30 години "Аскеер" - среща с проф. Надежда Сейкова
Тази година предстои 30-ото юбилейно издание на наградите за постижения в театралното изкуство "Аскеер". По този повод БТА ще излъчи поредица от интервюта с носители на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, както и с лауреати на наградата в категорията "Изгряваща звезда".
Наградите са вид признание и дават повод за равносметка - какво съм направил повече от другите, защо ме забелязват и награждават, тоест карат човек да преосмисли това, което е вършил, което ги прави и полезни, каза в интервю за БТА режисьорът и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова, която е носител на наградата "Аскеер" за цялостно творчество за 2014 година. По думите й честванията и награждаванията я карат отново и отново да преминава през живота си, който се оказва изцяло в театъра. Тя сподели, че е постъпила едва 17-годишна в току-що откритото Държавно висше театрално училище, като състуденти са й били Вили Цанков, Рангел Вълчанов, Катя Зeхирева. Проф. Сейкова припомни, че тогава в академията преподаватели са били едни от най-големите артисти и режисьори - Владимир Трендафилов, Георги Стаматов, Кръстьо Мирски, Боян Дановски, така че е имала щастието да се учи от най-големите. След като завършва Дановски я кани за асистентка в Народния театър, който за нея се превръща в една истинска втора школа. След години тя самата става преподавател в Академията, като е категорична, че не всеки режисьор може да стане и добър преподавател. Проф. Сейкова сподели, че в нейната работа като преподавател следва определен подход - да запознава студента с изкуството, но и да провокира и развива неговия талант. Тя разказа и за някои от нейните интересни методи на преподаване, които реализира, освен в залата, и на публични места - например в парка, където студентите й правят етюди, в които са включени напълно непознати хора. В тази ситуация е важно те да бъдат много истински, така че обикновените хора минувачи да им повярват - да повярват, че това е истина, а не театър, добави още проф. Сейкова. Друг от методите на преподаване включва студентите да играят най-необичайни неща - например бобени зърна, птици, предмети. Целта на тези упражнения е бъдещите актьори да повярват в образа, да заживеят в него, да изпитат удоволствие от това, че са повярвали. По думите й, когато актьорът повярва в това, което играе, когато се вълнува истински от образа, а не играе вълнението, само тогава може да зарази публиката. Според нея именно режисьорът трябва да провокира, да събуди тази чувствителност у актьора и да повярва в това, което прави. Самата тя сподели, че като режисьор е променяла сцени, виждайки как даден актьор сам гради и развива образа. В интервюто с доц. Георги Лозанов тя коментира и различията между отделните актьорски поколения, както и промяната в областта на режисурата през годините. По думите й режисьорът трябва да уважава преди всичко автора и това какво е искал да каже той и след това в границите на разумното да добави част от своя поглед. Споделя, че в работата си винаги е била вярна на автора, без това да я е ограничавало. Тя посочи още, че е поставяла предимно класика, като се е стремяла да намери духа на автора и да го развие, доколкото се може, чрез актьора във възможно най-голям обем на неговите мисли, чувства, сюжет. По думите й театралното изкуство трябва да направи така, че да привлече и тези, които досега не са ходили на театър, но така, че като отидат - да им хареса и да искат пак да отидат.
Автор - Георги Лозанов
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров