Възможна дата за приемане на България в еврозоната е 1 януари 2025 г., заяви Валдис Домбровскис
Възможната дата за влизане на България в еврозоната е 1 януари 2025 година. Първо обаче страната ви трябва да отговори на всички критерии по Маастрихт. Това заяви Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за икономиката в интерес на хората, на съвместен брифинг в Министерския съвет със служебния премиер Гълъб Донев след срещата между двамата.
България ще може да влезе в еврозоната, когато изпълни всички критерии по Маастрихт, което включва публичните финанси, дългосрочните лихвени проценти, стабилността на валутния курс и инфлацията. Изглежда, че всички критерии са изпълнени, с изключение на инфлацията, и това е съвместна оценка на българските власти и на експертите от ЕК. Този критерий не се изпълнява, даже сте далече от целта, посочи Домбровскис. Той подчерта, че не е важна конкретната дата, а да се отговори на всички критерии.
В отговор на журналистически въпрос имало ли е подобни случаи при други страни, Домбровскис каза, че е имало такъв прецедент през 2007 г., когато Литва не отговаря на критерия за инфлация, но със съвсем малко, може би 0,02 процента. И въпреки това на Литва беше отказано влизане в еврозоната и беше приета чак през 2015 г., каза заместник-председателят на ЕК.
Попитан, ако бъдат изпълнени критериите, до каква степен неприетите закони биха се оказали спънка за приемането на страната ни в еврозоната, Домбровскис каза, че този критерий не се изпълнява и разликата е голяма, така че ще трябва да мине време, за да може да да се коригира стойността. Изчисляваме инфлацията на база 12 месеца, тоест трябва да мине време, за да се коригира стойността на инфлацията, поясни той и каза още, че същевременно България трябва да гарантира приемането на всички закони, защото на базата на този елемент ще бъде оценката, когато се решава дали България да бъде поканена в еврозоната.
Служебното правителство следи много внимателно всички процеси, които са свързани с бюджетния дефицит в България, заяви служебният премиер Гълъб Донев. След срещата в Министерския съвет премиерът заяви, че служебното правителство ще предложи бюджет с бюджетен дефицит от три процента, което по думите му е в рамките на критериите от Маастрихт.
Служебният премиер Гълъб Донев посочи, че във фокуса на разговора са били проблемите с инфлацията, която е част от Маастрихтските критерии. Той отбеляза, че предвид на сложната геополитическа ситуация в света от миналата година, с ръста на енергоносителите, с ръста на горивата, на природния газ, на електроенергията и отразяването им в производството и доставката на хранителни стоки и други нехранителни продукти и услуги, инфлацията през предходната година рязко се е повишила.
Това, което служебното правителство от август месец миналата година направи, е да имаме от октомври месец миналата година един непрекъснат спад на инфлационните индекси в България, така че да можем да постигнем една сериозна ценова стабилност на цените в България, за да можем да се доближим до критериите за инфлация по Маастрихт, обясни служебният премиер.
Гълъб Донев посочи, че сред темите, които са били обсъдени по време на срещата, са работата на Народното събрание, законодателството, което трябва да бъде прието, така че нормативната рамка на България да отговаря за членство на страната в еврозоната. Говорихме и за макроикономическата стабилност, за бюджетния дефицит и за това, което предстои да направим като комуникационна стратегия, за да комуникираме по-добре ползите от въвеждане на еврото в България, посочи Донев.
Валдис Домбровскис увери, че ЕК ще продължи да подкрепя работата на правителството, за да гарантира, че България ще може да влезе в еврозоната. За съжаление поради високата инфлация, пред която са изправени всички държави от еврозоната, България не може да изпълни първоначалната дата за влизане в еврозоната, каза той. Надяваме се България да може да влезе от 1 януари 2025 година. Това забавяне не трябва да обезкуражава България, отбеляза Валдис Домбровскис.
Надявам се 49-ото Народно събрание да има повече смелост и разум от предходното Народно събрание, за да приеме онези законопроекти, които са важни за бъдещето на страната, каза още служебният министър-председател. Гълъб Донев припомни, че от 22 законопроекта, свързани с второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, са били приети само четири от предходния парламент. Надявам се следващото Народно събрание да приеме оставащите 18 законопроекта, отбеляза Донев и визира ангажиментите на страната, свързани със Зелената сделка и прехода към нисковъглеродна икономика. Донев съобщи, че служебното правителство ще внесе всички необходими законопроекти, важни за бъдещето на страната, веднага след конституирането на следващото 49-о Народно събрание.
Текст - София, Господинова, Десислава Антова
Кадри - Пресслужба на Министерски съвет