На 7 септември 1940 г. в Крайова, Румъния, е подписана Крайовската спогодба, съгласно която Румъния връща на България Южна Добруджа. Според спогодбата се възстановява старата граница между България и Румъния в Добруджа от периода 1878 – 1913 г.
През 1878 г. съгласно прелиминарният Сан-Стефански мирен договор Северна Добруджа е дадена на Румъния, като компенсация за това, че ще предаде на Русия Бесарабия, отнета от Руската империя след поражението ѝ в Кримската война (1853-1856). Берлинският договор (1878) потвърждава клаузите на Сан-Стефанския договор, засягащи Северна Добруджа.
В края на 19-и и началото на 20-и век се появяват румънските претенции за Южна Добруджа. Румъния поддържа тезата, че трябва да бъде компенсирана с получаването на четириъгълника Шумен-Русе-Силистра-Варна, заради разширяването на България с територии на югозапад.
През 1913 г. по време на Междусъюзническата война Румъния напада в тил България, докато тя воюва с останалите си съседи. Румънските войски завземат Южна Добруджа и настъпват към София. В отговор на българското предложение за споразумение румънското правителство приема отстъпката за придобиване на Южна Добруджа по линията Тутракан-Балчик. Според Букурещкия договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа преминава в пределите на Румъния.
На 7 май 1918 г. е подписан мирен договор между Германия, Австро-Унгария, Турция и България, от една страна, и Румъния, от друга, с което Румъния връща Южна Добруджа на България, а в Северна Добруджа е установено германо-турско-българско управление.
След поражението на германския блок през Първата световна война (1914-1918) България е принудена да подпише Солунското споразумение (29 септември 1918 г. ), като победена страна. Съдбата на Добруджа се решава в рамките на мирната конференция в Париж през 1919 г.
По силата на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., са потвърдени клаузите на Букурещкия мирен договор (1913) за предаване на Южна Добруджа на Румъния. Договорът задължава България да се откаже от всички права над отнетите ѝ територии.
Реакции на чуждия печат за връщането на Южна Добруджа на България:
Унгарски печат
Отстъпването на Добруджа не означава поправка на Ньойския договор.
Магяр Немзет /4 август 1940 г./, в дописка от Белград, пише следното:
По всичко личи, че въпросът за Добруджа е на прав път и че той ще се разреши леко. От румънска страна тук се подчертава, че не се касае за поправяне на Ньойския договор, а за една ревизия на Букурещкия договор, сключен през 1913 г. Според тоя договор, на Румъния бе отстъпена Добруджа, за която Дизраели бе казал още през 1881 г., че тя трябва да бъде в румънски ръце, за да пази патя към Цариград. Но въпреки това, Румъния е готова да отстъпи на България южна Добруджа.
Според тукашни сведения, Къдере, румънски посланик в Белград, ще заяви на българското правителство, че Румъния е готова да отстъпи Южна Добруджа на България, като в замяна на това поиска за себе си 180-те хиляди румъни, живеещи по двата бряга на Тимок. Къдере ще свърши в скоро време преговорите със София, така че двете делегации ще се съберат в Букурещ или в Крайова за окончателно уреждане на въпроса.
***
Москва, 13 август 1940 г. /ТАСС/ В статия, озаглавена „По повод връщането на Южна Добруджа на България“, обнародвано от в. „Известия“ и в. „Правда“, между другото е се казва: „Европейският печат отделя сега специално внимание на въпроса за българо-румънските отношения и особено на въпроса за съдбата на териториите, които са принадлежали по-рано на българите и които са били по-късно откъснати от майката-отечество.
Подчертава се, че българските искания относно Добруджа добиват в момента особена острота и че България е вече връчила на румънското правителство исканията си, отнасящи се до връщането на Добруджа, или най-малко, за връщането на Южна Добруджа. Според официалните български данни, главната част на населението на Южна Добруджа е българско. Българското обществено мнение смята, че Южна Добруджа е била и трябва да остане житницата на България.
Добруджа е принадлежала на българите още през седми век. До 1878 г. Добруджа, която бе неделима част на България, принадлежеше на Турция. Обаче, по силата па Сан-Стефанския договор ,от 3 май 1878 г. Северна Добруджа бе отстъпена на Румъния. Що се отнася до Южна Добруджа, румънците я включиха в пределите на своята държава в 1913 г., когато България бе до голяма степен отслабена от втората балканска война. Формалното присъединяване на Южна Добруджа към Румъния бе определено от Букурещкия договор от 1913 г.
През голямата война българските войски, които се бяха наредили на страната на австро-германския блок, завзеха в 1916 г. заедно с германските войски Добруджа.
Със сепаративния мирен договор, сключен в 1918 г. между Германия и Румъния, Южна Добруджа бе върната на България. Обаче по силата на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., границата, която съществуваше в 1914 г. между България и Румъния, бе запазена, без никакво изменение.
Румънските власти пристъпиха, след голямата война, с голямо „усърдие“ към румънизирането на Южна Добруджа. С тая цел в 1924 г. бе издаден закон за изземването от държавата на една трета от всички земи в Южна Добруджа. По тоя начин се създаде един поземлен фонд, който трябваше да бъде поделен между румънските колонисти. Тоя закон се сблъска, обаче, на силната съпротива от страна на българското население в тая област. (…)
Въз основа на тия данни, трябва да се вземат справедливи и напълно основателни българските искания, отнасящи се до връщането на Южна Добруджа на България. (…)
***
Добруджа се връща на България
Джорнале д‘Италия (8 септември 1940 г.) г. Л. Сапорито, съобщава от София следното:
Осъществи се най-после голямото въжделение на българската нация: възвръщането на Добруджа в пределите на България от 1913 г. С пълен успех се увенча нелесната задача на българското правителство да стигне до едно разрешение на въпроса, открит с Румъния, преди всичко, в тежкия момент, който преживява през тия дни северната съседка, разрешение до което се искаше да се стигне не чрез една дейност на сила, а чрез използването на пътя на прякото и миролюбивото споразумение.
В новата атмосфера, създадена от силите на Оста в Балканите, за софийското и букурещкото правителства е било възможно да се постигне напълно осъществяването на едно желание, съществувало повече от 20 години, желание политическо и териториално и да се подготви почва за едно приятелско сътрудничество, което ще бъде от обща полза за двете страни и за далото на мира и на преуспяването на югоизточна Европа.
Министър-председателят проф. Филов, оповестявайки чрез радиото новината за подписването на румъно-българската спогодба, станало днес в Крайова, веднага спомена за благотворното влияние на Оста върху преките преговори, водени между Румъния и България.
Ако прочее, днес, след Трансилванския въпрос, се разрешава и въпросът за Южна Добруджа, една безспорна заслуга се пада, освен на мъдростта и на добрата воля на двете страни, още и на дейността на италианската и германската дипломации, както в София, тъй и в Букурещ, за да се позволи постигането на спогодбата, която, макар и даваща от една страна всяко възможно удовлетворение на българските ревизионистични искания, от друга страна не би могла да се сметне като противна на интересите на нова Румъния.
***
Триумфалното влизане на българите в Добруджа
Стампа (22 септември 1940 г.) Алфио Русо съобщава от Балчик, между друго, следното:
Пограничните пирамиди на Добруджа бяха унищожени тая сутрин всред радостни викове и дъжд от светена вода, която православните свещеници пръскаха над изпотените глави на българските войници. Един румънски полковник, единствен зрител всред хилядите българи, каза няколко думи на българския военачалник, но не думи на добре дошъл, а думи на надежда, че, веднъж поправена неправдата, двата народа ще станат отново приятели и братя; после той си отмина, докато радостните викове и песните започнаха да огласяват мълчаливата земя.
Това бе весел поход на войници, възторжен прием, непрекъснати акламации — до Балчик и Тутракан, две малки градчета, едното на Черно море, а другото на Дунав. Тутракан е старинна крепост, защитавана храбро от българите срещу неприятеля.
Тая Добруджа е къс земя, загубена между Дунев и Черно море, затворена и мълчалива, която, като ученици, познавахме от стиховете на Овидий. За българите Добруджа е златна, богата от към жетви, земя на изобилието. Добруджанският химн е пълен с любов и трепетно очакване; тоя химн ние чухме да се пее на сто места през време на нашето пътуване.
Вие знаете приблизително историята на тая земя; история, която донякъде е историята на България, която, бита през втората балканска война, бе принудена да отстъпи Добруджа на .Румъния, с договора от 1913 г. Опитът да се завладее Добруджа отново през световната война излезе неуспешен, въпреки храбростта на българската войска, която отне Добруджа от румъните и русите ; с Ньойския договор България бе принудена да отстъпи Добруджа на Румъния. (…)
(...) Както се знае, окупирането на Добруджа е било предвидено да се извърши на етапи — по силата на спогодбата в Крайова. Днес бе окупирана първата зона, от старата граница, от Балчик до Тутракан, малка ивица земя, покрита тук-таме със села и с два града — Балчик и Тутракан.
Балчик е бил окупиран за няколко минути. Войниците са минали всред ликуващото население, което ги е отрупало с цветя и пеело радостни и благодарствени песни.
В Тутракан наопаки, окупацията е имала по-войнствен характер: тук е било извършено възпоменаване на българските войници, паднали, биейки се в града и в крепостта.
Първата верига на Ньой — казват българите — е била разкъсана с малък шум; тя бе ръждясала и зле държана от старите ръце, които я бяха поставили около шията на България. Тоя резултат, заяви днес в камарата българският министър-председател г. проф. Филов, не би могъл да бъде постигнат без срещата във Виена, без подкрепата и помощта на Италия и на Германия; той не би могъл да бъде постигнат без голямата война, която германци и италианци водят, и всичките депутати, изправени на крака, акламираха Италия и Германия в лицето на техните пълномощни министри, при- съществуващи на заседанието.
Но не само българските депутати разбраха истината в думите на министър-председателя, а и целият български народ, който проявява по хиляди начини своята благодарност към двата велики народа, които се борят за освобождението на Европа и за новото устройство на тая стара и славна Европа.
***
Френски печат
Новите искания на България.
В Тан /19 септември 1940 г./ Андре Плер пише следното:
Непосредствено след спогодбата в Крайова, която връща на България Южна Добруджа, загубена с Букурещкия договор от 1913 г., софийското правителство и софийският печат правят много намеци за останалите национални искания. Тоя път се касае да се получат от Югославия и от Гърция някои поправки на териториалните постановления на Ньойския договор.
Знае се, че тоя договор - наложен на България от съюзниците на 27 ноември 1919 г. - отне на българското царство 11,273 кв. км от които 2,566 кв. км в полза на Югославия и 8,712 кв. км в полза на Гърция. Югославия присъедини Царибродска, Босилеградска и Струмишка околия. Царибродската област се искаше от сърбите, защото покриваше важното железопътно разклонение Ниш - София и Ниш - Солун. Босилеградската област се искаше главно, поради стратегически съображения: за сърбите се касаеше да преместят на изток сръбско-българската, граница, която бе твърде близо до Морава. Загубването на тия две области, които принадлежаха на България още от създаването на Третото българско царство, бе почувствано твърде болезнено в София преди 20 години, що се отнася до Струмишкото плато, то се искаше от сърбите, защото оттам българите, още неутрални през 1914 г. потеглиха, за да хвърлят във въздуха моста при Мировча, по който минаваха съюзнишките продоволствия и защото на същото това място, през 1915 г. се започна българското нападение. Българите смятат, че е дошъл момента да се разсеят всички лоши спомени, като започната да преговаряте с югославците по поправката на границата, което ще осъществи помирението между двете съседни славянски страни. Тия преговори изглеждате толкова по-лесни за българите, понеже между Белград и София съществува „Пакта за вечно приятелство“, който през последните години даде доказателства за своята здравина. Неотдавна са били установени предварителни допири между двете правителства и някои телеграми давате да се разбере, че Югославия е разположена да се започната преговори, с оглед на разумно уреждане.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
