Русия, Китай и Индия в унисон призовават за "многополюсен свят". Зад тази формулировка обаче се крие най-вече желанието на тези големи източни сили да бъде отслабена доминиращата позиция на Запада в света. Съответно техните планове в дългосрочен план остават неясни и не е задължително да съвпадат.
"Многополюсен свят": руският президент Владимир Путин, китайският държавен ръководител Си Цзинпин и индийският премиер Нарендра Моди не спират да повтарят като мантра тази формулировка. Но като се изключи общото им желание да намалят западната доминация, не е сигурно, че техните възгледи за света съвпадат, обобщава Франс прес.
Агенцията отбелязва, че лидерите на тези три големи страни се обявяват за демократизиране на международния ред на фона на, според тях, американския диктат сега.
"Ние трябва да се застъпваме заедно за един справедлив и подреден многополюсен свят", подчерта Си на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в началото на този месец в Таджикистан.
Путин додаде, че "всички участници (във форума) се ангажират в полза на създаването на един справедлив многополюсен световен ред".
"Новият световен ред е многополюсен", увери от своя страна Моди в края на миналата година.
За руския президент пълномащабната инвазия на страната му в Украйна не е империализъм, а борба срещу хегемонията на САЩ в Европа, отбелязва АФП.
Китай има своите амбиции в Азиатско-тихоокеанския регион, където интересите му влизат в противоречие с тези на Съединените щати и техните западни съюзници.
Впрочем тази реторика среща радушен прием в редица региони, особено в Африка, които са страдали от западния колониализъм. И зад формулировката "многополюсен свят" прозира желанието да бъде сложен край на петте века на западна доминация в международните отношения, посочва АФП.
Ройтерс отбелязва, че Русия и Китай се конкурират със САЩ за влияние в Африка, и отчита, че тази борба само се засилва тази година, като ще бъдат открити "много нови фронтове".
Според източните авторитарни сили сегашният световен капитализъм е продължение на колониализма, което служи най-вече на интересите на Запада. Тази обща констатация обаче не означава непременно единна амбиция в дългосрочен план, обобщава АФП.
Това "открива пътя за множество различни варианти, тъй като кандидатите за (световна) лидерска роля имат влизащи в противоречие интереси", коментира пред агенцията Жан-Марк Баланси от френския мозъчен тръст "Хоризонт 2035".
"Много страни казват... че искат многополюсен свят", припомня Стивън Уертхайм от Фондация Карнеги за международен мир. Според него обаче Русия, Китай и Индия не знаят "точно какъв вид, особено институционален, искат да постигнат след 20 години".
Отхвърлянето на Запада "не означава, че те споделят една и съща позиция каква трябва да бъде алтернативата", додава Юн Сун, която е един от директорите на програмата за Китай и Източна Азия в центъра "Стимсън" във Вашингтон.
Впрочем и трите големи източни сили обещават в своите официални доктрини по-добро бъдеще.
"Ние трябва да установим партньорства, при които страните са третирани на равни начала", пише например в документа, очертал миналата година китайските предложения "за едно общо бъдеще", посочва АФП.
Русия от своя страна иска да подобри положението на "глобалното мнозинство" спрямо "златния милиард", тоест западняците.
"Духът на времето е в центростремителните тенденции в развитието на незападните цивилизационни общности и региони", отбелязва руският политолог Сергей Караганов в свой доклад, публикуван в края на миналата година под заглавие "Политиката на Русия във връзката й с глобалния свят". Този руски геополитически теоретик изброява следните "институционални приоритети": създаване от страните, представляващи "глобалното мнозинство", на собствени организации, в които западните държави няма да бъдат представени - отпратка към ШОС или групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) - наред с "ускорено разработване на технологични платформи" и "интензивното разширяване на контактите в сферата на образованието и науката".
Незападният свят обаче не е монолитен блок - там има ясно открояващи се съперничества, отбелязва АФП.
Китайските амбиции, по-конкретно в Южнокитайско море, например предизвикват безпокойства в Югоизточна Азия. В постсъветското пространство пък будят тревога руските амбиции. Друг източник на напрежение е спорът между Китай и Индия - две от самите три източни сили.
Освен това, Русия скъса напълно отношенията си със САЩ и Европа. Тя обаче не бе последвана нито от Китай, нито от Индия.
Във Вашингтон, Брюксел, но най-вече в източноевропейски държави, които са били част от съветския блок, се безпокоят от партньорството "без граници" между Русия и Китай, отбелязва Ройтерс. Според експерти обаче това партньорство всъщност са има граници: например двете страни на практика се конкурират за влияние в Централна Азия, а и на други места.
"Глобалният юг обхваща голям брой страни и блокове със своите собствени интереси", обобщава Юн Сун, цитирана от АФП.
Освен това тази многополюсност е пълна с неизвестни.
Например, във финансовата сфера, Русия и Китай се стремят към дедоларизация на международната търговия. Дали обаче за Индия ще е приемливо стокоомбенът й да бъде в китайски юани? И надали страна някоя ще иска да държи валутните си резерви в рубли - нестабилната руска валута, посочва АФП.
Жан-Марк Баланси споменава различни възможни сценарии, например разработването от Пекин на собствени технически стандарти или "балканизация на интернет", с изолирани системи в Китай, Русия или Иран.
За третите страни многополюсният свят все пак носи полза, коментира френският експерт. Той се аргументира, че това поне осигурява "алтернативи на директния двубой със Запада".
"Малките страни искат да запазят своя суверенитет, като едновременно с това получават помощ в областта на сигурността и икономиката от големите сили... Те биха могли да лавират между отделните блокове, но така биха рискували да попаднат под влиянието на един господар", обобщава Стивън Уертхайм.
Юн Сун предупреждава: "Думата "многополюсност" предполага равенство, но това е подвеждащо. За Китай, Русия и Индия светът остава йерархичен."
Впрочем Русия, която този месец е ротационен председател на Съвета за сигурност на ООН, инициира миналата седмица заседание, посветено на "многостранното сътрудничество в интерес на един по-справедлив, демократичен и устойчив ред". Нападнатата от нея Украйна и още 50 държави обаче обвиниха Москва в лицемерие.
И така, докато големите източните страни все повече оспорват глобалната доминация на Запада, малко други неща представляват общ интерес за тях. Остава неясно дали те наистина се стремят към един нов, справедлив и равноправен световен ред или на практика биха заменили основаната на правила, доминирана от САЩ и техните съюзници система на международните отношения с добре познатото "право на силата" на великите сили през десетилетията преди избухването на Първата световна война.
/ПТА/
news.modal.text
