site.btaНа 22 септември 1908 г. с Манифест на княз Фердинанд е обявена независимостта на Княжество България

На 22 септември 1908 г. в Търново (дн. Велико Търново) с Манифест е обявена независимостта на Княжество България.

След тържествен молебен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд Първи (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота) обявява с Манифест независимостта на Княжество България. По този начин е отхвърлена васалната зависимост от Османската империя, наложена от Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.). Вследствие на акта България е обявена за Царство, а княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“.

В издадения от него Манифест се казва: „Въодушевен от това свято дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословията на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа си вярвам, че този ни акт ще намери одобрение от Великите сили и съчувствие на целия просветен свят“.

След обявяването на независимостта България получава дипломатическата подкрепа на Австро-Унгария, която също се стреми да ревизира разпоредбите на Берлинския договор от 1878 г., според които Виена има ограничено военно присъствие в Босна и Херцеговина за срок от 30 години, но султанът запазва формален суверенитет над провинцията. След изтичането на срока, фиксиран на конференция в Берлин, в синхрон с действията на България, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария присъединява тези територии, дотогава считани за част от Османската империя, към своята държава. 

На 3 март 1909 г. в Санкт Петербург е подписан Руско-турски протокол, с който се уреждат финансовите въпроси на България, възникнали след обявяването на независимостта. На 6 април 1909 г. е подписан и Руско-български протокол, според който Русия опрощава на Османската империя военните ѝ задължения, останали от Руско-турската освободителна война (1877-1878). Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка. Същия ден в Цариград е подписан Българо-турски протокол, с който Османската империя признава независимостта на българската държава и се отказва от каквито и да било материални искания спрямо България.

На 7 април 1909 г. правителствата на Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, а на 9 април 1909 г. – Великобритания и Франция.

С решение на 38-ото Народното събрание от 10 септември 1998 г. денят на обявяването на независимостта се отбелязва като официален празник – Ден на независимостта на България. 

В бюлетина на БТА намираме телеграмата на Фердинанд, с която известява провъзгласяването на независимостта, както и протестната нота на турското правителство:

Цариград, 25 септември 1908 г. /Корбюро/ Тазсутрешният държавен вестник ще издаде една притурка, в която ще се обнародват в турски превод, телеграмите на цар Фердинанд, на великия везир и окръжната нота на Портата, касателно независимостта на България.

Ето френския текст:

„Ваше Величество,

Искрената преданост и дълбоката почит, която винаги хранех към особата на Ваше императорско величество за благоволението, което показвахте към мене, ми налага дълга да уведомя Ваше величество, че, умоляван от неизменното желание на българския народ да види веднъж завинаги отстранени ония причини, които досега всяваха подозрителност и недоверие между Империята и Княжеството и с това пречиха на развитието и затвърдяването на искрено приятелските отношения, които днес се налагат от взаимните интереси на двата народа, аз провъзгласих България за съвършено независимо царство. Българският народ и аз, дълбоко сме убедени, че Ваше императорско величество, ще бъде благосклонен и не ще откаже да одобри това дело на народа. Смея да уверя, че аз и моят народ ще съхраним чувствата на дълбока признателност и че ще запазим най-дълбоката симпатия и най-искреното приятелство към отоманския народ.“

Фердинанд.

В отговор на тази телеграма  Великият везир Кямил пише до Фердинанд, като заявява,  че са изненадани от приетото решение, което не съответства на  договореностите, установени между Империята и Княжеството и посочва:  „Не е неизвестно на Ваше царско височество, че респективното положение на двете държави е означено с изричните определения на Берлинския договор и други международни задължения и че не може България сама да решава с един едностранчив акт, който е в пълно разногласие със съществуващите решения.“        

Окръжната нота на Портата по повод последните събития в България заявява Турция като подписваща Берлинския договор и в името на Султана, сюзерен на България и господар на Източна Румелия, въстава енергично против поведението на княза и апелира към силите, подписващи Берлинския договор,  да вземат мерки за свикването на една конференция, която да разгледа условията, при които може да се възстанови законният ред в България и Източна Румелия. Турция би могла да прибегне до силата, за да защити своите права, но иска да уважава договорите и да запази европейския мир.