site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 февруари в историята

7 февруари 2024 г., сряда, 6-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Партений, еп. Лампсакийски. Преп. Лука Еладски. Преп. Априон, еп. Кипърски.

По света се отбелязва:

Националният празник на Гренада. Ден на независимостта (1974).

На този ден в България:

1878 - Гр. Поморие е освободен от османско иго от руските войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1921 - 19-тото Обикновено народно събрание приема Закон за трудовата поземлена собственост, който определя максималния размер на обработваемата земя, притежавана от едно семейство, на 300 дка. Законът е обнародван в бр. 31 на "Държавен вестник" от 12 май 1921 г.

1940 - "Би Би Си" започва излъчвания на български език. На този ден е открита редакция за България. Предаванията продължават и в годините на Студената война, когато "Би Би Си" предоставя балансирана и безпристрастна информация за събитията в света и в България. По това време в Българската редакция работи известният писател-дисидент Георги Марков, убит през 1978 г. В ефира на ББС звучи и гласът на Петър Увалиев.  След 1989 г. Българската редакция открива свое кореспондентско бюро в София. На 23 декември 2005 г. от 18.00 ч. българско време е излъчено последното едночасово предаване на "Би Би Си" на български език.

1990 - В София е проведена възстановителна Национална конференция на Съюза на тракийските дружества в България.  Началото на самостоятелно организирано тракийско движение в България поставя Одринският събор, проведен през декември 1918 г. , който се превръща в учредителен конгрес  за създадената нова национална и непартийна организация (от 1920 г. приема името "Тракия"). На 1 февруари 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП решава, че съществуващият тогава Съюз на тракийските културно-просветни дружества е изчерпал функциите си. Като резултат Централното ръководство е разпуснато, а някои от дружествата по места са включени в отечественофронтовските структури като тракийски бежански клубове. С разпускането на Централното ръководство повечето от дружествата постепенно се разпадат. На възстановителната конференция на 7 февруари 1990 г. участват 125 делегати от 26 тракийски клуба в страната. Конференцията приема Устав и възстановява като обществено-патриотична, непартийна структура тракийската организация, в която членуването е на доброволни начала. Избрано е Централно ръководство от 19 души с председател Костадин Карамитрев и Контролна комисия с председател Константин Майсторов. Съюзът на тракийските дружества в България има за цел да защитава българската национална кауза за Тракия, да съхранява и предава на поколенията тракийското минало и наследство, да защитава  интересите  на тракийските бежанци и техните потомци.

2000 - Първо заседание на Народния съд в Либия по дело 44/99 срещу българските медици - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинеца д-р Ашраф ал Хаджудж, обвинени в умишлено причиняване на епидемия на СПИН на 393 либийски деца през 1998 г. в детската болница "Ал-Фатих" в Бенгази, и редица други обвинения, включително заговор срещу държавата. Българските медици са арестувани на 9 февруари 1999 г. Либийският наказателен съд ги осъжда на смърт, като присъдата е потвърдена на 19 декември 2006 г. от Наказателния съд, и окончателно потвърдени на 11 юли 2007 г. от Върховният касационен съд на Либия. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия на последна инстанция заменя с доживотен затвор смъртните присъди. На 24 юли 2007 г. медиците са освободени от затвора "Джудейда" и отпътуват за София с френски правителствен самолет, придружавани от съпругата на президента на Франция Никола Саркози - Сесилия Саркози, и европейския комисар за външните отношения  и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер. След пристигането им София президентът Георги Първанов издава указ за помилването им.

2008 - Партия ГЕРБ е приета за член на Европейската народна партия.

2011 - Министър-председателят Бойко Борисов и изпълнителният директор на турския холдинг "Шишеджам" Ахмет Кърман откриват завод за автомобилни стъкла в стъкларския комплекс на холдинга в Търговище. С откриването на завода, който е петият на територията на комплекса, общите инвестиции на "Шишеджам" достигат 405 млн. долара.

2019 - Народното събрание приема окончателно промените в Наказателния кодекс, съгласно които убийство в условията на домашно насилие ще се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.  С измененията се дава определение за престъпление, извършено "в условията на домашно насилие". За противозаконно лишаване на някого от свобода и за принуда да извърши или претърпи нещо в условията на домашно насилие се предвижда затвор от 3 до 10 години. За закана за убийство в условията на домашно насилие наказанието ще е лишаване от свобода до 6 години.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за хазарта, съгласно които лиценз за организиране на лотарийни игри с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата, като единствено Държавното предприятие "Български спортен тотализатор" ще може да администрира лотарийните игри, без томбола, бинго и техните разновидности, след получаване на съответния лиценз.

2022 - В София е подписано Споразумение за антарктическо сътрудничество между Националната дирекция за Антарктида на Аржентина и Българския антарктически институт. Документът е подписан от Гилермо Кармона - държавен секретар по въпросите за Малвинските острови, Антарктида и Южния Атлантик в Министерството на външните работи, международната търговия и вероизповеданията на Аржентина и от проф. Христо
Пимпирев - председател на Българския антарктически институт.

2023 - В Созопол е открит паметник  по повод 145-ата годишнина от освобождението на града от османско иго (1878). Проектът е на художника Иван Бахчеванов и представлява масивен релефен кръст, разположен до съществуващата паметна плоча, поставена в скалите на входа на града.

На този ден по света:
           
1855 - В гр. Симода, Япония, е подписан договор между Япония и Русия, т. нар. Симодски трактат, влязъл в сила на 7 декември 1856 г. Според договора между двете страни се установява постоянен мир и дружба. Договорът определя и линията на руско-японската граница. Курилските острови са поделени по протока Фриз, като островите Итуруп (на японски Еторофу), Кунашир, Шикотан и островната група Хабомаи преминават във владение на Япония, а Северните Курилски острови  - във владение на Русия. Неразрешен остава въпросът за остров Сахалин, който е обявен за независима демилитализирана зона. На 7 май 1875 г. в Санкт Петербург, Русия, е подписан нов договор, който предоставя целите Курилски острови на Япония. След края на Втората световна война  (1939-1945) Курилските острови изцяло са присъединени към СССР. Островите имат важно геостратегическо значение. Принадлежността им към Русия се оспорва от Япония. Курилските острови са открити в Охотско море от руски мореплаватели през 16-и век, а през 17-и век  Русия и Япония едновременно започват да ги заселват, като местното население айну постепенно изчезва. В края на  18-и век руската императрица Екатерина Втора подписва указ за включването на Курилските острови в състава на Русия.

1962 - САЩ въвеждат почти пълно търговско ембарго срещу Куба с някои изключения за селскостопански и медицински стоки. Ембаргото е въведено на основание на т. нар. Закон за търговия с враговете, датиращ от 1917 г., според който оказването на помощ на враговете на САЩ е незаконно. През 1918 г. законът е допълнен със забрани на изказвания или писания, които "имат за цел да предизвикат съпротива срещу САЩ или да окажат помощ на враговете на страната". През октомври 1960 г. президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер одобрява закон за въвеждане на частично търговско ембарго срещу Куба. През 1961 г. новоизбраният президент на САЩ Джон Кенеди разширява санкциите до почти пълно търговско ембарго. През 1992 г. законът "Торичели" го превръща в част от американските закони.

1964 - Британската група "Бийтълс" пристига на първото си турне в САЩ. На летище "Кенеди" в Ню Йорк около 4000 почитатели посрещат членовете на групата - Пол Макартни, Джордж Харисън, Ринго Стар и Джон Ленън. Два дни по-късно - на 9 февруари - "Бийтълс" участват за пръв път в предаване на живо по американска телевизия в шоуто на Ед Съливан и са гледани от рекордна аудитория - 4 от всеки 10 американци, около 73 млн. зрители - над 40 на сто от населението на страната. Първият им концерт в "Уошингтън Колизиъм" поставя началото на бийтълманията в САЩ. След  второто си участие в шоуто на Ед Съливан на 22 февруари 1964 г. "Бийтълс" се завръщат в Лондон, Великобритания, а групата получава световна известност.

1974 - Гренада получава независимост от Великобритания. Понастоящем Гренада е в състава на Общността на нациите (бивша Британска общност). Денят се отбелязва като национален празник на страната.

1984 - Първо излизане в открития Космос на американските астронавти Брус Маккендлис и Робърт Стюарт от борда на космическата совалка "Чалънджър", изстреляна на 3 февруари 1984 г. Совалката се приземява на 11 февруари 1984 г.

1986 - С народни бунтове в Хаити е свален от власт президентът Жан-Клод Дювалие, с което завършва 28-годишното управление на фамилията Дювалие. На 22 април 1971 г. Жан-Клод Дювалие поема властта в Хаити след смъртта на баща си Франсоа Дювалие, управлявал страната 14 години с терор. Въпреки опитите си да подобри репутацията на Хаити през управлението си, Жан-Клод Дювалие е обвиняван в корупция, политически репресии и потискане на човешките права, и на 7 февруари 1986 г. след масови протести напуска Хаити и заминава за Франция.

1998 - Открити са 18-ите зимни Олимпийски игри в Нагано, Япония. Игрите завършват на 22 февруари 1998 г. В тях участват 2176 спортисти (787 жени и 1389 мъже) от 72 държави, които се състезават в 7 вида спорт.

2004 - Грузинският парламент одобрява промяна в конституцията, която разширява пълномощията на новоизбрания президент Михаил Саакашвили - държавният глава назначава министър-председателя и има право да разпуска парламента, ако той три пъти поред откаже одобрение на правителството.

2009 - В Югоизточна Австралия бушуват десетки пожари, като най-малко 40 пожара има в щата Нов Южен Уелс, а още по-голям брой са обхванали щатите Виктория и Южна Австралия. Повечето пожари са в паркове и други ненаселени места. Температурите, достигащи 47 градуса по Целзий, и силните ветрове разпространяват огнената стихия. По полицейски данни загиналите са поне 14 души.

2011 - Президентът на Судан Омар Хасан ал Башир издава указ, с който признава резултатите от референдума за отделяне на Южен Судан. Референдумът е произведен между 9 и 15 януари 2011 г. и е следствие от мирното споразумение от 2005 г., с което е прекратена кървавата гражданска война, отнела живота на над два милиона души и дестабилизирала региона в продължение на десетилетия. Общо 98,83 на сто от гласоподавателите в богатия на петрол Южен Судан са поискали отделяне от Северен Судан и обособяването на Южен Судан в самостоятелна държава.

2014 - Във Вашингтон, САЩ, телевизионният водещ Джей Лено, който от 22 години води популярното телевизионно предаване "Вечерното шоу" на канала "Ен Би Си", за последен път застава пред телевизионните камери. "Вечерното шоу" на Джей Лено редовно поддържа аудитория от около 3,8 млн. зрители.

2015 - Главната прокуратура в Румъния отваря отново т.нар. дело за миньорските събития, близо 25 години след събитията от 13-15 юни 1990 г., когато студентските протести на Университетския площад в Букурещ са брутално потушени с помощта на миньори, доведени от долината на р. Жиу от тогавашното държавно ръководство начело с президента Йон Илиеску. Тогава загиват 7 души и са ранени над 1000 души. Главният прокурор на Румъния издава разпореждане да бъдат анулирани решенията от 2009 г., чрез които са оправдани основните обвиняеми по делото. На 17 септември 2014 г. Румъния е задължена да продължи разследванията по делото след решение на Европейския съд за правата на човека, което подчертава задължението на румънската държава да осигури справедливост за жертвите, независимо колко време е минало от извършването на престъплението.

2016 - С 499 гласа "за", 2 "против" и 16 "въздържали се" Националното народно събрание (долна камара) и Съветът на нацията (горна камара) на парламента на Алжир приемат промени в конституцията, съгласно които държавният глава може да се избира за два петгодишни последователни мандата вместо, както е до момента, за неограничен брой мандати. Разширяват се правомощията на парламента, като президентът трябва да се допитва до мнозинството в парламента, когато избира министър-председател, както и да създаде независим орган за надзор на изборите. За втори официален език след арабския език се признава езикът амазиг на етническото малцинство бербери.

2017 - В Единбург парламентът на Шотландия отхвърля плана на британската министър-председателка Тереза Мей за излизане на Великобритания от Европейския съюз чрез  символичен, юридически необвързващ вот, като "против" започването на преговорите за условията за излизането на Великобритания от ЕС гласуват 90 депутати, а "за" - 34 депутати. Макар че Англия и Уелс гласуват за излизане от ЕС на референдума на 23 юни 2016 г., повечето гласоподаватели в Шотландия и Северна Ирландия гласуват за оставане.

2019 - Върховната рада (парламентът) на Украйна приема законодателен акт, според който наблюдател на президентски, парламентарни или местни избори в страната не може да бъде "гражданин или поданик на държава, която Върховната рада е признала за държава агресор или държава окупатор". Забраната се отнася също за "лице, предложено (за наблюдател) от  държава, която Върховната рада е признала за държава агресор или държава окупатор".

2020 - В Хърватия Конституционният съд публикува решение, според което съдебните инстанции трябва да разрешават на гей двойките да осигуряват приемна грижа на деца. В решението си съдът постановява, че законът за приемната грижа "е пропуснал определени социални групи, предизвиквайки дискриминационни ефекти по отношение на хората с еднополова ориентация".

2022 - Правителството на Израел единодушно одобрява назначаването на Гали Бахарав-Миара за главен прокурор на страната. Тя е първата жена главен прокурор в историята на Израел.

2023 - В Русия Московският градски съд потвърждава присъдата за анулиране на медийния лиценз на в. "Новая газета". На 5 септември 2022 г. съд в московския район Басмани анулира разрешението за разпространение на хартиеното издание на в. "Новая газета", една от независимите руски медии, съществуваща от 1993 г. Административен ищец е "Роскомнадзор", поискал регистрацията на "Новая газета" да бъде отзована заради процедурни нарушения около предоставянето на устава на редакцията на държавните власти.

Родени на този ден българи:

Борис Денев (Борис Денев Чоканов), художник живописец (1883-1969).
Военен художник към щаба на Българската армия в София (1914-1935). Работил е в областта на пейзажа и портрета. Устройва 25 самостоятелни изложби, участва в многобройни общи изложби. Регионалната художествена галерия във Велико Търново носи неговото име.

Анещи Узунов, политически деец (1914-1943).
От 1932 г. е член на Работническия младежки съюз. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Член на Околийския комитет на Българската работническа партия /комунисти/ (1942-1943) в Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев). От септември 1942 г. е в нелегалност. Организатор и командир на Неврокопската чета. Убит край с. Рибново, Неврокопско.

акад. Григор Мечков, лекар интернист, гастроентеролог и хематолог (1931-2004).
От 1960 г. работи в новосъздадения Висш военномедицински институт и последователно заема длъжностите асистент към Катедрата по военнополева терапия (1960-1972), началник на Отделението по чернодробни заболявания и хематология (1973-1975), заместник-началник (1975-1982) и началник на Клиниката по гастроентерология и хематология (1982-1987), началник на Катедрата по военнополева терапия (1987-1990). Първи заместник-началник и началник на Военномедицинска академия  (1990-1992), има големи заслуги за нейното изграждането като водещо лечебно, учебно и научно заведение. Главен терапевт на Българската армия (1987-1992) и главен републикански специалист по вътрешни болести (1988-1992) и гастроентерология (1992-1996). Ръководител на Клиниката по вътрешни болести в Пета градска болница (1992-2004). През 1981 г. въвежда ултразвуковата диагностика на коремни органи в България. Основател на Българската асоциация на хирурзи и гастроентеролози и неин председател (от 1989). Има военно звание генерал-майор. Член-кор. на БАН (1995) и академик (5 юли 2004). Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Военномедицинска академия (4 декември 2001). Автор е над 320 научни труда. Най-важните научни приноси на акад. Григор Мечков са в областта на диагностиката и лечението на тежки заболявания като вирусните хепатити, чернодробната цироза, патологичната обмяна на жлъчния пигмент - билирубин, рака на черния дроб.

акад. Емануил Каранов, физиолог и биохимик на растенията (1936-2005).
Работи в Централната лаборатория за химични синтези (1958-1961). От 1961 г. е научен сътрудник в Института по биология при Българската академия на науките (БАН). Научен секретар на Единния център по биология при БАН (1982-1988). Ръководител на секцията "Регулиране на растежа и развитието на растенията" в Института по физиология на растенията "Акад. М. Попов" при БАН, директор на института (1989-2005). Председател на Съвета на директорите на биологическите институти на БАН (1989-1996). Акад. Емануил Каранов е в инициативния комитет при учредяването на 23 юни 1992 г. на секцията "Физиология и биохимия на растенията" към Съюза на учените в България. Президент на Изпълнителното бюро на Федерацията на европейските дружества по растителна биология (FESPВ/ (1996-1998). Почетен член на Руското дружество по физиология на растенията при Руската академия на науките (1988). Член-кор. на БАН (1995). Има 32 патента. Почетен изобретател на Република Българи и вписан в Златната книга на изобретателите  (1999). Има научни приноси в областта на фитофармакобиохимията и открива нови цитокинини (стимулатори на клетъчното делене) и антицитокинини.

Георги Джубрилов, актьор (1938-2004).
Играл е в театрите в Сливен, Велико Търново и Бургас. След 1960 г. е в театър "Сълза и смях" в София. Участва в телевизионния сериал "На всеки километър", във филмите "Борис I последният езичник", "Горещо пладне", "Опасен полет" и др. Почетен гражданин на община Несебър (2005, посмъртно).

инж. Димитър Хаджииванов, инженер и политик (1942-2012).
Главен изпълнителен директор на "Неохим" ЕАД - Димитровград (1995-1999). Кмет на община Димитровград (23 октомври 1999-26 юли 2000, 2 ноември 2003-28 октомври 2007).

Светослав Шиваров, юрист и политик (1944).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-23 януари 1996). Заместник министър-председател (25 януари 1995-12 февруари 1997). Министър на земеделието и хранителната промишленост (23 януари-10 юни 1996). Депутат в 37-ото Народно събрание (10 юни 1996-13 февруари 1997). Председател на Български земеделски народен съюз "Александър Стамболийски" (от 26 януари 2006 г. Земеделски съюз "Александър Стамболийски") (15 март 1993-20 декември 1997).

Венцислав Йосифов, икономист (1947-2021).
В периода 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник - секретар на заводски комитет на ДКМС и организационен секретар към Градския комитет на ДКМС. От 1977 г. е началник цех в ЗЕМ "Васил Коларов". След това работи в ИПК "Промишлена електроника" (1979-1980), а след това е бил  в дирекция "Международно сътрудничество" в ДСО "ИЗОТ".  Ръководител на валутно кредитиране в банка "Електроника". Основател на Първа частна банка (1990) и председател на Борда на директорите на банката (1990-1997). Носител на приза на в. "Банкеръ" за най-популярен банкер (1994).

Любомир Нейков, актьор и продуцент (1972).
От 1998 г. до 2006 г. е актьор в телевизионните предавания "Хъшове", "Шоуто на Слави" и в театрална формация "Мелпомена". През м. септември 2006 г.  заедно с Евтим Милошев основава продуцентска компания "Дрийм тийм прадакшънс". През 2007 г. с актьорите Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и Кръстю Лафазанов създава авторско комедийно телевизионно предаване "Комиците". Компанията реализира комедийния сериал "Столичани в повече" (2011-2019). Участвал е във филми и сериали, сред които "Коледа е възможна" (2001), "Разследване" (2006), "Мисия Лондон" (2010), "Столичани в повече" (2011-2019), "Вангелия" (2013), "Прелюбодеяние" (2014) , "Откраднат живот" (2021) и др.

Боян Петров, зоолог, спелеолог и алпинист (1973-2018).
От 1998 г. работи в Националния природонаучен музей в отдел "Безгръбначни животни", експерт по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна. В периода 1990-2015 г. с научна цел е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватия, Турция и Китай. Избран за "Мъж на годината" в България за 2016 г. Автор е на множество научни и научно-популярни публикации, на книгата "Първите седем" (2017).
За четири години е изкачил общо 10 върха над 8000 метра. На 31 юли 2014 г. изкачва втория по височина връх в света К2 (8611 м) в планината Каракорум, на границата между Пакистан и Китай. Той е първият българин, изкачил върха.
На 20 май 2014 г. изкачва връх Канчендзьонга, на 23 юли 2014 г. - връх Броуд пик, на 31 юли 2014 г. – К2 (8611 м), с което става първият българин, изкачил три осемхилядника за 100 дни. Той  е първият българин, изкачил К2. Изкачването му на Броуд Пик и К2 за 8 дни е световен рекорд. През 2016 г. изкачва три осемхилядника за 86 дни: в Хималаите връх Анапурна I (8091 м)  на 30 април 2016 г. и връх Макалу (8481 м) на 23 май 2016 г. и в Пакистан връх Нанга Парбат (8126 м) на 25 юли 2016 г. На 22 юли 2017 г. изкачва връх Гашербрум II (8035 м) в планината Каракорум и става българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 9. На четири от тях, Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу, осъществява първо българско изкачване. На 29 септември 2017 г. изкачва 10-ия си връх над 8000 метра - Даулагири (8172 м) в Северен Непал. На 6 май 2018 г. в посолството на България в Китай постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация, че Боян Петров е в неизвестност от 3 май 2018 г. Той участва в експедиция в Хималаите заедно с още 10 души за покоряване на връх Шиша пангма (8027 м). На 16 май 2018 г. официално е прекратено издирването му.

Асен Букарев, футболист и треньор (1979).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Хасково" (Хасково), "Академик" (София), "Левски" (София), ЦСКА (София) и "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.

Силвия Дънекова, българска състезателка по лека атлетика (средни и дълги разстояния) (1983).
На Европейското първенство през 2014 г. в Цюрих, Швейцария, заема осмо място (3000 м с препятствия). Печели златни медали (3000 м с препятствия) на Балканските първенства през 2013 г. и 2014 г. На 21 юли 2017 г. Българският спортен арбитраж наказва Силвия Дънекова с лишаване от състезателни права за 4 години, считано от 13 август 2016 г. заради допинг-скандал по време на Олимпиадата в Рио де Жанейро през август 2016 г.

Тодор Неделев, футболист (1993).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Пловдив) и "Майнц 05" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 44 мача и 5 отбелязани гола.

На този ден са родени и:

Томас Мор, английски юрист, философ хуманист и политик (1478-1535).
С творбата си "Утопия" (1516) поставя началото на утопичния социализъм. Обезглавен на 6 юли 1535 г. по обвинение в измяна.

Жан Франсоа Реняр, френски драматург (1655-1709).

Чарлз Дикенс, британски писател (1812-1870).
Представител на критическия реализъм. Автор е на романите "Приключенията на Оливър Туист" (1836-1838), "Никълъс Никълби" (1838-1839), "Старият антикварен магазин" и "Барнаби Ръдж" (1840-1841),"Мартин Чъзълуит" (1843-1844),  "Домби и син" (1846-1848), "Дейвид Копърфийлд" (1849-1850), "Студеният дом"(1853), "Тежки времена" (1854) и "Малката Дорит"(1857) и др.

Кийоши Шига, японски микробиолог (1871-1957).
През 1897 г. открива и описва причинителя на бактериалната дизентерия.
 
Синклер Луис (Хари Синклер Луис), американски писател (1885-1951).
Автор е на романите "Нашият мистър Рен" (1904) , "Главната улица" (1920), "Бабит" (1922), "Мартин Ароусмит" (1925), за който получава награда "Пулицър" (1929) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1930 г. за изкуството му да изобразява ярко и графично и способността да създава с духовност и хумор нов тип характери. Той е първият американски писател, който получава Нобелова награда.

Улф фон Ойлер, шведски физиолог (1905-1983).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1970 г. заедно с американския биохимик и фармаколог Джулиъс Акселрод и британския биофизик от еврейски произход  сър Бърнард Кац за техните открития, отнасящи се до хуморалните преносители в нервните окончания и механизмите на тяхното натрупване, освобождаване и инактивиране. Член на Нобеловия комитет за физиология и медицина (1953-1960). Секретар на Нобеловия комитет за физиология и медицина (1961-1965).

акад. Олег Антонов, съветски авиоконструктор (1906-1984).
Създател на първия известен модел самолет Ан-2, който започва да се произвежда през 1946 г. Под негово ръководство в периода 1967-1984 г. са конструирани Ан-22 "Антей", който и до днес си остава най-големия турбо-витлов самолет, и "по-малкият му брат" Ан-124 "Руслан" (1975). Носител на Държавна награда на СССР (1952), на Ленинска награда (1968), на орден "Ленин" (1957, 1966, 1975), Герой на социалистическия труд (1966).

Мариус Констан, френски композитор и диригент (1925-2004).

Константин Феоктистов, руски летец космонавт и конструктор (1926-2009).
На 12-13 октомври 1964 г. участва в тричленния екипаж на космическия кораб "Восход-1".  Герой на Съветския съюз (1964). Носител на Ленинска награда (1966) и Държавна награда на СССР (1976).

Жулиет Греко, френска певица (1927-2020).
Започва да пее през 1949 г. През 1954 г. пее в зала "Олимпия", а през 1966 г. - в Националния театър на Париж заедно с барда Жорж Бресон. Следват концерти и турнета по целия свят. През 1978 г. издава албум "Греко пее за Брел" в памет на белгийския автор на песни, актьор и режисьор и неин приятел Жак Брел. През 1982 г. издава първата си автобиографична книга "Жюжюб" и плочата "Греко 83" с песни на приятелите, които са съпътствали кариерата й на певица. През 2012 г. издава автобиографичната книга "Така съм създадена", кръстена на едноименната песен по текст на Жак Превер и музика на Жозеф Козма, която изпява през 1951 г.

Ърл Кинг (ист. име Ърл Силас Джонсън), американски джазмузикант и композитор (1934-2003).
Един от видните представители на стила ритъмендблус.
 
Тошихиде Маскава, японски физик (1940-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 2008 г. заедно с японския физик Макото Кобаяши за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата. Те си поделят наградата с американския физик от японски произход Йоичиро Намбу, който я получава за  откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика.

Алън Ланкастър, британски музикант (1949-2021).
Съосновател на британската рок група "Стейтъс куо" (1962). От 1962 г. до 1985 г. е басист и вокалист на групата.

Даниел ван Буйтен, белгийски футболист (1978).

Тауакул Карман, йеменска журналистка и активистка за човешки права (1979).
Основателка на групата "Журналистки без окови" (2005). Една от водачките на студентските протести срещу режима в Йемен, започнали през януари 2011 г. и поставили началото на протестното движение, известно като Арабската пролет. Носителка на Нобелова награда за мир за 2011 г. заедно с президентката на Либерия Елън Джонсън-Сърлийф, първата свободно избрана жена президент в Африка, и либерийската активистка Лейма Гбоуи, която мобилизира свои съгражданки срещу гражданската война в страната си, включително като организира "сексуална стачка"  за ненасилствената им борба за сигурност на жените и за пълноправното им участие в изграждането на мира.

Федерико Маркети, италиански  футболист (вратар) (1983).

Това е денят на смъртта на:

Антоан Жозеф Сакс (ист. име Адолф Сакс), белгийски майстор на музикални инструменти (1814-1894).
През 1836 г. Адолф Сакс се премества да живее във Франция. Променя името си на Антоан Жозеф Сакс и отваря своя фирма за производство на духови музикални инструменти. Изобретява саксофона, за който получава патент на 23 юни 1846 г. За основа използва кларинета, като заменя дървото с метал.

Едуард Блайдън, либерийски писател и дипломат (1832-1912).
Държавен секретар на Либерия (1864-1871). Роден е в Сейнт Томас, Американски Вирджински острови в семейство на освободени африкански роби от националността игбо. През 1850 г. се преселва в Либерия, след 1871 г. живее в Сиера Леоне. Създател на концепцията за африканският културен национализъм - панафриканизъм. Основател и издател на вестниците "Либериа Хералд" (1854) и "Нигро" (1872).

Капитан Петко Войвода (ист. име Петко Киряков Калоянов), български революционер и участник в националноосвободителното движение (1844-1900).
Предводител на чета (6 май 1861-1863). Участва в обединението на Италия и в Критското въстание (1866-1869), където заедно с  Джузепе Гарибалди организират "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи. След разгрома на въстанието отново се завръща в родния край и води хайдушка дружина в Тракия и Родопите. През Руско-турската освободителна война (1877-1878) действа с отряд в Беломорието срещу силите на Сюлейман паша, бори се срещу инсценирания от турското правителство Родопски метеж начело с Джордж Сенклер (февруари-октомври 1878). Награден е от руския император Александър II с орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което той продава и се връща в България. По време на Съединението (1885) организира в  Южна България отбраната на българските граници в Чепеларския район. Един от основателите на дружество "Странджа" във Варна, обединяващо българските бежанци от Одринска Тракия. Заради русофилските си убеждения е преследван от режима на Стефан Стамболов, неколкократно е арестуван и съден. В памет на Петко Войвода на 2 декември 2004 г. на хълма Джаниколо в Рим е открит негов бюст-паметник редом с този на Джузепе Гарибалди. Почетен гражданин на Варна (20 май 2011, посмъртно) и Хасково (8 септември 2020, посмъртно).

Елиу Рут, американски юрист и политик (1845-1937).
Държавен секретар на САЩ (1905-1909). Носител на Нобелова награда за мир за 1912 г.

Иван Билибин, руски художник график (1876-1942).

Васил Мавриков, български учител и политически деец (1876-1959).
Бил е учител в Бяла Черква, с. Топлеш, с. Ряховците, с. Голямо Яларе и др. От 1896 г. членува в Българската работническа социалдемократическа партия. Организатор на Българската комунистическа партия (БКП) в Търновски партиен окръг (1920-1923). Член на Висшия партиен съвет (1921-1923). Секретар на Окръжния комитет на БКП в Търново (юни 1925-април 1925). Член на Централния комитет на Българската работническа партия (1938-1941). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в Vт Велико народно събрание (1946-1949). Депутат и първи подпредседател на 1-ото Народно събрание (1949-1953). Депутат във 2-ото Народно събрание (1954-1957). Носител на орден "Георги Димитров" (1951, 1956).

акад. Игор Курчатов, руски атомен физик (1903-1960).
Основател и първи директор на Института за атомна енергия (1943-1960). Три пъти Герой на социалистическия труд (1949, 1951, 1954).

Величко Нешков, български писател и драматург (1914-1991).
През 1945 г. участва като командир на тежкокартечен взвод в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). Редактор във в. "Народна армия" (1954-1956; 1961-1966) и  в Комитета  за изкуство и култура, отдел "Театър" (1969-1973). Автор е на романи, повести и пиеси, сред които "Верни на клетвата" (1949), "Сигнали", "Изпитание" (1949), "Тайната на обречените", "Настъпление"(1956, 1964), "Честта на ескадрилата" (1956), "Разсъмване" (1960), "Бели пътища" (1961, 1975); "Командири" (1963), "Горещи следи" (1969), "Господари на положението" (1969), "Под чуждо име" (1970), "Плевенската клада" (1976) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен по случай 70-ата годишнината от рождението му (1985).

Зизиньо (Томаш Соареш да Силва), бразилски футболист и треньор (1921-2002).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

проф. Лазар Николов, български композитор и музикален педагог (1922-2005).
Преподавател по камерна музика в Музикалното училище (1957) и четене на партитури в Българската държавна консерватория (от 1961 до пенсионирането му). Председател на Съюза на българските композитори (18 май 1992-14 юни 1999). Автор е на опери - "Прикованият Прометей" (1969), "Чичовци" (1975), на симфонии, концерти, хорови песни и др. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1997, за цялостно композиторско творчество) и на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" (2002). Носител на орден "Стара планина" първа степен (30 октомври 1997), на орден "Народна република България" трета степен (1982).

Васил Акьов, български литературен критик, писател, журналист и сценарист (1924-1989).
Сътрудничи на периодичния печат с публицистични и литературнокритически статии. Автор е на повестта "Република на смъртните" (1966), на романите "И дойде денят" (1967), "Джокерите" (1977), "Инфаркт" (1988), на сценариите на филмите "Птици и хрътки" (1969), "Тигърчето" (1973), "И дойде денят" (1973), "Пантелей" (1978) и др.

Алън Макдиармид, американски химик от новозеландски произход (1927-2007).
Носител на Нобелова награда за химия за 2000 г. за откриването и разработването на проводими полимери, т. е. пластмасови материали, които провеждат електричество. 

Хюсеин бен Талал, крал на Йордания (11 август 1952-7 февруари 1999) (1935-1999).

Албърт Фини, британски актьор (1936-2019).
Участвал е във филмите "Комедиант" (1960), "Събота вечер, неделя сутрин" (1960), "Том Джоунс" (1963), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), мюзикъла "Ани" (1982), филмите "Гардеробиерът" (1983), "Под вулкана" (1984), "Кръстопътят на мелничаря" (1990), "Ерин Брокович" (2000), "Добра година" (2006), "Ултиматумът на Борн" (2007) и "Наследството на Борн" (2012), "007 координати: Скайфол" (2012) и др. Носител на британската театрална награда "Лорънс Оливие" (1986).

Вълко Гайдаров, български художник пейзажист (1937-2009).
Основател и директор на Художествената галерия в Смолян (1964-септември 2003). Бил е председател на Художествения съвет и на Дружеството на художниците в Смолян. От 1971 г. е член на Съюза на българските художници. Участва в много национални и регионални изложби в България и представителни изложби на българското изкуство в редица страни. Има и около 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия в София, художествените академии в Пловдив, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Смолян и др., както и на частни колекции в Англия, Нидерландия, Кипър, САЩ, Япония, Германия и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1976), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1984).

Петър Манолов, български поет и дисидент (1939-2016).
Един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека в България (16 януари 1988). В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на дружеството. През м. февруари 1989 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията му. На 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от страната и живее във Франция до 1991 г., когато се завръща в България. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1991-26 юли 1994). Управител на издателство "Народна култура" (1997-2002). Автор е на стихосбирките "Докато стана пясък" (1980), "Весене" (1982), "Две поеми" (1990), "Кръгова отбрана" (1991), "Епиметей" (1993), "Кобни думи" (2011, второ издание) и др. Носител на орден "За гражданска заслуга" първа степен (6 ноември 2014).

проф. Цветан Тодоров, френски философ, литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик и културолог от български произход (1939-2017).
От 1963 г. живее във Франция. Бил е ръководител  на Центъра за изследвания на изкуствата и езиците в Париж, Франция. Преподавател в университетите Йейл и Харвард, САЩ. Като учен става известен през 60-те и 70-те години на 20 в. с превод на руските формалисти и новаторски анализ, заимстващ методи на семиотиката. Автор е на "Недовършената градина", "Интимните неприятели на демокрацията", "Гоя", "Завладяването на Америка", "Духът на Просвещението" и др. Трудовете му са преведени на 25 езика. Носител на испанската награда "Принцът на Астурия" за обществени науки за 2008 г.
/АЯ/КГ/МГ