Асоциация общински гори – Прессъобщение

site.btaБългария е в челната класация по горски пожари в ЕС за 2024 г., втора след Кипър според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)

България е в челната класация по горски пожари в ЕС за 2024 г., втора след Кипър според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)
България е в челната класация по горски пожари в ЕС за 2024 г., втора след Кипър според Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS)
Снимка: Кореспондент на БТА в Благоевград Красимир Николов (ПК)

Необходими са незабавни действия за справяне с институционалните неуспехи в борбата с горските пожари, които в голяма степен произтичат от неадекватна политика на правителствата и неефективното използване на европейските програмни фондове по околна среда и селски райони

Последните статистически данни за горските пожари в България разкриват тревожна тенденция, второ място по пожари в Европа за тази година, https://forest-fire.emergency.copernicus.eu/apps/effis.statistics/estimates

Страната обикновено преживява около 600 горски пожара всяка година. Тези инциденти годишно засягат средно около 10,000 хектара земя, което води до преки икономически загуби от около 2,5 милиона евро. Според  доклади на Европейската информационна система за горски пожари през първите години на 21 в. повече от 100 000 хектара от горите в България са засегнати от пожари. 2007 г. и 2000 г са  били най-лошите в историята на българските гори. През 2007 г са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори. Тази година вероятно ще е най-лошата за нашата гора. Според  доклада на ЕИСГП  за 2022  основните причини за горските пожари в България са: 

·   По небрежност са предизвикани 321 пожара  (62 %);

·   Поради палеж – 16 пожара  (3 %);

·   По естествени причини – 21  пожара (4 %);

·   По неизвестна причини – 158  пожара  (31 %).

Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 г. до 2005 г., показват, че  вредни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което показва дългогодишна уязвимост на горите от пожари. Тези данни подчертават спешната необходимост от всеобхватни стратегии за предотвратяване на пожари и устойчиво управление на горите, за да се смекчи това екологично предизвикателство.

Към това можем да прибавим и пасивно поведение на българските  власти и отговорни институции  за борбата с горските пожари. Единствените инвестиции, които се правят в тази посока, са чрез европейските програми за селските райони и за околната среда. Но само бегъл преглед на протоколите от  заседания на Комитета за наблюдение  на програмата  за околна среда показва некомпетентност при инвестирането на публичен ресурс с цел борба с климатичните проблеми и горските пожари. За последните два програмни периода мерките за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ за да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, защото както е подчертано в протокола от 17.03.2023,  очакваните резултати от изпълнението на тази мярка са: осигуряване на необходимия наземен капацитет, включващ специализирана техника за извършване на своевременна, адекватна и ефективна намеса на отговорните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишаване на капацитета на национално ниво за действие при горски пожари. Няма и малък опит от  страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС поне да се проучат и финансират мерки с доказан ефект за  защита от  горски пожари, като  комбинация от мерки за превенция, подготовка, реакция.  Още повече, че на първо място в опазване на околната среда по принцип стои превенцията и е стряскащо, че институциите, хората които са поставени да управляват инвестирането на милиарди в опазване на околната среда,  очевадно са  или  некомпетентни или  небрежни за същинското й опазване. Това се потвърждава и от думите на г-жа Агнес Монфре (Протокол 5.06.24)  , ръководител на отдел „България, Хърватия, Словения“ в ГД „Регионална и селищна политика“, която в прав текст казва на управляващите на ПОС, че предотвратяването и превенцията са по-важни от реакцията впоследствие по повод оттеглена процедура за разработване и актуализация на Планове за управление на риска от наводнения. Думите са в контекста за риска от наводнения, но са напълно относими и за горските пожари. 

Също толкова злополучен е и опитът от Програма за развитие за селските райони за финансиране на борбата с пожарите. В периода 2007-2014 беше финансиран строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване. 

Така общините, които трябва да реагират първи на терен, заедно с горските подразделения, останаха без възможност за инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдение и превенция.

Поради изложените по-горе факти и обстоятелства настояваме, на най-висше ниво в държавата да се вземат спешни мерки и програма ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, защото тя подлежи на препрограмиране  в края на тази година. Подчертаваме , че препрограмирането трябва  да се случи по много по-ефективен начин – чрез експертни сесии тип „мозъчна атака“, в които преобладават експерти не от администрацията, а с доказан международен и национален опит относно водещите  тенденциите за опазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи голям пробив в борбата с горските пожари да бъде пренесен  и осъществен  по най-добрия начин в България през следващите няколко години. 

По наша експертна оценка приблизително 40 – 50 % от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари.

 

Преглед на водещите тенденции  в защита на горите от пожари и кратък коментар има ли такава практика в България

1.   Ангажираност на Общността:

–    Образование и осведоменост: Образоване на обществеността за противопожарната безопасност, включително как да се предотвратят горски пожари и какво да се прави в случай на пожар.

*Няма целенасочени действия 

–    Огнеупорно озеленяване: Насърчаване на собствениците на жилища да използват пожароустойчиви материали и да създават защитени пространства около техните имоти.

*Няма целенасочени действия в България

2.   Ранно откриване и наблюдение:

–    Системи за откриване на пожар: Използване на сателитни, изображения, сензорни системи, дронове и наблюдателни кули, оборудвани с камери за ранно откриване на пожари.

*Няма целенасочени действия в България

3.   Бърза реакция:

–    Специализирани противопожарни отделения: Разполагане на екипи, които са специално обучени и оборудвани за справяне с горски пожари.

–    Въздушна поддръжка: Използване на хеликоптери и самолети за изпускане на вода и забавители на огъня при активни пожари.

*Има инвестиции в първото направление, но не е инвестирано в горските подразделения, общините, които са на място и тяхната първа реакция е най-важна.  Липсват във второто направление.

4.   Политика и регулиране:

–    Налагане на противопожарни забрани: Въвеждане и налагане на забрани за дейности, които могат да причинят пожари по време на високорискови периоди.

*Няма целенасочени действия в България, защото липсва контрол

–    Планиране на земеползването: Интегриране на оценките на риска от пожари в планирането на земеползването, за да се намали вероятността от пожари, причинени от човека.

*Няма целенасочени действия в България,  интегрираните политики са една от най-големите слабости в управлението в България

5.   Технологии и иновации:

–    ГИС Технологии: Използване на географски информационни системи за картографиране и управление на райони, предразположени към пожари.

–    Модели за прогнозиране на пожара: Използване на усъвършенствани техники  за моделиране, за да се предскаже поведението и разпространението на огъня.

*Няма целенасочени действия в България

 

Водещи страни в опазването на горските пожари:

Някои държави са признати за напредналите си подходи в управлението на горските пожари:

1.   Съединени щати:

–    Службата за горите на САЩ и Националната паркова служба имат добре установени програми за управление на горските пожари, включително използването на контролирани изгаряния и обширни усилия за образование на общността.

2.   Австралия:

–    Австралия има дълга история на справяне с горските пожари и е известна със своите научни изследвания върху огненото поведение и пожарната екология. Агенции като Държавната противопожарна служба (CFA) и Министерството на противопожарните и аварийните служби (DFES) играят ключова роля.

3.   Канада:

–    Канада използва всеобхватни практики за управление на горите и използва съвременни технологии за ранно откриване и мониторинг на пожари. Канадският междуведомствен център за горски пожари (CIFFC) координира усилията за управление на горските пожари в цялата страна.

4.   Испания:

–    Испания използва комбинация от сателитно наблюдение и екипи за бързо реагиране. Испанското министерство на земеделието, рибарството и храните контролира стратегиите за управление и превенция на горските пожари.

5.  Португалия:

–   Португалия инвестира значително в противопожарна инфраструктура и обществено образование след опустошителните горски пожари през последните години. Страната използва технологични системи за прогнозиране и управление на горски пожари.

 

Предотвратяването на горски пожари е от решаващо значение поради множество причини: 

Защита на живота: Горските пожари представляват значителна опасност за живота на хората, живеещи в или около горски райони. Чрез прилагането на ефективни стратегии за предотвратяване на пожари можем значително да намалим риска от наранявания или смъртни случаи по време на горски пожари. 

Опазване на дивата природа: Горските пожари имат потенциала да опустошат местообитанията, като излагат на риск различни видове. Като се съсредоточим върху превенцията, можем да помогнем за поддържането на разнообразните екосистеми, които разчитат на здравословна горска среда, осигурявайки оцеляването както на флората, така и на фауната. 

Опазване на ресурсите: Унищожаването, причинено от горски пожари, може да доведе до загуба на ценен дървен материал и други природни ресурси. Превантивните мерки играят решаваща роля за опазването на тези активи, като позволяват на бъдещите поколения да се възползват от екологичната и икономическата стойност, която предоставят горите. 

Поддържане на качеството на въздуха: Димът и замърсителите, отделяни по време на горски пожари, могат сериозно да повлияят на качеството на въздуха, създавайки рискове за здравето на околните общности. Усилията за предотвратяване на такива пожари допринасят за поддържането на чист въздух, който е от жизненоважно значение за общественото здраве и благосъстояние. 

Предотвратяване на икономическите загуби: Горските пожари могат да доведат до значителни икономически щети, засягащи собствеността, инфраструктурата и местния бизнес. Като се съсредоточат върху предотвратяването на пожари, общностите могат да смекчат тези потенциални загуби, запазвайки жизненоважни икономически дейности и стабилност. 

Като цяло значението на предотвратяването на горските пожари надхвърля непосредствените опасения. Това е важна стратегия за защита на живота, опазване на дивата природа и ресурси, осигуряване на чист въздух и защита на икономическите интереси. Този проактивен подход е от основно значение за опазването на околната среда и насърчаването на благосъстоянието както на настоящите, така и на бъдещите поколения.

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:07 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация