site.btaНа 7 септември 1940 г. Румъния връща на България Южна Добруджа

На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договор между България и Румъния за възвръщане на Южна Добруджа на България, известен като Крайовската спогодба. Договорът е подписан от пълномощните министри на България и Румъния Светослав Поменов и Александър Крециану.

Според спогодбата Румъния връща на България Южна Добруджа, отнета ѝ съгласно Букурещкия мирен договор от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г.

С Крайовския договор се възстановява границата между България и Румъния в Добруджа от периода 1878-1913 г.

В архива на БТА четем за подписването на спогодбата:

Крайова, 7 септември 1940 г. /БТА/ Подписването на спогодбата между България и Румъния за отстъпването на Южна Добруджа стана днес в 15 ч. 20 м. в заседателната зала на конференцията, в сградата на кралското наместничество в Крайoва.

В 14 ч. 35 м. българската делегация начело със своя председател, пълномощният министър господин С. Поменов, се отправи с автомобили от двореца Йон Михай за сградата на кралското наместничество, където пристигна малко след това. При входа на кралската резиденция делегацията бе посрещната от легационния секретар господин Кантимир, който я заведе в заседателната зала, където се бе събрала румънската делегация, начело с пълномощния министър господин Крециану. Веднага следа това се пристъпи към прочитане на текста на спогодбата, което направи главния секретар на румънската делегация господин Алефтереску. След това взе думата председателят на румънската делегация, пълномощният министър господин  Крециану, който произнесе реч.

На речта на господин Крециану отговори господин С. Поменов.

След речта на господин С. Поменов се пристъпи към подписването и подпечатването на двата екземпляра на съставената на френски език българо-румънска спогодба. От българска страна подписаха двамата български делегати господата Поменов и Теохар Папазов. От румънска страна спогодбата бе подписана от господата Крециану и Мейтани.

Четиримата делегати подписаха също и приложенията към спогодбата.

***

София, 7 септември 1940 г. /БТА/ Днес в 15 ч. и 20 м. в сградата на кралското наместничество в Крайова бе подписан румъно-българският договор за предаване на Южна Добруджа на България.

Съгласно този договор България си връща цялата Южна Добруджа в границите ѝ от 1912 г.

Условията на договора са:

1. Веднага след ратификацията на договора български военни разграничителни комисии започват в сътрудничество с румънски комисии точното установяване на новата граница на самото място.
2. На 15 септември в Добруджа влизат представителите на гражданските власти, които заемат държавните и обществените сгради.
3. На 20 септември в 9 ч. сутринта българските войски преминават границата и в продължение на 10 дни заемат територията на Южна Добруджа.
4. В срок от 3 месеца от ратификацията на договора ще се извърши задължителна размяна на населенията – румънското от Южна Добруджа и българското – от Северна.
5. За населенията от другите области на двете страни се предвижда доброволно изселване в срок от една година.
6. Българската държава се задължава да заплати в продължение на две бюджетни упражнения една глобална сума леи, равна на 450 милиона лева – разлика в стойността на частните сгради, имоти, вземания и др. С тази сума се ликвидират и всички други претенции от финансов характер.
7. Румънската държава се задължава да плати на българите от Северна и Южна Добруджа извършените реквизиции.

Смесени комисии, с нужния брой подкомисии, ще имат грижата за уреждането на всички въпроси по изпълнение на договора.

***

София, 8 септември 1940 г. /БТА/ По случай възвръщането на Южна Добруджа към България днес в цялата страна станаха всенародни тържества.

В столицата, в 11 ч. преди пладне, в храма-паметник „Св. Александър Невски” се отслужи тържествен благодарствен молебен от наместник-председателя на Св. Синод Н. Високопреосвещенство видинския митрополит Неофит, в съслужение на Техни Високопреосвещенства Софийския митрополит Стефан и Врачанския митрополит Паисий и свещеници.

На молебена присъстваха Техни Величества Царят и Царицата, Придружени от Техни Царски Височества княз Кирил и княгиня Евдокия, министър-председателят г. проф. Богдан Филов, председателят на Народното събрание господин Логофетов, членовете на министерския съвет, подпредседателите на Народното събрание господата Захариев и Пешев, военната и гражданската свита на Техни Величества, германският пълномощен министър Барон фон Рихтхофен с персонала на легацията, италианският пълномощен министър граф Маджистрати с персонала на легацията, унгарският пълномощен министър г. Арноти с персонала на легацията, столичният кмет г. инженер Иванов, началникът на щаба на войската генерал Хаджипетков, генералитетът, бивши министър-председатели и бивши министри, свободните от наряд офицери, народни представители, висши чиновници в министерствата, представители на иноверското духовенство, управителните тела и членове на родолюбиви организации и хилядно гражданство.

Преди започването на молебена министърът на войната г. генерал Даскалов направи преглед на представителните части на войските от столичния гарнизон.

След свършването на молебена Негово Величество Царят поздрави войсковите части, строени на площада пред черквата, след което Техни Величества, Техни Царски Височества и официалните лица се отправиха към двореца.

По целия път, от храма-паметник до двореца, Техни Величества бяха живо акламирани от насъбралото се множество.

Към 12 ч. започна народната манифестация през двореца. На балкона бяха Техни Величества, Техни Царски Височества престолонаследникът княз Симеон и княгиня Мария-Луиза, Техни Царски Височества Княз Кирил и княгиня Евдокия и г. г. министрите.

Хилядният народ, който до 3 ч. 30 м. след пладне минаваше през дворцовия парк, с нескрити радости манифестираше своята обич към царското семейство.

Подписаният в Крайова договор е придружен от протокол за определяне на границата, спогодба за начина на опразването на Южна Добруджа и завземането ѝ от българските войски между 20 септември и 1 октомври, спогодба относно размяна на българско и румънско население, финансова спогодба и пр.

На 15 септември 1940 г. в Добруджа се установява българската администрация.

На 21 септември българските войски влизат в Южна Добруджа. По този начин България си възвръща отнетата ѝ с Букурещкия договор от 1913 г. от Румъния територия, възлиза­ща на 7696 кв. км. Осъществява се и предвидената размяна на население. Около 67 000 българи са преселени от Северна в Южна Добруджа.

София, 21 септември 1940 г./БТА/ Негово Величество Царят е отправил следната заповед по българската войска:

Офицери, подофицери и войници,

Добруджа се връща пак към Майката-Родина с договор подписан на 7 септември т. г. в Крайова и сключен доброволно с нашата съседка Румъния в името на правдата, на мира и на бъдещето.

З А П О В Я Д В А М:

Частите от трета армия да минат днес 21 септември 9 ч. границата и да завземат територията на Добруджа в старите ѝ предели.

Офицери, подофицери и войници,

Вам се падна щастието мирно да настъпите през старите бойни полета, по следите на вашите бащи, които покриха българските знамена с безсмъртна слава, Вие влизате днес в тая земя, която бе откъсната от Държавата ни, но която остана неразделна и жива в сърцата ни. Не забравяйте, че Добруджа е наша не само защото бе откъсната от нас. Тя е двойно по-наша, защото бе обляна в българска кръв и пази спомена за беззаветно храбрите наши дивизии при Тутракан и Добрич и величавите действия на нашата конница навред по Добруджанската равнина.

Поклонете се пред паметта на падналите за Родината герои, покажете се достойни за тях и занесете на нашите братя радост и упование в бъдещето на България. Носители на добродетелите, които от векове красят българския войн, бъдете достойни и за тази скъпа нам земя. Влезте в нея с братска обич към свои и чужди, за да разберат всички, че това е наш роден край, който е бил люлка на българщината и ще бъде и пребъде вечно българската земя.

На добър час, Юнаци! Бог да ни помага!

Издадена в София на 21 септември 1940 година.

На първообразната със собствената на Негово Величество ръка написано:

БОРИС III

Подписал: Даскалов

Генерал-Лейтенант-Министър на войната.

На 21 септември 1940 г. са освободени Тутракан и Балчик, на 25 септември 1940 г. - Добрич, на 1 октомври 1940 г. - Силистра.

Крайовската спогодба е безспорен дипломатически успех на българската външна политика. По мирен начин в годините на Втората световна война (1939-1945) България успява да си върне територията.

Документът е един от малкото, които не се ревизират след края на Втората световна война.