Георги Генчев представи книгата си „Фотографите и градът. От тогава до днес“ в БТА

Фотографът и журналист Георги Генчев представи книгата си „Фотографите и градът. От тогава до днес“. Събитието се състоя в зала „Максим“ на БТА седмица след премиерата във Варна.

„Започнах книгата заради това, че един фотограф, когото Петър Боев посочва за един от първите фотографи, е познат като М. Папазян и не можех да му намеря името. И това ме предизвика и започнах да се ровя. Най-накрая намерих това, което ме интересува. Оказа се, че този човек се казва Матеус Папазян“, разказа авторът.

В книгата си той представя хронологията на професионалната фотография във Варна, като показва непубликувани досега снимки. „Варна се оказва, че е едно голямо съсредоточие на два културни европейски потока. Единият е средиземноморският, другият е дунавският. И ако се гледат задълбочено снимките, в тях може да се види разликата между фотографи, които са работили и които са били обучавани в Константинопол и в Атина и другите, които са от Виена, Букурещ и т.н. Това са два потока, които се срещат във Варна някъде около 1872 г. Тогава горе-долу можем да кажем, че са едни от първите снимки, които се намират във Варна“, допълни още Генчев.

„Книгата е една от важните за издателство „Изток-запад“. Вероятно някои от вас знаят, че темата фотография изобщо или фотодокументалистика е важна за нас. Първата книга, която направихме, беше „Непознатата София“ из архивите на Иван Бърнев – Буби и Любомир Юруков. За моя огромна изненада книгата в крайна сметка се радва на голям интерес“, каза издателят Любен Козарев.

На премиерата на „Фотографите и градът. От тогава до днес“ присъства и генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Най-хубавото послание на вечери като тази е, че все още на света, а и винаги, всъщност, в света съществува един пласт, различен от сделката, парите, смисъла в само материалното съществуване. Тази книга, тя самата е сбор от едни хора, които снимат един град и в него. Снимат, за да остане споменът за него. Георги Генчев е сигурно един от последните некомерсиални хора, които познавам“, коментира Вълчев. Той разказа за пътешествието си до Африка и срещата си с местни племена, в които не му позволявали да снима хората. „Казват, че така им копираш душата. Не са съгласни да копираш душата им и да си я занесеш вкъщи“, допълни директорът на БТА, като добави, че в този смисъл Генчев е събрал „копирани души“ в изданието си.

По думите на Вълчев, агенцията е фотоархивът и фотопаметта на България. „Снимките постоянно нарастват, защото щракането по лесния дигитален начин произвежда по 3000 снимки на ден. Това не е било така преди години. Докато чакаме да дойде Годо, тоест – планът за възстановяване, през тази година ще подредим фотоархива, каза Кирил Вълчев. Той коментира още, че благодарение на Генчев, се е родила идеята за проект, в който да бъдат заснети населените места на България. Целта е до 2026 г. в БТА да има по снимка от всеки сезон на всички населени места в страната.

„Има нещо много вълнуващо в това, че ние се прощаваме с много събития, с много сгради, с много близки. И често пъти те изчезват безвъзвратно. Само че това не е така. Много от тези остаряващи и изчезващи неща, които ни заобикалят, се съхраняват. И когато се съхраняват, често пъти това се случва не само в спомените, а и в някои посредници. Дали това ще са картинки, записи, снимки, филми… Така че има нещо много любопитно във факта, че днес е едно време, в което се прощаваме изобщо с аналоговата фотография. С това изчезва един занаят, изчезва един феномен на социалната ни култура и е изключително любопитно как Жоро Генчев е успял в един такъв ключов момент да подхване тази реконструкция, това археологическо разчовъркване на миналото, фрагментите, които са останали. И се опитва по някакъв начин да ни го разкаже. И наистина пред нас е едно много сполучливо произведение“, каза по време на събитието и проф. Стилиян Йотов.

Репортер - Гергана Николова

Оператор - Любен Младенов

Монтаж - Кристиян Пандев