Адвокатската гилдия в България заявява несъгласие с въвеждането на антиеврейско законодателство през Втората световна война
Адвокатската гилдия заявява несъгласие с въвеждането на антиеврейско законодателство по време на Втората световна война. Това посочи в интервю за БТА доц. д-р Светослав Живков, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е един от авторите на студията „Ролята на адвокатите за спасяването на българските евреи през Втората световна война“ заедно с доц. д-р Владимир Станев.
Историкът обясни, че несъгласието е било изразено с индивидуални писма до Цар Борис III и до министри от кабинета, както и чрез официално становище на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати от октомври 1940 г. В него се посочва, че „този Законопроект за Закона за защита на нацията не бива да бъде приеман“.
Аргументите на адвокатите са както конституционно-правни, така и международно-правни, но има и морални доводи, добави доц. д-р Живков. Като посочи още, че становището на Съюза е дублирано с писмо на Видинската адвокатска колегия, като те са подадени в един ден, на 30 октомври 1940 г., и е в същия дух - срещу антиеврейското законодателство.
Председател на Съюза на българските адвокати по това време е Йосиф Фаденхехт, може би най-известният български евреин юрист, професор по право, бивш министър на правосъдието, разказа още историкът. Той добави, че според антиеврейското законодателство евреите трябва да напуснат своите постове в управителни органи, включително неправителствените организации, какъвто е и Съюза на българските адвокати. Фаденхехт е освободен от председателството едва в началото на 1943 г. и то тържествено, с благодарствено писмо. Той остава член на Висшия адвокатски съвет, институция създадена със закон, до края на 1942 г. Това изисква смелост от тези дейци да правят всичко това, коментира историкът.
Почти всички, които се обявяват срещу приемането на Закона за защита на нацията (ЗЗН), при дебатите в парламента, са юристи или адвокати, каза доц. д-р Живков. Най-известните сред които са Петко Стайнов и Никола Мушанов, който в един момент е „последният и единствен глас на българската демокрация в 25-ото ОНС, заставайки срещу всякакви противоконституционни и недемократични мерки на управляващия лагер в тези години“, заяви историкът.
„Българските депутати – юристи и адвокати, отхвърлят като противоконституционен Закона за защита на нацията“, посочи доц. д-р Живков, като обясни, че те изобличават противоречието между постановките в ЗЗН и философията на Конституцията, която прокламира равенство пред закона. Той добави, че повечето народни представители, които са против законопроекта тогава, са опозиционери.
На 17 март 1943 г. 43 народни представители, сред които и двама опозиционери, изпращат писмо, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, до премиера Богдан Филов против изселването на българските евреи извън страната. „Засякохме че 20 адвокати са подписали писмото, сред които Димитър Пешев, Петър Михалев, Иван Кирилов Вазов – бъдещ министър в кабинета на Добри Божилов, и други“, коментира доц. д-р Живков.
В писмото срещу депортацията на български евреи е изведен и аргумент с външнополитически аспект, обясни историкът. В него е казано, че „евентуално депортиране на евреи, български поданици, ще компрометира българската външна политика - претенции и стремежи, българския национален идеал“, посочи доц. д-р Живков.
„Пешев заявява - ние над 30 години настояваме, особено след Първата световна война, за спазване на правата на българските малцинства, най-вече в съседките ни Румъния, Югославия, Гърция, и с подобни действия, обезсмисляме и олекотяваме всички наши претенции в тази насока“, разказа още историкът.
По думите на доц. д-р Живков, Пешев не е искал и не е позволил Никола Мушанов и Петко Стайнов да подпишат писмото, за да не се покаже тази акция като опозиционна на правителството. Историкът обясни, че преди да се стигне до акцията на Димитър Пешев, при него пристига делегация от Кюстендил, сред които са адвокатите Петър Михалев и Иван Момчилов, като това се случва след молба за помощ от еврейската общност в региона в началото на март. Те, както и други адвокати като Георги Кендеров от Пазарджик и Димитър Икономов от Дупница, не просто се подписват в подписката на Пешев, но работят на местна почва, принуждавайки местната администрация да спре или временно да преустанови мерките по изселване на евреите, каза още доц. д-р Живков.
„И в Кюстендил, и в Дупница, и в Пазарджик няколко хиляди български евреи са приготвени за депортация, в близост до гарите. С тези свои действия, на 8 и 9 март тези хора (защитниците на българските евреи) буквално спират едни действия, които потенциално застрашават живота на хиляди, а впоследствие със своето писмо до голяма степен принуждават правителството, от страх от вътрешнополитически сътресения, да преустанови планираната депортация“, разказа доц. д-р Светослав Живков.
По думите му голяма част от хората, участвали в спасяването на българските евреи, са осъдени на смърт и екзекутирани след 9 септември, а Димитър Пешев влиза в затвора, след като е осъден от Народния съд.
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.
Репортер - Константин Костов
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова