site.btaСтолтенберг предупреди европейците и американците да не се поддават на изкушенията на изолационизма

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг произнесе днес слово, в което посочи пет поуки от дългогодишния му мандат начело на военнополитическия съюз. Той говори на събитие, организирано от германския фонд "Маршал" в Брюксел.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг произнесе слово, в което посочи пет поуки от дългогодишния му мандат начело на военнополитическия съюз. Той говори на събитие, организирано от германския фонд "Маршал" в Брюксел.

Ако българите бяха изправени пред хипотетичен избор, 49,9% биха избрали България да е част от демократичния свят, т.е. от Европейския съюз, НАТО и пр., 25,5% не могат да определят коя алтернатива предпочитат, а едва 17,1% биха избрали друг тип интеграционни общности около Русия и Китай. Останалите се затрудняват да отговорят, показва проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, публикувано на сайта на социологическата агенция.

Сегашната военна структура на НАТО няма да бъде достатъчна, за да защити алианса, докато се готви за все по-настъпателните действия на Русия, се очаква да каже генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в прощална реч по-късно днес, предаде Ройтерс, позовавайки се на подготвените от него бележки.

В последно време се чуват все повече предупреждения от страна на представители на САЩ и други западни държави за заплахата, която представлява т. нар. Ос на злото. Русия, Китай, Северна Корея и Иран наистина си сътрудничат конюнктурно и в конкретни ситуации, но трудно може да се говори за единен антизападен съюз. Оспорването на глобалната доминация на Запада от страна на големите източни сили обаче е факт. Това е тенденция, която се откроява все по-отчетливо през последните години. Геополитическото противопоставяне, което тлееше от повече от едно десетилетие, се засили, за да се стигне до руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., поставила началото на нещо, доскоро смятано за немислимо - първата голяма война в Европа от близо осем десетилетия.

Русия, Китай и Индия в унисон призовават за "многополюсен свят". Зад тази формулировка обаче се крие най-вече желанието на тези големи източни сили да бъде отслабена доминиращата позиция на Запада в света. Съответно техните планове в дългосрочен план остават неясни и не е задължително да съвпадат.

Борбата за номинацията на Републиканската партия за президентските избори в Съединените щати наесен едва започна, а Доналд Тръмп вече се превърна в суперфаворита в надпреварата. По всичко изглежда, че именно предишният президент на САЩ ще се изправи на 5 ноември във вероятно повторение на дуела срещу демократа Джо Байдън, който го победи през 2020 г. Евентуалното връщане на Тръмп в Белия дом буди безпокойство у много американски съюзници, че Съединените щати може да се съсредоточат върху вътрешните си проблеми, да поемат по пътя на изолационизма и да оставят свободни ниши за свои геополитически конкуренти като Китай и Русия.

Миналата година затвърди тенденцията на оспорване на глобалната доминация на Запада. Войната на Русия срещу Украйна продължи, а през октомври барутният погреб на Близкия изток отново бе подпален с безпрецедентната атака на "Хамас" срещу Израел. Ако 1991 г. беляза връх в доминацията на Запада на геополитическата шахматна дъска, с първата война в Залива и разпадането на големия идеологически съперник - Съветския съюз, то три десетилетия по-късно светът изглежда по начин, който тогавашните лидери на САЩ и техните съюзници надали са очаквали. И при всички случаи, не само, че не е настъпил краят на историята, който прибързано и конюнктурно провъзгласи година по-късно американският политолог Франсис Фукуяма, но и по-скоро се сбъдна древното, и издържало проверката на времето, китайско проклятие човек да живее "в интересни времена".