site.btaБългария ратифицира на 10 септември 2003 г. Конвенцията за опазване на подводното културно наследство

България е първата европейска страна, ратифицирала Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, според заместник-министъра на външните работи на България Петко Драганов, откриваме в емисия “Вътрешна информация”.

Международният акт е подкрепен от Народното събрание на 10 септември 2003 г.

Конвенцията за опазване на подводното културно наследство е приета от Генералната конференция на ООН за образование, наука и култура на 2 ноември 2001 г. Основна ѝ цел е опазването на подводното културно наследство чрез сътрудничество между държавите.

Конвенцията е в сила на 2 януари 2009 г.

България участва активно в нормотворческата дейност на ЮНЕСКО в областта на културата, като страната ни е ратифицирала конвенциите, които оформят основната рамка за дейност на държавите-членки на ЮНЕСКО в тази област. Това са Конвенцията за запазване на културните обекти в случай на въоръжен конфликт (1956); Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост върху културни ценности (1971); Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (1974); Универсалната конвенция за авторско право (1975); Конвенцията за опазване на подводното културно наследство (2003); Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (2006); Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (2006).

За процеса на ратификация на Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство четем в емисията “Вътрешна информация” на БТА:

Подводното културно наследство не може да бъде предмет на търговска експлоатация, гласи конвенция, която правителството ще разгледа в четвъртък

София, 3 юни 2003 г. /БТА/ Подводното културно наследство не може да бъде предмет на никаква търговска експлоатация. Това гласи Конвенцията за опазване на подводното културно наследство, която правителството ще разгледа на заседанието си в четвъртък.

Документът е приет на 2 ноември 2001 г. в Париж по време на 31-та сесия на Генералната конференция на ООН. Това правило не препятства провеждането на професионални археологически мероприятия, уточниха от правителствената информационна служба.

Основна цел на конвенцията е опазването на подводното културно наследство чрез сътрудничество между държавите, пише в съобщението.

Документът дефинира понятието “подводно културно наследство”, което включва всички следи от човешко съществуване - от културно, историческо или археологическо естество, които са частично или изцяло потънали от минимум 100 години (поселища, конструкции, сгради, предмети и тленни останки, както и техния археологически и природен контекст, плавателни съдове, въздухоплавателни средства, други превозни средства или всяка част от тях, с техния товар или друго съдържание, както и техният археологически и природен контекст, и праисторически предмети). 

Правителството приема конвенцията на заседанието си на 5 юни 2003 г. Международният документ е обсъждан и на срещата на президента Георги Първанов и генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура в края на август 2003 г.:

Президентът Георги Първанов предлага под егидата на ЮНЕСКО да се създаде фонд за опазване на тракийските паметници в България

София, 27 август 2003 г. /БТА/ Президентът Георги Първанов е предложил на генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура под егидата на световната организация да се създаде специален фонд за подкрепа на реставрацията и опазването на тракийските паметници в България.

Първанов съобщи това днес на пресконференция след срещата си с Мацуура. Генералният директор на ЮНЕСКО от вчера е на тридневно официално посещение у нас по покана на държавния глава. (…)

Държавният глава е уверил госта, че ще съдейства за увеличаване на броя на катедрите на ЮНЕСКО в българските висши училища, както и за ратификацията на конвенциите за подводното културно наследство и за нематериалната култура. (…)

***

Парламентът ратифицира Конвенцията за опазване на подводното културно наследство

София, 10 септември 2003 г. /БТА/ Сътрудничеството на България с други страни при опазване на подводното културно наследство, регламентира ратифицираната днес от Народното събрание Конвенция за опазване на подводното културно наследство.

Документът предвижда при упражняване на суверенитета си държавите - страни по Конвенцията да имат изключителното право да регламентират и одобряват намесите в подводното културно наследство, намиращо се в техните вътрешни териториални води, във водите около архипелазите и в акваторията им.

В мотивите на вносителя - Министерския съвет, се посочва, че Конвенцията дава възможност за изграждане на национална система от правила, гарантиращи както правилното проучване, така и начините на третиране и опазване на културното наследство на България, намиращо се под вода.

В нея се дефинира понятието “подводно културно наследство” като всички следи от човешко съществуване от културно, историческо или археологическо естество, които са частично или изцяло погълнати, периодично или постоянно, от минимум 100 години. Конвенцията за опазване на подводното културно наследство е приета от Генералната конференция на ООН за образование, наука и култура през 2001 г. 

***

Президентът Георги Първанов издаде укази за обнародване на шест закона

София, 18 септември 2003 г. /БТА/ (…) Президентът е издал и укази за обнародване в Държавен вестник на Закона за ратифициране на Конвенция за опазване на подводното културно наследство и на Закона за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН България" между Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария и Министерството на здравеопазването на Република България. (…)

България е първата европейска страна, ратифицирала конвенцията:

Изказване на заместник-министър Петко Драганов пред Генралната конференция на ЮНЕСКО

София, 6 октомври 2003 г. /БТА/ Подкрепата на българското правителство за новата визия относно ролята на ЮНЕСКО при овладяването на следконфликтни ситуации в отделни страни и изграждането на нови мостове между цивилизациите и културите бе акцентът в изказването на заместник-министъра на външните работи на България Петко Драганов пред Генералната конференция на ЮНЕСКО.

Заместник-министър Драганов, който е и председател на Националната комисия на България за ЮНЕСКО и  ръководител на българската правителствена делегация за участие в 32-та Генерална конференция на ЮНЕСКО, направи изказване в общия политически дебат.

Акцентирано бе върху подкрепата на българското правителство за новата визия относно ролята на ЮНЕСКО при овладяването на следконфликтни ситуации в отделни страни и изграждането на нови мостове между цивилизациите и културите, съобщи на БТА външно министерство. (…)

Заместник-министър  Драганов информира, че България е първата европейска страна, ратифицирала Конвенцията за опазване на подводното културно наследство.

Участието на страната ни в Бюрото на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство:

България бе избрана за член на Изпълнителния съвет на Международната океанографска програма на ЮНЕСКО

София, 22 юни 2021 г. /БТА/ България бе избрана за член на Изпълнителния съвет на Международната океанографска програма на ЮНЕСКО (МОК), съобщиха от пресцентъра на МВнР.

Изборите са се състояли на 21 юни 2021 г. в рамките на протичащата в момента 31-ва сесия на Общото събрание на МОК.

Седмица по-рано България беше избрана и за заместник-председател на Бюрото на Конвенцията за опазване на подводното културно наследство на състоялата се в Тунис 8-а сесия на Конвенцията. В областта на подводната археология българският учен Калин Димитров е член, с четиригодишен мандат, и на Научно-техническия консултативен съвет (STAB) към Конвенцията.

Изборът на България в двата престижни междуправителствени комитета на ЮНЕСКО е признание за активната работа на българските учени и специалисти в областта на морските науки и подводната археология в лицето на Института по океанология към БАН във Варна, Националния комитет по въпросите на морето и океана и Центъра за подводна археология в Созопол, както и за ролята на Националната комисия за ЮНЕСКО, чиято дейност се координира от Министерството на външните работи.