Център за възраждане на грънчарството в трънското село Бусинци навърши една година

Центърът за възраждане на грънчарството в трънското село Бусинци, наречен "Бусинска сръчкотилница", навърши една година. Сръчкотилницата е дело на младото семейство от София Стефка и Александър Дуцови. Двамата реновирали старинна плетена къща,която някога била работилница на местен грънчар и се намира в близост до музея на прочутата бусинска керамика.

Инициатор на начинанието е Стефка, чиито корени са от трънското село. Тя е психолог, а съпругът ѝ е биолог. 

"Виждах западането на селото, рухващите една след друга къщи. Затова реших да се опитам да възродя старата слава на Бусинци", споделя Стефка. 

Семейството купило стара плетена къща, която била с почти паднал покрив, но с огнище, на което работел някога местен майстор грънчар. Две години я реновирали, обособили ателиета за работа, магазин, голяма тераса. Сега тук са изложени произведения на 19 автори от цялата страна.

"Имам желание сръчкотилницата да стане център, в който да се срещат сръчни хора, упражняващи различни занаяти", казва Стефка.

Всеки посетител може да изработи глинен съд на старо грънчарско колело. То е принадлежало на местен грънчар,но преди 80 години излязло от селото. По стечение на обстоятелствата колелото е било закупено от сръчкотилницата и отново се върнало в Бусинци.

Семейство Дуцови възнамерява да обособи и детски образователен център в двора на сръчкотилницата. Така освен, че ще работят с глина, която е изключително здравословен материал, децата ще имат достъп и до красивата трънска природа, разказа Стефка.

Трънското село Бусинци се е нареждало сред трите най-значими центрове на грънчарството в България редом с Берковица и Троян. Заради околните залежи от глина то се е превърнало в основен поминък на населеното място и достигнало истински разцвет през XVIII и особено през XIX век. По време на Възраждането тук е имало 300 грънчарски колела, или те са били емблема на всяко семейство. При посещението си в селото през 1899г. Константин Иречек заварил индустриално производство и го описал в книгата си "Пътувания по България". Тук било открито първото у нас керамично училище.

Репортер и оператор: Елка Робева

Монтаж: Валя Ковачева