170 години от рождението на Георги Измирлиев - Македончето

Георги Измирлиев - Македончето е живял само 25 години, но името му остава записано със златни букви в българската история. Той постига безсмъртие с думите "Сладко е да се умре за свободата на отечеството!". Георги Измирлиев е роден на 21 април преди точно 170 години в Горна Джумая, днешен Благоевград. "Неговата майка Тона произхожда от бунтовен род от Берово, баща му - Димитър Измирлиев, е бил търговец и е имал мащабна обществена ангажираност, дарявал е средства за построяването на черквата в Горна Джумая, както и за училищния фонд, който е издържал бедни горноджумайчета", разказа д-р Елена Чалгънова - уредник в РИМ - Благоевград. Георги Измирлиев е бил сред учениците с най-висок успех в Горна Джумая, а след това продължава образованието си в Сяр. Вероятно там се докосва до поемата "Горски пътник" на Георги Раковски, която оставя дълбока следа в съзнанието му. За кратко време работи в дюкяните на своя баща, но бързо разбира, че това не е неговото призвание. Заминава за Цариград и учи в Главното българско класно училище, където и преподава около две години. Но през 1873 година решава да изостави учителската професия и заминава за Одеса. "Това се случва след подкрепата, която получава от Найден Геров. Записва се във Военното пехотно училище, след една година става юнкер и е насочен в 59 Люблински пехотен полк, но не довършва своето военно обучение, тъй като през 1875 година съдбата го среща с Христо Ботев. След тази среща Георги Измирлиев прекъсва обучението и заминава за Румъния. Установява се в Гюргево, където по това време се провеждат заседанията на т. нар. Гюргевски революционен комитет, който всъщност извършва и логистичната подготовка за Априлското въстание", разказа още Чалгънова. В Гюргево е определен за помощник-апостол и на 13 януари 1876 година преминава през заледения Дунав, пристига в Русе и отсяда в дома на Баба Тонка Обретенова. Оттам се насочва към Първи Търновски революционен окръг с център Горна Оряховица, където в продължение на три месеца извършва системна обиколка по околните селища. Апостолската дейност продължава до 25 април, когато пристига вестта за избухналото преждевременно Априлско въстание. На съвещание революционерите решават да подкрепят своите съзаклятници, но това намерение не се осъществява поради предателство. "На 26 април Георги Измирлиев е заловен и е откаран в Търново. Там е съден от специално сформиран съд, който го осъжда на смърт, защото Георги Измирлиев категорично отказва да сътрудничи по какъвто и да било начин на турската власт и отказва да извърши предателство. Присъдата е изпълнена на 28 май 1876 година. Притежаващ изключително самообладание и присъствие на духа, сам си слага въжето на шията и изрича заветните думи "Колко е сладко да се умре за свободата на отечеството", посочи още историкът. Ярката диря на Георги Измирлиев - Македончето го превръща в национален герой, с когото Благоевград се гордее. Централният площад на града носи неговото име, а будният младежки дух е отразен в бюст-паметника му. Родният дом на революционера е възстановен през 1976 година и до днес пази спомена за 25-годишния младеж, отдал живота си за Отечеството. Видео - Десислава Велкова. Монтаж - Валя Ковачева.