site.btaБългарски учени са открили в Албания най-южно разположения микроледник в Европа

Най-южният европейски микроледник е открит от български изследователи в Албания през 2022 г., съобщи пред БТА проф.Емил Гачев, глациолог и съавтор на откритието. Той представи в българския павилион на СОР29 в Баку филма си „Изчезващите ледници в Югоизточна Европа“. Българският посланик в Азербайджан Руслан Стоянов и колегите му посланици на страните от ЕС посетиха българския павилион на СОР29 по време на представянето на филма. То се състоя в рамките на поредица от събития, организирани от БАН днес в националния павилион.

Проф. Гачев е част от екипа, открил микроледника Немерчка в Албания. Той от години изследва и микроледниците у нас, които допреди откритието му с негови албански колеги, са били най-южните микроледници на континента.

Във филма му са представени четирите най-южни европейски зони с микроледници – Пирин, албанския планински масив Проклетия, Дурмитор в Черна гора и Немерчка в Албания, изследвани и измервани от екипа на проф.Гачев от 2006 г. досега. Повечето от микроледниците в Албанските Алпи са открити от българските учени.

Филмът показва резултатите от труд, продължил над 15 г., това е същината на научната ми работа, каза пред БТА проф. Гачев. Той е изследовател в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Откритието на микроледника Немерчка в Южна Албания бе направено по сигнал на човек, когото не познавам, разказа проф. Гачев. С него се свързал албанец, който живее в САЩ и се занимава със счетоводство, след като открил негови научни публикации. Албанецът е родом от региона, в който е планината с ледника, почитател на природата, който не е посещавал мястото, но е обикалял съседните райони и съобщил на Гачев, че трябва да отиде и да провери мястото, защото там вероятно има ледник. След колебания и известно време проф. Гачев се озовал на частна експедиция в района през септември 2022 г. и наистина открил микроледника в региона, посочен в сигнала от албанския ентусиаст. Снежникът там видимо се топи и площта му оттогава досега е намаляла, но това е добра възможност, за да се установи дали наистина е ледник, поясни проф. Гачев. И през 2023 г., и през 2024 г. формацията в Южна Албания се топи, но така се разкрива структурата на леда и може да се докаже, че е ледник, а не натрупан пресен сняг.

Ледниците отговарят на две условия – да имат постоянна форма, която не изчезва напълно никога, както и да има движение, което е деликатен показател за измерване, защото то не се вижда с просто око, но може да се установи и докаже косвено по слоевете скална маса в него, обясни проф. Гачев от БАН.

Той посочи, че поведението и съдбата на ледниците са индикатор за климатичните промени. Допреди 30 години е имало сериозна ледникова дейност и са преобладавали ледниците с големи размери, а сега е обратното, посочи той. Това е ефектът от 0,8 градуса по Целзий затопляне на климата на национално ниво. Нека си помислим какъв ще е ефектът от затопляне в рамките на прогнозираните три градуса, каза проф.Емил Гачев. И напомни, че температури, по-ниски от настоящите с шест градуса, са означавали ледников период с 20 км ледник по Бели искър в Рила, който сега не съществува. За природата температурен ръст от 3 градуса е твърде голям и засяга всички други системи, подчерта ученият.

Усилията на екипа на проф. Гачев са да изследва ефекта от отдръпването на микроледниците у нас върху биоразнообразието. Работят с изследователи от Чешката академия на науките, които изучават специфични микроорганизми, които обитават ледникови маси.