Поклонническото пътуване "Рилският Чудотворец", започнало на 1 август от София, наближава крайната си цел - Рилски манастир, където са мощите на свети Йоан Рилски. Утре, 5 август, Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи водосвет на езерото Бъбрека - едно от седемте Рилски езера, традиционна част от маршрута. Походът завършва на 6 август, Преображение Господне, в Рилската света обител.
Както БТА съобщи, с патриаршеска света Литургия започнаха Богородичният пост и поклонническият път “Рилският Чудотворец” на 1 август.
В поклонението, посветено на всебългарския покровител свети Йоан Рилски, вече 15 години участват православни християни, които се отправят с молитва и песнопения по пътя на неговите мощи. Те са пренесени от Търновград през София в Рилската света обител през 1469 г. Походът преминава през планините Витоша, Верила и Рила, като на Преображение Господне участниците се събират на архиерейска св. Литургия в манастирския храм "Рождество Богородично", информира сайтът на Софийската митрополия.
Походът "Рилският Чудотворец" се организира от Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съвместно със Софийската света митрополия и с подкрепата на Столична община.
Поклонническият път не е просто възпоменание на пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски. Това е молитвено шествие, но не само молитвен път, а и път към молитвата - път, който ни учи да измолваме покровителството на светеца за всички нас, нашите семейства и цяла България, отбелязват организаторите през 2011 г., когато е второто поклонение "Рилският Чудотворец", показва справка в архивите на БТА.
Поклонническият път "Рилският Чудотворец"
Сред главните организатори на поклонническия път "Рилският Чудотворец" е проф. Павел Павлов от Богословския факултет на Софийския университет. Той посочва в интервю за БНР, че инициативата е на магистърската програма "Християнско поклонничество" на Богословския факултет на СУ. "Тази програма търсеше начини да възстанови едно автентично поклонение в България. Това не е нещо ново и измислено от нас. Ние се постарахме да върнем поклонническото ходене, което са правили нашите предци", обяснява проф. Павлов.
Според него това е опит да се почете връщането на мощите на светеца през 1469 г. "В продължение на много векове в Западна България това е една обичайна практика на нашите предци - да ходят поне един път годишно до Рилския манастир", каза проф. Павлов. Това поклонение се цени много високо и две ходения до Рилския манастир се равняват на едно до Света Гора, твърди той пред БНР.
От самото начало походът има подкрепата на Софийската света митрополия. До миналата година включително поклонническият път "Рилският Чудотворец" се осъществява с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, информира сайтът на Софийската митрополия. Тази година началото на похода беше дадено в столичния храм "Св. София" със света Литургия и водосвет, предстоявани от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил.
Молитвеният път "Рилският Чудотворец" е момент от годината, когато се излиза от градската пустиня, за да се отправим към духовния оазис на Рилския манастир, казват организаторите на инициативата. Според тях това е време за съзерцание, споделяне на мисли и чувства с другите участници, както и на непреставащи песни и молитви към свети Йоан Рилски, отбелязват те.
Свети Йоан Рилски
Свети Йоан Рилски живял през IX-X век, като последните десетилетия от живота си прекарал високо в Рила планина, усамотен в пещера. Според житието на светеца още приживе наричали Йоан земен ангел и небесен жител, а заради голямата му вяра и духовност имал дарба да помага на хората и да върши чудеса. На 18 август 946 г. свети Йоан напуснал този свят и бил погребан край пещерата. Следвайки монашеските правила, няколко по-късно години гробът бил разкопан, за да се приберат костите в манастирската костница, но се оказало, че тялото е останало нетленно.
Монасите го положили в дървена ракла и оттогава мощи на свети Йоан Рилски са предмет на почит от вярващите. Мощите не останали постоянно в обителта, която носи неговото име. През 1496 г. монасите успели да ги върнат в основания от светеца манастир.
Почитането на пренасянето на неговите мощи се отбелязва и с други поклоннически пътувания като "Светият път". През 2019 г., в чест на 550-годишнината от това, за първи път бе изминат изцяло пешеходно маршрут, максимално близък до оригиналния път. През юни 2019 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия даде благословение за поклонническото пътуване "Светият път", информират организаторите.
Поклонническият пешеходен поход „Светият път“ 2024 се проведе от 1 юли до 3 август, става ясно от сайта на инициативата.
Възникване на християнското поклонничество
Християнското поклонничество до светите места възниква като духовна практика и проява на религиозно благочестие в началото на ІV век, отбелязва богословът доц. Костадин Нушев в своя статия, публикувана в сайта Добротолюбие.
Той пише, че поклонническо пътуване до Йерусалим "възниква като проява на религиозно благочестие сред много християни в Древната църква и е израз на стремежа да се "върви по стъпките на Спасителя" и да се следва примерът на апостолите".
Доц. Костадин Нушев посочва и източници, които определя като „поклоннически пътеписи“- разказите и свидетелствата от "Житието на свети Антоний" от св. Атанасий Александрийски и "История на Египетските монаси", за която се смята, че е дело на Руфин Аквилейски.
Значението на поклонничеството
Поклонникът отива не да срещне други хора, не да посети забележителности, а да срещне Бога, обяснява богословът проф. Иван Желев в своя статия по темата, публикувана в сайта Православието. "Всяко поклонническо пътуване за нас, християните, е израз на желанието и стремежа ни да срещнем Иисус Христос"”, пише той.
Поклонничествата са свързани с определени празници и периоди. Проф. Желев отбелязва, че Сам Иисус Христос доброволно се подчинил на закона и на обичая, като отишъл заедно със Своята майка, св. Йосиф и сродници в Йерусалим за празника Пасха.
Пътят към Сантяго
Сред най-популярните поклоннически пътувания в католическия свят е т.нар. Пътят към Сантяго или Камино де Сантяго. Мрежа от маршрути, като най-дългият е около 1500 км, води до катедралата в испанския град Сантяго де Компостела с мощите на свети Яков Заведеев, един от апостолите на Иисус Христос. Най-популярен е т. нар. Френски маршрут, чиято дължина е 780 км. Той тръгва от градчето Сен Жан Пие-дьо-Пор, близо до Биариц, в Пиринеите. Мрежата от поклоннически пътища е включени в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
/ТС/
news.modal.text
