Германците в неделя ще определят новия състав на Бундестага (долната камара на парламента). От вота също така зависи, макар и косвено, кой ще бъде новият канцлер на Германия.
Следват отговорите на някои от най-често задаваните въпроси за това как функционира избирателната система в Германия.
Кой има право да гласува?
Всички германски граждани, които към деня на изборите са навършили 18 години, имат право да гласуват лично или по пощата.
Пряко ли се избира германският канцлер?
Не. Гласуването е за членовете на Бундестага, които на свой ред ще изберат канцлера. Кандидати за канцлер издигнаха петте основни политически формации, които се състезават на изборите: Християндемократическият съюз (ХДС) заедно с баварската си сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС); Германската социалдемократическа партия (ГСДП); "Зелените"; крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ) и сравнително новият популистки "Алианс на Сара Вагенкнехт" (АСВ).
Кандидатът на най-добре представилата се партия ще бъде поканен да се опита да състави правителство - самостоятелно или най-вероятно - коалиционно. Другите партии не издигнаха кандидати за канцлерския пост, понеже смятат, че са твърде малки.
Защо германският избирател подава два гласа на националните избори?
Единият глас е предназначен за избирането на кандидат директно от избирателния район на съответния гласоподавател и това е т. нар. "пряк мандат". Този кандидат обикновено е член на някоя партия. Ако някой иска да се яви на изборите като независим кандидат, той трябва да събере 200 подписа от имащите право на глас избиратели в неговия избирателен район.
Политическите партии се борят за втория, вероятно по-важен глас. Процентът, който дадена партия получи от втория вид гласове, ще определи действителния дял на партията в Бундестага. Този тип гласуване, съчетаващо пропорционален и мажоритарен вот, прави германската избирателна система изключително сложна.
Кой може да получи място в Бундестага?
Кандидатите, които получат мнозинство от първия вид гласове в един от 299-те избирателни района, влизат в Бундестага автоматично с пряк мандат, стига партията им да е получила достатъчно голям дял от местата, определен от втория тип гласове.
Към 299-те депутати се добавят и другите кандидати от партийните листи в 16-те провинции, избрани с втория вид гласове.
Партиите трябва да получат поне 5% от втория тип гласове, за да получат места в Бундестага. Това препятствие има за цел да предотврати политическото раздробяване, но тази година то може да доведе до това дългогодишни политически сили като Свободната демократическа партия (СвДП) да загубят всичките си места.
По изключение партиите, които преминат 5-процентния избирателен праг, все пак може да влязат в парламента, ако получат преки мандати в поне три избирателни района.
Защо в следващия Бундестаг ще има много по-малко депутати?
В началото на мандата си в Бундестага имаше рекордните 736 депутати, а сега те са 733-ма. Това стана отчасти в резултат на предишни правила, които даваха на някои партии допълнителни места, за да се запази правилното съотношение между партиите според втория вот.
С реформите, приети през 2023 г., обаче броят на местата бе сведен до 630. Така след изборите в неделя числеността на депутати за първи път ще бъде такава.
Германият парламент има и горна камара - променя ли се нещо там?
Не. Съставът на Бундесрата (горната камара на парламента) се определя на регионални избори във всяка от 16-те федерални провинции и такъв вот не е насрочен в един и същи ден с националните избори.
Следващите регионални избори ще се произведат в Хамбург на 2 март, като това ще бъде единственият регионален вот през 2025 г.
(БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)
/ДИ/
news.modal.text
