Адвокатите оказват съпротива срещу антиеврейското законодателство по време на Втората световна война
Адвокатите, които са една от мощните професионални гилдии в България, оказват сериозна, макар и в някаква степен пасивна, съпротива срещу законодателство, което смята за ненужно, даже вредно за България в онзи момент. Това посочи в интервю за БТА доц. д-р Владимир Станев, като извод от работата по студията „Ролята на адвокатите за спасяването на българските евреи през Втората световна война“, по проект на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), подготвена съвместно с колегата му д-р Светослав Живков.
В разговор за антиеврейското законодателство, срещу което са изразили несъгласие българските адвокати, доц. Станев заяви, че такова законодателство в България не е имало до Втората световна война. Историкът разказа, че в края на 1940 г. Народното събрание приема Закон за защита на нацията (ЗЗН), който обаче не е само срещу евреите. Първата му част е срещу тайните международни организации - масонство, ротари клубове и други подобни. Законът съдържа много постановления, които засягат еврейското население в България - българските евреи нямат право да заемат публични и обществени длъжности, забранено им е да стават депутати, общински съветници, кметове и други. Евреите трябва да декларират в определен срок своите имущества, а който не го направи, имуществото му трябва да бъде конфискувано, обясни историкът.
Доц. Станев отбеляза, че според клаузи в закона на практика се забранява на еврейски граждани да сключват брак с български граждани, а също така евреи не могат да имат за прислужнички българки. Впоследствие се правят изменения в закона, с които се утежнява още повече - забранява се на евреи да притежават радиоапарати, автомобили, ограничава се правото им да се движат в определени части на градовете. Историкът определи ЗЗН като „доста комплексен закон“ и отбеляза, че в първите две години след приемането му, той не се прилага в цялата си строгост.
Доц. Станев разказа и за обстановката, в която се намира България, преди приемането на първия антиеврейски закон. „Непосредствено преди Втората световна война в България, която обявява неутралитет, е въведен авторитарен режим начело с Цар Борис III. Партиите са забранени, запазени са някои от формалните характеристики на демократичния режим. Някои от политическите права и свободи са на практика недействащи. Недействаща е, без да бъде обявено официално, и Търновската конституция“, посочи историкът.
Той допълни, че в края на 1940 г. натискът върху София да избере страна във войната се засилва. „Хитлер е доста ясен, като казва, че на река Дунав стои около 600-хилядна германска армия, която трябва да стигне до Гърция като мине през българската територия, и казва - изберете си как ще стане това - като съюзници или като врагове“, посочи доц. Станев. Той отбеляза, че по същото време се приема Законът за защита на нацията.
По думите му в онзи момент е имало доста хора, които се радват на подобно законодателство. „Има документи, писма от редови граждани или цели организации, които настояват в закона да се включат и другите небългарски групи, освен евреите, например арменците“, посочи той.
Специалистът разказа, че в страната ни са приети и други антиеврейски закони като Законът за борба със спекулата с недвижими имоти, който прави почти невъзможно евреите да притежават недвижима собственост. На евреите се остава да притежава само своето жилище, ако имат допълнителни имоти те трябва да бъдат конфискувани, допълни той.
Доц. Станев посочи още, че в България се създава комисарството по еврейските въпроси, което трябва да се занимава с решаването на еврейския въпрос и то е оглавено от „убеден антисемит – Александър Белев“. Историкът разказа, че комисарството трябва да конфискува еврейските имущества – влогове в банки, ценности и недвижима собственост, както и да се занимава с изселването на евреите от т. нар нови земи, които през април 1941 г. българската армия заема с разрешението на германците. Това са Западните покрайнини, Пиротско, Вардарска Македония, но не цялата, и голяма част от Западна Тракия, територии, които България администрира, обясни доц. Станев.
Друг закон срещу евреите, който се приема, е Законът за българското поданство. „Той на практика лишава евреите в новите земи от българско гражданство, всички останали в тях – турци, власи, цигани – могат да станат български граждани. Това на практика е първата стъпка към тяхната бъдеща депортация извън пределите на България“, отбеляза историкът.
Доц. Станев разказа още, че в даден момент българските евреи започват да се изселват от София и от големите градове, да бъдат вкарвани в трудови дружини, като наказателна мярка, и разказва, че един от доводите, които Цар Борис III представя пред германците срещу депортирането на българските евреи е, че те ще работят, ще строят мостове и пътища.
Репортер - Константин Костов
Оператор - Красимир Михайлов