Естония е готова да увеличи разходите си за отбрана до 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП), обяви министър-председателят Кристен Михал в социалната медийна мрежа “Екс”. „Нашият ключов партньор в сигурността (САЩ), под новия си президент (Доналд Тръмп), изпрати ясно послание: разходите за отбрана на НАТО трябва да се увеличат. Познаваме нашия противник и съм напълно съгласен: нашата цел трябва да бъде 5 процента. Въпреки че целта ни за 2026 г. е 3,7%, трябва да ускорим инвестициите“, написа той. „Без нови данъци: финансирането трябва да идва от различни източници като фондове на ЕС, съкращения в публичния сектор, интелигентни заеми. Готови сме на широки консултации“, допълни естонският премиер.
Ден по-късно в интервю за предаването „Студиос он пеаминистер“ в ефира на “Викеррадио” той изрази подкрепа за предложението на Доналд Тръмп членките на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП. „Новият американски президент Доналд Тръмп даде ясно да се разбере, че очаква разходите за отбрана на НАТО да се увеличат до 5 процента. Хората ме питат какво мисля. Подкрепям по-бързото увеличаване на способностите за отбрана. Също като Полша, Латвия и Литва и ние трябва да се стремим към 5% за отбрана“, заяви той.
„За да достигнем пет процента, трябва предварително да привлечем инвестиции в отбраната, Министерството на отбраната прави всичко възможно това да бъде постигнато. Източниците на финансиране за увеличаването на разходите за отбрана трябва да бъдат различни: увеличено централно финансиране от ЕС за отбранителния сектор, продължаващи съкращения в публичния сектор и заем в съответствие с бюджетните правила на ЕС, които отчитат инвестициите в националната отбрана“, заяви той по време на последвала пресконференция, цитиран от местния информационен портал “Трибуна”. Същевременно той отбеляза, че в момента не вижда възможност за ново увеличение на данъците. „Запазването на нашата независимост е екзистенциален въпрос. Надявам се на широка подкрепа за този подход в Естония, разбира се, след консултации с другите парламентарно представени партии. След това могат да бъдат обсъдени варианти с колеги от други страни на общоевропейската среща на високо равнище за отбраната, която ще се проведе през февруари“, добави Михал.
Стремежът разходите за отбрана да бъдат доведени до 5% от БВП, беше потвърден и от външния министър Маргус Цахна по време на изказването му пред Световния икономически форум в Давос. Цитиран в изявление на Министерството на външните работи на Естония, той подчерта, че наскоро правителството на страната създаде фонд, който да привлича инвеститори в сферата.
По време на среща с колегите си от Латвия и Литва миналата седмица естонският министър на отбраната Хано Певкур също засегна темата за увеличаването на разходите за отбрана, отбелязва в изявление естонското Министерство на отбраната. „Увеличаването на разходите за отбрана е от съществено значение, тъй като ситуацията със сигурността и глобалната политическа динамика стана по-сложна. От една страна, трябва да сме готови да направим повече за собствената си отбрана, а от друга, трябва да изпълним целите на НАТО“, заяви Певкур. Според него в крайна сметка е изключително важно да се гарантира, че през следващите години Естония и нейните съюзници разполагат с необходимите способности и боеприпаси, за да се защитават при нужда.
Финансовият министър на Естония Юрген Лиги обаче призова страните в НАТО да не „вдигат врява всеки път, когато Тръмп каже нещо“. „Нито една от страните, които обявиха намерението си да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност, няма реални планове за изпълнение на тази цел, така че подобни изявления трябва да се избягват“, заяви министърът. „Чета утопични изказвания, че уж има някакви валутни резерви, които да се използват, резерви в Централната банка. Не, резервите имат своите цели, бюджетът има ясни ограничения. Никой не може просто така да влезе в националната банка и да вземе пари от там. Постепенното движение е едно, но да променяме бюджетните правила със сигурност не е рецептата“, заяви той.
Естонското обществено радио („Ести Рахвусрингхалинг“ – Е Ер Ер) отбелязва, че опозицията подкрепя предложението на премиера, но същевременно задава въпроса откъде ще дойдат необходимите средства. Така председателят на Центристката партия Михаил Колварт призова средствата да не бъдат придобивани чрез увеличаване на преките данъци върху населението, а чрез заеми, привличане на инвестиции, икономически ръст и въвеждането на данък върху банките. „Парите не идват от екселски таблички. В дългосрочен план трябва да се фокусираме върху икономическия ръст, но за жалост, настоящото правителство не обръща внимание на това.“ А депутатът от Консервативната народна партия на Естония Райн Еплер видя прякото влияние от встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. „В цяла Европа можете да усетите, че избирането на Тръмп за президент на САЩ накара европейците да приемат сериозно това, което Тръмп казва от години, дори преди да бъде избран за първи път – че европейците трябва да се заемат сериозно със собствената си отбрана“, каза депутатът.
А депутатът от Социалдемократическата партия на Естония Раймонд Калюлайд заяви, цитиран от информационния портал “Делфи”, че 5% разходи за отбрана не са толкова много, колкото изглежда на пръв поглед. „Сигурен съм, че има хора, които смятат, че това е някаква луда истерия. Но всъщност, ако спокойно погледнете тези цифри, то по време на Студената война, преди разпадането на Съветския съюз, за Европа ниво на военните разходи от 4–5% е нещо абсолютно стандартно. Това е ниво, от което никой не се изненадва. Ясно е, че това е необходимо, за да се гарантира сигурността на отделните страни и на целия Северноатлантически блок. Военните разходи на Съветския съюз също са доста високи в сравнение със Запада. И всъщност заради това има известен баланс на силите. И на базата на този баланс на силите в Европа дълго време няма пряка война“, отбелязва депутатът, който е и член на парламентарната комисия по отбрана.
Водещият национален ежедневник “Постимеес” напълно подкрепя увеличаването на разходите, но отбелязва, че процесът трябва да се фокусира върху „празнините в националната отбрана“. „Не трябва да се фокусираме прекомерно върху числата. Ако е необходимо, трябва да сме готови да похарчим повече, за да запълним съществуващите пропуски в способностите на въоръжените сили. Тези пропуски в способностите са добре известни и не са държавна тайна. Казано по-просто, трябва незабавно да се заемем с три ключови проблема. Първо, имаме нужда от противовъздушна отбрана, която в момента почти липсва. Второ, имаме нужда от повече боеприпаси, тъй като опитът в Украйна показва, че те се изразходват с бързи темпове. Трето, като решаващ елемент на възпирането ние се нуждаем от повече прецизни боеприпаси, способни да достигнат дълбоко в руска територия, полезността на които беше демонстрирана и от войната в Украйна“, пише в коментарна статия на изданието.
Местният икономист Хайдо Вицур отбелязва за вестник “Ести Пявалехт”, че увеличаването на разходите за отбрана е както необходимо, така и полезно. „Няма съмнение, че в настоящата геополитическа ситуация трябва да увеличим разходите си за отбрана до необходимите 5% от БВП. В крайна сметка това е предпоставка, за да можем да разчитаме, че САЩ ще подкрепят отбраната ни. Ключовият въпрос тук, разбира се, е наличието или отсъствието на вътрешна отбранителна индустрия. Ако една страна има конкурентоспособна отбранителна индустрия, увеличаването на разходите за отбрана означава по-добри глобални възможности за продажби, приходи и в крайна сметка по-висок икономически растеж“, отбелязва той.
В статия във вестник “Охтулехт”, колумнистът Март Сойдро призова другите европейски държави да последват естонския пример. „Ако големите европейски сили не успеят да увеличат разходите дори до 2%, тогава нашите усилия няма да имат особено значение. Никога няма да можем да възпираме Русия с такива нищожни оръжейни арсенали. Досега само две трети от страните от НАТО са постигнали 2% от БВП за разходи за отбрана. Поне, ако Русия ни нападне, можем да се утешим с факта, че ще дадем всичко от себе си“, отбелязва журналистът.
/ПТА/
news.modal.text
