site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 декември в историята

1 декември 2024 г., неделя, 48-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 14 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. прор. Наум. Св. Филарет Милостиви.

В България се отбелязва:

Празникът на Военномедицинска академия. Годишнина от създаването (1891) на Софийската обща гарнизонна болница със заповед 439 от 1 декември 1891 г. (19 ноември ст. ст.)  на военния министър полк. Михаил Савов, с което са поставени основите на военната медицина в България. Празникът е регламентиран с Правилника за устройството и дейността на Военномедицинската академия.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба със СПИН. Отбелязва се от 1988 г. по инициатива на Световната здравна организация, одобрена с резолюция A/RES/43/15 на Общото събрание на ООН от 27 октомври 1988 г., с цел да се информира международната общност за разпространението на болестта, начините за лечение и превенция, както и да се поощри обмена на информация между научните и медицински общности в света за опита им в борбата с това заболяване.

Денят на Антарктида. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на британската фондация за добро управление на международните пространства Our Spaces. Годишнина от подписването (1959) във Вашингтон, САЩ, на Договора за Антарктида, чиято цел е да регулира международните отношения на единствения континент на Земята без местно население.

Националният празник на Румъния. Национален ден на Румъния (годишнина от обединението на Трансилвания и Румъния и създаване на единна румънска държава (1918).

Националният празник на Централноафриканската република. Ден на провъзгласяването на републиката (1958).

На този ден в България:

1891 - Влиза в сила Заповед 439  (19 ноември ст. ст.) на военния министър полк. Михаил Савов за създаване на Софийска обща гарнизонна болница, с което са поставени основите на военната медицина в България. За първи началник е назначен Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз. От 1 януари 1893 г. до края на 1918 г. тя съществува като Първа софийска дивизионна болница със 100 войнишки и 10 офицерски легла. По време на Балканската война (1912-1913) и на Междусъюзническата война (1913) болницата работи като клон на Разпределителната болница в София. След края на Първата световна война (1914-1918) се нарича Общоармейска военна болница. През 1946 г. се създава ново медицинско учреждение за военните чинове в София - Общовойскова поликлиника, която  през 1950 г. се обединява с болницата. С ПМС 196/12 август 1960 г. се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ) при Министерство на народната отбрана, който включва Научноизследователския военномедицински институт (създаден през 1945 г.), Общоармейската болница и Отдела за военномедицинската подготовка към Медицинско управление при Министерство на народната отбрана.  На 7 април 1989 г. с Указ 546 на Държавния съвет се създава Военномедицинска академия (ВМА) като единен лечебен и учебно-научен комплекс към Министерството на отбраната, която обединява ВВМИ, Обединения авиомедицински научноизследователски институт в София, Военноморската болница във Варна и Първа клинична болница "Д-р Кирил Хавезов" (дн. Университетска болница "Лозенец"). Съгласно Правилника за устройството и дейността на ВМА в структурата на академията са многопрофилните болници за активно лечение в София, Варна, Пловдив, Плевен и Сливен и болниците за продължително лечение и рехабилитация в Банкя и Хисаря.

1944 - Излиза бр. 1 на в. "Ереван" - седмичник за политика, култура и изкуство на арменците в България.

1950 - По решение на Политбюро на ЦК на БКП е прекратена дейността на Съюза на военните инвалиди и пострадалите от войните, учреден на 29 март 1915 г. На 26 юни 1990 г. на конгрес е възстановен под името Съюз на военноинвалидите и пострадалите от войните и в мирно време. На  30 март 2005 г. на 30-я конгрес на организацията се преименува в Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите. С Решение на Министерски съвет от 19 януари  2006 г. организацията е призната за представителна на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

1956 - На Олимпийските игри в Мелбърн, Австралия (22 ноември-8 декември 1956), българският състезател по борба свободен стил Никола Станчев печели златен медал в категория "средна". Той е първият българин, олимпийски шампион в историята на българския спорт.

1972 - В космическата орбита е изведен спътникът "Интеркосмос - 8" (ИК-8), включен в програмата за съвместни изследвания "Интеркосмос" на социалистическите страни. Със спътника е изстрелян първият изцяло разработен и произведен в България сондов прибор П-1, предназначен за директно измерване на параметрите на йоносферната плазма.

1990 - Създадено е Националното бюро по заетостта с ПМС 117/20 ноември 1990 г. От 1 март 1991 г. бюрото се преобразува в Национална борса по труда (с ПМС 30/26 февруари 1991 г.), от 15 май 1992 г. е Национална служба по заетостта (с ПМС 75/11 май 1992 г.), от 1 януари 2002 г. в Агенция по заетостта (със Закона за насърчаване на заетостта, приет от 39-ото Народно събрание на 20 декември 2001 г.).

1990 - Учреден е Български студентски съюз, който обединява студенти от всички български университети и колежи за отстояване на академичните и социалните им права. От 1995 г. организацията е член на Федерацията на националните студентски съюзи от Европа (ESIB) и от м. март 2000 г. - на Международния студентски съюз.
1992 - Излиза бр. 1 на в. "Позвънете" - първото в България издание за публикуване на безплатни обяви подадени по телефона. От 20 ноември 2006 г. излиза и в електронен вариант.

1993 - Започва национална миньорска стачка с основни искания за преструктуриране на рудодобива, обезпечаване на програми за алтернативна заетост и получаване на работните заплати за 1993 г. Участват около 5000 миньори, 27 от които стачкуват под земята. Стачката е прекратена на 27 декември 1993 г. след подписването на стачно споразумение между миньорската федерация "Подкрепа" и министъра на промишлеността Румен Биков. Удовлетворени са 80 на сто от исканията.

1995 - Народното събрание приема решение България да подаде официална молба за пълноправно членство в Европейския съюз. Официално молбата е връчена на 16 декември 1995 г. по време на третата среща на държавните и правителствени ръководители в рамките на Европейския съвет в Мадрид, Испания. На 15 февруари 2000 г. в Брюксел, Белгия, преговорите за присъединяване са официално открити. На 12-13 декември 2003 г. на среща на ЕС в Брюксел  с участието на 28 страни (15-те от ЕС, 10-те присъединяващи се през 2004 г. и 3-те кандидатки България, Румъния и Турция), лидерите на 25 от тях (15-те сегашни и десетте бъдещи членки на съюза) решават България да бъде приета в ЕС на 1 януари 2007 г.

1996 - Встъпва в длъжност първият председател на Върховния касационен съд - Румен Янков, избран от Висшия съдебен съвет на 26 юни 1996 г.

1997 - С решение на Министерския съвет се създава Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел, Белгия. Мисията е открита на 12 юни 1998 г.

2000 - Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи от Европейския съюз приема политическо решение за изваждане на България от негативния визов списък (Регламент 2317/95) и безусловно отпадане на краткосрочните визи за български граждани. България е включена в "белия списък" на страните, за чиито граждани не са необходими визи за по-малко от три месеца престой в страните от ЕС.

2001 - Учредена е партия "Български демократичен съюз "Радикали". За председател е избран Евгений Бакърджиев (1 декември 2001-30 ноември 2014). Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 15 март 2002 г.

2007 - Отпада наборната военна служба в Българската армия. Съгласно промените в разпоредбите на параграф 10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приети от 40-ото Народно събрание на 23 октомври 2007 г., от 1 декември 2007 г. съставът на Въоръжените сили на Република България се попълва изцяло от кадрови военнослужещи. На 30 ноември 2007 г. в поделенията на Българската армия са уволнени последните 2413 наборни военнослужещи, които преминават в резерва.

2011 - Народното събрание приема Закон за Българската телеграфна агенция (БТА). Това е първият закон за агенцията. БТА се определя като национален независим информационен институт на България. Със закона се въвежда петгодишен мандат за генералния директор на агенцията, който се избира и освобождава от парламента два месеца преди изтичане на мандата му. Директорът е задължен да представя за обсъждане в парламента отчети за дейността си, включително финансови, не по-късно от 31 октомври - за първото полугодие, и най-късно до 30 април за предходната година. Държавната субсидия се включва в Закона за държавния бюджет за съответната година. Законът отменя Решението на Народното събрание от 29 юни 1994 ч. за приемане на Статута на БТА.
               
2014 - На церемония в Столичната община град София получава титлата "Творчески град на киното". Градът е включен в мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО в категория "кино". Отличието е връчено на кмета на столицата Йорданка Фандъкова от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

2015 - Софийският градски съд оправдава по всички обвинения бившия заместник-председател на Народното събрание Христо Бисеров. Той е подсъдим за неплащане на данъци в особено големи размери, недеклариране на сделки с валутни ценности и посочване на фалшиви данни в декларация пред Сметната палата. Отхвърлен е и искът на Министерството на финансите за близо 19 хиляди лева.

2016 – На церемония в София Пловдив получава наградата "Лидер в туризма на Балканите" на Balkan Awards for Tourism Industry 2016 като един от най-старите градове в Европа, който съхранява огромно културно и археологическо наследство - повече от 700 културно-исторически забележителности и над 300 000 движими културни паметници, с находки от седем археологически периода.

2022 - На церемония в президентството държавният глава Румен Радев валидира пощенско-филателно издание–марка "20 години благотворителна инициатива "Българската Коледа". Авторът на пощенската марка е Маргарита Дончева, тя е с номинална стойност 1,25 лева и влиза в обращение от 1 декември 2022 г.

На този ден по света:
 
1640 - В Лисабон, Поругалия, започва всеобщо въстание, инициирано от португалското буржоазно съсловие предвождано от архиепископа на Лисабон, което довежда до независимостта на Португалия след 60-годишна испанска власт на династията на Хабсбургите (1581-1640). На 15 декември 1640 г. херцогът на Браганса е провъзгласен за крал на Португалия с името Жоау IV (1640-1656). Официално независимостта на Португалия е призната на 13 февруари 1668 г., след като в Лисабон с посредничеството на Англия Португалия и Испания подписват мирен договор, който предвижда прекратяване на военните действия и сключване на постоянен мир между двете страни, връщане на окупираните територии, възстановяване на двустранните търговски отношения и др.

1783 - Осъществен е първият полет в света на аеростат от кралските градини "Тюйлери" в Париж, Франция, чийто балон е пълен с водород. Извършен е от френския физик и изобретател проф. Жак Шарл и помощника му Никола Робер. Те се издигат на височина 3000 м и за два часа и пет минути преминават разстояние от 36 км. По време на полета Жак Шарл за пръв път отчита с уред температурата на въздуха на повърхността на земята и на височина 3000 м - на 1 декември тя е съответно плюс 9,5 градуса и минус 6,2 градуса. При проектирането на балона проф. Жак Шарл разработва конструкцията на откритата газова горелка.

1887 - Публикувана е първата история за детектива Шерлок Холмс - разказът "Етюд в червено" на британския писател Артър Конан Дойл, с който се слага началото на поредицата за приключенията му. Героят Шерлок Холмс се появява в 56 разказа и 4 новели, написани от автора в периода 1887-1927 г.

1903 - Световна премиера на филма "Големият обир на влака" на режисьора Едуин Портър в Ню Йорк, САЩ. Филмът продължава 11 минути и поставя основите на два филмови жанра: уестърна и гангстерския филм.

1913 - В Детройт, САЩ, в автомобилните заводи на компанията "Форд", е пусната в експлоатация първата в света поточна линия. Благодарение на конвейерната система за сглобяване на автомобили, на всеки 2 ч. и 38 мин. започва да се произвежда по един автомобил. 

1913 - Остров Крит е присъединен към територията на Гърция. На 30 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който официално приключва Балканската война (1912-1913). Османската империя отстъпва на съюзените суверени всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос на Егейско море до Мидия на Черно море с изключение на Албания, която е провъзгласена за независима държава под протектората на Великите сили. В отделен договор, подписан на 1 ноември 1913 г. между Османската империя и Гърция султанът се отказва от всички претенции над остров Крит. На 1 декември 1913 г. остров Крит официално е присъединен към територията на Гърция.

1918 - Исландия получава независимост от Дания. От 1380 г. Исландия е във фактическо владение на Дания. През 1814 г. Исландия изцяло минава под управлението на Дания.

1918 - Създадено е Кралство на сърби, хървати и словенци  начело с крал Петър I Карагеоргиевич и княз-регент Александър Карагеоргиевич. В състава му влизат Кралство Сърбия (заедно с вардарската част от Македония, предадена на Сърбия по Букурещкия мирен договор от 1913 г.), Кралство Черна гора (чиято управляваща династия Петровичи е принудена да напусне страната) и бившите австро-унгарски области Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Войводина и Далмация.

1938 - Постигнато е деленето на атомното ядро на урана под действието на бавни неутрони от немските химици Ото Хан и Фриц Щрасман. На 22 декември 1938 г. Ото Хан изпраща ръкописа с резултатите от извършените радиохимични анализи на сп. "Природни науки", които са публикувани на 6 януари 1939 г.

1945 - В Париж, Франция, е създадена  Международната демократична федерация на жените (МДФЖ).

1959 - Във Вашингтон, САЩ, 12 държави - Австралия, Аржентина, Белгия, Великобритания, Нова Зеландия, Норвегия, СССР, САЩ, Франция, Чили, Република Южна Африка и Япония, подписват Договора за Антарктика, договор за мирно научно използване на Антарктида. Страните се задължават да осигурят всеобхватно опазване на околната среда на Антарктика и зависещите и свързани с нея екосистеми и се споразумяват да определят Антарктика като естествен резерват за мирно и научно използване. Договорът влиза в сила на 23 юни 1961 г. През 1998 г. България става постоянен член с право на вето по всички въпроси.

1961 - Създадена е правителствената информационна агенция на Алжир "Алжери прес сървис" (АПС). Създадена е в Тунис от временното правителство на Алжир по време на национално-освободителното движение на алжирския народ, с цел да разпространява обективна информация за събитията в Алжир. След обявяване на независимостта на Алжир на 5 юли 1962 г. седалището на агенцията е преместено в Алжир.

1990 - Среща между британските и френски строители в тунела под Ламанша (Евротунел). Това става точно в 12:12 ч. - французинът Филип Козет се ръкува с британеца Роберт Греъм Фаг. Споразумението за прокопаването на тунела, който свързва Великобритания с континентална Европа от британския град Фолкстоун до френския град Кале, е подписано между Великобритания и Франция на 12 февруари 1986 г. в Кентърбъри, Великобритания. Строителните дейности от страна на Великобритания започват на 15 декември 1987 г., а от страна на Франция - на 28 февруари 1988 г. На 6 май 1994 г. тунелът под Ламанша тържествено е открит от кралицата на Великобритания Елизабет Втора и президента на Франция Франсоа Митеран. Дължината на тунела е 50,5 км, от които 38 км под вода. Скоростта за движение в тунела е 160 км/час, а времето за преминаване е 35 минути.

1991 - В Украйна са произведени избори за президент и референдум за независимост на страната. За президент е избран Леонид Кравчук с над 61 процента от гласовете. От участвалите 32 млн. души в референдума  28 804 000 или 90, 32 процента гласуват "за"  Акта за провъзгласяване на независимостта на Украйна, приет от Върховния съвет на Украйна на 24 август 1991 г.

1993 - Подписана е Обща декларация от министър-председателя на Великобритания Джон Мейджър и министър-председателя на Ирландия Албърт Рейнолдс, която слага край на 25-годишния конфликт и насилие в Северна Ирландия. Постигнато е споразумение "Рамки за мир".
1999 - Влиза в сила Споразумението за човешките права и биомедицината (Европейска конвенция за биоетика). Подписано е на 4 април 1997 г. в Овиедо, Испания, от представителите на 21 страни членки на Съвета на Европа. Споразумението е подписано и от България на 31 май 2001 г., ратифицирано на 23 април 2003 г., в сила от 1 август 2003 г.

2005 - Конституционният съд на Република Южна Африка постановява решение в полза на хомосексуалните бракове. Съдът дава на парламента срок от една година, за да внесе промени в законовата уредба на семейните отношения и да разреши еднополовите бракове. Дискриминацията на базата на сексуалната ориентация е изрично забранена в конституцията, приета през 1994 г. след първите избори в страната, на които e позволено да гласуват представителите на всички раси.

2009 - Японският дипломат Юкия Амано официално поема поста генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), заменяйки Мохамед ел Барадеи, който ръководи агенцията в продължение на 12 години.

2013 - В Хърватия е произведен референдум с въпроса "Съгласни ли сте, че бракът е житейски съюз между мъж и жена?", на който 65 процента от имащите право на глас отговарят с "да", а 34 процента - с "не". Резултатът от референдума е положителен и това трябва да бъде отразено в конституцията на страната.

2014 - В Анкара, Турция, по време на посещението на президента на Русия Владимир Путин двете страни подписват меморандум за строителство на морски газопровод от Русия до Турция с годишен капацитет 63 млрд. куб. м.

2015 - В Пекин, Китай, започва първата среща на високо равнище на медиите от страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. В срещата участват ръководители на редица от най-големите информационни агенции, телевизионни и радиокомпании, интернет портали и вестници на най-големите страни с бързо растящи икономики, в които живее над 40 на сто от населението на света.

2016 – В Тайланд на официална церемония в двореца в Банкок в присъствието на временния регент ген. Прем Тинсуланон, на министър-председателя Прают Чан-оча и на председателя на парламента Порнпеч Вичитчолчай престолонаследникът Маха Ваджиралонгкорн е провъзгласен официално за нов крал на Тайланд под името Рама Х след смъртта на крал Пумипон Адулядет (Рама IX) на 13 октомври 2016 г. Маха Ваджиралонгкорн става десетият крал от съществуващата от 234 години династия Чакри, основана от Рама Първи през 1782 г. Официалната му титла е "Негово величество крал Маха Ваджиралонгкорн Бодиндрадебаяваранкун".

2018 - В Бахрейн е произведен втори тур на парламентарните избори. Първият тур е произведен на 24 ноември 2018 г. Шест от новоизбраните народни представители са жени, което се случва за първи път в историята на страната.

2019 - В Бон, Германия, Бетовеновата академия обявява носителят на Бетовеновата награда за човешки права, мир, приобщаване и борба срещу бедността. Германският пианист Игор Левит получава наградата за неговата политическа и социална ангажираност, свързана с правата на малцинствата и борбата с  климатичните промени. Стойността на наградата е 10 000 евро.

2021 - Открита е морска линия, свързваща либийския град Мисрата в западната част на страната с турския град Измир, с което се възстановява морската връзка между двете страни след 40-годишно прекъсване. Линията се обслужва от компанията "Кевалай".

2022 - Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) включва в списъка на нематериалното културно наследство традиционната румънска женска блуза с бродерии на ръкавите, известна като "алтица" (altita) или "ия" (ia).

Родени на този ден българи:

Тодор Луканов, политик (1874-1946).
Член на Контролната комисия на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (ЦК на БРСДП (т.с.). Депутат от 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923). По време на Първата световна война (1914-1918) е в затвора за агитация против участието на България в нея. От 1919 г. е член на ЦК на Българската комунистическа партия (т.с.). През 1923 г. се обявява против готвеното през септември въстание, след разгрома му емигрира в СССР. През 1924 г. е приет за член на ВКП (б), през 1933 г. получава съветско гражданство. Работи в различни учреждения на държавния апарат на СССР.

Михаил Кремен (ист. име Михаил Иванов Икономов-Грозев), писател (1884-1964).
Работи като учител, библиотекар в Народната библиотека (1912-1920). С импресарската дейност на музикалната си къща "Кремона" (1920) продуцира редица изяви на музиканти в България. Публикува разкази в сп. "Демократически преглед", сп. "Ново общество", сп. "Съвременник" и др. Автор е на мемоарно-документалната книга "Романът на Яворов".

Иван Данчов, лексикограф и енциклопедист (1888-1960).
Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. е секретар в министерството. Бил е секретар и съветник на българските легации в Букурещ и Атина. През 1936 г. заедно с брат си Никола Данчов съставя и издава първата обща "Българска енциклопедия". Съставя и издава под името Ив. Д. Славянов "Правописен речник на българския книжовен език" (1938). Автор е на "Френско-български речник (1939), "Чужди думи в българския език" (1944),  "Правописен речник на българския книжовен език" (1945) в съавторство с Никола Данчов под псевдонима "Братя Славянови". Участва и в съставянето на "Кратка българска енциклопедия в 5 тома" (1963-1969).

проф. Атанас Илиев, психолог и философ (1893-1985).
Сътрудничи в издаването на "Натурфилософска библиотека" и на сп. "Българска мисъл", сп. "Златорог", в. "Литературен глас". Член е на литературния кръг "Стрелец" (1925-1927). Ректор на Скопския университет (1943). Преподавател по естетика и етика в Софийския университет (1944-1962). По-важни негови трудове са: "Естетика и психоанализа" (1926), "Етика" (2 части, 1950-1952), "Литературнокритически и теоретически статии" (1976). Автор е на сборник есета "Между изкуството и живота. Естетически опити" (1932).

акад. Петко Стайнов, композитор и музикален деец (1896-1977).
Сред основателите (24 януари 1932) и първи председател на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1932-1944). Председател на Съюза на народните хорове (1933-1944). Редовен член на Българската академия на науките (БАН) (1941). Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър "Иван Вазов", председател на Държавната филхармония (1940-1944). Директор на Института за музика с музей при БАН (1949-1977), член на Президиума на БАН (1961-1973). Депутат в 3-ото Народно събрание (1957-1962). Един от инициаторите и активен организатор на събора надпяване на Рожен (1963) и в Копривщица (1965). Автор е на симфонични сюити, поеми и увертюри, на хорови песни. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1961), орден "Кирил и Методий" първа степен (1963). Удостоен е със званието "Герой на социалистическия труд" (1966).

Бончо Бочев, музикален педагог и хоров диригент (1899-1975).
Основател на Хора на софийските славейчета (1939), основател и диригент на неговия пряк продължител хор "Бодра смяна" (1946-1975). Преподавател по солфеж в Държавното музикално училище в София и Детската музикална школа към училището. Основател (1953) и ръководител на Хора на софийските девойки, в чийто състав включва хористки от "Бодра смяна" след излизането им от детския състав. Лауреат на Димитровска награда (1952).Удостоен със званието "Народен артист" (1963). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (18 май 1957, септември 1959, 1961), на орден "Георги Димитров" (1969).

проф. Никола Калицин, физик (1918-1970).
Работи върху теорията на елементарните частици и на атомното ядро, теорията на спътниците и ракетите и теорията на относителността. Завежда Катедра по теоретична механика във Варненския държавен университет (1953-1955). Работи във Физическия институт на Българската академия на науките (1955-1970). Той е първият български учен, който получава званието "Доктор на физикоматематическите науки на СССР" (1963). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1966).

Сами Биджерано - Сабин, художник график, приложник и живописец (1920-2007).
От 1946 г. е член на Съюза на българските художници, сред основателите на Творческия фонд на съюза. От 1966 г. живее извън страната, предимно в Израел.  Работил е в областта на дизайна, експериментира в области, непознати дотогава за художниците. Един от новаторите на пространственото оформление в България. Поставя началото на модерния интериор в търговската мрежа. Носител е на "Златен орден на труда" (1954), на  орден "Кирил и Методий" (1955, 1965).

Давид Овадия, поет и преводач (1923-1995).
Партизанин във Втора средногорска бригада (1944). Военен кореспондент (1945). Работи като редактор в Радио София, издателство "Партиздат" и "Народна младеж" (1953-1988). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974). Автор е на сборниците стихотворения "Партизански дневници" (1948), "Стихове за партизанския отряд" (1955), "Несбъдната среща" (1960), "Трябва да се живее" (1972), на мемоарните книги "Август, август..." (1965), "Леваневски" (1978) и др. Превежда поезия от руски език.

проф. Любомир Кабакчиев, актьор и режисьор (1925-1986).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953-1986). От 1960 г. е преподавател във Висшия институт за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Председател на Съюза на артистите (24 декември 1970-11 август 1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (4 април 1981-11 август 1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни-11 август 1986). Играл е във филмите "Утро над Родината" (1951), "Ребро Адамово" (1958), "Стръмната пътека" (1961), "13 дни" (1964), "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър" (1969 и 1971), "Войници на свободата" (1977), "Хора и богове" (1979), "Забравете този случай" (1985) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Носител на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1975).

Цветана Гълъбова, актриса (1932-2019).
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1955-1960) и в Държавния сатиричен театър в София (1961-1991). Тя е първата говорителка на Българската национална телевизия (1960-1961).

Иван Пушкаров, икономист и политик (1938).
Депутат VII Велико народно събрание (10 юни-20 декември 1990) и в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991; 26 май 1992-17 октомври 1994). Министър на индустрията, търговията и услугите (20 декември 1990-8 ноември 1991), министър на индустрията и търговията (8 ноември 1991-20 май 1992).

Димитър Игнатов, лекар хирург (1940).
Работил като хирург в Окръжна болница - Шумен. Бил е главен асистент в Клиниката по коремна хирургия при Държавна университетска болница "Царица Йоанна". Председател на Българския лекарски съюз (9 февруари 1992-6 април 2002). Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005). Автор е на повече от 60 научни публикации, както е и съавтор на учебници.

Добринка Станкова, актриса (1947-2022).
Играла е в театъра в Сливен (1971-1972). От 1972 г. играе в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Иконостасът" (1969), "Черните ангели" (1970), "Откраднатият влак" (1971), "Горе на черешата" (1984), "Брачни шеги" (1989), "Мъже без мустаци" (1989), "Полицаи и престъпници" (1993-1995) и др. Удостоена със званието "Заслужил артист". Носител на медал "За заслуги" на  Българската армия, на наградата на Съюза на артистите в България за ролята си в "Тази малка земя".

Любе Спасов, спортен деец и международен футболен съдия (1949).
Съдия по футбол в България (1976-1995). Международен съдия (1990-1995). Като международен съдия води полуфинал в европейския футболен турнир Купа на носителите на купи (КНК) и свири на Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания. Член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз (1995-1997). Главен секретар на Професионалната футболна лига (1993-2013). Има брат близнак - Любен Ангелов.

Любен Ангелов, футболист и международен футболен съдия (1949).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Смолян" и "Сливен".  Като съдия е ръководил над 100 мача в Първенството на България по футбол и над 40 международни мача. Има брат близнак - Любе Спасов.

ген.-майор Александър Александров, летец инженер и космонавт (1951).
Служи в бойните части на ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач (1974-1978). Лети на борда на съветския космически кораб "Союз-ТМ-5" заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и борд-инженера Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен  за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 15-годишнината от втория полет на българин в Космоса (6 юни 2003), удостоен с висше почетно звание на СССР "Герой на Съветския съюз". Носител на орден "За военна заслуга" първа степен (6 юли 2019).

Сийка Келбечева-Барбулова, състезателка по гребане и треньор (1951).    
Олимпийска шампионка през 1976 г. в Монреал, Канада. Печели и бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР. И двата медала печели заедно със Стоянка Груйчева в дисциплината "двойка без кърмчия". Почетен гражданин на Пловдив (2001). Удостоена е с медал "За олимпийски заслуги" от Българския олимпийски комитет по случай 60-годишния си юбилей (2011). Носител на орден "Стара планина" първа степен (22 февруари 2013).

Янко Русев, състезател и треньор по вдигане на тежести (1958).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР (дн. Русия). Пет пъти е световен шампион: в Гетисбърг, САЩ (1978), в Солун, Гърция (1979), в Москва, СССР (дн. Русия) (1980), в Лил, Франция (1981), и в Любляна, Чехословакия (дн. Словения) (1982). Пет пъти е европейски шампион: в Хавиржов, Чехия (1978), във Варна, България (1979), в Белград, Югославия (дн. Сърбия) (1980), в Лил, Франция (1981), и в Любляна, Чехословакия (дн. Словения) (1982). През спортната си кариера подобрява 37 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Носител е на Световната купа (1981) и на най-високото звание на Международната федерация по вдигане на тежести "Златният килограм" (1979, 1981). Спортист на България за 1981 г. През 1979 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Носител е на орден "Стара планина" втора степен (2 февруари 2009). Почетен гражданин на София (2014).

Тончо Тончев, състезател по бокс (1972).
Печели сребърен медал от олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ. От Европейски първенства печели бронзов медал през 1991 г. и сребърен медал през 1996 г. От 1997 г. е професионален боксьор. В кариерата си печели поясите за интерконтинентален шампион на две от федерациите Световен боксов съвет (WBC) и Световна боксова асоциация (WBA), както и пояса на Европейския боксов съюз. През 2001 г.  става Европейски шампион по бокс за професионалисти, в категория "суперперо". През 2007 г. прекратява спортната си кариера.

Дичо Христов, поппевец (1973).
Заедно с Димитър Кърнев (китара) основава  групата "D 2" и е неин вокалист (1999-2005).

Емил Варадинов, футболист (вратар) (1975).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Миньор" (Перник), "Спартак" (Варна) и "Беласица" (Петрич). Треньор е от 2015 г.

Мария Илиева, поппевица (1977).     
Пее в групите "Високо" и "KAFFE". От 2001 г. започва самостоятелна музикална кариера.  Носителка на наградата на Съюза на българските артисти "Икар" в категория "Съвременна българска музика" (2012).

На този ден са родени и:

Луиш ди Камоинш, португалски поет (1524-1580).
Най-значителната му творба е епическата поема "Лузиади" (1572), посветена на митичния образ на Луза, от който според легендата произхождат португалците. Годишнината от смъртта му (10 юни 1580) се отбелязва като национален празник на Португалия - Ден на Португалия, на Камоинш и на португалските общности.

Етиен Морис Фалконе, френски скулптор (1716-1791).

Джузепе Сарти, италиански композитор (1729-1802).
 
Мари Тюсо (ист.име Анна Мария Грошолц), френска скулпторка (1761-1850).
Родена е в Страсбург, Франция. Прекарва детството си в Берн, Швейцария, където майка й работи като иконом в дома на д-р Филип Кюртиюс, който използва восъчното моделиране за да илюстрира анатомичната теория. През 1765 г. Филип Кюртиюс се мести в Париж, Франция, заедно с Мари Тюсо и майка й. През 1778 г. Мари Тюсо създава своята първа собствена восъчна фигура на Жан-Жак Русо, моделира и други известни личности като Франсоа Волтер и Бенджамин Франклин. От 1780 г. до началото на Великата френска революция през 1789 г. тя е гувернантка на сестрата на крал Луи XVI. През 1795 г. се жени за инженера Франсоа Тюсо, но брака пропада и през 1802 г. тя заминава за Великобритания заедно с двете си деца и колекцията от восъчни фигури. През 1835 г. след 33 години живот из Великобритания тя се установява на "Бейкърстрийт" в Лондон, където създава първата постоянна изложба на музея на восъка.

Николай Лобачевски, руски математик (1792-1856).
Създател на неевклидовата геометрия.

Карл Шмит-Ротлуф, немски художник експресионист (1884-1976).
Един от основателите на групата "Ди брюке" (1905) в Дрезден, Германия.

Рекс Стаут, американски писател (1886-1975).
Майстор на криминалния жанр. Автор е над 70 криминални романа, от които около 45 за ексцентричния частен детектив Ниро Улф, като "Фер-дьо-ланс" (1934), "Лигата на уплашените мъже" (1935), "Някой да погребе Цезар" (1939), "Черни орхидеи" (1942), "Златните паяци" (1953), "Преди полунощ" (1955), "На вратата се звъни" (1965) и др.

Чезар Петреску, румънски писател (1892-1961).
Автор е на романите "Затъмнение" (1927), "Черното злато" (1934), "Апостол" (1933) и др. Член на Румънската академия на науките (1955).

Ернст Толер, немски драматург, поет и публицист (1893-1939).
Един от представителите на експресионизма.

маршал Георгий Жуков, съветски военен деец (1896-1974).
Участвал в Първата световна война (1914-1918). Командир на взвод и ескадрон по време на гражданската война в Русия (1918-1920). Началник на Генералния щаб и заместник на народния комисар по отбраната на СССР (януари 1941-30 юли 1941). Член на щаба на Върховния главнокомандващ по време на Великата Отечествена война (1941-1945). Командващ войските на няколко фронта. Главнокомандващ групата на съветските войски и на съветската администрация в Германия (юни 1945-март 1946). Главнокомандващ сухопътните войски и заместник-министър на въоръжените сили на СССР (март-юни 1946). Командващ войските на Одеския и Уралския военни окръзи (1946-1953). Министър на отбраната на СССР (февруари 1955-октомври 1957). Герой на СССР (1939, 1944, 1945, 1956). Герой на Монголската народна република (1969). Носител на 6 ордена "Ленин" и др. отличия.

Михаил Царьов, съветски актьор, режисьор и педагог (1903-1987).
Народен артист на СССР (1949). Герой на социалистическия труд (1973).

Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист и футболен и треньор по хокей (1922-1979).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Италия с националния отбор по хокей на лед. С националния отбор по хокей печели и два златни медала от световните първенства през 1954 г. в Швеция и през 1956 г. в Швеция, и два сребърни през 1955 г. в Германия и през 1957 г. в СССР.

Мартин Родбел, американски биохимик (1925-1998).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1994 г. заедно с американския фармаколог Алфред Гилмън за откриването на G-протеините и тяхната роля за пренасяне на сигнали между клетките.

Джеймс Улфенсън, американски икономист (1933-2020).
Президент на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) (1 юни 1995-31 май 2005).

Уди Алън (ист. име Алън Стюарт Кьонигсберг), американски режисьор, сценарист и актьор (1935).
Започва кариерата си през 50-те години на 20-и век. Режисьор и сценарист е на повече от 50 филма, в някои от които е и актьор. Сред тях са "Вземи парите и бягай" (1969), "Банани" (1971), "Ани Хол" (1977), "Манхатън" (1979), "Спомени от звезден прах" (1980), "Пурпурната роза на Кайро" (1985), "Хана и нейните сестри" (1986), "Септември" (1987), "Друга жена" (1988), "Престъпления и прегрешения" (1989), "Куршуми над Бродуей" (1994), "Дребни мошеници" (2000), "Финал по холивудски" (2002), "Мач Пойнт" (2005), "Вики Кристина Барселона" (2008), "Полунощ в Париж" (2011), "На Рим с любов" (2012), "Син Жасмин" (2013),  "Един дъждовен ден в Ню Йорк" (2019) и др. Автор е на три сборника с разкази - "Квит сме" (1971), "Без перушина" (1975) и "Странични ефекти" (1980). Носител на награда "Оскар" за най-добър режисьор за филма "Ани Хол" (1977) и на три награди "Оскар" за най-добър оригинален сценарий  за филмите "Ани Хол" (1977), "Хана и нейните сестри" (1986) и "Полунощ в Париж" (2012). Носител на  почетен "Златен глобус" за цялостни постижения - наградата "Сесил Б. де Мил", която се връчва  от Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която присъжда наградите "Златен глобус" (2014).

Ян Кошка, словашки литературовед  българист и преводач (1936-2006).
Специализира българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1958-1959). Работил е като редактор в сп. "Смена" в Литературния институт на Словашката академия на науките (1955-1960). От 1964 г. до 1973 г. работи в Института за световна литература на Словашката академия на науките, а от 1973 г. до 1992 г. - в Института по литературознание. От 1992 г. до смъртта си на 11 май 2006 г. е директор на Института за световна литература на Словашката академия на науките. От 1974 г. е преподавател по българска литература в Братиславския университет "Ян Амус Коменски". В продължение на 40 години работи върху проблемите на българската литература и култура. Автор е на редица монографии, студии и рецензии върху българската литература. Занимава се с изследване на българо-словашките литературни отношения и рецепцията на българската литература в Словакия, на които е посветена последната му книга "Рецепцията като творчество" (2003). Превел е произведения  на  българските поети и писатели Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев, Йордан Радичков, Валери Петров, Иван Радоев и др. Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в областта на филологията (м. декември 1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги за изследване и популяризиране на модернистичната и новата българска литература (15 август 2000).

Ричард Прайър (Ричард Франклин Ленъкс Томас Прайър), американски актьор комик (1940-2005).
Дебютира в киното през 1967 г. Участвал е във филмите "Силвър Стрийк" (1976), "Калифорнийски апартамент" (1978), "Супермен 3" (1983), "Милионите на Брустър" (1985), "Харлемски нощи" (1989), "Изгубената магистрала" (1997) и др.

проф. Стивън Бентън, американски учен (1941-2003).
Работи в областта на оптичната физика, фотографията и холографията. Изобретил триизмерните холограми с цвета на дъгата (1968), широко използвани върху банкнотите, кредитните карти и свидетелствата за правоуправление и затрудняващи фалшифицирането им. Притежава 14 патента в областта на оптичната физика, фотографията и холографията. Изследванията му са в основата на създаването на триизмерните изображения с компютърен томограф и ядрено-магнитния резонанс.

Фин Кидланд, норвежки икономист (1943).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2004 г. заедно с американския икономист Едуард Прескът за техните изследвания на движещите сили за колебанията в бизнес цикъла и за последователността на икономическата политика във времето.

Бет Мидлър (Бет Дейвис Мидлър), американска певица и актриса (1945).
Има издадени над 12 музикални албума. Участвала е във филмите "Розата" (1979), "Паника в Бевърли Хилс" (1986), "Щур късмет" (1987), "Стела" (1990), "За момчетата" (1991), "Фокус-мокус" (1993), "Клуб "Първа съпруга" (1996), "Кой удави Мона?" (2000), "Тя ме откри" (2007) и др. Носителка на награда "Грами" (1981, 1990). Носителка на награда "Златен глобус" (1980, 1992, 1994). Носителка на награда "Еми" (1978, 1992, 1997).

Кандис Бушнел, американска журналистка и писателка (1958).
Автор е на бестселъра "Сексът и градът" (1996), както и на романите: "Четири блондинки" (2000), "Разкрачка към върха" (2003), "Триумфът на червилата" (2005) и др.

Хавиер Агире, мексикански футболист и треньор (1958).

Тото Скилачи (Салваторе Скилачи), италиански футболист (1964).          

Това е денят на смъртта на:

Александър Първи, император на Русия (12 март 1801-1 декември 1825) (1777-1825).
Възкачва се на престола на 12 март 1801 г. след убийството на баща си Павел Първи. По време на управлението му към Русия се присъединяват Грузия (1801), Финландия (1809), Бесарабия (1812), Азербайджан (1813). Управлявал е Русия по време на Наполеоновите войни (1799-1815).

сър Джордж Еверест, британски геодезист и картограф, военен инженер (1790-1865).
Генерален директор на Геодезическата и картографска служба на Индия (1830-1843). На негово име е наречен връх Еверест в Хималаите, на границата между Непал и Китай, най-високият на Земята с височина 8848 м.

Георги Симеонов (Гаджал войвода), български хайдутин (1811-1899).
Участвал е във всички войни и въстания на своето време - в Руско-турската война (1828-1829), във Велчовата завера (българско въстание през 1835 г., организирано в Търново), в Браилските бунтове (революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго -1841-1843), в Унгарската революция (1948-1949), в Кримската война (1853-1856), в Сръбско-турската война (1876), в Руско-турската освободителна война (1877-1878), в Кресненското въстание (1877-1878), в Русенския бунт (1887). Той е първият българин, получил поборническа пенсия.

екзарх Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков), български църковен деец, политик и общественик (1816-1888).
Приема монашеството в Хилендарския манастир (1837). Преславски митрополит (от 1861), Видински митрополит (от 1868). През 1868 г. отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. Член на Привременния Синод на Българската екзархия (1871). Български екзарх (16 февруари 1872-14 април 1877). Съдейства за националното единство и за просветно-културното издигане на българския народ. След Априлското въстание (1876) информира международната общественост и дипломатическите среди за извършените от турците произволи и жестокости. По настояване на османското правителство е свален от екзаршеския престол и изпратен на заточения в Анкара. След Освобождението (1878) е освободен с обща амнистия (1878) и отново заема поста на Видински митрополит. Участва активно в политическия живот на новата българска държава. Председател на Учредителното народно събрание (10 февруари-16 април 1879) и на т Велико народно събрание (17 април-26 юни 1879). Погребан е в мавзолей във Видин.

проф. Бончо Боев, български финансист (1859-1934).
Действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. - Българската академия на науките - БАН) (1900). През 1889 г. организира първата в България промишлена анкета (събиране на сведения за промишлеността), но тя остава без практически резултати. Член-основател на Българското икономически дружество (1895) и негов председател (1901-1906). Преподавател по финансови науки и статистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1897). От 1898 г. е член на Международния статистически  институт. Управител на Българската народна банка (23 февруари 1906-7 август 1908).

Тина Киркова (Екатерина Киркова), български обществен деец, революционер и участник в работническото и женското движение (1872-1947).
Секретар на Централната женска комисия при Централния комитет (ЦК)  на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) БРСДП (т.с.). През м. април 1914 г. е избрана в ръководството на БРСДП (т.с.) като секретар, а по-късно ръководи Софийската партийна организация на БРСДП (т.с.). През 1920 г. на Втория конгрес на партията е избрана за член на ЦК на БКП и за негов касиер. Издава заедно със съпруга си Георги Кирков в. "Работнически вестник" (1897-1939, с прекъсвания). Редактор във в. "Равенство" (1919-1923).  Активното участва в Септемврийското въстание (1923). През 1925 г. е съдена заедно с други членове на ЦК. През 1927 г. емигрира в СССР. След завръщането си в България през 1945 г. продължава да работи като партиен деец.

проф. Васил Стоин, български музикален фолклорист и педагог (1880-1938).
Преподавател по музика в Търново, Пловдив, Самоков и София (1910-1927). От 1926 г. е ръководител на  отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София, където слага началото на системното издирване и събиране на български музикален фолклор. Директор на Държавната музикална академия (1931). Записва над 11 000 народни песни,  някои от които са поместени в няколко сборника - "Народни песни от Тимок до Вита" (1928), "Народна песнопойка" (1930), "Народни песни от Средна Северна България" (1931), "Родопски песни" (1934, съвместно с А. Букурещлиев и Р. Кацарова), "Български народни песни от Източна и Западна Тракия" (1939, посм.). Подготвя за печат сборниците "Народни песни от Западните покрайнини" (1959, посм.) и "Народни песни от Самоков и Самоковско" (1975, посм.).

Давид Бен Гурион, израелски политик (1886-1973).
Първи министър-председател на Израел (10 март 1949-26 януари 1954, 3 ноември 1955-26 юни 1963). Министър на отбраната на Израел (14 май 1948-26 януари 1954; 21 февруари 1955-26 юни 1963).  Неговото име носят най-голямото в страната летище Бен Гурион край Тел Авив и едно от големите висши училища - Негевския университет "Бен-Гурион" в Беер Шева.

Джордж Уилкинс, американски полярен изследовател, летец (1888-1958).

Хосе Еустасио Ривера, колумбийски поет и писател (1889-1928).

Вергил Димов (Вергил Димов Вергилов), български политик, деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1901-1979).
Един от основателите на БЗНС "Врабча 1", негов главен организатор (1926-1931) и секретар (1931-1932). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1934). Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (7 септември 1932-19 май 1934), министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните (2-9 септември 1944). Осъден от т.нар. Народен съд на доживотен затвор, през 1954 г. е амнистиран. През 1955 г. преминава към Отечествения фронт, от 1957 г. е член на Върховния съюзен съвет на БЗНС. Присъдата му от Народния съд е отменена през 1996 г.

Димитър Братанов, български юрист, публицист и дипломат (1909-1995).
Главен редактор на в. "Народ" (1944-1947). Пълномощен министър на България в Италия, Белгия, Швейцария, Дания, Швеция и Норвегия (1947-1962). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). От 1954 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (с прекъсване през 1958-1962). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (20 април 1979). Носител на орден "Георги Димитров" (април 1969, 1984), на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "13 века България" (1989).

Джеймс Болдуин, американски писател (1924-1987).
Автор е на романите "Никой не знае името ми" (1961), "Друга страна" (1962), "Цената на билета" (1985) и др.

Леон Даниел, български режисьор (1927-2008).
Бил е режисьор в театрите в Русе (1952-1957) и в Бургас (1957-1960), в Българската национална телевизия (1960-1961), в Театър "Българска армия" (1961-1963; 1982-2008), в театър "Народна сцена" (1963-1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964-1965), в Театъра за поезията и естрадата (1965-1967), във Врачанския драматичен театър (1968-1972), в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1972-1978), в Драматичен театър "София" (1978-1982). Режисьор е на игрални, документални и телевизионни филми. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1979) и "Народен артист" (24 май 1986). Носител е на три награди  за режисура на Съюза на артистите в България: за постановката "На дъното" на Максим Горки на сцената на Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник (1979), за постановката "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" (1987) и за постановката на три миниатюри от "Страх и мизерия на Третия райх" по Бертолд Брехт в Театъра на Българската армия" (1996). Носител на наградата "Аскеер" за творческа дейност" (24 май 1992), на почетния ИКАР на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България (27 март 2007), на орден "Стара планина" първа степен (17 февруари 2003).

Младен Чакъров, български документалист и телевизионен оператор (1928-2011).
Работи в Студия за хроникални и документални филми (1952-1960) и в Българската телевизия (БТ) (1960-1991). Бил е оператор в предаването "Панорама" на БТ.  Кореспондент на БТ в Индокитай (1973-1979). Спортен оператор в областта на алпинизма, туризма, водните спортове и др. Автор, режисьор и оператор на първия филм на Българската телевизия с алпийска тематика - "Кавказ-Безинги`64" (1964), на първия филм с живи животни - "Приказка за таралежите" (1967), снима първа камера на първата телевизионна  постановка "Островът на Афродита", отговорен оператор на първите предавания с подвижни телевизионни станции извън София в Пловдивския панаир (1962) и др. Снима филми за живота на партизаните в Южен Виетнам, за Афганистан, Ангола, Конго, Гвинея, Мали и Буркина Фасо. Заснема повече от 200 документални филма. Автор е на книгата "Аз, операторът от телевизията". Носител на орден "Кирил и Методи" първа степен.

Криста Волф, немска писателка, драматург и литературен критик (1929-2011).
Автор е на разказа "Разделеното небе" (1963), романа "Касандра" (1983) и др.

Пиер Пежо, френски предприемач (1932-2002).
Член е на ръководството на автомобилостроителната компания "Пежо-Ситроен" (1972-1 юли 1998) и председател на Надзорния съвет на компанията(1 юли 1998-1 декември 2002).

Петър Гюров, български актьор (1934-2010).
От 1964 г. в продължение над 40 години играе в театър "Българска армия". Участвал е  във филмите "Незавършени игри" (1963), "Всичко е любов" (1979), "Споделена любов" (1979), телевизионния сериал "Бащи и синове" (1990), "Предупреждението" (1982), "Чудо" (1996) и др. Лауреат на "Димитровска награда" (1984). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1984).

Георги Янакиев, български автомобилен състезател и треньор (1941-2014).
Бил е председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Председател на Българската федерация по автомобилен спорт (БФАС) (1979-2011). Бил е почетен вицепрезидент на Международната автомобилна федерация (FIA). Носител на орден "Стара планина" втора степен за изключителния му принос за развитието на българския спорт и по повод 60-годишнината от рождението му (19 ноември 2001). Почетен гражданин на Самоков (28 май 2002).

полк. о. р. Петко Йотов, български военен деец и историк (1947-2009).
Бил е 13 години преподавател по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военна академия "Г. С. Раковски" в София. Директор на Националния военноисторически музей (24 септември 1989-1 декември 2009). Автор на  статии и учебници по военна история, посвещава живота си на Българската армия, на съхраняването и популяризирането на традициите и воинските ценности.
/АЯ, МГ/