През есента на 1928 г. в България се честват едновременно две юбилейни събития. Това са двадесетгодишнината от обявяване на независимостта и десетилетие от възкачването на престола на цар Борис Трети. Кръглите годишнини са отбелязани с различни тържества в страната. Юбилеите стават повод за анализ и оценка в много западни издания на младия български монарх, син на обявилия двадесет години по-рано независимостта цар Фердинанд. В публикациите от това време се прави анализ на личността на цар Борис и преглед на историята и развитието на България.
В годините до 1943 г. Денят на независимостта се отбелязва като официален празник. Церемониите се провеждат под патронажа на цар Борис Трети. След края на Втората световна война и настъпилите политически промени в България празникът не се чества, след като е обявен за „монархически“ от Българската комунистическа партия (БКП).
С решение на 38-ото Народното събрание от 10 септември 1998 г. денят на обявяването на независимостта се отбелязва като официален празник – Ден на независимостта на България.
В бюлетина на БТА „Преглед на чуждия печат“ четем публикации по повод двата юбилея:
Варшава, 3 октомври 1928 г. /Полско бюро на печата/ По случай 10-годишнината от възшествието на цар Борис на престола и 20-годишнината от независимостта на България, в православната църква бе отслужен молебен в присъствието на българския пълномощен министър, персонала на легацията, представителите на властите, членовете на полско-българското дружество и българската колония. След обяд в легацията имаше прием.
Десетгодишното царуване на Цар Борис III
Ню Йорк, 3 октомври 1928 г. /Ню Йорк Сън/ в уводна статия пише между друго: Преди десет години на днешния ден цар Борис III се възкачи на престола; преди двайсет години България обяви независимостта си; преди петдесет години подписването на Сан-Стефанския договор, който прекрати руско-турската война направи възможно осъществяването на националните стремежи на българския народ.
Съединените Щати са следили с интерес ръста на тази балканска страна. Възпитаниците на Роберт Колеж, едно американско възпитателно заведения на Босфора, основано и дълго поддържано от един нюйоркски търговец, са играли значителна роля във въстанието, което докара войната между Турция и Русия и някои от тях четвърт столетие по-късно водеха армиите на България и ръководиха нейното управление. Ние не прекъснахме сношенията с България през време на световната война и с помощта на американски дипломатически представители българските делегати сключиха примирието в Солун. Цар Борис дойде от фронта за да заеме престола, когато Цар Фердинанд трябваше да напусне столицата. Той е първия монарх на България, роден като българин. (…)
***
България иска да живее
София, 7 октомври 1928 г. /Марбургер цайтунг/ Кореспондентът разглежда последните тържества в София по случай 10-год. юбилей на Н. В. Царя и 20-годишнината от независимостта. Той е очарован от личността на Негово Величество. Борис III е единственият напълно конституционен монарх в цяла Европа. Той израсна и закрепна сред българската драма, със своята скромност и естественост. В отношенията си към околните той затрогна българина. В това именно сходство между Борис III и всеки един българин се крие извора на големите симпатии, които българския народ питае към своя млад Цар.
Във втората си статия кореспондента дава свои лични впечатления от България. Прави му впечатление разпространението на вегетарианството и малкото число кръчми в столицата. Констатира голямото приложение на кооперативната идея в страната. Катедралата Ал. Невски е може би най-величествения паметник на Европа в руско- византийски стил. (…)
***
Две годишнини в България
Лондон, 16 октомври 1928 г. /Дейли Телеграф/ пише под горния надслов следното: Българският народ този месец отпразнува десетата годишнина от възшествието на престола на цар Борис и двайсетата годишнина от обявяването на независимостта на България. Съгласно с изричното желание на Царя, празненството бе в скромни размери. При все това, то даде случай за проява на безграничната обич, която народа питае към царя си. Повикан да заеме престола при абдикацията на баща си, след провалата на българския фронт в Македония през септември 1918 година, цар Борис, роден в България и възпитан там от местни учители нарами най-тежките отговорности, които е имало да носи някога някой монарх. Десетгодишния период след европейската война несъмнено е най-бурният период в съвременната история на България. Като последица на военната катастрофа, самата монархия бе в опасност, защото завръщащата се от фронта войска бе до голяма степен заразена с републиканство. (…)
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
