Изложба показва красотата на шевиците от Видинско

Изложба на видинска шевици под надслов "Сътворено от жена - да се види и се знае" е експонирана в музей "Кръстата казарма" във Видин. Разглеждайки експонатите, посетителите стават част от една приказка от миналото - приказка, която разказва за пъргавите пръсти на българката, за нейните златни ръце, мечтите и уменията й, за стремежа й към хубост и красота. Колекцията шевици от Видинско е от фондовете на Регионалния исторически музей /РИМ/, каза директорът на културната институция Десислава Божидарова. Някои от шевиците са характерни за жени, други - за мъже, те показват социалния статус на човека, който ги е носил, мястото му в обществото, добави още тя. Божидарова посочи, че по-богатите шевици са били характерни за празничното облекло, а тези с по-опростени елементи - за делничното. Голяма част от шевиците, които са част от фондовете на музея, са събирани от първия етнограф и уредник във видинския музей Васил Атанасов, но те са наследени в насипно състояние, без да са инвентирани, разказа етнографът Сашка Бизеранова. Тя допълни, че до 1944 година принципът на събиране на шевиците е бил да се изрежат от дрехата само пазвения отвор, огърлието, краищата на ръкавите. Затова в експозицията днес присъстват и такива експонати. Най-старите запазени шевици са от началото на 19 век. Имаме една датирана шевица от 1812 година, но твърде е възможно някои да са и с по-стар произход, тъй като шевиците се преизползват и се шият отново върху ризите, след като са били изрязани, обясни още Бизеранова. За да бъдат показани прекрасните шевици във витрините, се е наложило те да бъдат внимателно обработени, защото върху много от тях времето е оказало своето въздействие. Шевиците са на различни платове и с различни конци и бе необходимо много труд и внимание, за да възвърнем в пълна степен тяхната красота, посочи реставраторът Екатерина Илиева. Тя добави, че препаратите, с които се почистват, не трябва да съдържат кислород, защото конецът е много стар и може просто да се стопи. Затова специалистите от музея се насочват към стар метод за почистване на тъканите и запазване на багрилата - с домашен сапун, и така успяват да избелят плата и да запазят цветовете на шевиците. В изложбата етнографите са показали шевици, на които са извезани основните символи, изобразявани върху народното облекло през вековете. Опитали сме се да покажем основните символи, знаците, които жената изобразява върху носията, защото тяхната основна цел е да пазят човека от злите сили и от това някои да не му навреди, посочи още Десислава Бождарова. Характерно за видинските шевици, което не се среща на други места в страната, е, че върху пазвените отвори на ризите се бродират и дребни елементи, които имитират животински вредители - бълхи, дървеници, разказа етнографът Сашка Бизеранова. Обикновено в долния край при бродерията на шевицата се допуска една умишлена грешка, тоест някой от елементите да не е съвършен, да не е добре завършен, за да предпазва от уроки. При сватбените ризи пък е характерно изобразяването на птици, които са символи на сплотеността и живота по двойки, както и растителни елементи, като например дървото на живота с много израстъци, тоест родът да бъде продължен и разклонен. Всичката тази красота е била дело на жената - тя обработва свилата, тя изтъкава платното, тя скроява и ушива дрехата, както за себе си, така и за своето семейство, тя прави след това и орнаментиката върху дрехата. Ръчно изработеният предмет е уникален и затова е ценен, в него има магия, неповторимост. В експозицията са включени шевици и облекла от Видинско, Кулско и Белоградчишко. В различните региони на Видинско има разлика в цветовете, като розовото и светлосиньото са характерни за Кулския регион, а по-тъмната шевица се свързва с преселниците от Македония и се среща в Ново село и Градсковски колиби, обясни още Бизеранова. Във влашките села носиите пък са доста по-пъстри, там цветовете са оранжево, жълто, червено, а така също там за първи път се появява и мънистената шевица. Предстои да бъде издаден каталог на шевиците, представени в експозицията. Видео - Ирена Данаилова. Монтаж - Валя Ковачева.