30 години "Аскеер" - среща с Деян Донков
Тази година предстои 30-ото юбилейно издание на наградите за постижения в театралното изкуство "Аскеер". По този повод БТА ще излъчи поредица от интервюта с носители на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство, както и с лауреати на наградата в категорията "Изгряваща звезда".
Наградите са много хубаво нещо, истински празник, но ми се иска у нас те да променят малко повече статута на актьора, така че той да бъде спокоен в бита си и да мисли повече за творчеството, каза в интервю за БТА Деян Донков, носител на "Аскеер" за изгряваща звезда за 1999 година за участието му в пиесата "Опасни връзки" на режисьорката Десислава Шпатова. Когато получих наградата, се вълнувах много, душата ми ликуваше, припомни си с много емоция церемонията по връчването на наградите "Аскеер" през 1999 година Деян Донков. По думите му наградата за изгряваща звезда доста задължава, тъй като към младия актьор започва да има доста големи очаквания както от колегията, така и от публиката. При него обаче се е получило така, че е затвърдил това, че заслужава отличието, тъй като след "Аскеер" за изгряваща звезда е получил още три награди "Аскеер" в различни категории през годините. По думите му в последните години, за съжаление, театърът е започнал леко да се комерсиализира и много от качествените неща са започнали да отстъпват на по-евтин хумор. Моето мнение е, че зрителят трябва да се възпитава, в добрия смисъл на думата, а не да се гъделичка, каза още Деян Донков и добави, че има смисъл да се поставят значими произведения, които и по достоен начин да се представят пред публика. Той сподели, че не може да бъде "всеяден" актьор, макар и финансовото изкушение понякога да е голямо. Не мога да прекрача тези мои си граници, които съм си наложил да не преминавам, това понякога не е толкова добре откъм финансовата част на нещата, въпреки това предпочитам да съм с джобни, но като се погледна в огледалото да се харесвам като личност, категоричен е актьорът. По думите му е хубаво, че напоследък се снимат все повече сериали, но повече от тях чисто сценарно не го вълнуват, като предпочита игралното кино, особено ако има качествен текст, талантлив режисьор и добри актьори. По думите му едно от най-ценните неща на театъра е незаменимият жив контакт с публиката. В театъра нямаш право на втори дубъл, просто всичко трябва да се излее наведнъж, и затова и най-много ме привлича, сподели още Деян Донков. По думите му и пред камерата също се чувства достатъчно комфортно и му е интересно, особено когато наистина има какво да проведе като актьорска задача. Донков посочи, че не мечтае да определени роли, но с удоволствие би бил направил например Дон Кихот. Той разказа още, че напоследък все повече импровизира. Напоследък все повече оставям натрупания опит и силната ми интуиция да импровизират буквално в деня на снимките, без да знам как да се случи, но знам какво трябва да направя, и органиката ми го ражда буквално пред камерата, което е много зареждащо, сподели още той. Скоро играхме "Завръщане у дома" на Явор Гърдев в театър "Зад канала" за пореден път, но последното представление аз отключих този импровизационен момент, който ми дава свободата да не мисля нито за текста, нито за това как ще се случи, а някак си да го оставиш да се случи, да заживееш заедно с персонажа, и това беше едно ново начало за персонажа и ново стъпало, на което съм стъпил, разказа още Донков. По думите му тогава, в този миг, чувстваш един полет на душата.
Автор - Златна Костова
Оператор - Красимир Михайлов
Монтаж - Емил Граничаров