site.btaРусия, Китай, Северна Корея и Иран си сътрудничат конюнктурно, но трудно може да се говори за антизападен съюз

В последно време се чуват все повече предупреждения от страна на представители на САЩ и други западни държави за заплахата, която представлява т. нар. Ос на злото. Русия, Китай, Северна Корея и Иран наистина си сътрудничат конюнктурно и в конкретни ситуации, но трудно може да се говори за единен антизападен съюз.

Оспорването на глобалната доминация на Запада от страна на големите източни сили обаче е факт. Това е тенденция, която се откроява все по-отчетливо през последните години. Геополитическото противопоставяне, което тлееше от повече от едно десетилетие, се засили, за да се стигне до руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г., поставила началото на нещо, доскоро смятано за немислимо - първата голяма война в Европа от близо осем десетилетия.

Ако 1991 г. беляза връх в доминацията на Запада на геополитическата шахматна дъска, с първата война в Залива и разпадането на големия идеологически съперник - Съветския съюз, то три десетилетия по-късно светът изглежда по начин, който тогавашните лидери на САЩ и техните съюзници надали са очаквали. И при всички случаи, не само, че не е настъпил краят на историята, който прибързано и конюнктурно провъзгласи година по-късно американският политолог Франсис Фукуяма, но и по-скоро се сбъдна древното, и издържало проверката на времето, китайско проклятие човек да живее "в интересни времена".

Съединените щати си остават единствената суперсила и може да разчитат на мрежата от съюзи, която са изплели по цялото земно кълбо - от Европейския съюз през Япония и Южна Корея в Североизточна Азия до Австралия. В същото време относителният дял на САЩ и Запада като цяло в световната политика и икономика намалява за сметка най-вече на Китай и Източна Азия. Азиатският гигант с бързи темпове набира мощ и си връща доминиращата позиция, която е имал в продължение на векове преди епохата на Великите географски открития. Русия, за която през 90-те години на миналия век имаше очаквания, че ще се интегрира в Запада, открито оспорва неговата доминация, а надеждите, които вече покойната бивша британска министър-председателка Маргарет Тачър възлага в своята автобиография на руския президент Владимир Путин, отдавна изглеждат като наивни илюзии.

Изминалата 2023 г. бе белязана не само от затвърждаване на партньорството между двете големи източни сили, но и от все ясното очертаване на антизападна ос, към която се присъединиха Иран и Северна Корея. Техеран и Пхенян, на които Съветът за сигурност на ООН преди години наложи санкции заради военни програми, се превърнаха в ключови доставчици на оръжия за Москва. И нещо много показателно, шансовете на практика блокираният Съвет за сигурност да им наложи нови наказателни мерки вече са нулеви.

От една страна, тази ситуация опасно напомня на злощастния край на Обществото на народите в навечерието на Втората световна война и на "кръстоносния поход" на силите на Оста срещу западните демокрации. От друга, Съединените щати и техните съюзници продължават да доминират в политически, икономически и технологичен план. Показателно е, че съвременните оръжия, които Западът доставя на Украйна, й помагат да се противопоставя изненадващо успешно на руската агресия.

Нито един от неуспехите, които САЩ, Европа и другите големи демокрации претърпяха на международната политическа сцена миналата година, не е катастрофален, поне засега. Те обаче са индикация за промяна на баланса на силите в посока отслабване на започналата преди години доминация на Съединените щати и западните ценности, обобщава Би Би Си.

Сп. "Форин полиси" отчита все по-гласовитите предупреждения на представители на американското правителство и разузнаване за оформяща се коалиция между Русия, Китай, Иран и Северна Корея, но коментира, че те са преувеличени.

Заплахата, която представляват тези четири държави, е "отличителна характеристика на нашия свят сега", каза на Аспенския форум по сигурността миналия месец бившият директор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ Джон Маклафлин. Той предупреди, че враговете на Съединените щати са "формирали група" и все повече си сътрудничат.

Маклафлин не е първият, който излиза с тази теза, отбелязва "Форин полиси". Мнозина външнополитически анализатори, политици и висши американски военни твърдят, че Китай, Иран, Северна Корея и Русия действат във все по-тясна координация. Някои от тези хора говорят за нова "ос на злото" - препратка към фразата, използвана от президента на САЩ Джордж Буш-младши през 2002 г. по адрес на Ирак, Иран и Северна Корея като "спонсори на тероризма". Други използват словосъчетания като "ос на автократите" или "ос на смутителите". Но при всички положения все повече представители на политическия елит в Съединените щати, независимо от партийната си принадлежност, възприемат тези четири сили като единна заплаха, посочва американското издание.

За щастие, опасенията от една възкръснала "ос на злото" са също толкова спекулативни, колкото бяха тези преди повече от 20 години, коментира "Форин полиси". Списанието се аргументира, че въпреки че Китай, Иран, Северна Корея и Русия си сътрудничат сега по-ефикасно, отколкото преди, това може да бъде определено при най-песимистичния сценарий като прагматични, до голяма степен двустранни и вероятно временни договорености, плод на геополитически обстоятелства и общото възприемане на сегашната геополитическа позиция на САЩ като крайно вредна за техните интереси.

Поставянето на тези четири враждебно настроени към Съединените щати страни под общ знаменател отклонява вниманието от собствените интереси и много различните амбиции, които ги движат, коментира "Форин полиси". Това също така опростява прекалено много двустранните партньорства между някои от тези държави. Все пак, Русия, Китай, Северна Корея и Иран, възприемани като едно цяло, повече вредят на интересите на САЩ, отколкото да допринасят за тяхното постигане. Тези страни не бива да бъдат възприемани като единен блок, а тяхното сътрудничество трябва да бъде разглеждано по-скоро като поредица от припокриващи се, но отделни двустранни ангажименти, обобщава американското издание.

Изолирана от САЩ и Европа чрез санкции и контрола върху износа, Русия заложи на тези партньорства, за да получи военна, икономическа и политическа подкрепа. Китай по-конкретно се превърна в "спасителен пояс" за нея, като миналата година купи руски петрол за десетки милиарди долари, а двустранната търговия достигна рекордните 240 милиарда долара. Пекин също така подпомага руската военна машина, като й осигурява стоки и технологии с възможно двойно предназначение, отбелязва "Форин полиси".

Руският президент Владимир Путин установи по-близки връзки също със Северна Корея и Иран, но това сътрудничество е тясно фокусирано върху военните нужди на страната му. Според съобщения от юни Пхенян е доставил на Москва до 1,6 милиона снаряда от началото на войната в замяна на дипломатическа подкрепа в Съвета за сигурност на ООН и увеличаване на доставките на руски петрол.

Иран от своя страна доставя на Русия така необходимите й дронове "Шахед", както и балистични ракети, в замяна на подкрепа на международната сцена - в ООН, но и във връзка с конфликта в Близкия изток.

Китай пък купува ирански петрол и осигурява на Техеран така необходими парични постъпления на фона на санкциите, наложени от Съединените щати и Европейския съюз.

На пръв поглед, тези засилващите се връзки изглеждат повод за тревога за САЩ. И е възможно те наистина да са обезпокоителни в конкретни сфери, пише "Форин полиси". Дори само защото взаимната им подкрепа не позволява на Съединените щати да принуди всяка една от тях поотделно да приеме техните условия. Русия и Китай, като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, използват правото си на вето, когато бъдат засегнати техни интереси или такива на Иран и Северна Корея.

По-внимателният преглед на всички тези партньорства на Русия обаче навежда на мисълта, че те се основават на взаимната изгода и почти винаги са временни, отбелязва "Форин полиси". Засилващите се връзки между Москва и Пхенян например не може да бъдат омаловажени просто като бизнес сделка, тъй като взаимните нужди са силен мотиватор. Путин има нужда от колкото се може повече снаряди, а Северна Корея изпитва отчаяна нужда от храна и енероизточници, предвид острия недостиг на стоки от първа необходимост и в опит да намали зависимостта си от Китай.

Сътрудничеството между Русия и Китай е по-значимо и по-обезпокоително за Съединените щати и техните съюзници, но си има ясни граници, коментира "Форин полиси". Американското издание обобщава тезата си, че двете страни са положили големи усилия да преодолеят взаимната си подозрителност, но интересите им не съвпадат изцяло.

По същество руско-китайското партньорство се основава на краткосрочна изгода. Русия се нуждае от китайски пари, в замяна на което Пекин си осигурява договори за енергийни доставки при преференциални условия. От гледна точка на китайския президент Си Цзинпин партньорството с Москва помага за увеличаване на влиянието на страната му на международната сцена и за отправяне на предизвикателство към американската доминация, обобщава "Форин полиси". Американското списание прогнозира, че така както Путин ще остави на заден план отношенията си с Ким, когато войната в Украйна свърши, така и Си може да се отдръпне от Путин, в случай че вече няма полза от него.

Отвъд тези двустранни отношения, центрирани около Русия, сътрудничеството между останалите държави от групата е по-ограничено. Това влиза в разрез с твърденията, че четирите страни действат като единен блок, хвърляйки ръкавицата на САЩ, коментира "Форин полиси".

Работните отношения между Китай и Иран например са съсредоточени предимно върху търговията. 85-90 процента от 1,5-те милиона барела суров петрол, изнасяни от Ислямската република, отиват за азиатския гигант, при това с отстъпка, стигаща до 15 на сто. Пекин съответно оказва извества подкрепа на Техеран в Международната агенция за атомна енергия и подпомогна нормализирането на отношенията му със Саудитска Арабия. Малко вероятно е обаче Китай да застане до Иран, ако той отиде твърде далеч, като например опита да се сдобие с ядрено оръжие, прогнозира "Форин полиси".

Освен това, въпреки формалния си съюз с Пхенян, Пекин изглежда обезпокоен от потенциалната му войнственост. Китай съответно отказва да влезе в тристранен блок със Северна Корея и Русия, който би могъл да влоши отношенията му със Запада, отбелязва американското списание.

Някои представители на американското правителство се съгласяват, че не може да се говори за истинска ос, но въпреки това смятат, че това отклонява вниманието от по-важното, а именно - че тези четири държави се опитват да подкопаят доминирания от Съединените щати международен ред. Това разграничение обаче има значение, тъй като показва, че факторите, които стоят зад взаимодействието между Русия, Китай, Северна Корея и Иран, са други. И съответно правилната оценка ще позволи на правителството на САЩ да реши на кои аспекти от това сътрудничество да реагира и кои да игнорира, посочва "Форин полиси".

Например Съединените щати изразходваха значителен политически капитал в опит да спрат търговията между четирите страни с потребителска електроника, промишлени материали и суровини. Тя обаче не променя дългосрочния баланс на силите със САЩ и техните съюзници.

За сметка на това обменът на по-усъвършенствани оръжейни системи и ноу-хау като балистични ракети, дронове, ядрени и сателитни технологии би могъл да направи това. Такива трансакции не се случват толкова често, но трябва да бъдат следени внимателно, призовава "Форин полиси".

Общото между Русия, Китай, Северна Корея и Иран е, че искат да подкопаят доминиращата роля на САЩ. Иначе всяка от четирите страни обаче преследва своите собствени интереси, а географските и политическите им специфики ги поставят в различна геополитическа ситуация. В резултат не може да се говори за единен блок, при който например, подобно на НАТО, нападение срещу една от тези държави би бил възприет от останалите три като атака и срещу тях, нито пък има общи ценности. От гледна точка на Запада, това изисква диференцирана стратегия и индивидуален подход към всяка от четирите страни. Така както политическото ръководство на всяка от тях си прави свои сметки и преследва собствените си интереси.