: "Кърменето през 90-те години на 20-и век: глобална инициатива", организираната от УНИЦЕФ и Световната здравна организация във Флоренция (Италия) от 30 юли до 1 август 1990 г. Акцентът на седмицата през 2024 г. е върху необходимостта от подобряване на подкрепата за кърменето.

Националният празник на Бенин. Ден на независимостта (1960).

Националният празник на Швейцария. Ден на основаването на Конфедерацията (1291).

На този ден в България:

1870 - На страниците на руското емигрантско сп. "Народное дело" в Женева, Швейцария, е публикувана първата програма на Българския революционен централен комитет (БРЦК), написана от обществено-политическия и книжовен деец Любен Каравелов още през пролетта на 1870 г. Според програмата главна цел на БРЦК е освобождението на България, като за неговото постигане се предвижда използването на мирни и въоръжени средства. В програмата Каравелов защитава и идеята за създаване на дунавска федерация, в която всички народности ще имат равни права.

1885 - В Санкт Петербург, Русия, е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв. Тя е със сериен номер 000001 и има воден знак на Българската народна банка. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб. Малко известен факт е, че в текста на банкнотата са оставени две руски думи.

1895 - Излиза бр. 1 на сп. "Ловец" - орган на Софийското ловчийско-стрелческо дружество. От 1 януари 1899 г. списанието е орган на всички ловни дружества в страната. През септември 1946 г. се слива с "Рибарски преглед" под общото наименование "Лов и рибарство". От 1951 г. излиза с името "Лов и риболов".

1912 - В София е сформирано първото Аеропланно отделение на българската войска - начало на военната авиация в България. Отделението е базирано на летище северно от гара София и е подчинено на инженерните войски. За командир е назначен поручик Христо Топракчиев. Първоначално Аеропланното отделение е въоръжено с един моноплан "Блерио XI", френско производство, доставен през юли с.г. С този самолет на 13 август 1912 г. е извършен първият самостоятелен полет с аероплан в България, пилотиран от българския летец поручик Симеон Петров. На 12 септември 1912 г. в България е обявена обща мобилизация, а на 5 октомври с.г. започва Балканската война (1912-1913). На 11 октомври 1912 г. Аеропланното отделение се установява край Свиленград, където е щабът на 2-ра армия. На 16 октомври 1912 г., е изпълнена първата бойна задача със самолет, поради което този ден се смята за рождена дата на военната авиация на България. На 1 юни 1916 г. въздушните войски са групирани в отделна Въздухоплавателна дружина, състояща се от две Аеропланни отделения, разположени в летища Белица и Удово. След Първата световна война (1914-1918), според Ньойския мирен договор, България се задължава да унищожи всички български самолети и пьида не притежава военна авиация. Тогава се създават Гражданската авиация, аеропланно училище, а през 1925 г. в Божурище Държавна аеропланна работилница - първото българско самолетостроително предприятие.

1924 - В София излиза бр. 1 на в. "Работничка" под редакцията на Ана Маймункова. Последният брой на вестника излиза на 12 март 1925 г.

1928 - Създава се Радиослужба към Дирекцията на печата (от 25 септември 1951 г. се преименува в Българска телеграфна агенция). Емисиите на чуждите радиостанции се приемат по слух и се записват на ръка.

1935 - В Берковица излиза брой 1 на вестник "Ком". Последният брой на вестника излиза на 25 декември 1994 г.

1947 - Във Варна официално е открит оперно-балетният театър "Народна опера" (дн. Театрално-музикален продуцентски център - Варна). Първият директор на операта е Стефан Николаев, а главен художествен ръководител - певеца Петър Райчев. Първото й представление е на 7 септември 1947 г. - "Продадена невеста" от Сметана, постановка на Петър Райчев. С Решение 36/27 януари 1999 г. на Министерски съвет "Народна опера - Варна" се обединява с Варненска филхармония (оркестърът е основан през 1946 г. с първи главен диригент Саша Попов) и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество - Варна. С ПМС 152/28 юли 2010 г Оперно-филхармоничното дружество - Варна и Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, се преобразуват в Театрално-музикален продуцентски център - Варна.

1947 - С постановление на Министерския съвет е създаден Държавният симфоничен оркестър в Бургас. Основа на оркестъра е самодейният оркестров колектив на музикалното дружество "Родни звуци", чието съществуване датира от 26 октомври 1910 г. Първият диригент - ръководител на Държавния симфоничен оркестър е Димитър Караджов, а първият концерт е на 17 ноември 1947 г. С Решение 36/27 януари 1999 г. на Министерски съвет се обединява с Народна опера - Бургас и продължава дейността си като държавен културен институт към Министерство на културата под името Оперно-филхармонично дружество - Бургас. С ПМС 152/28 юли 2010 г. дружеството се преобразува в Държавна опера - Бургас.

1951 - Излиза бр. 1 на в. "Вечерни новини", издание на Националния съвет на Отечествения фронт. От 1952 г. е с подзаглавие - орган на Софийския градски комитет на Българската комунистическа партия, Софийския градски народен съвет и Градския комитет на Отечествения фронт. От 1966 г. излиза като вечерен информационен вестник. Последният брой на вестника излиза на 25 декември 1994 г.

1963 - В Кьолн, Германия, е открита българска редакция на германското радио "Дойче веле".
Основател на програмата е журналистът Михаил Антонов. Първото предаване на "Дойче веле" на български език е на 19 август 1963 г. След 31 декември 2011 г. радиопрограмата на "Дойче веле" спира да се разпространява и се запазва като радио- и информационен портал в интернет.

1990
- VII Велико народно събрание избира Желю Желев за председател (президент) на България на основание чл. 78, т. 16 от Конституцията на Народна република България. На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите президентски избори в България е избран за президент на Република България. На този пост е до 22 януари 1997 г.

1990 - Излиза брой 1 на в. "Земя" - национален кооперативен всекидневник. Наследник е на в. "Кооперативно село" (1958-1990).

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Утро" - всекидневник за област Русе.

2001 - Над 20 миньори от Мадан обявяват щафетна гладна стачка, настоявайки за изплащане на сумите за заплати и обезщетения, които "Горубсо - Мадан" им дължи от 1999 г. Миньорите преминават към гладна стачка след 40-дневни символични протести и организирани граждански неподчинения, при които са блокирани пътни артерии и административни сгради в Мадан. На 31 август Смолянският окръжен съд решава да открие процедура по несъстоятелност за "Горубсо - Мадан". Назначен е временен синдик. Същата вечер е прекратена блокадата на едното платно от входния път за Мадан, продължава символичният протест.

2006 - България поема ръководството на най-важния инфраструктурен обект в Афганистан - летището в Кабул. Това е първата самостоятелна мисия на българските Военновъздушни сили зад граница, които се включват в приоритетната за НАТО мисия в Афганистан под егидата на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ). Контингентът се състои от 70 военни. България ръководи летището в Кабул от 1 август до 1 декември 2006 г.

2008 - В с. Бранище, Добричко е открита първата фабрика за преработка на пчелен мед в България.

2010 - Отворена е урната с мощите на свети Йоан Кръстител, открита при разкопки на остров Свети Иван край Созопол на 28 юли 2011 г. Вътре има части от ръка, лицева част и зъб. Потвърждава се, че това са автентичните му кости.

2014 - Европейската комисия съобщава, че българските местни продукти филе "Елена" и "луканка Панагрюска" вече са част от списъка за защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер в Европейския съюз.

2015 - Спират да излизат в. "Преса" и сп. "Тема". Преустановено е и интернет изданието на двете медии.

2016 - В резиденция "Бояна" в София започва третото съвместно заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на България и Гърция. В състава на гръцката делегация, водена от министър-председателя на Гърция Алексис Ципрас, са министърът на инфраструктурата, транспорта и технологиите на Гърция Христос Спирдзис, министърът на икономиката, развитието и туризма на Гърция Йоргос Статакис, министърът на околната среда и енергетиката Панос Скурлетис и министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас. Сред темите, които се обсъждат, са сътрудничеството в сферата на енергетиката, транспорта, туризма и превенция при бедствия. Проведени са срещи на Алексис Ципрас с българския министър-председател Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, както и отделни разговори между министрите. Външните министри на България и Гърция Даниел Митов и Никос Кодзиас подписват Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 2016 - 2018 г.

2017 - В Скопие, Македония, министър-председателят Бойко Борисов пристига на двудневно официално посещение. По време на визитата Бойко Борисов се среща с министър-председателя на Македония Зоран Заев, с председателя на парламента Талат Джафери и с президента Георге Иванов. Двамата министър-председатели подписват Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. В състава на българската делегация е заместник министър-председателят по обществен ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов.

2019 - Кметът на Монтана Златко Живков и главният директор на Оперативна програма "Околна среда" за България Валерия Калчева правят първа копка за изграждане на компостираща инсталация за преработка на зелени и биоразградими отпадъци на депото за твърди битови отпадъци край Монтана. Проектът е на стойност 6,1 млн. лв. и предвижда изграждане на компостираща инсталация и доставка на нови контейнери за събиране за зелени и биоразградими отпадъци. Срокът за изпълнение е 3 месеца.

2021 - На хижа "Бъндерица" до Банско се провежда събор "Илинден", посветен на 118-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание (1903). Традиционният в миналото събор се възстановява след повече от 30 години. Съборът се организира от туристическо дружество "Вихрен", сдружение "Национално хайдушко движение" и с подкрепата на Община Банско.

2022 - Регионална библиотека "Пейо Яворов" в Бургас е сред победителите на IFLA Green Library Award 2022. Бургаската библиотека е сред първите подгласници в категорията "Зелена библиотека", където победител е Националната библиотека в Сингапур. Подобно световно отличие досега не е печелено от библиотека от България. Регионалната библиотека "Пейо Яворов" е единствената от Югоизточна Европа, номинирана за IFLA Green Library Award 2022.

2023 - Омбудсманът Диана Ковачева внася в Народното събрание предложение за наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение. Текстът е за промени в Наказателния кодекс, с които да се инкриминират деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание и цели да се включи нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране. Поводът е случаят от Стара Загора, при който 18-годишната Дебора Михайлова е нападната, и който провокира сериозна обществена реакция.

На този ден по света:

1291 - Основана е Конфедерация Швейцария. Кантоните Ури, Швиц и Унтервалден се обединяват във "Вечен съюз" в рамките на т. нар. Свещена римска империя, просъществувала до 1499 г.

1793 - Конвентът във Франция приема декрет за въвеждане на територията на страната на нова система за мерки и теглилки - метрическа. Килограмът се въвежда като мерна единица. Тази система, разработена от френски учени, получава широко разпространение в много страни по света.

1798 - При битка в залива Абукир, Египет, е унищожен флотът на вицеадмирал Франсоа-Пол Бруе де Агаилие от ескадрата на британския контраадмирал Хорейшо Нелсън, по време на Египетската експедиция на Наполеон Бонапарт (1798-1801). Битката завършва на 2 август 1798 г. От британска страна загиват 218 души и 677 души са ранени, а от френска страна загиват около 1700 души, 600 души са ранени и 3000 души са ранени. Френската армия е блокирана в Египет. В Европа се сформира коалиция между Австрия, Русия, Великобритания и Турция против Франция, което в крайна сметка принуждава Наполеон да напусне Египет.

1894 - Начало на първата война между Китай и Япония за влияние на Корейския полуостров. Войната завършва на 17 април 1895 г. с подписването на Симоносекския мирен договор между двете страни. Китай губи войната и отстъпва на Япония о. Тайван и островите Пенхуледао, като се задължава да плати огромна контрибуция.

1896 - Основан е швейцарският футболен клуб "Цюрих" - Цюрих.

1900 - Основан е немският футболен клуб "Борусия" - Мьонхенгладбах.

1907
- Създадено е авиационно подразделение на Сигналния корпус на армията на САЩ, което е трябвало да се занимава с всички въпроси, свързани с военните балони и въздушните машини. През 1908 г. по нареждане на президента Теодор Рузвелт авиационното подразделение закупува за повече от 30 000 долара дирижабъл (Signal Corps Dirigible 1) от балониста Томас Болдуин и самолет (СС 1) от братята Райт. До 1911 г. авиационното подразделение разполага с пет самолета и бюджет от Конгреса в размер на 125 000 долара. На 1 октомври 1917 г. подразделението е преименувано на дивизионна дивизия, а през 1918 г. е закрито от Министерството на отбраната. През 1947 г. Военновъздушните сили на САЩ се оформят като отделен клон на армията и като наследник на авиационното подразделение.

1919 - Основан е френският футболен клуб "Монако" - Монако. Пълното му име е "Асосиатион спортив дьо Монако футбол клуб". Въпреки, че клуба е от Княжество Монако, той се състезава във френския футболен шампионат.

1920 - В Лондон, Великобритания, е създадена Комунистическата партия на Великобритания от сливането на лявото крило на Британската социалистическа партия, Социалистическата работническа партия и социалистически организации от Южен Уелс. На 27 март 1991 г. централният комитет на партията приема решение да промени името на организацията с цел да се изгради нов облик след разпадането на "комунистическия режим" в Източна Европа. По време на 43-ия конгрес на партията (22-23 ноември 1991) е преименувана на Партия на демократичната левица.

1926 - Основан е италианският футболен клуб "Наполи" - Неапол.

1927 - Създадена е Китайската народноосвободителна армия.

1928 - Започва редовното излъчване на първата радиопредавателна станция в Република Башкортостан - Радио Башкортостан.

1936 - Oткрити са 11-ите летни Олимпийски игри в Берлин, Германия. Игрите завършват на 16 август 1936 г. В тях участват 4066 спортисти (3738 мъже и 328 жени) от 49 държави, които се състезават в 19 вида спорт.

1944 - Избухва Варшавското въстание срещу нацистката окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Продължава 63 дни. Близо 50 000 въстаници от Армия Крайова участват в боевете с немците. Загиват около 16 000 бойци от Армия Крайова и 150 000 жертви сред цивилното население. В отговор германските войски разрушават по-голямата част от Варшава.

1944 - Град Каунас, Литовска ССР, е освободен от съветските войски по време на Втората световна война (1939-1945). Край на тригодишната окупация на града от фашистките войски, започнала през юни 1941 г.

1946 - Във Вашингтон, САЩ, е учредена програмата "Фулбрайт" за международен образователен обмен по инициатива на сенатора Уилям Фулбрайт. Програмата е одобрена със закон, подписан на 1 август 1946 г. от президента Хари Труман, за да се насърчи международното разбирателство чрез обмен в областта на образованието, културата и науката. Целите и задачите на програмата са разширени и допълнени със Закона за образователния и културен обмен, подписан на 21 септември 1961 г. от президента Джон Кенеди. Първоначално програмата се финансира от средства, придобити от продажбата на американски военни съоръжения, останали след Втората световна война (1939-1945), а впоследствие от средства, отпускани и одобрявани ежегодно от Конгреса, парламента на САЩ.

1953 - Създадена е Информационната агенция на САЩ ( ЮСИА) от президента Дуайт Айзенхауер като правителствена организация. На 1 октомври 1999 г. официално преминава към Държавния департамент. Има структури в страната и чужбина.

1975 - В Хелзинки, Финландия, е подписан Заключителният акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (от 6 декември 1994 г. - Oрганизация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от държавните и правителствени ръководители на 33 европейски държави, САЩ и Канада. С подписването на Заключителния акт от Хелзинки се залагат нови принципи на международното сътрудничество във военно-политическата област, в сферата на икономиката, опазването на околната среда и човешките права, и са фиксирани основните принципи за поведението на държавите спрямо техните граждани (десетте принципа от Хелзинки - т.нар."Хелзинкски декалог"), а също и в отношенията помежду им.

1977 - В Румъния избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн "Валя Жиулуй" срещу управлението на президента и генерален секретар на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску. Това е първият антикомунистически протест в страната, в който участват около 35 000 души.

1981 - Първо излъчване в ефир на американския музикален телевизионен канал "Ем Ти Ви" (MTV).

1992 - В Ливан се произвеждат първите след 20-годишно прекъсване парламентарни избори.

1996 - Във Варшава, Полша, се открива първото заседание на Международната кръгла маса за разрешаване на въоръжения конфликт в Чечения - република в състава на Руската федерация. Чеченският конфликт се заражда на 25 ноември 1990 г., когато общонационалният конгрес на чеченския народ приема декларация за суверенитета на Чечено-Ингушката автономна съветска социалистическа република и провъзгласява независимата република Нохчиче, приеименувана по-късно в Ичкерия, която не е призната от централните руски власти. Повече от две години опитите за възстановяването на реда в района са безуспешни. Първата военна операция в Чечения започва на 11 декември 1994 г. по силата указ, подписан на 30 ноември 1994 г. от президента на Русия Борис Елцин - "Мерки за пресичане на дейността на незаконни военни формирования на територията на Чеченската република в зоната на осетино-ингушетския конфликт". На 30 август 1996 г. е сключено примирие с т. нар. Хасавюртски споразумения. Военните действия на територията на Чечения са прекратени с решение на парламента на Русия от 8 октомври 1996 г.

1999 - Най-малко 500 души загиват при челен сблъсък между два пътнически влака в Източна Индия. Tова е една от най-тежките жп катастрофи в света до момента.

2001 - В Германия влиза в сила закон, който разрешава на хомосексуални двойки да живеят в семейна общност.

2006 - Арбитражният съд в Москва обявява ликвидацията на руската компания "Юкос", някогашния петролен лидер в Русия, преценявайки, че групата е неплатежоспособна след поредицата данъчни искове. С това се слага край на продължилата три години драма около "Юкос", в която бившият президент и основател милиардерът Михаил Ходорковски е осъден на затвор в Сибир, а най-големият производствен филиал на компанията "Юганскнефтегаз" е продаден на търг, за да се покрият данъчни искове.

2008 - В Анкара, Турция, е подписан договор за производството на първия турски танк, който се предвижда да се казва "Алтай". Мощността на новия танк ще се равнява на 3 американски машини М48, които са на въоръжение в турската армия. Танкът ще може да развива скорост от 90 км/ч и да изминава до 500 км със собствено гориво. Проектът за турския супертанк е на стойност 500 млн. долара. През 2014 г. "Алтай" влиза в серийно производство.

2010 - В доклад на италианска правозащитна организация Китай е признат за световен лидер по броя на екзекуциите в света. През 2009 г. и първото шестмесечие на 2010 г. в Китай са изпълнени близо 5000 смъртни присъди. През това време в цял свят са екзекутирани общо 5679 души. Второ място заема Иран с 402 екзекуции. В Ирак за една година са екзекутирани 75 души, а в САЩ - 52-ма.

2012 - Франция става първата страна в Европейския съюз, която въвежда данък върху финансовите трансакции. Облагането ще засяга всички компании с основно седалище във Франция, чиито акции се търгуват на борсите и които имат пазарна стойност над 1 млрд. евро.

2013 - В Италия Върховният касационен съд потвърждава присъдата от четири години затвор, трансформирана в една година заради амнистия, срещу бившия министър-председател Силвио Берлускони за данъчна измама, наложена от по-долна инстанция. Същевременно съдът постановява преразглеждане на забраната Берлускони да не заема публична длъжност, наложена му също заради укриване на данъци. Това е първата окончателна осъдителна присъда срещу 76-годишния магнат, който е обект на още около 30 съдебни процеса, вариращи от измама и корупция до сексуални връзки с непълнолетни.

2015 - В съответствие с президентски указ от 1 август 2015 г. в Русия се създава нов вид въоръжени сили - Въздушно-космически сили, които обединяват Военно-въздушните сили и Войските на въздушно-космическата отбрана. Така под единно ръководство се поставят авиацията, войските на противовъздушната и противоракетната отбрана, космическите сили и средства на руските въоръжени сили.

2017 - В Анкара, Турция, започва съдебен процес срещу 486 души във връзка със събитията във военната база Акънджъ, използвана като щаб при опита за преврат на 15 юли 2016 г. Главният заподозрян по случая е живеещият в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, за когото се смята, че е организирал опита за преврат. Бившият командващ на ВВС Акън Йозтюрк и други командващи като Адил Йоксюз, Кемал Батмаз, Харун Биниш, Нуреттин Оруч и Хакан Чичек също са сред подсъдимите по делото. Процесът е един от десетките, които са заведени в Турция във връзка с осуетения опит за преврат, при който загиват 249 души. Заподозрените са обвинени в "погазване на конституцията, опит за убийство на президента, опит за сваляне на правителството, ръководство на въоръжена терористична организация, конфискуване на военни бази, убийство, опит за убийство и лишаване от свобода". Събитията в базата Акънджъ са в центъра на опита за преврат. В тази база са отведени началникът на Генералния щаб на армията ген. Хулуси Акар и командващите силите и са държани за заложници от военни, подкрепящи преврата. По-късно генералите и командирите са освободени при операция на специалните сили в сутрешните часове на 16 юли 2016 г. Бомбардирани са и пистите на базата в нощта на преврата, за да се попречи на самолети Ф-16, използвани от метежниците да излетят.

2018 - В Дания влиза в сила закон за забрана на облекло, което напълно покрива лицето, включително никаб и бурка, приет от парламента на 31 май 2018 г. Забраната се отнася за покриващи цялото лице облекла като никаби, балаклави, маски за ски, лицеви маски и фалшиви бради. От нея са изключени зимни облекла като шалове, а също костюми и маски, носени за карнавали. При първо нарушение може да бъде наложена глоба от 1000 крони (156 долара). При повторно нарушение се предвижда по-висока глоба. При четвърто или по-нататъшно нарушение глобата стига до 10 000 крони. Според правителството законът не е насочен срещу никоя религия и не забранява ислямските забрадки, тюрбаните или традиционните еврейски шапчици кипа.

2019 - В Полша влиза в сила закон, съгласно който лицата под 26 години, чийто възнагражденията не надвишават 85 528 злоти бруто (22 547 долара)годишно, няма да бъдат облагани с данък върху доходите, който в страната е 18 процента. Целта на мярката, от която ще могат да се възползват около 2 млн. души, е да стимулира младите хора да останат да работят в страната.

2020 - В Oбединените арабски емирства започва работа първата АЕЦ в арабския свят. Пуснат е първият атомен реактор за мирни цели в арабския свят, АЕЦ "Барака" в Абу Даби.

2021 - Държавният административен съвет на Мианма оповестява сформирането на временно правителство. Според съобщения в държавните медии водачът на хунтата генерал Мин Аун Хлайн поема функциите на министър-председател на страната. На 1 февруари 2021 г. в страната е извършен военен преврат, след който в страната е въведено извънредно положение, а цивилното правителство начело с председателка на управляващата партия в Мианма "Национална лига за демокрация" Аун Сан Су Чжи е отстранено от власт. Хунтата оправдава преврата с извършени, според военните, масови манипулации на изборите през м. ноември 2020 г.

2022 - В САЩ губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм обявява извънредно положение в щата заради разпространението на болестта "маймунска шарка". Според официални данни от 28 юли 2022 г. в Калифорния са потвърдени близо 800 случая на маймунска шарка.

2023 - Великобритания официално признва за геноцид репресиите срещу язидите, извършени от "Ислямска държава" (ДАЕШ) в Ирак през 2014 г. Язидите са древно религиозно малцинство в Източна Сирия и Северозападен Ирак, които ДАЕШ смята за поклонници на дявола. Вярата им съчетава елементи от зороастризма, християнството, манихейството, юдаизма и исляма.  Джихадистката групировка избива хиляди язиди и поробва над 7000 жени и момичета от тази общност. По-голямата част от 550 000 язиди, които живеят в Северен Ирак са изселени от ислямистите.

Родени на този ден българи:

проф. Стефан Георгиев (Стефан Георгиев Божилов), ботаник (1859-1900).
Декан на Физико-математическия факултет на Висшето училище в София (1895-1896; 1899-1900). Основател на Ботаническия институт и ботаническата градина към Висшето училище. Изследва флората на Рила, Родопите и други райони. Разработва отделни систематични групи растения. Установява над 400 вида растения от българската флора, някои от които са нови за науката. Автор е на "Материали по флората на Южна България - Тракия" (1889), "Родопите и Рилската планина и нихната растителност" (1890-1891) и др.

Стойчо Каравелов, първият български инженер-металург (1865-1916).
Основоположник е на българското минно дело. От 1890 г. работи в новосъздаденото минно отделение към Министерството на финансите, където прави първите изследвания на полезни изкопаеми. Участва в изработването на Закона за мините (1891). Началник на Отделението за мините, кариерите и минералните води към Министерството на търговията, промишлеността и труда (1908-1915). Бил е директор на мина "Плакалница". Контролира сеченето на първите български монети във Виена, Австрия, и в Берлин, Германия. Съставя ръководство за бърз анализ на минералите.

Кръстьо Раковски (ист. име Кръстьо Георгиев Станчев), български политик, съветски политически деец и дипломат (1873-1941).
Един от основателите на социалдемократическото движение в България. Известен е и като Христиан Георгиевич Раковский. Издава и редактира в. "Напред", сътрудничи в първите социалистически печатни издания: сп. "Ден", сп. "Ново време", сп. "Съвременник", в. "Работник". Съосновател на Женевската група на българските социалдемократи и на сп. "Социалдемократ" (1892-1893). Член на Централния комитет на Румънската социалдемократическа партия (1910-1917), член на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия /болшевики/ (1919-1927). Председател на Съвета на народните комисари на Украинската съветска социалистическа република (1919-1923). Посланик на СССР във Великобритания (1923-1925) и във Франция (1925-1927). Влязъл в конфликт с Йосиф Сталин, за което е изключен от Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерство на здравеопазването. През 1937 г. е отново подсъдим и е осъден на 20 години трудов лагер по процеса срещу Деснотроцкисткия блок. През 1941 г. след съдебен процес получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на гр. Орел (Русия) на 11 септември 1941 г. Посмъртно реабилитиран (СССР - 1988; България - 1989). Автор е на "Русия на изток" (1898), "Социалистите и войната" (1915, в съавторство с Ш. Дюма на френски език) и др.

Илка Попова (Илка Стефанова Мавродиева-Попова), оперна певица (1905-1979).
Пяла е в Гранд опера в Париж, Франция, в "Ла Скала" в Милано, Италия, "Колон" в Буенос Айрес, Аржентина, в оперните театри в Австрия, Испания, Египет, Мароко, Швейцария и др., а от 1940 г. - в Софийската опера и балет. Удостоена със званието "Народен артист" (24 май 1951). Носителка на орден "Народна република България" втора степен (14 март 1959).

Юлий Минчев, художник график (1923-2006).
Главен художник на в. "Септемврийче" (1953-1977) и на издателство "Отечество" (от 1977). Художествен оформител на множество книги за деца и юноши, на сп. "Антени" и сп. "Светилник". Заместник-директор на Националната художествена галерия (1986-1990). Носител на  Годишните награди на Съюза на българските художници за графика и илюстрация (1963, 1966, 1967, 1970, 1971), на Голямата награда за графика "Веселин Стайков" на Съюза на българските художници (1975), на орден "Червено знаме на труда", на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973) и др.

проф. Димитър Русков, български хоров диригент и музикален педагог (1925-2010).
Главен художествен ръководител и диригент на Българска хорова капела "Светослав Обретенов" (1955-1966). Председател на Съюза на музикалните дейци в България (дн. Съюз на българските музикални и танцови дейци) (8 юли 1965-3 ноември 1970). Ректор на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров") (1982-1985). Създател е на камерния мъжки хор "София". Работил е и с хор "Гусла". Носител на орден "Георги Димитров" (31 юли 1985).

проф. Петър Константинов (Петър Константинов Стоянов), лекар, писател, публицист, историк и изкуствовед (1928-2011).
Лекар в Строителни войски (1952-1984). Председател на Общонародно сдружение "Мати Болгария" (5 декември 1989-12 юни 2011), на фондация "Августин Пейчинов" (1995-2007), на Национален комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България (2 април 1996-12 юни 2011) и на Национален комитет за защита на историческата истина в България (20 май 1996-12 юни 2011). Главен редактор на в. "Българска нация" (1 ноември 1995-12 юни 2011). Носител на литературната награда "Димитър Димов" (2006). Удостоен със званието "Почетен гражданин на Казанлък" (30 юли 2009).

Божана Продева, оперетна певица и музикален педагог (1930-1999).
Била е солистка в Музикалния театър "Стефан Македонски".

Янислав Янков (ист. име Йордан Янков Йордано), поет и публицист (1941).
Работил е като журналист. Бил е драматург в Кърджалийския драматичен театър, редактор на алманаха за литература и изкуство "Зорница" - Габрово, и др. Един от основателите на в. "Подкрепа" (1990). Автор е на стихотворения, драми и разкази, мемоарни текстове, текстове за песни, на поетичните книги "Всичко, както всеки ден" (1973), "Горчива кръв" (1979), "Птица без очи" (1993), "Аз съм Ной" (1999), "Виновен свят" (2002), "Влизане в Рим" (2008), "Антология" (2011) и др. Автор е на книгите с проза: "Смъртта в живота само съществува (2014), "Бясно дърво" (2016) и "Обърната пирамида" (2020).  Негови стихове са превеждани на немски, английски, френски, полски, румънски, руски, грузински, осетински и други езици. Носител  е на наградата на в. "Пулс" "Владимир Башев" през 1973 г., на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (1984), на Първа награда за поезия за морето във Варна (1993), на Награда на Съюза на българските писатели за поезия през 2009 г. и др.

Вили Кавалджиев, певец (1945-2010).
Един от основателите и вокалист на рокгрупа "Викингите" (1967). Създава групите "Лира 70", "Импулс". Пял е и с групите "Златни струни", "Тангра" и др. Сред издадените от него албуми са: "Вярност" (1981), "Вечно на път" (1986), "Мадона" (1996), "1999" (1999), "Вили Кавалджиев -The Best 1998 - 2005" и др. Носител на Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" за изпълнението на песента "Близо до мен" (1992).

Любомир Котев, журналист и писател (1950).
Основател и главен редактор на в. "Делник" в Ямбол. Автор е на 40 белетристични книги - сборници с разкази, художествена публицистика, романи, пътеписи, сред които са и поредицата от книги "Народопсихологии" и трилогията "Записки върху записките".  Носител на Националната литературна награда "Захарий Стоянов" (5 ноември 2017). Почетен гражданин на Ямбол (6 август 2020).

доц. Игор Дамянов, историк и политик (1953-2019).
Повече от 40 години е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Първи заместник-ректор на УНСС (1999-2 септември 2001). Бил е заместник-декан (1996-1999) и декан на факултета "Международна икономика и политика" в университета. Заместник-министър на образованието и науката (3 септември 2001-17 юли 2003) и министър на образованието и науката (17 юли 2003-16 август 2005). Автор на монографии, студии, статии и учебници в областта на българската, балканската и новата обща история.

Николай Станчев, актьор (1961-2021).
Играе в Музикално-драматичния театър "Константин Кисимов" във Велико Търново (1984-1987), в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1987-1991). От 1991 г. е на свободна практика. Играе в частната трупа на Малък градски театър - Пловдив (1991-1994 ). През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър "Аврил" в Париж, Франция. Завръща се в България през 1996 г. и за известно време прекратява актьорската си кариера. През 2008 г. е гост актьор в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив. Участвал е във филмите: "Нощем с белите коне", "Денят на владетелите", "Очите плачат различно", "Чуждия син", "Трите златни лъвчета", "Последния владетел на Балканите", "Далеч от брега", както и в телевизионните сериали "Седем часа разлика", "Стъклен дом", "Фамилията", "Под прикритие", "Ягодова луна" и др.

Божидар Искренов (Гибона, Гиби), футболист (1962).
Той е един от най-емблематичните футболисти в историята на "Левски". Феновете на "Левски" го наричат "Радостта на народа". През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Сарагоса" (Испания), "Лозана" (Швейцария), "Ботев" (Пловдив), ЦСКА (София), "Шумен" (Шумен), "Септември" (София) и "Вашингтон Уортхогс" (САЩ). С мъжкия отбор на "Левски" печели първенството на България през 1984 г., 1985 г. и 1988 г. и е носител на Купата на България през 1979 г., 1983 г., 1984 г. и 1986 г. За национален отбор по футбол има изиграни 50 мача и отбелязани 5 гола. След приключване на състезателната си кариера е спортен директор на футболен клуб "Левски" (2008-2015) и е бил ръководител на футболни школи в САЩ.

Христиан Ночев, режисьор (1964).
Един от създателите на студентското предаване "Ку-ку" по Българската национална телевизия (1990), просъществувало до 21 декември 1991 г. Създава предаванията, продължители на "Ку-ку" - "Каналето" и "Хъшове". Режисьор (заедно с Илиян Симеонов) на филма "Граница" (1994), "Коледата е възможна" (2001), "Лов на дребни хищници" (2010) и др. Режисьор и сценарист е на филма за световната шампионка по шахмат Антоанета Стефанова - "Последната българска царица", отличен със "Златна роза" от филмовия фестивал във Варна (1994). Режисьор е на комедията "Коледата възможна" по сценарий на Симон Еди Шварц, която печели "Златната ракла" през 2001 г. Сценарист е на "Лов на дребни хищници" (2010).

Димитър Митовски, режисьор, художник, сценарист и продуцент (1964).
Като художник създава пловдивската артгрупа "Ръб" (1989). Един от основателите на продуцентските компании "СИА Адвъртайзинг" (1993) и "Камера" ООД (1999), чиито предавания са "Стани богат", "Биг Брадър" (до четвъртия сезон), "Сделка или не" и др. Режисьор е на филмите "Номер едно" (1987), "История със слон" (1990), "ФСБ" (1997), "Върнете заека" (2005), "Лошият заек" (2007) заедно с Камен Калев, "Мисия Лондон" (2010). Автор е на повече от 500 реклами. Заедно с Димитър Гочев и Росен Цанков е продуцент на сериалите "Стъклен дом" (2010-2011) и "Под прикритие" (2011), с Димитър Гочев - на сериала "Фамилията" (2013).

Станимир Гъмов, актьор (1974).
От 2001 г. е част от трупата на Столичния куклен театър. Играл е във филмите "Пясъчен часовник" (1999), "Летовници" (2016), "Като за последно" (2021), в телевизионните сериали "Клиника на третия етаж", "Етажна собственост" и др.

Биляна Дудова, състезателка по борба свободен стил (1997).
Печели златен медал от Световното първенство през 2021 г. в Осло, Норвегия. Печели четири златни медала от европейски първенства - през 2017 г. в Нови сад, Сърбия, през 2018 г. в Каспийск, Русия, през 2019 г. в Букурещ, Румъния, и през 2021 г. във Варшава, Полша. Печели златен медал на Европейското първенство за жени до 23 години през 2018 г. в Истанбул, Турция. Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Будапеща, Унгария. Печелисребърен медал от Европейското първенство през 2020 г. в Рим, Италия, и бронзов медал от Европейското първенство през 2023 г. в Загреб, Хърватия. Печели и бронзов медал от Европейското първенство за девойки през 2016 г. в Букурещ, Румъния. Млад спортист на България до 23 години за 2018 г.

На този ден са родени и:

Жан Батист Ламарк, френски естествоизпитател (1744-1829).
Автор е на "Философия на зоологията" (1809).

Херман Мелвил, американски писател (1819-1891).
Автор е на романите "Тайпи", (1846) "Марди"(1849), "Моби Дик" (1851) и др.

Антонио Котони, италиански оперен певец баритон (1831-1918).

Александър Левитов, руски писател (1835-1877).
Автор е на "Дворянка", "Моето семейство", "Петербургски случай" и др.

Джордж Доусън, канадски учен - геолог, геодезист и географ (1849-1901).
Един от най-известните изследователи на западните територии на Канада, Британска Колумбия и Скалистите планини. Изследвал притоците на р. Фрейзър (1878), островите Кралица Шарлот и Ванкувър (1879), извършил геоложко проучване на реките Боу и Белли (1880-1882) и някои западни части на Скалистите планини (1882-1884). Директор на Геоложкия институт на Канада (1895-1901). На негово име е наречен град в устието на р. Клондайк. През 1887-1888 г. оглавява експедиция за изследване на територии в северозападна Канада (територия Юкон).

Георг фон Хевеши, шведски химик от унгарски произход (1885-1966).
Носител на Нобелова награда за химия за 1943 г. за работата му по използване на изотопите като индикатори при изучаване на химичните процеси.

Пиер Бурдийо, френски философ и социолог (1930-2002).
През 1968 г. основава Центъра по социология на образованието и културата към Националния център за научни изследвания (CNRS), който ръководи в продължение на 20 години. През 1975 г. излизат първите броеве на списанието Actes de la Recherche en Sciences Sociales, на което той е директор до края на живота си. Основател на групата и издателската поредица Raison d'agir (1996). Носител на награда "Ернст Блох" (1997). Автор е на книгите "Социологията на Алжир" (1958), "Практическият усет" (1980), "Казани неща" (1987), "Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле" (1992), "Практическият разум. Върху теория на действието" (1994), "Мъжкото господство" (1998), "Социални структури на икономиката" (2002) и др.

Лорънс Игълбъргър, американски политик (1930-2011).
Посланик на САЩ в Югославия (1977-1981). Заместник-държавен секретар на САЩ (20 март 1989-23 август 1992). Държавен секретар на САЩ (8 декември 1992-19 януари 1993).

Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер (1936-2008).
На 21-годишна възраст той става творчески директор на модна къща "Кристиан Диор" след смъртта на собственика й Кристиан Диор (1957). Първото му самостоятелно модно дефиле е през 1958 г. Основател заедно с Пиер Берже на модна къща за висша мода "Ив Сен Лоран" (1961). Негови емблематични модели за жени са тайорите (костюм с панталон и сако), смокингите и палтата с двуредно закопчаване. Той популяризира сафари якетата, тесните панталони и тесните високи ботуши, прозрачната блуза и блейзерът през 1966 г. и гащеризонът през 1968 г. Той е дизайнерът, който за пръв път използва цветнокожи модели за ревютата си и създател на дефилетата "прет-а-порте" (модно изложение за конфекция или буквално за "готово облекло"). На 7 януари 2002 г. Ив Сен Лоран се оттегля официално от модната индустрия. Последната му колекция "Пролет-лято" е представена на 22 януари 2002 г. в центъра "Жорж Помпиду" в Париж с дефиле-ретроспекива на 40 години творчество с над 300 модели.

Oлег Виноградов, руски балетист, хореограф и педагог (1937).
Носител на Държавна награда на РСФСР "Михаил Глинка" (1970). Народен артист на СССР (1983).

Джанкарло Джанини, италиански актьор (1942).
Участвал е във филмите "Първата спокойна нощ" (1972), "Невинният" (1976), "Пътуване с Анита" (1979), "Лили Марлен" (1981), "Нюйоркски истории" (1989), "Ханибал" (2001), "Казино Роял" (2006), "Спектър на утехата" (2008) и др.

Юрий Романенко, съветски летец космонавт (1944).
Осъществил първия си космически полет като командир на кораба "Союз-26" заедно с Георгий Гречко в рамките на първата експедиция до орбиталната станция "Салют-6" (10 декември 1977-16 март 1978). Продължителността на полета е 96 денонощия, 10 часа и 7 секунди, а излизането в открития космос трае 1 час и 28 минути. Вторият полет осъществил като командир на кораба "Союз-38" заедно с кубинеца Арналдо Тамайо Мендеса в рамките на експедицията "Салют-6" (18-26 септември 1980). Продължителността на полета е 7 денонощия, 20 часа, 43 минути и 24 секунди. Третият му полет осъществил като командир на кораба "Союз ТМ-2" заедно с Александър Лавейкин (5 февруари-юли 1987) и като командир на кораба "Союз ТМ-3" заедно с Александър Александров (юли 1987-29 декември 1987) в рамките на втората експедиция до орбиталната станция "Мир" (5 февруари-29 декември 1987). Извършени са три излизания в открития космос с продължителност: 3 часа и 40 минути (11 април 1987), 1 час и 53 минути (12 юни 1987) и 3 часа и 15 минути (16 юни 1987). Продължителността на полета е 326 денонощия, 11 часа, 37 минути и 59 секунди. Два пъти Герой на СССР (16 март 1978 и 26 септември 1980). Пилот-космонавт на СССР (16 март 1978). Герой на ЧССР (1978). Герой на Република Куба (1980).

Пол Тордей, британски писател (1946-2013).
Автор е на романите "Риболов на сьомга в Йемен" (2007), "Безнадеждният живот на Чарли Самърс" (2010) и др.

Курманбек Бакиев, киргизски политик (1949).
Министър-председател на Киргизстан (21 декември 2000-22 май 2002; 28 март 2005-20 юни 2005). Президент на Киргизстан (14 август 2005-15 април 2010). Той е осъден задочно от Върховния съд на Киргизстан на 24 години затвор за престъпления по време на управлението му (12 февруари 2013). Бившият държавен глава получава убежище в Беларус след бунт през април 2010 г., в който са убити около 90 души, след като силите за сигурност откриват стрелба по участници в протестна демонстрация на опозицията.

Зоран Джинджич, сръбски политик (1952-2003).
Председател на Демократическата партия на Сърбия (30 януари 1994-12 март 2003). Министър-председател на Сърбия (25 януари 2001-12 март 2003). Умира на 12 март 2003 г. след извършения срещу него същия ден атентат пред сградата на правителството на Сърбия.

Дани Блинд, нидерландски футболист и треньор (1961).
С отбора на "Аякс" (Нидерландия) печели Купата на носителите на купи (1987), Шампионската лига (1995), Купата на УЕФА (дн. Лига Европа) (1992) и Супер купата на УЕФА (1995). Печели бронзов медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция с националния отбор по футбол.

Кулио (ист. име Артис Лион Айви младши), американски рапър (1963-2022).
Дебютният му албум "It Takes a Thief" е издаден през 1994 г. Той е номиниран за общо шест награди "Грами", като през 1996 г. печели  награда "Грами" за най-добро соло рап изпълнение на песента "Gangsta's Paradise", включена в саундтрака на филма "Опасен ум" с участието на Мишел Пфайфър. Сингълът е по песента на Стиви Уондър от 1976 г. "Pastime Paradise". Известен е и с песните "1,2,3,4 (Sumpin' New)" (1996) и "C U When U Get There" (1997). Продажбите на албумите му възлизат на 4,8 милиона копия и има 978 милиона стриймвания на песните му.

Андерс Самуелсен, датски политик (1967).
Председател на партия "Либерален алианс" (2009-6 юни 2019). Министър на външните работи на Дания (28 ноември 2016 - 27 юни 2019).

Дейвид Джеймс, английски футболист (вратар) и треньор (1970).

Мурат Ердоган, турски футболист (1976).

Хасан Шаш, турски футболист и треньор (1976).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2002 г. в Републикя Корея и Япония. С отбора на "Галатасарай" (Турция) Купата на УЕФА (2000) и Суперкупата на УЕФА (2000).

Нванкво Кану, нигерийски футболист (1976).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ, с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) турнирът Шампионска лига (1995) и Суперкупата на УЕФА (1995). С "Интер" (Италия) печели Купата на УЕФА (1998). Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1996 г. и 1999 г.

Кристоф Дабровски, немски футболист и треньор (1978).

Мансини (Алесандро Файоле Амантино), бразилски футболист (1980).

Бастиан Швайнщайгер, немски футболист (1984).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, два бронзови медала от Световните първенства през 2006 г. в Германия и през 2010 г. в Република Южна Африка и сребърен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария. С отбора на "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Шампионска лига (2013). През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Това е денят на смъртта на:

Козимо Медичи, управител на Флоренция и банкер (1389-1464).
Член на известния род на Медичите, управлявали Флоренция от 1434 г. до 1737 г. (с прекъсвания) и притежатели на една от най-големите банкерски къщи в Европа.

княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков), български учител, висш османски държавник (1775 или 1780-1859).
Бил е учител в Цариград и на служба в османския флот (1799). Губернатор на Галац (1812-1819). Преводач в османския флот (1823-1825). След Одринския мир (1829) се издига като съветник на султан Махмуд II, който му дава княжеска титла и го назначава за управител на остров Самос (1833-1850). При султан Абдул Меджид I е член на Танзиматския съвет и имперски съветник - длъжност, създадена за него. През август 1849 г. получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява за нейното построяване къщата си в квартала Фенер (1849). Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 г. с патрон Св. Стефан в чест на благодетеля. На същото място през 90-те години на 19 в. е построена желязната църква "Св. Стефан". Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в обучението им в Цариград и чужбина.

Йоаким Груев (Йоаким Груев Пройчев), български възрожденски деец и книжовник (1828-1912).
Учител е в Епархийското училище "Свети свети Кирил и Методий" в Пловдив (1856-1868). Помощник на пловдивския управител (1868-1870). Съвместно с Христо Г. Данов и Янко Ковачев издава сп. "Летоструй или домашен календар" (1869-1876). След освобождението на България от османско иго (1878) е председател на Съдебния съвет и на Комерческия съд в Пловдив. Директор на народното просвещението в Източна Румелия (1879-1884). По време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) е помощник княжевски комисар на Пловдивска област. Директор на Пловдивската девическа гимназия (1887-1893). Полага основите на Областната библиотека и музей в Пловдив. Дописен член на Българското книжовно дружество /БКД/ (1881), редовен член на БКД (1884). Един от учредителите на Славянското дружество (1899). Съставя и издава учебници по история, граматика, география, логика и др. Един от първите български преводачи - превежда романа "Райна, княгина българска" на А. Велтман (1852). Сътрудничи на периодичния печат със статии в областта на литературата, естествените науки, езикознанието, учебното дело и др. Един от инициаторите на честването на 24 май (11 май ст. ст.) като празник на българската просвета, който е отбелязан за пръв път през 1851 г.

Хенри Кендал (Томас Хенри Кендал), австралийски поет (1839-1882).
Представител на романтизма. Автор е на "Стихове и песни" (1862), "Последният от племето" (1864), "Листа от австралийските гори" (1869), "Песни от планините" (1880) и др.

Трайко Китанчев, български общественик, книжовник, публицист и учител, деец на македоно-одринското движение (1858-1895).
Учител в семинарията на Лясковския манастир (1881-1882), в Солунската българската мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (1882-1883), в Пловдив (1883-1884), в Габрово (1884-1885) и в София (1885-1886). Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Училищен инспектор в Търновско (1886-1890). От 1884 г. е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките). Председателства Първия конгрес (19-28 март 1895) на македонските дружества, на който е избран за председател на Македонския комитет (по-късно Върховен македоно-одрински комитет). Депутат в 4-ото Обикновено народно събрание (1884-1886), III Велико народно събрание (1886-1887), в 5-ото Обикновено народно събрание (1887-1889) и 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896).

Джан Франческо Малипиеро, италиански композитор и музикант (1882-1973).

Ото Хайнрих Варбург, немски биохимик (1883-1970).
Работи по проблемите на клетъчното дишане и фотосинтезата, аеробните и анаеробните превръщания на въглехидратите, обмяната на туморните клетки и др. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1931 г. за неговото откритие на природата и начина на действие на дихателните ензими. През 1932 г. изолира първия от наречените от него жълти ензими (флавопротеини), участващи в реакциите на дехидрогениране в клетките. Изолира 2 коензима: флавинадениндинуклеотид (ФАД) и никотинамидадениндинуклеотидфосфат (НАДФ), които участват в преноса на водород и електрони в окислителните реакции, катализирани от жълтите ензими. Откриването на НАДФ, който съдържа никотинова киселина, изяснява коензимната функция на витамините.

Имре Шлосер, унгарски футболист и треньор (1889-1959).

Анна Каменова (Анна Михайлова Стайнова), българска писателка и публицистка (1894-1982).
Завежда рубриката "През световния прозорец" (1924-1929) на в. "Свободна реч". Сътрудничи на сп. "Златорог", в. "Слово", в. "Свободна реч", сп. "Съвременник", сп. "Философски преглед", на редица детски списания и др. Редактор във в. "Литературен фронт" (1945-1956). Председател на българския ПЕН-клуб (1967-1971). Автор е на романа "Харитининият грях" (1930),  на книгите "Градът е същият" (1933), "Пет момичета" (1938), "Часовник без стрелки" (1980) и др. Нейни есеистични пътеписи и очерци са събрани в книгите "Копривщица" (1963) и "Неповторимото" (1974). Авторка е и на произведения за деца. Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1974).

Пола Негри (ист. име Барбара Аполония Халупец), американска актриса от полски произход (1897-1987).
Кинозвезда от епохата на нямото кино. Участвала е във филмите "Кармен" (1918), "Мадам Дюбари" (1919), "Хотел "Империал" (1927), "Мазурка" (1935) и др. Въведена е в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960).

Тадеуш Райхщайн, швейцарски химик от полски произход (1897-1996).
През 1933 г. синтезира витамин С , като методът му се прилага и днес в промишленото производство на витамина. През 1935 г. изолира надбъбречния хормон алдостерон, регулатор на водно-солевата обмяна. За две години той и сътрудниците му изолират в кристална форма девет хормона на надбъбречната кора, включително кортикостерон и деоксикортикостерон, а до 1944 г. получават 27 различни кортикостероидни хормони. Тадеуш Райхщайн проучва и зависимостта между химичната структура на хормоните и тяхната биологична активност. Автор е на раздела за хормоните на надбъбречната жлеза в класическия труд "Витамини и хормони" (1943). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1950 г. заедно с американския биохимик Едуард Кендъл и американския лекар Филип Хенч за открития, свързани с хормоните на надбъбречната кора, тяхната структура и биологично действие.

Леон Кручковски, полски писател и обществен деец (1900-1962).
Носител на Международна ленинска награда "За укрепване на мира между народите" за 1953 г.

Жан Прево, френски писател, публицист и литературовед (1901-1944).

Никос Захариадис, гръцки политик и общественик (1903-1973).
Генерален секретар на Гръцката комунистическа партия (1931-1956).

Святослав Рихтер, съветски пианист (1915-1997).
Известен с интерпретациите си на музиката на немския композитор Йохан Себастиан Бах и на руските композитори Сергей Прокопиев и Дмитрий Шостакович. Първият съветски музикант носител на награда "Грами" (1961). Народен артист на СССР (1961). Герой на Социалистическия труд (1975). Носител на Държавна награда на СССР (1950), на РСФСР (1987) и на Руската федерация (1996).

Ги Тис, белгийски футболист (вратар) (1922-2003).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия.

Фахд ибн Абдул Азиз ас Сауд, крал на Саудитска Арабия (13 юни 1982-1 август 2005) (1923-2005).

Лиляна Стефанова, българска поетеса и писателка (1929-2021).
Председател на Кабинета на младия писател (1957-1960), редактор във в. "Литературен фронт", заместник главен редактор на сп. "Септември" (1964-1965), основател и главен редактор на сп. "Обзор" (с емисии на английски, френски, испански и руски - 1968-1988). Заместник-председател на Управителния съвет  на Съюза на българските писатели (18 декември 1984-29 март 1989). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (24 юни 1988-май 1989). Председател на Столичния съвет за култура (1977-1980). Заместник-министър на образованието (1980-1984). Председател на Българския ПЕН център (1980-януари 1990). Автор на повече от 50 книги с поезия, проза, есеистика, публицистика, драми, творби за деца, сред които "Светлината иде от хората" (1064), "Ида при вас" (1961), "Южен бряг" (1972), "Вулканите на Мексико димят" (1969), "Япония без кимоно и ветрило" (1973), "Болка на глас" (1987), "Влюбена като някога" (1985), "С моя луд късмет" (1999), "Магнитно поле" (1978).  Нейни стихове са преведени на 31 езика. Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоена със званието "Народен деятел на културата и изкуството"(1978). Носителка на орден "Народна република България" първа степен (1979), на Националната награда за поезия "Яворов" (1983), Националната литературна награда "Дора Габе"  за значителни художествени постижения и цялостен принос в националната литература (24 септември 2008), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги в областта на българската култура (4 август 2006), на специалната награда на Съюза на българските писатели за изключителен принос в българската литература и за автобиографичния си роман "Моят луд век" (октомври 2017).

Корасон Акино, филипински политик (1933-2009).
Президент на Филипините (25 февруари 1986-30 юни 1992).

проф. Михаил Пеков, български композитор, цигулар и музикален педагог (1941-2022).
Оркестрант в Софийската филхармония (1967-1972) и в Държавно обединение "Музика" (1972-1974). От 1974 г. е преподавател по хармония и композиция в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Автор е на 14 симфонии, инструментални концерти, 26 струнни квартета, солови творби, камерна музика за различни ансамбли, голям брой солови и хорови песни, на операта "В полите на Витоша", както и на композицията "Стабат матер" за смесен хор и симфоничен оркестър. Творчеството му се изпълнява в Унгария, Русия, Румъния, Гърция, Полша, Чехия, Германия, Франция, Италия и други страни. Носител е на първа награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. за симфония 5 (март 1984), на Голямата награда на София (1989) и др.

Мария Нейкова, българска певица и композитор (1945-2002).
Авторка е на около 100 естрадни песни, сред които "Светът е за двама" (1980 г., изп. Орлин Горанов), на музика за филми и театрални спектакли. Композитор е на музиката и изпълнител на песента "Двама" към филма "Козият рог" (1973). Осъществила е концертни турнета и изяви в Русия, Унгария, Германия, Полша, Алжир. Носителка на Първа награда на фестивала "Златния Орфей" за песента "Закъснели срещи" в дует с Михаил Белчев (1969). Композираната от нея песен "Добър вечер, лека нощ" печели Първа награда на Конкурса за забавна песен с младежка тематика за авторство (1972) и Специалната награда на Съюза на композиторите на "Златния Орфей". Носителка на Наградата за най-добър изпълнител в конкурса "Мелодия на годината" (1972) с песента "Добър вечер, лека нощ". Песента й "Имам земя" печели Втора награда на "Златния Орфей" (първа награда не е присъдена)(1973).

Любомир Филипов, български математик и банкер (1945-2019).
Член на Управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество, Москва, (1984-1989; 2004-2012). Подуправител на Българска народна банка (БНБ) (1994-1996 и неин управител (24 януари 1996-11 юни 1997).

Илия Врабчев, български лекар сексолог и психотерапевт (1947-2016).
Работи 23 години като лекар-сексолог в армията. Бил е началник на психиатричното отделение и на кабинета по сексология във Военно-медицинска академия в София (1980-1997). Вписан е в световния справочник "Who is who in sexology" като единствения военен лекар сексолог в света. Автор е на книгата "Сексуални проблеми на младите войници" (1984) и на над 38 научни и повече от 400 научнопопулярни публикации в български и чужди издания.

Анатолий Рудаков, руски актьор (1950-2021).
Участвал е в повече от 80 филма, сред които "Държавна граница" (1980), "Никога няма да те забравя" (1983), "Търсенето на капитан Грант" (1985), "Прозорец към Париж" (1993), "Майсторът и Маргарита" (2005), "Шерлок Холмс" (2013). Заслужил артист на РСФСР (7 юни 1996).

/МГ, АЯ/




/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:42 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация