site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 май в историята

13 май 2024 г., понеделник, 20-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчца Гликерия девица. Св. мчк Лаодикий. Св. Павсикакий, еп. Синадски. Св. Георги изповедник. Св. София – Премъдрост Божия.

По света се отбелязва:

Европейската седмица на общественото здраве (до 17). Отбелязва се от 2019 г. през май по инициатива на Европейската асоциация на общественото здраве, с цел да се подчертае значимостта на общественото здраве и да се насърчи сътрудничеството между професионалистите в областта на здравето. Мотото на седмицата за 2024 г. е: "Здравето е политически избор" с акцент върху взаимодействието между политиката и здравето за създаване на устойчива промяна за по-добро здраве в бъдеще.

На този ден в България:

1876 - Пореден ден от Априлското въстание, избухнало на 2 май (20 април ст. ст.) 1876 г. Турската войска и башибозук обграждат Копривщица по време на Априлското въстание (1876). За да се избегне опожаряването на града е събран откуп, а дейците на въстанието са предадени. Въстаниците на вр. Ежелик са обградени и са принудени да отстъпят. Тежки отбранителни боеве се водят в Батак и Перущица. И двете населени места са разграбени, а значителна част от българите убити. В Соколския манастир край Габрово се събират 219 души начело с Цанко Дюстабанов. Обявено е въстанието в с. Кръвеник, Севлиевско. Четата на поп Харитон продължава да отстоява на непрекъснатите атаки на турските части срещу Дряновския манастир, но водачът на четата е тежко ранен и командването се поема от Петър Пармаков.  Революционният комитет в Ямбол прави опит да обяви въстание, но бързите действия на властите не позволяват на местните дейци да изпълнят предварителните си планове.

1879 - Влизат в сила (1 май ст. ст.)"Временни правила по пощенската част в България", с които се урежда структурата на пощите в България. Поставено е началото на българските пощенски съобщения. Същия ден са пуснати в употреба и първите 5 български пощенски марки, отпечатани в Санкт Петербург и в употреба до 1896 г. Правилата, включващи 79  параграфа, са утвърдени от княз Александър Дондуков-Корсаков на 23 април 1879 г. (11 април 1879 г. ст. ст.). Всички пощенски и телеграфни станции, с целия им инвентар и съоръжения, които са построени и използвани от временното руско военно управление по времето на Руско-турската освободително война (1877-1878), са предадени безвъзмездно на българските власти. Това са 39 пощенски и 26 телеграфни станции, 2 пощенски кантори в София и Варна, 1630 км въздушни телеграфни линии с 2582 км проводници и 64 телеграфни апарата с подготвен български персонал за обслужването им.

1888 - С указ на княз Фердинанд I е създаден (1 май ст. ст.) Софийският зоопарк - първият зоопарк в България и на Балканския полуостров, наричан тогава павилион.
В парка на княжеския дворец са построени 10 клетки, свързани с общ покрив. Първият обитател на зоопарка е черен лешояд (картал), уловен в България. По нареждане на княза през 1890 г. е отреден терен за зоологическата градина в ботаническата градина (парцела между сегашните бул."Евлоги и Христо Георгиеви", бул. "Руски", бул. "Васил Левски" и ул. "Гурко"). На новото място зоопаркът е отворен за посетители през 1893 г.  За първи път в света в Софийския зоопарк на закрито е размножен брадат лешояд - през 1915-1923 г., когато една от женските дава 8 последователни поколения. През 1918 г. е причислен към научните институти. По време на Втората световна война (1939-1945) градината е разрушена от бомбардировките. След войната е възстановена на 65 дка в Борисовата градина, а от 1 януари 1947 г. преминава към Института по зоология на Българската академия на науките. От 1960 г. зоопаркът е към Столична община. През 1965 г. за първи път зимата става открит за посетителите сезон. През 1973 г. започва изграждането на нова зоологическа градина на площ от повече от 235 дка в близост до Ловния парк. Животните са преместени на 4 септември 1984 г., като за посетители градината е отворена през 1986 г., а официалното й откриване е през 1988 г. по повод 100-годишния юбилей. Към м. май 2023 г. в Зоологическата градина живеят общо 2150 броя от 237 вида животни.

1923 - Открита е жп линията Раковски - Хасково.

1957 -  С Разпореждане 486 на Министерския съвет се създава Политехнически музей към Българската академия на науките. С Разпореждане от 1960 г.  на Министерския съвет преминава към Министерството на просветата и културата. С Постановление 44 на Министерския съвет от м. октомври 1968 г. се преименува на Национален политехнически музей. От 1992 г. музеят има собствена сграда. Първата му постоянна експозиция е открита на 13 май 1993 г.

1993 - Открита е първата постоянна експозиция на Националния политехнически музей в София. Идеята за създаване на политехнически музей е от 1885 г., когато в Устава на Първото техническо дружество в България е включен член за създаването на Техническа библиотека и музей. С Постановление 486 от 13 май 1957 г. на Министерския съвет музеят е създаден като Политехнически музей към Българската академия на науките. С Разпореждане  от 1960 г. на Министерския съвет музеят преминава към Министерството на просветата и културата. С Постановление 44 на Министерския съвет от 1968 г. Политехническият музей се преименува на Национален политехнически музей.

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закона за подпомагане на земеделските производители, с който се регламентира създаването на Държавен фонд "Земеделие" към Министерство на земеделието и храните.

1999 - Учредена е Национална награда "Христо Г. Данов" от Министерството на културата, Националния център за книгата и община Пловдив. Наградата се присъжда ежегодно в къщата музей "Христо Г. Данов" в Пловдив по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост -  24 май, за принос в националната книжовна култура през преходната календарна година в 9 категории: българска книга (издател или автор на българска художествена литература); преводна книга (издател или преводач на чуждестранна художествена литература); хуманитаристика (издател или автор/преводач); изкуство на книгата (издател или художник); издание за деца (издател, автор, преводач или художник на детска литература; книгоразпространение; представяне на българската книга (автор или медия); библиотеки и библиотечно дело (библиотека или библиотекар); електронно издаване на електронно издаване и нови технологии (организация или лице). Всяка година се връчва и една голяма награда за цялостен принос.

2002 - Агенцията за приватизация избира "Химимпорт" АД за купувач на 91,9 процента от капитала на Застрахователно дружество "Армеец" на цена от 4 327 000 лв.  

2003 - Съветът на директорите на Българската консолидационна компания избира унгарската "О Ти Пи" за купувач на Банка ДСК, която предлага 311 млн. евро.

2004 - Посещение в София на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер. Това е първото посещение на генерален секретар на алианса в България след приемането на страната за член на организацията.

2007 - Министър-председателят Сергей Станишев прави символичната първа копка на Дунав мост-2 край Видин. Общата дължина на моста ще бъде 1971 м.  Дунав мост-2 е част от европейския Коридор номер 4, преминаващ от Солун през София и Видин към Румъния, като свързва Централна и Западна Европа.

2013 - Председателят на партията "Демократи за силна България" Иван Костов и цялото ръководство на партията подава оставка заради слабото представяне на коалицията "Демократи за силна България и Български демократически Форум" на парламентарните избори на 12 май 2013 г., на които тя печели 2,94 на сто от гласовете.

2015 - Пред сградата на Българското национално радио е организиран протест на журналисти от програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев". В декларация те посочват, че искат оставката на генералния директор на радиото Радослав Янкулов поради систематично неизпълнение на концепцията, с която той е спечелил конкурса за генерален директор на радиото. Те настояват и за оставката на членовете на Управителния съвет на радиото, за независима експертна оценка на системата на управление на радиото, както и съкращаването на разходите да се обвърже с реална реформа в институцията. Протестите на журналистите започват 11 май 2015 г. заради намалени почти наполовина хонорари и допълнителни възнаграждения.

2016 - С разпореждане на главния комисар на Министерство на вътрешните работи (МВР) Георги Костов е извършена мащабна полицейска акция за издирване и задържане на незаконно пребиваващи чужденци и на лица, съпричастни към каналджийска дейност, на територията на София, Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Враца, Монтана, Видин, Регионална дирекция "Гранична полиция - Елхово" и Регионална дирекция "Гранична полиция - Драгоман". В акцията участват 1431 служители на МВР, Държавна агенция "Национална сигурност" и прокуратурата. Проверени са 1010 обекта, 10 810 лица, 4976 превозни средства. Установени са 34 лица, съпричастни към каналджийска дейност, арестувани са 75 души и са открити 62 незаконно пребиваващи чужденци.

2017 - В София се провежда 22-ата Национална конференция на Съюза на демократичните сили (СДС). Председателят на СДС в оставка Божидар Лукарски представя доклад, в който посочва, че Реформаторският блок е останал извън 44-ото Народно събрание след парламентарните избори на 26 март 2017 г. по вина на всички лидери в обединението, както и на тези, които са го напуснали. Божидар Лукарски е преизбран за председател на СДС.

2022 - В София се провежда 19-ото заседание на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Република Северна Македония. Комисията ще продължи своята работа на следващото си заседание, което по желание на представителите на Скопие е насрочено за  септември 2022 г.

2023 - В село Царевец, община Добричка, се провежда първият Фестивал на добруджанския фолклор и етнография. Във фолклорната програма участват над 35 състава и индивидуални изпълнители от областите Добрич, Силистра и Варна.

На този ден по света:

1846 - САЩ обявява война на Мексико след спор за територията на Тексас, с което започва Американо-мексиканската война (13 май 1846-2 февруари 1848). На 2 февруари 1848 г. САЩ и Мексико подписват мирен договор, по силата на който Мексико признава границата между двете страни по река Рио Гранде и река Хила, както и присъединяването към САЩ на бивши територии на Мексико, включващи днешния щат Калифорния, значителна част от Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта, както и части от Уайоминг и Колорадо. В замяна САЩ изплаща 15 млн. долара на Мексико, както и претенциите на американски граждани към мексиканските власти на стойност близо 3 млн. долара.

1888 - В Бразилия принцеса Изабел подписва т. нар. златен закон за премахване на робството в страната.

1950 - На пистата "Силвърстоун" във Великобритания е проведен първият старт от Първия световен шампионат "Формула 1" на Международната автомобилна федерация (ФИА). Първият сезон започва на 13 май 1950 г. и завършва на 3 септември 1950 г. и се състои от 7 старта. Първото състезание печели италианският състезател Емилио Джузепе (Нино) Фарина с "Алфа Ромео 158", който става и световен шампион през 1950 г.

1981 - В Рим, Италия, е извършен атентат срещу папа Йоан Павел Втори. Покушението срещу главата на Римокатолическата църква на площад "Свети Петър" е извършено от турския гражданин Мехмет Али Агджа. На 22 юли 1981 г. Мехмет Али Агджа е осъден на доживотен затвор. Той излежава 19 години в затвор в Италия, като на 13 юни 2000 г. по мoлбa нa пaпa Йoaн Пaвeл Втори, кoйтo пoceщaвa зaтвoрникa прeз 1983 г., Мехмет Али Агджа e пoмилвaн oт прeзидeнтa нa Итaлия Кaрлo Чaмпи. На 14 юни 2000 г. Мехмет Али Агджа е екстрадиран в Анкара, Турция, където е осъден на 10 години затвор за убийството на турския журналист и главен редактор на в. "Миллиет" Абди Ипекчи през 1979 г. На 18 януари 2010 г. той е окончателно освободен от затвора.

1982 - От космодрума Байконур в Казахстан е изстрелян космическият кораб "Союз Т-5" с екипаж на борда Анатолий Березовой и Валентин Лебедев. Екипажът извършва първата основна експедиция към орбиталната станция "Салют-7".

1986 - В Москва се открива петият конгрес на Съюза на кинематографистите на СССР, на който в съответствие с изявлението на генералния секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Михаил Горбачов от 25 февруари 1986 г. за необходимост от преход към политика на гласност, е прието решение да бъдат излъчени филми, които до този момент са били цензурирани. Конгресът завършва на 15 май 1986 г. Сред филмите са "Проверка на пътищата" на Алексей Герман, "Така не може да се живее" на Станислав Говорухин, "Утре беше война" на Юрий Кара, "Студеното лято на петдесет и трета" на Александър Прошкин, "Малката Вера" на Василий Пичула и др.

1991 - В Москва, Русия, започват излъчванията на телевизионния канал РТВ (дн. "Русия-1").

1992 - Осъществена е операция за "спасяването" на спътника "Интелсат-6". Това е уникална операция в историята на космонавтиката. Трима американски астронавти излизат от совалката "Индевър" в открития Космос. Ръчно, без да използват механични приспособления, те успяват да прихванат комуникационния спътник "Интелсат-6", който е с тегло от 4,5 т и се намира на неизползваема орбита, и да го приберат в товарния отсек на совалката. Там е монтиран нов ракетен двигател на спътника, който да го изведе на правилна орбита. Операцията продължава 1 ч. и 30 мин.

2000 - Експлозия избухва в склад за фойерверки в гр. Енсхеде, на около 150 км източно от Амстердам, Нидерландия. Складът със 100 тона експлозиви се намира в близост до центъра на града в квартал, където живеят около 2000 души. Разрушени са 400 къщи, загиват над 20 души и около 540 души са ранени. 

2005 - Протести в гр. Андижан в Узбекистан срещу политиката на президента Ислам Каримов. Андижан се намира във Ферганската долина, близо до границата с Киргизстан. Бунтът е жестоко потушен. Според официални данни загиналите са 173 души, според неофициални - повече от 500.

2010 - Химическият танкер "Сейнт Джеймс парк", в чийто екипаж има петима българи, е освободен от сомалийските пирати. Корабът, плаващ под британски флаг, е отвлечен в Аденския залив на 28 декември 2009 г. Сред 26-членния екипаж има и трима филипинци, трима руснаци, един грузинец, двама румънци, двама украинци, шестима индийци, трима турци и един поляк.

2012 - В Таджикистан в Гармския район е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер. Разрушени са десетки домове. Загинали няма. Подземните трусове са усетени и в столицата Душанбе.

2013 - Във Франция в специалния апелативен съд в Париж започва процес срещу международния терорист Илич Рамирес Санчес, известен и като Карлос Чакала, по делото за четирите атентата през 1982 и 1983 г., при които са убити 11 и ранени над 140 души. Карлос отказва адвокатите му да го защитават и поисква да му бъдат назначени служебни защитници. Той протестира срещу отказа на властите на Венецуела да поемат разноските по делото му. Карлос е във френски затвор от 19 години, след като френски агенти го залавят в Судан през 1994 г. Той излежава две доживотни присъди за убийството на трима души, сред които двама полицаи през 1975 г. в Париж и четири бомбени атентата във Франция през 1982 и 1983 г., в които загиват 11 души, а над 140 са ранени. На 26 юни 2013 г. доживотната му присъда е потвърдена.

2014 - В Тел Авив, Израел, Окръжният съд осъжда на 6 години затвор и глоба от 1 млн. шекела (210 000 евро) Ехуд Oлмерт - министър-председател на Израел от 14 април 2006 г. до 31 март 2009 г. - за взимане на подкупи по времето, когато е бил кмет на Йерусалим (1993-2003).

2016 - В Мексико завършва 66-ият конгрес на Международната федерация по футбол (ФИФА), открит на 12 май 2016 г. За първи път в историята на ФИФА на поста генерален секретар на организацията е избрана жена - 54-годишната сенегалка Фатма Самура.

2018 - В Тайланд влиза в сила закон, регулиращ търговията с криптовалути и цифрови активи. Според документа в срок от 90 дни всички лица, осъществяващи операции по продажбата на криптовалута, трябва да се регистрират в специална комисия, отговаряща за сигурността на тайландската фондова борса. Нарушаването на закона се наказва със затвор до две години или глоба в двоен размер на сумата от извършваните операции. Размерът на глобата не може да бъде по-малък от 500 000 бата (15 600 долара).

2020 - Във Франция Националното събрание приема закон, който изисква от големите онлайн платформи да отстраняват текстове, съдържащи език на омразата или незаконно съдържание. Според закона интернет платформи над определен размер, определен с указ, подлежат на глоби до 1,25 млн. евро, ако не изтеглят всеки такъв материал в срок от 24 часа след подаването на сигнал, от който и да е потребител на платформата. Когато става дума за подстрекаване към тероризъм или детска порнография, отстраняването на такива текстове трябва да става само до 1 час след разпореждането на властите.

2021 - Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев обнародва закон, с който се забранява продажбата на земеделски земи на чужденци на фона на протести срещу инвестиции от съседен Китай. През 2016 г. в Казахстан е наложен мораториум върху такива сделки заради подхранвани от антикитайски настроения протести срещу план на тогавашното правителство да улесни достъпа до пазара на обработваеми земи за чуждестранни инвеститори. С новия закон временната забрана става постоянна.

2022 - В североизточната част на Чехия в планината Кралички Снежник, близо до границата с Полша, е открит най-дългият висящ пешeходен мост в света. Съоръжението е с дължина от 721 метра и виси на 95 метра над земята в най-високата си точка. Мостът свързва два планински хребета и е на повече от 1100 метра надморска височина. Съоръжението е наречено "Небесен мост 721". Изграждането му отнема две години и струва 200 млн. чешки крони (8,4 млн. щатски долара). Най-дългият висящ пешеходен мост в света до този момент е "516 Арука" в Португалия, простиращ се на 516 метра.

2023 - Американската космическа агенция НАСА успешно изстрелва научен балон под голямо налягане от Нова Зеландия. Балонът със "супер налягане" е с размерите на футболен стадион. Той излита от летище Уанака на Южния остров. С балона лети космическата обсерватория EUSO-2. Това е научна мисия от Чикагския университет, чиято цел е да улови високоенергийни частици от лъчи извън нашата галактика, докато те проникват в атмосферата на Земята.

Родени на този ден българи:

Димитър Вълканов, художник (1907-1997).
Създава портрети, фигурални композиции, пейзажи, и графични произведения на военна тематика. Основател и дългогодишен ръководител (до 1974) на Студиото на военните художници при Министерството на народната отбрана.  Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961), на орден "Народна република България" първа степен (1967), на наградата от Съюза на българските художници (1969).

Валентина Топузова-Торбова, преводач (1918-2008).
Превежда философските съчинения на Имануел Кант и Фридрих Шилер. Носител на наградата на Съюза на преводачите  в България през 1982 г. за превода на съчинението на Шилер "Естетика".

Гочо Русев, футболист, треньор и международен футболен съдия (1924-2009).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Раковски" (Севлиево), "Хаджиславчев" (Павликени), "Пирин" (Сухиндол), "Левски" (Самоков), "Левски" (София), "Академик" (София), ЦСКА (София) и "Черно море" (Варна). След 1955 г. е треньор, а от 1960 г. до 1974 г. е футболен съдия. Носител е на Златната значка на Международната федерация по футбол (ФИФА). Автор е на книгата "Жреци на футболната Темида" (1998).

проф. Евгени Кузманов, художник, скулптор и писател (1941).
Пише проза: разкази, новели и романи. Литературният му дебют е разказът "Пелина" във в. "Литературен фронт" през 1977 г. Бил е преподавател по скулптура в Катедрата по изобразително изкуство в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Автор е на над 11 книги - романи, повести, разкази. Носител на наградата за фантастика "Гравитон" (1996), на Голямата награда от Третия национален конкурс "Развитие" за романа му "Виявици и фучавини" (2000) и др.

проф. Желязко Христов, лекар и синдикален деец (1948-2010).
Работил е като коремен хирург в болниците в Димитровград и Хасково (1976-1981), заместник-директор в дирекция  "Национално здраве и социални грижи" -  Хасково (1978-1981),  главен асистент в Клиниката по гръдна и коремна хирургия във Висшия медицински институт - Пловдив (1982-1993). Заместник-председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) (1994-1997), председател на КНСБ (30 ноември 1997-12 май 2007) и президент на КНСБ (12 май 2007-15 септември 2012). Носител на орден "Стара планина" първа степен, за изключително големите заслуги  към България и във връзка със 100-годишнината на синдикалното движение в страната (29 април 2005). Удостоен с почетния знак на Българския лекарски съюз (19 октомври 2010, посмъртно).

Катя Филипова, певица (1949-2012).
Пяла е в оркестър "Метроном" (1972),  в трио "Обектив" (1973). Солистка на Биг бенда на Българското национално радио (1973-1976). Има издадени пет дългосвирещи плочи, около 30 сингъла. Сред песните й са "Отплуване", "Незабрава", "Бялата птица", "Сбогом, мое море", "Добри познати", "Добър вечер, Едит Пиаф", "Точно навреме идваш", "Чай за двама", "Един от нас", "Филмов сюжет" и "Благодаря ти, Господи" и др. Носителка на международните награди "Златният мост" от Берлин, Германия (1975), "Златна лира" от Касълбар, Ирландия (1975), първа награда от международния фестивала в Сопот, Полша (1976) и др.

Асен Гагаузов, икономист и политик (1953).
Депутат в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005), депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005). Министър на регионалното развитие и благоустройството (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (27 юли 2009-14 март 2013). Изпълнителен директор на енергийно дружество "Ай Си Джи Би" (декември 2013-ноември 2016).

Гриша Вагенщайн, български оператор, сценарист и продуцент (1955-2010).
Съсобственик и управител (от 1991) на продуцентската фирма "Биограф". Оператор е на 8-серийния телевизионен филм "В името на народа" (1984), на игралните филми "13-ата годеница на  принца" (1987), "Зона В-2" (1988), на документалния "Стоян Венев" и др.

Камен Воденичаров, актьор, телевизионен водещ и продуцент (1966).
Участва в създаването на Независимите студентски дружества (1989) и на Федерацията на независимите студентски дружества (1990), на студентската телевизионна програма "Ку-ку" (1990) и на предаването "Каналето" (1995) по Българска национална телевизия. Създател на продукционна компания "КаменВо Студио" през 1994 г. Бил е ръководител на музикална телевизия "ММ" и създател на нейните годишни музикални награди. Изпълнителен директор на телевизия  "Балканика" (2009-2010). Бил е актьор и водещ на различни телевизионни предавания. Носител на почетения знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (5 май 2016).

На този ден са родени и:

Мария Терезия, кралица на Унгария и Бохемия, ерцхерцогиня на Австрия, херцогиня на Парма, Пиаченца и Гуастала (1717-1780).
Възкачва се на престола на 20 октомври 1740 г. след смъртта на баща й император Карл VI. Императрица на Свещената Римска империя след смъртта на съпруга й Франц I, основателка на Лотарингския клон на династията на Хабсбургите.

Павел Шафарик, чешки историк славяновед, филолог, литератор и фолклорист (1795-1861).
Автор е на "История на славянския език и литература по всички наречия" (1826), "Славянски древности" (1837), "Славянска народопис" (1842) и др.

Алфонс Доде, френски писател (1840-1897).
Автор е на "Дребосъчето" (1868), "Удивителните приключения на Тартарен Тарасконски" (1872), "Тартарен в Алпите" (1885) и др.
 
Артър Съливан, британски композитор (1842-1900).

Модест Чайковски, руски драматург, преводач и критик (1850-1916).

Роналд Рос, британски бактериолог (1857-1932).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1902 г. за трудовете му върху маларията, в които показва как болестта прониква в организма и полага основа за успешни изследвания и методи за борба с нея.
 
Жорж Брак, френски художник (1882-1963).
Един от създателите на кубизма.

Джоузеф Луис Бароу (име в бокса Джо Луис), американски боксьор (1914-1981).
На 22 юни 1937 г. става световен шампион в "тежка" категория и до 1 март 1949 г., когато се оттегля от професионалния бокс, е непобеден. Няколко пъти се завръща отново в бокса до окончателното му оттегляне през 1951 г.

Ведат Тюркали, турски писател, поет, режисьор и сценарист (1919-2016).
Сред най-известните му творби е книгата "Пепел от рози" ("Каква е вината на Фатмагюл?") публикувана, след като през 1986 г. излиза филмът му "Каква е вината на Фатмагюл?". През 2010 г. той пише и сценария на едноименния сериал "Пепел от рози".

Едуар Молинаро, френски режисьор (1928-2013).
Режисьор е на комедии като "Оскар"(1967),"Замразеният" (1968), "Моят чичо Бенжамен" (1969), "Досадникът" (1973) и др.

Лучано Бенетон, италиански моден дизайнер (1935).
През 1965 г. заедно с братята си Джилберто и Карло и сестра си Джулиана основава компанията за производство на облекла и аксесоари "Бенетон".
 
Стиви Уондър (ист. име Стивланд Хардауей Джъдкинс), американски поппевец (1950).
Носител на 14 музикални награди "Грами" и на "Оскар" за песента си "Само се обадих, за да ти кажа, че те обичам" към филма "Жената в червено" (1985). Има издадени 120 златни и 80 платинени плочи. 

Клоди Еньоре, френски космонавт (1957).
Тя е 31-вата жена космонавт в света, доктор на медицинските науки, специалист по космическа медицина. Член на екипажа на руските космически кораби "Союз ТМ-24" (17 август-2 септември 1996) и "Союз ТМ-33" (21-31 октомври 2001). Делегиран министър по европейските въпроси (31 март 2004-2 юни 2005).

Денис Родман, американски баскетболист (1961).
През 14-годишната си кариера в Националната баскетболна асоциация (НБА) той е играл с отборите на "Детройт Пистънс", "Сан Антонио Спърс", "Чикаго булс", "Лос Анджелис Лейкърс", "Далас Маверикс" и др. Има спечелени три титли с "Чикаго булс" (1996, 1997, 1998) и две с "Детройт Пистънс" (1989, 1990).  Два пъти е определян за най-добрия защитник на годината в НБА, седем пъти е включван  в идеалния отбор на защитниците и два пъти участва в "Мача на звездите". Въведен в Залата на славата по баскетбол в Спрингфийлд, САЩ (13 август 2011).

Коте Толордава, грузински актьор (1979-2015).
Води свое авторско телевизионно предаване, участва в сериала "Приятелките на моята жена", играе в Театъра на Антонели, снима се в игрални филми.

Яя Туре, футболист от Кот д'Ивоар (1983).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. С "Барселона" (Испания) печели турнирът Шампионска лига (2009) и Суперкупата на УЕФА (2009).

Ромелу Лукаку, белгийски футболист (1993).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Жорж Кювие, френски естествоизпитател (1769-1832).
Считан за основоположник на сравнителната анатомия и палеонтологията.

Афанасий Григориев, руски архитект (1782-1868).
Представител на класицизма.

Джоузеф Хенри, американски физик (1797-1878).
Открил самоиндукцията (1832).

Кочо Чистеменски, български революционер, участник в националноосвободителното движение на България (ок.1840-1876).
Член на Пловдивския революционен комитет за подготовката на Априлското въстание (1876). След като опитът за въстание в Пловдив не успява, заедно със семейството си отива в Перущица, където участва в отбраната срещу настъпващия османски башибозук и турска войска. При разгромяване на въстаниците от османските войски извършва безпримерен подвиг - в църквата "Св. Архангел Михаил", където част от населението търси убежище. За да не бъдат заловени живи от врага, убива жена си и детето си, а след това слага край и на живота си.

Спас Гинев, български революционер, участник в националноосвободителното движение на България (1848-1876).
Участва в подготовката на Априлското въстание (1876) в Перущица като член-касиер на местния революционен комитет. Проявява голям героизъм по време на въстанието и в отбраната на селището. При разгромяване на въстаниците от османските войски извършва безпримерен подвиг - в църквата "Св. Архангел Михаил", където част от населението търси убежище. За да не бъдат заловени живи от врага, убива жена си, четири от петте си деца и няколко сродници, а след това слага край и на живота си.

Алексей Бах, руски биохимик (1857-1946).
Герой на Социалистическия труд (1945). Носител на наградата "Ленин" (1926) и на Държавната награда на СССР (1941).

Шолом Алейхем (ист. име Соломон Рабинович), руски писател и драматург (1859-1916).
Един от основоположниците на литературата на идиш. Автор е на романите "Млекарят Тавие" (1894-1914), "Менахем Мендел" (1892-1903), "Момчето Мотъл" (1907-1916), "Потоп" (1907) и др.

Фритьоф Нансен, норвежки учен океанограф (1861-1930).
Организира първото прекосяване на Гренландия със ски (1888). Ръководи първата хуманитарна операция на Обществото на народите - репатрирането на 450 000 военнопленници през 1921 г. Въвежда в употреба т. нар. Нансенов паспорт, който е и първият законов инструмент, използван за международна закрила на бежанците. Военен комисар на Лигата на нациите по въпросите на военнопленниците (1920-1921). Първи върховен комисар за бежанците на Обществото на нациите (ОН) (1921-1927). Ръководител на делегацията на Норвегия в Обществото на народите в Женева (1920-1930). Носител на Нобеловата награда за мир за 1922 г. за приноса му към каузата за бежанците.  

Балдомеро Санин Кано, колумбийски писател и общественик (1861-1957).
Лауреат на Международната ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1954).

Петко Клисуров, български художник живописец и педагог (1865-1933).      
Бил е гимназиален учител по рисуване в Казанлък, Пловдив, Варна, Сливен и София. Той е един от първите преподаватели по рисувне в Държавното рисувателно училище в София (дн. Национална художествена академия) (1899-1908; 1911-1920) и е преподавал на Александър Миленков, Владимир Димитров-Майстора, Тръпко Василев, Георги Машев, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов и др.  Автор е на стъклописи на български църковни дейци в Синодалната палата в София. Копие от иконата му "Исус Христос" е едноименната мозайка в  храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Сред творбите му са: "Жена ми" (1892), "Автопортрет" (1898),  "Над илюстрацията" (1902), "Децата на художника" (1905), "Дръндар" (1906), "Рози" (1919), "Натюрморт" (1921) и др. Носител на сребърен медал за участие в Пловдивското изложение (1892), на сребърен медал от Кралската академия във Флоренция, Италия (1892), на награда от Световното изложение в Париж, Франция, за проект на килим (1901).

акад. Спиридон Казанджиев, български психолог и философ (1882-1951).
Един от редакторите на сп. "Златорог" (1924-1925). Декан на Историко-философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1926-1927). Дописен член на Българската академия на науките (БАН) (1930), неин научен секретар (1942-1949), секретар на Философско-обществения клон на академията (1942-1943) и на Философско-педагогическия клон на БАН (1949-1950). Автор е на трудове в областта на общата, възрастовата, военната психология, както и на философията, естетиката, логиката, литературната критика.

Георги Хинчев, български оперен певец (1897-1968).
От 1919 г. е артист в оперетния театър "Ренесанс" в София.  Хорист в Софийската народна опера  (1922-1923). След 3-годишна специализация в Италия (1925-1928) започва  кариерата му на оперен певец на сцената на Софийската народна опера, където изиграва над 50 роли. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1951). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959).

Лоренс Луис Шарки, австралийски политик (1898-1967).
Председател на Централния комитет на Комунистическата партия на Австралия (1930-1948) и неин генерален секретар (1948-1965). Заместник-председател на Централния комитет на Комунистическата партия на Австралия (1965-1967).
 
Александър Фадеев, съветски писател (1901-1956).
Генерален секретар на Съюза на съветските писатели (1946-1954). Самоубива се на 13 май 1956 г.

Гари Купър (ист. име Франк Джеймс Купър), американски актьор (1901-1961).
Участвал е в над 100 филма, повечето от които от жанра уестърн. Сред тях са "Сержант Йорк" (1941), "Точно по пладне" (1952),"Сбогом на оръжията" (1941) и др. Номиниран е пет пъти за награда "Оскар" за най-добра мъжка роля, печелейки две награди за ролите си във филмите "Сержант Йорк" (1941) на Хауърд Хоукс и "Точно по пладне" (1952) на Фред Цинеман. Носител на почетна награда "Оскар" (1961).

Николай Макаров, съветски конструктор на оръжие (1914-1988).
Разработва пистолетът ТКБ-429 ("пистолет Макаров"), противотанковите ракетни комплекси "Фагот" и др. Носител на Държавната награда на СССР (1967), Герой на социалистическия труд (1974).

акад. Атанас Малеев, български лекар и политик (1917-2001).
Ректор на Медицинска академия (май 1972-16 май 1977). Първи заместник-министър на народното здраве (6 април 1973-9 май 1984). Чл. кор. на БАН (1974). Ръководител (от 1976) на Научния институт по вътрешни болести и фармакология при Медицинска академия. Председател на Президиума на Медицинска академия с ранг на министър (9 май 1984-19 юни 1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (19 декември 1977-8 декември 1989). Депутат в 7-ото (1976-1981), 8-ото Народно събрание (16 юни 1981-24 септември 1982). Извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Испания (24 септември 1982-ноември 1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-8 февруари 1990). Председател на Президиума (май 1984-декември 1988) и почетен председател на Медицинска академия (22 декември 1988 -декември 1989). Бил е председател на Българския национален комитет за УНИЦЕФ (до 1988), главен редактор на сп. "Вътрешна медицина", сп. "Съвременна медицина" и сп. "Акта медика булгарика". Носител на орден "Георги Димитров" (ноември 1977). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1977), званието "Герой на социалистическия труд" (7 април 1984), званието "доктор хонорис кауза" в Токио, Япония (2 септември 1985).

Дорис Дей (ист. име Дорис Мариан фон Капелхоф), американска актриса и певица (1922-2019).
Участвала е в над 40 филма, сред които "Април в Париж" (1952), "Джулия" (1956), "Каприз" (1957), "Интимен разговор" (1959), "Не яжте маргаритките" (1960) и "Магията на лукса" (1962). Известна е с изпълнението на песента "Whatever Will Be, Will Be (Que Sera, Sera)" от филма на Алфред Хичкок "Човекът, който знаеше твърде много" (1956). Носителка на президентския "Медал на свободата" (2004), на Награда за цялостно творчество на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис (2011). През 2011 г. издава албума "My Heart", който влиза в топ 10 във Великобритания. 

Шедли Клиби, тунизийски политик и дипломат (1925-2020).
Министър на културата на Тунис (1961-1978). Министър на информацията (1978-1979). Директор на канцеларията на правителството (1974-1976). Кмет на Картаген - предградие на гр. Тунис (1963-1990). Генерален секретар на Арабската лига (28 юни 1979-3 септември 1990).

акад. Алексей Туполев, съветски авиоконструктор (1925-2001).
Под негово ръководство са създадени сериите военни и граждански самолети "Ту-144", "Ту-204", "Ту-334", "Ту-155", въздушно-космичекият самолет "Буран" и междуконтиненталният ракетоносец "Ту-160".

Бен Рой Мотелсон, датски физик от американски произход (1926-2022).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1975 г. заедно с Оге Бор и Дмеймс Рейнуотър за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теорията за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.

Лиляна Цветкова, българска спортна деятелка (1929-2002).
Работи активно за отделянето на българската художествена гимнастика от спортната гимнастика в самостоятелна федерация към  Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). Първа специалистка по художествена гимнастика на Българската федерация по художествена гимнастика към БСФС, от учредяването й на 16 март 1964 г. Автор е на първата българска книга за художествената гимнастика -  "50 години българска художествена гимнастика".

Петър Кожухаров, български журналист (1929-2015).
Работи като журналист в Българската телеграфна агенция (БТА) (1966-1978).  От 1 февруари 1966 г. е завеждащ отдел "Международна информация" (МИНФ) на БТА. Кореспондент на БТА в Берлин, Германска демократична република (3 август 1966-8 юли 1969) и в Западен Берлин, Федерална република Германия (8 юли 1969-септември 1971). Главен редактор на главна редакция МИНФ (16 септември 1971-10 март 1978). Дълги години работи в Българската национална телевизия, той е единственият журналист допускан за интервюта с Тодор Живков. Кореспондент на Българската национална телевизия в Берлин, Германия (21 октомври 1989-28 февруари 1990). Бил е заместник-председател на Комитета за радио и телевизия. Автор е на "От мястото на събитието: Съприкосновения с бележити личности на XX век" (2006) и "Студената война. Щрихи от неин очевидец" (2012).

Георги Георгиев, български състезател и треньор по ветроходство, капитан далечно плаване (1930-1980).
Той е първият българин, извършил сам околосветско плаване с яхтата "Кор Кароли", което започва на 20 декември 1967 г. в Хавана, Куба, с рекордно за размерите и възможностите на яхтата време - 201 дни, 21 часа и 36 минути (най-бърза самотна обиколка на света с еднокорпусен съд по време) изминава 42 675 км. През 1981-1982 г. плаването е вписано в Книгата на рекордите "Гинес" като "най-добро до момента постижение по време в света за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от големината й и от маршрута на плаване". Изминатото разстояние е 23 018 морски мили. Участва в трансатлантическата регата "ОСТАР-76" (световно ветроходно състезание). С яхтата "Кор Кароли" извършва сам околосветско плаване (1976-1977). През 1950 г. основава първия софийски яхтклуб "Академик" край Горни Пасарел. От 1958 г. е командир на отряд яхти в Централния морски клуб във Варна. Работи в държавното параходство "Български морски флот като кормчия, помощник-капитан и капитан на кораби. Състезател и треньор по ветроходство. Един от основателите на яхтклуб "Порт Варна". През 2015 г. в родния му град издигнат негов барелеф. Удостоен е със званието "Заслужил майстор на спорта" и награден с почетен златен медал първа степен на Централния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт (декември 1977). Удостоен е със званието "Герой на Народна република България" (26 декември 1977). Носител на орден "Георги Димитров" (1977). Почетен гражданин на Варна (1977) и Почетен гражданин на Кърджали.

Тереза Берганца, испанска оперна певица (1933-2022).
През 1957 г. тя прави дебюта си като Дорабела в "Така правят всички жени" на фестивала в Екс ан Прованс. Гастролирала е на най-големите оперни сцени - в Чикаго, Ню Йорк (дебют в Метрополитън опера през 1967 г.), Виена, Париж, Залцбург. Тереса Берганца е първата жена, избрана за член на Кралската академия за изящни изкуства "Сан Фернандо".

Валерий Лобановски, съветски футболист и треньор (1939-2002).
След разпадането на СССР на 26 декември 1991 г. е треньор в Украйна. Носител посмъртно на рубинен орден от УЕФА за огромния му принос в развитието на континенталния и световен футбол.

Катя Филипова, българска певица (1949-2012).
Пяла е в оркестър "Метроном" (1972),  в трио "Обектив" (1973). Солистка на Биг бенда на Българското национално радио (1973-1976). Има издадени пет дългосвирещи плочи, около 30 сингъла. Сред песните й са "Отплуване", "Незабрава", "Бялата птица", "Сбогом, мое море", "Добри познати", "Добър вечер, Едит Пиаф", "Точно навреме идваш", "Чай за двама", "Един от нас", "Филмов сюжет" и "Благодаря ти, Господи" и др. Носителка на международните награди "Златният мост" от Берлин, Германия (1975), "Златна лира" от Касълбар, Ирландия (1975), първа награда от международния фестивала в Сопот, Полша (1976) и др.

/АЯ/КГ