30 години "Аскеер" - среща с Елена Атанасова

Тази година предстои 30-ото юбилейно издание на наградите за постижения в театралното изкуство "Аскеер". По този повод БТА ще излъчи поредица от интервюта с носители на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, както и с лауреати на наградата в категорията "Изгряваща звезда".

Много лесно един актьор може да бъде рамкиран и от нас самите зависи да търсим различното, каза в интервю за БТА актрисата Елена Атанасова, носител на наградата "Аскеер" за изгряваща звезда през 2003 година. Тя допълни, че поставянето в рамка винаги я е притеснявало и за нея е много важно да търси различното, различните превъплъщения. Често се случва в професионалния път на актьора да го търсят само в тази посока, в която да го виждали, и затова се радвам на режисьори, които се осмеляват да те провокират с нещо различно, а и себе си да провокират, предлагайки ти да те изведат от този коловоз и да извървите някакъв по-различен път, каза още тя. Атанасова сподели, че за ролите винаги се е вслушва в интуицията си. Давам сметка, че с времето все повече търся, освен, разбира се, интересните образи, и интересните срещи с моите колеги, тоест в момента съм на етап, когато търся партньорството с добрите режисьори и добрите колеги, каза още тя, признавайки, че преди време не е обръщала внимание на тези неща, а погледът й е бил фокусиран повече към текстовете. Елена Атанасова сподели, че наградата "Аскеер" е една голяма радост в нейния личен и професионален път. Тя ми е много скъпа и я чувствам като "моята си награда", каза още актрисата. По думите й наградите са нещо необходимо за хората, създаващи изкуство, особено когато са от колегията, защото това е едно признание. Не мога да кажа, че в моя случай наградата ми е отворила рязко вратите и веднага и са заваляли предложения, напротив - в годината, в която взех "Аскеер", нямаше много предложения, те се случиха година по-късно, когато влязох в трупата на Смолянския театър, разказа още Елена Атанасова. Сподели, че не се чувства звезда, а просто човек, който си върши работата, и в различни периоди от живота си е ималата по-голяма или по-малка популярност. Смята, че за да си добър в нещо, трябва дълго да работиш и да си отдаден на професията. Според нея у нас човек може да живее нормално, ако е избрал театралната професия, но въпреки всичко трябва да полага усилия, за да може да има и допълнителни ангажименти, освен театъра, тъй като единствено и само с него е много трудно човек да се издържа.

Автор - Златна Костова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров