site.btaЛидерите и периодът след властта

Какви са плановете на демократа Джо Байдън, след като напусне Белия дом след една седмица? Този въпрос си задават сега журналисти в САЩ. Паралелно с него отвъд Атлантика противници на френския президент Еманюел Макрон го призовават да подаде предсрочно оставка, а привърженици на политическата стабилност в страната смятат, че той не трябва да го прави. Макрон вече заяви, че няма да се оттегли предсрочно от поста си. А целият този дебат породи въпроса какво ще прави Макрон, когато изтече вторият му президентски мандат през 2027 г. Предположение в тази насока дойде именно миналата седмица от неговата съпруга  - Брижит. То беше направено ден след като на италианският премиер Джорджа Мелони беше зададен също въпросът дали мисли да се кандидатира отново за премиер през 2027 г., когато в Италия ще има редовни парламентарни избори. В същия ден, в който Мелони говори за плановете си през 2027 г.,  беше и погребението на бившия американски президент Джими Картър. То беше повод за американците да си спомнят, че през дългите години, през които той е бил бивш държавен глава, Картър е водел скромен начин на живот. На погребението се бяха събрали настоящият президент на САЩ, неговият приемник и трима бивши президенти на САЩ, което накара мнозина да се запитат какво правят всички тези хора, след като слязат от международната политическа сцена и дали изобщо успяват да загърбят политиката.

След като на 20 януари 2017 г. официално приключи вторият президентски мандат на демократа Барак Обама, той се впусна в разнородни начинания, сред които участие в семинари и конференции в качеството му на лектор. Миналата есен например той участваше в представянето във Вашингтон на мемоарите на бившия германски канцлер Ангела Меркел, с която, докато беше на власт, поддържаха много добри отношения. За първи път Обама се прояви като лектор на 24 април 2017 г.  на семинар в Чикагския университет, където той призовава младите американци да участват в политиката, припомнят медиите Ен Пи Ар, „Ен Би Си Нюз“ и „Ей Би Си Севън Чикаго“. 

През май 2018 г. Барак Обама и съпругата му Мишел, се договориха с „Нетфликс“ да създават документални поредици, документални филми и репортажи. Семейство Обама учреди за целта продуцентската компания „Хайър граунд прадъкшън“. Резултатът от сделката не закъсня и две години по-късно документалният филм „Американска фабрика“, получи наградата „Оскар“ за най-добра документална лента. Филмът разказва за фабрика на китайска компания в американския щат Охайо. През февруари 2021 г. Обама и певецът Брус Спрингстийн стартираха подкаста „Ренегати: Родени в САЩ“, чието име е вдъхновено от хита на Спрингстийн „Роден в САЩ“. В подкаста Обама и музикантът говорят за своите корени, за музиката и за любовта им към САЩ.

Барак Обама има и фондация, носеща неговото име, учредена през ноември 2017 г. Същата година той си партнира с други бивши американски държавни глави – Джими Картър, Джордж Буш-младши и Бил Клинтън  - в усилията за подпомагане на пострадалите от ураганите „Харви“ и „Ирма“, бушували през 2027 г. в Мексиканския залив и Тексас.

През ноември 2020 г. се появиха  мемоарите на Обама, обхващащи периода му като президент на САЩ и озаглавени „Обетова земя“. Всеки президент на САЩ, като се започне от Хари Труман и се стигне до Джордж Буш, са публикували след края на мандата си мемоари, но им отнемало по-кратко време да ги напишат. На Обама му трябваха три години. Причината за закъснението е, че първоначално Обама планирал да напише само 500 страници за една година, но впоследствие се разпрострял до 700 страници. Преди това Обама е написал и книгите „За вас е песента ми. Писмо до моите дъщери“, „Барак Обама. Баща ми и аз“ и „Барак Обама. Дързостта на надеждата“. „Обетована земя“ последва мемоарите на съпругата му Мишел Обама, превърнали се в бестселър и озаглавени „Моята история“. През март 2022 г. Обама спечели наградата на Асоциацията на създателите на аудио съдържание в категорията за най-добър прочит на собствена книга заради аудиоверсията на „Обетована земя“. През същата година той печели и телевизионната награда „Еми“ за разказа, който води в документалната поредица „Нашите велики национални паркове“ по „Нетфликс“.

След като напусна Белия дом след изтичането на втория му президентски мандат през януари 2001 г., демократът Бил Клинтън се превърна в оратор на десетки платени събития годишно, припомня Си Ен Ен. Хонорарите за всяка една лекция или реч са различни. Но през 2011 г. например Клинтън е спечелил по този начин 13,4 милиона долара, посочва медията. 

Клинтън създаде и фондация, носеща неговото име, която работи в областта на въпроси от глобално значение, като например борбата с разпространение на вируса на СПИН, намаляване на бедността, подобряване на общественото здравеопазване, преодоляване на религиозните и етнически конфликти. 

След катастрофалното земетресение край бреговете на остров Суматра в Индонезия на 26 декември 2004 г. и последвалото го цунами, засегнало редица страни с излаз на Индийския океан, тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан реши, че Клинтън ще оглавява усилията за възстановяване на региона, припомня „Ен Би Си Нюз“. Тогава Клинтън заедно с предшественика му, републиканеца Джордж Буш създадоха и съвместен фонд за подпомагане на усилията в тази насока. А след преминаването на мощния ураган „Катрина“ през 2005 г. в САЩ двамата създадоха и фонд за подпомагане на пострадалите от това бедствие.

След като стана бивш президент, Клинтън публикува автобиографията си „Моят живот“, а впоследствие и аналитичната книга „Да дариш. Как всеки от нас може да промени света“. Клинтън сътрудничи и на американският специалист по криминални романи Джеймс Патерсън за романа „Къде е президентът“, определян от някои анализатори като първокласна творба и посветен на мистериозното изчезване на един президент. 

След като приключи вторият президентски мандат на републиканеца Джордж Буш-младши през януари 2009 г., той се оттегли в къщата си Тексас, но често пъти се появява на различни събития, в това число и на спортни прояви, които открива церемониално. През януари 2010 г. той и Бил Клинтън създадоха фонд за подпомагане на жертвите на катастрофалното земетресение в Хаити, станало през същия месец. 

В постпрезидентските си години Буш-младши се посвещава и на хобито си да рисува. Тази страст се заражда у него, след като прочита есето на Уинстън Чърчил „Рисуването като развлечение“. Така Буш-младши става специалист по картини, в които главни действащи лица са кучета и хора, припомня „Бизнес инсайдър“. Рисува и натюрморти. Има няколко автопортрета и е рисувал и портрети на чуждестранни лидери, сред които на Владимир Путин и Тони Блеър, посочват „Гардиън“, Би Би Си и Си Ен Ен. Публикува и книга с портрети на американски ветерани, озаглавена „Портрети на куража“.

Дали Джо Байдън ще последва примера на гореспоменатите бивши американски лидери? Със сигурност той ще се оттегли в любимия си щат Делауеър, но едва ли ще се откаже от политиката, прогнозират американски медии. Те базират предположенията си на изказване на Байдън пред Ей Би Си неотдавна, че той няма да се оттегли от политиката, след като си тръгне от Белия дом. Байдън уверява, че ще продължи да се занимава с вътрешнополитическите и външнополитическите събития. Тази ангажираност ще става посредством двете организации, създадени от него още през 2016 г., когато приключи мандатът му на вицепрезидент на Барак Обама  - „Център Пен-Байдън за дипломация“ и „Глобален ангажимент“. Байдън има и фондация на името на неговия починал от тумор син Бо Байдън, която работи с уязвими деца. А като всеки приключил мандата си президент на САЩ, от Байдън ще се очаква и да напише мемоарите си.

Отвъд Атлантика, във Великобритания консерваторката Тереза Мей след като се оттегли от премиерския пост, беше парламентарист, но миналата година обяви, че няма да се кандидатира за преизбиране, тъй като се е посветила на други близки до сърцето й каузи. Те отнемали все повече от нейното време и тя си дала сметка, че не може да върши пълноценно депутатската си работа. Това оттегляне на Мей от депутатската професия след 27 години на парламентарна кариера стана в момент, в който редица консервативни британски парламентаристи обявиха, че няма да се кандидатират за преизбиране на изборите през юли 2024 г., припомнят Би Би Си и "Гардиън".

Бившият британски премиер Риши Сунак, оглавявал консерваторите в момента на историческото им поражение на вота през 2024 г., след това логично стана лидер на консервативната опозиция в британския парламент, където беше избран за депутат, и оглави опозиционното правителство в сянка, което е символична противотежест на кабинета на лейбъристите на Киър Стармър, спечелили властта след 14 години в опозиция. След като начело на консерваторите беше избран нов лидер – Кеми Бейдънок, Риши Сунак, обяви, че ще се посвети на работата си като депутат. 

През 2022 г. тогавашният лидер на консерваторите, колоритният Борис Джонсън след поредица от скандали, свързани с действията на правителството му по време на ковид пандемията и с водените от него политики като цяло, се оттегли от премиерския пост. След това Джонсън получи оферта да води рубрика в „Дейли мейл“, като според „Политико“ е получил за това и шестцифрен хонорар. Той се оттегли от депутатското си място през лятото на 2023 г. след период на чести отсъствия от пленарната зала, допълва „Гардиън“. Това стана само четири години, след като Джонсън начело на консерваторите извоюва парламентарно мнозинство от 80 депутатски места, което за онова време беше най-доброто им постижение от 30 години насам, припомня Би Би Си. Джонсън се оттегли като депутат заради разследването за партита, състояли се на „Даунинг стрийт 10“ по времето, когато в страната бяха забранени събиранията на много хора на едно място заради пандемията от Ковид-19.

Джонсън се изявява и като оратор на различни прояви. Пред две години „Гардиън“ отбеляза, че той е получил 2,5 милиона лири като аванс са разнородни речи. През 2024 г. стана ясно, че Джонсън не иска да се кандидатира за депутат и той така и не се включи активно в предизборната кампания на консерваторите, както се очакваше. Но все пак „нахлу“ във финалния й етап, припомня Ройтерс. В навечерието на вота той се появи на техен митинг в Лондон. Вместо обаче да говори защо трябва да се гласува отново за Риши Сунак и за неговата партия, Джонсън превърна речта си тогава в припомняне на своите постижения като премиер. Докато той говореше, Риши Сунак дори не присъстваше на сцената. Джонсън беше аплодиран от аудиторията, но поведението му на митинга и това, че със Сунак така и не застанаха рамо до рамо на сцената, само подчерта разделението в редиците на консерваторите в навечерието на вота на 4 юли 2024 г., приключил със смазващо поражение, нанесено им от лейбъристите. 

Миналата есен се появиха дългоочакваните мемоари на Джонсън, за които през 2023 г. „Гардиън“ написа, че той е получил аванс от 500 000 лири. Книгата, озаглавена „Без задръжки“, представя версията на Джонсън за събитията във Великобритания по времето, когато той е бил премиер. Гледната му точка обаче относно някои събития е ексцентрична, което е типично за него, а относно други събития, разказът му влиза в противоречия с официалните версии за случилото се. Така например Джонсън пише, че британската кралица Елизабет Втора е имала рак на костите, припомня Си Ен Ен. Но в смъртният й акт, публикуван от шотландските здравни власти, се казваше, че тя е починала в имението си в Шотландия от старост, отбелязва Би Би Си. 

Във Финландия социалдемократката Сана Марин през 2019 г. стана едва на 34 години най-младият премиер не само в историята на страната си, но и в света по онова време. Четири години по-късно нейната партия изгуби изборите в полза на десницата и Сана Марин се оттегли от партийното ръководство. После тя напусна и депутатското си място, за да се присъедини към мозъчния тръст „Институт за глобални промени“, ръководен от бившия премиер на Великобритания Тони Блеър. Тогава тя не изключи възможността да участва в бъдещи избори или да се кандидатира за висши европейски длъжности, но заяви, че в момента няма такива планове. А в даден момент за Сана Марин се говореше, че може да получи пост в новата Европейска комисия и дори името й се спрягаше за кандидат за генерален секретар на НАТО. 

През годините си на власт Марин успя да преведе страната си през коронавирусната пандемия, но се забърка в няколко скандала, сред които и за неспазване на антиковидния локдаун и за участие в полемични партита. По време на управлението на Марин Финландия подаде документи за членство в НАТО, подтиквана от руската агресия в Украйна и днес е пълноправен член на Алианса. След като приключи кариерата й на премиер, Сана Марин се разведе и със съпруга си, с когото се ожениха именно докато тя беше начело на финландското правителство. Преди това двойката беше заедно 16 години.

В Нова Зеландия лейбъристката Джасинда Ардърн през 2017 г. стана на 37 години най-младия премиер на страната. Тя също преведе родината си през коронавирусната пандемия с всички последствия за управляващите, произтекли от строгите антиковидни мерки. По време на правителството на Ардърн Нова Зеландия прие и строг закон за забрана на тютюнопушенето за бъдещите поколения. Докато беше премиер, Ардърн роди и дъщеричка от приятеля си. През януари на 2023 г. тя изненадващо обяви, че се оттегля от поста си, а медиите коментираха, че тя е изтощена от работата си. Последваха избори, които бяха спечелени от политическите опоненти на Ардърн. А тя се омъжи за бащата на детето си през януари на 2024 г. 

След като подаде оставка като премиер, Джасинда Ардърн се присъедини към попечителския съвет на Наградата за опазване на околната среда на принца на Уелс. А междувременно нейните политически противници отмениха знаковата й управленческа мярка – забраната за пушене за бъдещите поколения. Миналата година през август Ардърн присъства на конгреса на американските демократи в Чикаго, на който вицепрезидентът на САЩ Камала Харис прие номинацията за кандидат на Демократическата партия за президент.

В Германия през 2021 г. след 16 години като канцлер Ангела Меркел „се превъплъти в  ролята“ на бивш ръководител на правителството и в следващите две години изчезна от сцената. Но в края на ноември миналата година на пазара се появиха мемоарите й „Свобода: Спомени 1954-2021“. Още в първата седмица след публикуването бяха продадени 200 000 екземпляра от книгата с над 700 страници, с което тя се превърна в една от най-успешните откъм продажби през 2024 г., отбелязва ДПА. Меркел участва и в поредица от събития за представяне на мемоарите. Те обаче се появиха на книжния пазар в момент, в който управленческото й наследство се поставя все повече под въпрос, посочва Ройтерс. Миграционната й политика или отношенията й с президента на Русия Владимир Путин, или с президента на САЩ Доналд Тръмп по време на първия му мандат, противопоставянето й на предложението за бъдещо членство на Украйна в НАТО на срещата на върха на Алианса в Букурещ през 2008 г. – всичко това сега се анализира под лупа в светлината на съвременните събития. Седмица след премиерата на книгата Меркел участва в нейното представяне във Вашингтон, като на събитието говори Барак Обама.

Във Франция бившите президенти Франсоа Оланд и Никола Саркози миналата година бяха викани от настоящия титуляр на поста Еманюел Макрон на няколко пъти за консултации как да се изведе страната от политическата криза, в която тя затъна след предсрочните избори през лятото, припомнят френски издания. На тези избори социалистът Оланд беше избран за депутат от обединения ляв фронт. Неотдавна пред изданието „Уест Франс“ той заяви, че в интерес на политическата стабилност във Франция Макрон трябва да остане президент до края на мандата си и да няма предсрочни парламентарни избори, които не биха допринесли за по-различно разпределение на силите в парламента. Сега долната парламентарна камара е разделена на три блока без абсолютно мнозинство и в обръщението си към сънародниците си на Нова година самият Макрон пое отговорност за създадената нестабилност в страната след решението му да свика предсрочен парламентарен вот миналата година, след като крайната десница спечели евровота във Франция.

Предшественикът на Оланд – десноцентристът Никола Саркози, на 18 декември миналата година окончателно беше осъден по дело за корупция и търговия с влияние. Той получи една година ефективна присъда  - наказание, което никога не е било налагано на бивш френски държавен глава, предадоха Франс прес и Ройтерс. Освен това Саркози получи и две години условно, както и три години, през които не може да се кандидатира за изборни длъжности. Саркози ще трябва да носи и електронна гривна.  Сега той планира да се обърне към Европейския съд по правата на човека във връзка с тази присъда, отбелязва Франс прес

Очаква се през настоящата година Саркози да се яви пред съда и по дело за корупция и незаконно финансиране, свързани с предполагаемо получаване на финансови средства от Либия за кандидатпрезидентската му кампания през 2007 г. Ако бъде признат за виновен по това обвинение, той може да получи до 10 години затвор, отбелязва Ройтерс.

Най-младият премиер в историята на Петата френска република Габриел Атал след като беше сменен през септември от най-стария премиер в историята на Петата френска република Мишел Барние, днес е лидер на партията на Макрон „Ренесанс“. Той беше избран на този пост в края на миналата година, след като предшественичката му на премиерския пост Елизабет Борн се оттегли от надпреварата. 

Приемникът на Атал – Мишел Барние, засега се задоволява с ролята си на най-кратковременен френски министър-председател, издържал на власт по-малко от три месеца. 

Предшественичката на Атал – Елизабет Борн, направи сензационно завръщане в управлението на Франция, като министър на образованието в правителството на приемника на Барние – центриста Франсоа Байру. Борн получи този пост, въпреки че образователната система във Франция не е нейната специалност и въпреки негативите, които си спечели с прокарването на породилата полемика пенсионна реформа, за която настояваше Макрон, припомня Франс прес.

Що се касае до Еманюел Макрон, миналата седмица в интервю за радио Ер Те Ел първата дама на Франция Брижит Макрон заяви, че не вярва, че след като мандатът му изтече през 2027 г. той ще се откаже от политиката, защото според нея никой не се отказва истински от политиката, когато веднъж се е захванал с нея. Брижит Макрон все пак прогнозира, че за известно време съпругът й може би ще си почине от работата, която върши сега непрестанно. Тя изрази хипотеза, че той може да публикува тогава нещата, които е написал през годините си като президент. Макрон вече има няколко книги, сред които „Революция“ и „Франция, видяна от Еманюел Макрон“.

А миналата година в пространно интервю за “Варайъти“ той заяви сподели, че харесва френски филми от 60-те и 70-те години на миналия век и вероятно като изтече президентският му мандат периодът на почивката му ще включва повторно гледане на тези продукции. Както и на сериала „Емили в Париж“, в чийто четвърти сезон в епизодична роля се появи и Брижит Макрон. Филмът за млада американка, изживяваща културен шок от новия си живот в Париж, пожъна глобални успехи, но е и смятан за създаващ погрешна и сладникава представа за парижката действителност. Именно във връзка със сериала миналата година Макрон влезе в индиректна полемика с кмета на Рим Роберто Гуалтиери. Част от четвъртия сезон на сериала се развиваше в Рим и по този повод Макрон заяви, че „преместването в Рим на „Емили в Париж“ просто няма смисъл".  В отговор на което кметът на Рим Роберто Гуалтиери, заяви: „Скъпи Еманюел Макрон, не се притеснявай: Емили се справя страхотно в Рим. На сърцето не може да се заповядва, нека я оставим да избере!".

В Австрия пореден консервативен лидер  - Карл Нехамер, беше принуден от обстоятелствата да се оттегли от поста си преди броени дни, като засега не е ясно с какво ще се занимава той. Същото е в сила и в Канада за Джъстин Трюдо, обявил почти по същото време, че се оттегля от премиерския пост.

В Италия днес много бивши премиери редовно попадат под светлините на прожекторите. На бившите премиери Марио Драги, който беше начело на правителство на националното единство, и Енрико Лета, който беше левоцентрист, ЕК възложи задачата да изготвят доклади за състоянието и бъдещето на единния пазар и на конкурентоспособността на ЕС. Двата документа бяха представени миналата година и се очаква втората ЕК на Урсула фон дер Лайен да се съобрази с изводите и препоръките в тях през втория си мандат.

Бившите премиери Джузепе Конте, който е от антисистемните, и Матео Ренци, който сега е центрист, са депутати и редовно критикуват премиерката Мелони за нейните политики. Технократът и бивш премиер Марио Монти е сенатор, който също не крие безпокойството си в последно време от някои политически връзки на Мелони, например тези с Илон Мъск, или с Хавиер Милей. А бившият премиер Романо Проди си остава и до днес основна фигура в левоцентристките редици, който също не спестява критики към десните управляващи.

На 9 януари италианската премиерка Джорджа Мелони даде годишната си пресконференция, на която й беше зададен въпрос дали би се кандидатирала отново на изборите през 2027 г.. „Наистина не знам как да отговоря на въпроса. Това е уморителна работа, една страшно уморителна работа. Това е решение, което ще взема, когато му дойде времето, а също и като оценя резултатите, които съм постигнала“, заяви Мелони, но подчерта, че „със сигурност не се е вкопчила в премиерското кресло“. „Ако мога да бъда полезна, се опитвам да бъда полезна, ако не мога да бъда полезна, се приспособявам съответно“, заяви тя, цитирана от АНСА и „Скай Ти Джи 24“

Журналистът, задал й този въпрос, я попита и дали е гледала нов италиански сериал за Бенито Мусолини, заснет по романа на писателя Антонио Скурати, който е критик на Мелони. Мелони каза, че за повече от две години не е гледала нито един телевизионен сериал и за съжаление не е успяла да прочете нито една книга. „Така че с удоволствие ще го гледам някой ден, ще гледам всички тези прекрасни сериали, ще чета книги, ще се върна към нещата, които правят хората, които в момента за жалост не мога да си позволя да правя и които, трябва да кажа, ми липсват“. После обаче Мелони се коригира и каза, че през последните две години е успяла да гледа все пак един сериал и той е „За Елиза". „Между другото смятам, че е прекрасен, ако мога да се изразя така. Не искам да правя реклама. Това беше единственото сериозно нещо, което успях да гледам за повече от две години“, заяви тя по адрес на италианската телевизионна продукция. В отговор на което режисьорът й Марко Понтекорво й благодари, пише изданието „Секоло Д’Италия“, а редица италиански медии като „Ла Сете“ припомниха, че сериалът „За Елиза-Случаят Клапс“ е вдъхновен от действителния случай на 16-годишната Елиза Клапс, която изчезва безследно през септември 1993 г. в Потенца и чийто труп е намерен 17 години по-късно в местната църква „Света Троица“. След години на разследване за убийството й е осъден на 30 години затвор италианецъ Данило Рестиво. Той получава и доживотна присъда във Великобритания за убийството и осакатяване на тялото на британка през 2002 г. С Рестиво се свързват и няколко убийства и безследно изчезване на жени в различни европейски страни.